Ménage à trois

Социалните мрежи като "третия" във връзката

Автор на илюстрацията: Инна Павлова
Автор на илюстрацията: Инна Павлова
Автор на илюстрацията: Инна Павлова
Автор на илюстрацията: Инна Павлова

От доста време изследвам за лични нужди връзката между социалните медии и мъжа и жената интимно. За деформацията, която те нанасят върху представите на нашето поколение. За това как трябва да изглежда и функционира връзката. Тъпото е, че в главите ни визуалната концепция е доста по-ясна от идеята за функционалността.

Милениълите в огромен процент сме под робството (или в съжителство, май така е по-модерно) на социалните медии и, общо взето, всичко в ежедневието ни минава през цедката на това как и защо е отразено във Facebook, Instagram, Tumblr, Twitter и каквото там още има. Ние вече нямаме адреси. Всички сме от интернет.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    username12 avatar :-|
    username12
    • - 1
    • + 12

    и извън соц(иалистическите) ви мрежи реалността е плачевна

    - хей гайс, имам кол.
    - Къде, в г*** ли?
    - Не, в конф рума.
    - Гайс, да се мийтнемЕ, да дискъснемЕ, мийтването на рикуайърмънтите на клаянта.

    гайсове и гайски, лърнавайте кидсовете си да спийкват фейсбукарски и да си тейквате пътя аут ъф тука

    то фейсбукарщината е като да караш голфче - "народна вагина", да гледаш бтв, да гледаш/риташ мач, да гласуваш за герберския комунизъм...

    Нередност?
  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • + 5

    За момент помислих че ще се обсъжда виното с това название, интсно. Прочетох статията - не дотам. Едно предупреждение на младите специалисти които скоро ще търсят работа извън България, и особено в САЩ: прегледайте си снимките и коментариите по Фейсбук, Инстаграм, Туитър и т.п., отдел кадри в корпоративния свят го прави и весела и безгрижно тъпа снимка от студентските години може да ви навреди сериозно.

    Нередност?
  • 3
    maddrum avatar :-|
    maddrum
    • - 2
    • + 2

    Душевните терзания на една блогърка.... не знам защо това би трябвало да е интересно, на който и да е.

    Нередност?
  • 4
    tucker_case avatar :-P
    tucker case
    • + 2

    от сия статия разбираме, че блогърка срещнала чичак и той вдъхновен от любов се пуснал на фезбука, пък тя зела да го дебне... щото нема как милениълка да знае квое комсомаолски секертар и как дебне той... чичака и го е казал... :)

    Нередност?
  • 5
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов
    • + 1

    Владимир Йосифов, женен
    Преди 9 години изглеждаше странно.
    Тогава още не се разбираше, че постовете в сайт + блог не е с цел намиране на партньор.

    Ние възприехме отворен тип ползване на паролите.
    Няма нищо скрито и всеки от нас може да чукне навсякъде, където имам профил. / сайта беше с три нива / .
    Нямаме проблемите, които чета .
    Да, ние сме по-стари, което помага.

    Съветвам двойките да не крият нищо.
    Нали в домът им няма нищо скрито ?
    Всеки може да види какво има другия в гардероба :)

    Да, срамуват се хората. Това ги тормози и разрушава добруването им.

    Поздрави,

    Нередност?
  • 6
    els_g avatar :-|
    els_g
    • + 2

    Леко тъжно ми стана за това момиче.
    И се сетих как преди години се измъчвах от откритието, че денонощието има само 24 часа. И да искам, и да не искам, в тези 24 часа не може да се побере всичко, което ми е интересно. Така че, във всеки един момент се налага да избирам да правя ЕДНО нещо. Да си правя карта на времето, като съвместявам задължения дотолкова, доколкото мога. И да отрязвам други неща. Които не са толкова важни, поне за мен.
    Това, което според мен бе (е) основоположния принцип за критериите при вземане на решението за кое - да, кое - не, е да се вслушвам в себе си. Нещо не ми се прави в момента - питам се какво ми се прави. Същевременно в главата ми седи един вид списък на задълженията, които ТРЯБВА да бъдат изпълнени. И какво ми коства изпълнението на всяко едно от тях. И кое от тях и с колко време може да се отложи. И дали ИСКАМ да го отложа...
    Като се направи съчетаване на всички тези обстоятелства, се оформя зоната на картата за деня (или два-три дена, или дори месеца). По-нататък е лесно - просто й правя логистика, план-разписание.
    Но не се придържам строго към него. Както обичаше да казва баща ми, плановете са за това, да не се изпълняват 100%. Запазвам си възможността за промяна на отделни подробности или дори целия план, като конкретика. В края на краищата, защо трябва да влагам огромни усилия в това, непременно МОЯТ план да бъде спазен?! Реалността може да има друга адженда, а нейната има качеството да бъде с приоритет. :)

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал