Цензурата отива на кино
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цензурата отива на кино

Цензурата отива на кино

Как се категоризират игрални филми и за ролята на цензурата в баланса на личната свобода и стабилността на обществото

3769 прочитания

Нерегламентираното интернет пространство разми границите и даде възможност за изява на самоуки автори, които подобно на варвари безчинстват и замърсяват територията на киноимперията. Понятието табу отдавна е отживелица, след като десетки новоизлюпени автори прегазиха общоприетите норми. За добро или лошо настъпи краят на контролираната филмова продукция. Същите автори се обърнаха към атрактивната сила на насилието и секса като ефикасен подход за привличане на зрители. А популярността на режисьори като Тарантино и Скорсезе допринесе за масовото втурване в тази посока.

В условията на откровена търговска конкуренция авторите, независимо от своя произход, квалификация и статут, се състезават за вниманието на масовия зрител. И става дума за пазарна борба, в която всички средства са позволени. Така като водещ проблем изпъкна въпросът: "Какво би трябвало да се показва на децата според тяхната възраст?" Темата е с планетарно значение и различните региони според културните си практики и традиции са намерили свой подход при решаването й.

Квебек е канадската провинция, която показва най-висока степен на толерантност към насилието и се доближава до европейските стандарти. Между общественото мнение и мощната киноиндустрия цензурната комисия работи като официален регулатор и информационна агенция, като остава далеч от нарцистичното мнение за собствена непогрешимост. Съществуват механизми, които да предизвикат преразглеждане на всяко взето решение. Няколко писма с оплаквания от страна на родители или молба от страна на разпространителя са достатъчни за нова оценъчна процедура в името на социалния консенсус и защитата на свободата на словото, художествения изказ и творческите решения.

Категоризирането на филми в Квебек е близко, но различно от това на останалите канадски провинции, и отразява желанието на правителството да поддържа известна културна автономия спрямо останалата част на федерацията. Системата на САЩ (МРАА) е доста по-консервативна, тъй като покрива обширна територия, на която съжителстват разнообразни малцинства с религиозни и културни особености.

Звучи парадоксално, но в момента цензурата играе много важна роля в балансирането на личната свобода и стабилността на демократичното общество. Веднага бих пояснил, че става дума за този особен вид цензура, който се отнася с уважение към авторските решения и готовия кинопродукт. Нейната роля е да категоризира филмовото произведение, след като оцени евентуалното му отражение върху психиката на подрастващата аудитория и даде известни специфични аргументирани препоръки, с които да помогне на родителите да вземат решение при подбор на дадено филмово заглавие за техните деца.

Тези бележки не се отнасят до художествената стойност на кинопроизведението, което остава област на кинокритиците, а са опит за обективен анализ на съвкупността елементи, които могат да окажат влияние върху крехката детска психика. Никой не си прави илюзии, че става дума за "официално мнение", лесно за заобикаляне чрез съвременните технологии. В такъв смисъл провинциалната класация покрива най-вече кинотеатрите.

В Квебек с тази дейност се занимава Régie du cinéma – специална независима комисия към Министерството на културата и комуникациите. В нейния съвременен вид тя е създадена в средата на 60-те години на миналия век след голям обществен скандал, предизвикан от безогледното 20-минутно съкращаване на "Хирошима, моя любов". Този скандал отбелязва края на бруталната цензура на "кюретата", както тук наричат представителите на католическата църква.

Под обществения натиск политическата класа приема нова линия по отношение на разпространяването на филми и се ориентира към категоризирането им според възрастта на аудиторията. Когато става дума за общност, в която повече от една четвърт от населението е с месторождение извън пределите на провинцията, ролята на "културен калибриратор" или "приравнителна социална фуния" е с повишена важност за хомогенизацията на ценностната система и етичните стойности.

В Квебек категоризирането на филмови произведения (известно като "виза за разпространение") различава пет групи зрители.

Филм общ достъп

Става дума за произведения за най-широка аудитория. Тук най-често са детските анимации, леките комедии, розовите любовните истории, документалното кино, религиозните филми и биографичните хроники.

Филм общ достъп, но не се препоръчва за деца до 8 години

Възрастните преценяват дали да заведат детето си на този филм. Решението би трябвало да се вземе според личните наблюдения на родителите, които отчитат индивидуалните особености и средата, в която се развива отрочето им. Най-често в тази класация влизат комиксовите герои ("Дедпул" е уникално изключение), филмите-катастрофа, стари уестърни, произведения с известно драматургично напрежение, с кратки сцени на бой или с престрелки и сцени от аутопсии.

Забранено за зрители до 13 години

Това е най-разпространената класификация. Зрителят може да посети прожекцията, без да е навършил посочената възраст, само ако е придружаван от по-възрастен. В категорията влизат десетки екшъни, разделът "зомби и чудовища", много филми на ужаса и комедиите с по-солени диалози и просташки шегички.

Забранено за зрители до 16 години

Тук откриваме заглавия с дълги по времетраене сцени, които отделят специално внимание на агресивно и патологично поведение, показването на кървави рани в детайли, психическо и физическо страдание, често пъти в съчетание с еротика и секс.

Забранено за зрители до 18 години

Разпространено е мнението, че пълнолетните зрители са способни да направят разлика между усложнена артистична фикция и реалност. За последните пет години в тази категория са влезли десетина заглавия, предназначени за голям екран. Филмът с такава класация се домогва до границите на социалната толерантност и заплашва обществената сигурност.

Към последните три категории за улеснение на зрителите могат да се добавят и допълнителни индикации като "сцени на насилие", "сцени на ужаси", "еротични сцени" и "вулгарни изрази". А към последната и пояснението "секс с детайли", когато става дума за порнографски филм.

Известно е, че човек поддържа с изкуството (в това число и с киното) твърде индивидуална и интимна връзка. Така става безсмислено да се говори за точно определени критерии при оценката на филмово произведение и неговото категоризиране. В различен социално-исторически контекст един филм би могъл да получи различна класация. Киното остарява и се развива и, традиционно, дистрибуторите предлагат за преоценка филми, които след определен период биха могли да се зарадват на нова (обикновено по-ниска) категория. Информацията, която бълват телевизионните новини, пресата, виртуалните медии, социалните мрежи и сайтовете за споделяне, допринасят за оценката на обществените ценности и приоритети.

В ежедневната работа на комисиите за класация основни принципи са сравнението и жанровият контекст. Насилието е постоянно присъстващ елемент в драматичното повествование, но то бива многолико и твърде разнообразно. Безспорно е, че обилното му количество на екрана до голяма степен банализира реакциите и намалява силата на неговите последици върху аудиторията, която все по-трудно може да бъде изненадана.

Съществуват различни отправни точки за сравнение. Членовете на комисията търсят прилика между сцени от филми, класирани досега, и тези, които подлежат на оценка. Такава задача не е трудна за хора, които гледат ежедневно по два-три филма в продължение на дълги години. Ако някой напомня по съдържание и режисьорски подход друго известно заглавие, сравнението може да се окаже решаващо за класацията. В това отношение "зомби епопеите" и "намерени видеокамери" са истинска епидемия, страдаща от клиширане без индивидуалност и личен поглед и обречени да попаднат на едно място. Подобно е положението с категоризирането на франчайзи, тъй като те се придържат към определени естетически граници.

Комисията е особено чувствителна към детайли като показването на рани, кръв, чупене на крайници, изтезания, агония на жертвите, патологично поведение, самоубийство и продължителността на определени сцени. Съществува и многобройна група екшън актьори, които участват в повтарящи се сценарии и почти носят в джоба си табелка с класацията. Читателят няма да се затрудни да посочи десетки имена от отбора на Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен и Брус Уилис.

За разлика от психическото (най-често манипулиране и психически тормоз) физическото насилие е относително лесно за идентифициране, но съществуват десетки нюанси, които оказват влияние върху вземането на решение. Трудно се прави качествено екранно насилие. Желанието невинаги е достатъчно, за да се постигне търсеният шоков драматургичен ефект. Нещо повече, често пъти неуспехите в екранното представяне на насилие са гротески и предизвикват кикот или снизходителна усмивка у аудиторията.

В съчетание с насилие еротични сцени или такива, будещи ужас или отвращение, оказват влияние върху присъждането на по-висока категория. Комисията се отнася сравнително строго към произведения, в които насилието е представено самоцелно, като режисьорски експеримент, с цел да се задоволи определено зрителско очакване. В други заглавия насилието е логично свързано с повествованието, но не се ползва с относително по-снизходителен подход.

Основен въпрос пред комисията е до каква степен актът на насилие е реалистично представен. В началото на "Зулендър 2" Джъстин Бибър е превърнат на решето от картечен пистолет в сцена, която напомня финала на "Бони и Клайд". Преди да издъхне, популярният тийнейджър си прави селфи, подбира най-подходящото и го изпраща в социалните мрежи за радост на феновете. Ето как абсурдният и комичен контекст променя значително шока от една брутална и кървава екзекуция…

* Авторът е президент на едно от трите разделения Régie du cinéma – Независима цензурна комисия към Министерството на културата и комуникациите в канадската провинция Квебек.

Нерегламентираното интернет пространство разми границите и даде възможност за изява на самоуки автори, които подобно на варвари безчинстват и замърсяват територията на киноимперията. Понятието табу отдавна е отживелица, след като десетки новоизлюпени автори прегазиха общоприетите норми. За добро или лошо настъпи краят на контролираната филмова продукция. Същите автори се обърнаха към атрактивната сила на насилието и секса като ефикасен подход за привличане на зрители. А популярността на режисьори като Тарантино и Скорсезе допринесе за масовото втурване в тази посока.

В условията на откровена търговска конкуренция авторите, независимо от своя произход, квалификация и статут, се състезават за вниманието на масовия зрител. И става дума за пазарна борба, в която всички средства са позволени. Така като водещ проблем изпъкна въпросът: "Какво би трябвало да се показва на децата според тяхната възраст?" Темата е с планетарно значение и различните региони според културните си практики и традиции са намерили свой подход при решаването й.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gesand avatar :-|
    gesand

    Пропуснете я тази статия и гледайте документалния филм This Film Is Not Yet Rated. Ще ви се изясни всичко за бизнеса с рейтинги.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK