Против фотографията

Трябва ли ни близък план на смъртта и насилието

През 1924 г., шест години след края на Първата световна война, немският анархист и ревностен пацифист Ернст Фридрих публикува фотоалбума "Война против война" (Krieg dem Kriege), който шокира и скандализира съвременниците му. Убеден, че хората трябва да видят истината за бойното поле, за да се избегнат бъдещи конфликти от такъв гигантски мащаб, Фридрих включва в албума си над 180 нецензурирани, смразяващи кръвта фотографии: разчленени от бомби и картечници трупове, отрязани глави, висящи на бесилки тела, отрязани крайници, кошмарни лицеви рани.

Немските власти опитват да спрат издаването и изземват голяма част от тиража, но усилията им са напразни. Книгата получава небивал обществен отзвук и в следващите няколко години излиза на множество европейски езици в над десет издания.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    vmiloev avatar :-|
    vmiloev

    „В същото време въпреки свободния достъп до многообразна информация светът като че ли никога не е бил толкова разделен; отделният индивид никога не е бил толкова затворен в общността си и фанатично уверен в правилността на идеологическите си възгледи.“
    А доказателствата за тези твърдения къде са? Някакви изследвания или други факти да ги подкрепят? Често такива фаталистични обобщения се правят на базата на ограничен личен опит. TED.com и Avaaz.org са първите примери, които ми идват на ум за модерни транс-континентални и нефанатични общности. Със своя идеология, разбира се.

  • 2
    romolus avatar :-|
    Додо

    Помислих си, че съм си изгубил времето. Но, последното изречние на тази статия спасява положението. Не е достатъчно,но все пак е нещо в правилната посока! Но не дотолкова, че да препоръчам тази статия. Защото, статията е преразказване на това, което Зонтаг е написала доста отдава, а тук имаме просто преразказ на това, което тя е написала, плюс някакво обогатяване на статията с тенденции от последните няколко години.
    Който има интерес към темета, има време, и знае добре английски език, ето линк към нещо, което си струва да бъде прочетено

    http://www.newyorker.com/magazine/2002/12/09/looking-at-war

  • 3
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    четивен текст на Кенарчето, така като че ли добре смлян за широка публика, все таки през призмата на Зонтаг - чиято разпиляна, някак по женски сантиментална и разлята книга не успя да ме грабне.

  • 4
    prufrock avatar :-|
    done

    аз не разбрах собствено тезата на автора. трябва ли или не трябва да има близък план на смъртта и насилието?

    другото е ясно и банално - в смисъла на Аренд - всички знаем, и редакторите, убедена съм, много повече от зрителите - че трябва да сме внимателни, че има парадокс на образността и тя е едновременно най-въздействащият инструмент, но и най-лесно манипулируемият и поради тези двете - твърде опасен, но неизбежен. въпросът е: и какво оттук нататък? не разбрах какво ни казва Кенаров относно това.

  • 5
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#4] от "done":

    е то и аз, ама "да има дебат".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал