Материалче
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Материалче

Материалче

Теория и практика на умалителните, или колко е важно да наричаш нещата с точните им имена

36062 прочитания

Вкъщи умалителната форма почти не се използваше, дори дългите и трудно произносими имена на баща ми и мен не биваха съкращавани при никакви обстоятелства. Затова и си спомням толкова ясно шока, който изживях, когато стринка ми – германка с оскъдни познания по руски и почти несъществуващи по български, направи остра забележка на баба ми, че говори на сина й с думи като "хлебче" и "сиренце". Не бях забелязала баба да говори така, когато поднася закуска на брат ми и мен. Зачудих се защо, но бързо забравих инцидента.

В английската гимназия някой веднъж попита как стои въпросът с умалителните. Запомнила съм го, защото ми се стори странен. Няма такава форма, ако искаш толкова да умаляваш, слагаш едно little отпред. Като цяло обаче такава склонност явно липсва, защото не се сещам да са ми попадали много примери. Единственият, запечатал се в съзнанието ми, е на Катрин Хепбърн, която се умилява в "Златното езеро" при вида на един гмурец. A tiny little loon, така казва. И пак не звучи като "гмурче" или "гмуренце". По-скоро като "малък, мъничък гмурец".

Следващият ми сблъсък с умалителните се състоя в първи курс в Медицинска академия, където с ужас установих, че интелигентни иначе момчета те канят на "кафенце" и "срещичка" и си мислят, че са неотразими с това си говорене.

Впрочем доста млади и прохождащи интелектуалци от онова време също злоупотребяваха с умалителните, част от навлизащата тогава и, уви, бетонирана по-късно тенденция да се говори за публични личности с първите им имена (Бойко, Радан и пр.).

В мутренските времена "мъничките" съществителни прескочиха в речника на целокупното население – както на вратовете, така и на потърпевшите от дейността им, вече не беше интересно да говориш с такива "думички" и за известно време те изчезнаха от заобикалящата ме словесност.

Отново ми привлякоха вниманието в края на 90-те, когато заминахме с колеги на обучение в Гърция. Явлението явно не им е чуждо и там, тъй като преподавателите изрично повтаряха, че при никакви обстоятелства не бива да казваме "кремче", "мостричка", "тестерче" и "моливче" в присъствието на клиента, защото по този начин обезценяваме продукта в неговите очи.

Не ми беше хрумвало дотогава, че умаляването може да се възприеме и по този начин, но се старая и до ден днешен принципът да се спазва. Разбира се, когато купувачът го употребява, не го поправяш. Само продължаваш да отговаряш с "цели" думи. (Изкушавала съм се неведнъж, когато ме попитат "имате ли свещички", имайки предвид ароматни свещи за дома, да отговоря, че супозитории не продаваме.)

Преди няколко години най-добрият ми приятел си дойде от Канада и една вечер ме дръпна настрана, за да ме пита какво им става на хората и защо всички използват само умалителни през цялото време. Без да е по драматизациите, ми заяви, че ако остане още една седмица, ще полудее.

Оттогава епидемията на "думичките" доби още по-застрашителни размери. Таксиметрови шофьори те питат за "адресчето". В заведенията термините редовно са "салатка", "ракийка", "супичка", "хлебче" и "количка". В магазините ти предлагат "роклички", "блузки", "сутиенчета" и "шалчета". В банките, където човек най-малко очаква подобен език, му се говори за "парички", "сметчици", "булстатче" и, дръжте се здраво, "егененце".

Случайност? Не мисля.

Струва ми се, че вече знам защо баба ми, която при нормални обстоятелства бих описала като доста костелив орех, говореше по този начин на роднините ни от чужбина. Това е бил нейният начин да покаже топлина и гостоприемство на едни хора, чийто език не разбира и които отказват да научат нашия. По сходни причини и персонажът на Катрин Хепбърн, друга пословично "корава курабийка", си позволява да се обръща така към гмуреца в рядък прилив на нежност. Именно затова умалителните за тях не са ежедневие. Те им служат само когато всички други изразни средства са изчерпани.

Масовото навлизане на това говорене в началните години на прехода обаче сякаш отговаряше на други очаквания. То беше като антидот на ширещата се и безнаказана агресия. Като опит на потърпевшите да се предпазят от заобикалящата ги брутална действителност, като бягство в някакъв миниатюрен, по-добър свят, като последна, словесна преграда между тях и застигащото ги насилие. Парадоксална беше охотата, с която палачите на надежда за едно по-добро и уредено общество прегърнаха на свой ред умалителните. Мутрите започнаха да говорят като лелки в детска градина и така в един момент всички си разменяха мили думички, докато едните мачкаха другите. Пред очите ми е един павилион за плодове и зеленчуци в кв. "Изток", чийто собственик беше обозначил стоката си с "доматки", "картофчета" и пр.

Намирах това за толкова нелепа проява, че бойкотирах магазина му. Приятел, живеещ в Лондон, разчете в тези етикети отчаяното желание на един човек да бъде мил и добър, да прави малък и достоен бизнес, да се справя с невеселите обстоятелства. Доколкото знам, му разрушиха павилиона, защото някой си беше харесал локацията.

Често умалителните са още едно средство на ширещата се посредственост да постигне така желаната фамилиарност, при която "аз съм прост и вие сте прости, ще се разберем", още един начин да се скъси дистанцията, да се размият границите, за да не се задават много въпроси и да не се мисли твърде, и да бъдем кандардисани, че всички сме си много близки и еднакви, я какви хубави цветенца, алейки и фонтанчета сме наслагали навсякъде, как да не им се радваме дружно.

Пряко свързан с горното е фалшивият позитивизъм, който ни залива отвсякъде и който също е взел малките думички на въоръжение. Те са неизменен елемент от дразнещата приповдигнатост при изказвания по всякакви въпроси – от изкуство до градоустройство, от кулинария до политика – неуморни роботизирани скарабейчета на нищоказването и нищоправенето, всяка опозиция или опит за разправа с които биват заклеймени като хейтърство.

В този новговор на некадърността и аматьорщината умалителните са удобни и незаменими. Я как мило и добросърдечно говорим с вас, какви дребосъчни слова използваме, само негативисти биха си позволили да не се разтопят пред нашата джуджешка реторика.

Възникнали като "думи на нежност", превърнали се в стратегия за оцеляване, днес умалителните са преди всичко израз не просто на ниска езикова култура (никоя дума не е себе си, когато е смалена), а на заразата, наречена "зариване на главата в пясъка". На измамната илюзия, че ако наричаме нещата с умалителни и умилителни имена, те ще станат по-малко грозни и страшни, ще се смалят, ще станат сладки и безобидни и ще изчезнат от само себе си.

Защото, за да се изправиш срещу предизвикателството, първо трябва да го назовеш по име. Цялото име. 

Вкъщи умалителната форма почти не се използваше, дори дългите и трудно произносими имена на баща ми и мен не биваха съкращавани при никакви обстоятелства. Затова и си спомням толкова ясно шока, който изживях, когато стринка ми – германка с оскъдни познания по руски и почти несъществуващи по български, направи остра забележка на баба ми, че говори на сина й с думи като "хлебче" и "сиренце". Не бях забелязала баба да говори така, когато поднася закуска на брат ми и мен. Зачудих се защо, но бързо забравих инцидента.

В английската гимназия някой веднъж попита как стои въпросът с умалителните. Запомнила съм го, защото ми се стори странен. Няма такава форма, ако искаш толкова да умаляваш, слагаш едно little отпред. Като цяло обаче такава склонност явно липсва, защото не се сещам да са ми попадали много примери. Единственият, запечатал се в съзнанието ми, е на Катрин Хепбърн, която се умилява в "Златното езеро" при вида на един гмурец. A tiny little loon, така казва. И пак не звучи като "гмурче" или "гмуренце". По-скоро като "малък, мъничък гмурец".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

35 коментара
  • 1
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart


    И мен супер ме дразнят умалителните, но езикът се развива и променя непрекъснато, и то не винаги в посоката , която на нас ни харесва.В холандския език, например, умалителните се използват доста често.

  • 3
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина

    https://en.wiktionary.org/wiki/-chen

    Пример от немския. И там продават хлебчета, не само хляб.

  • 4
    vat69 avatar :-|
    Dwight Schrute

    Ако плащах за Капитал щях да се почувствам доста прецакан след прочитането на тази статийка.

  • 5
    peaspiring avatar :-P
    peaspiring

    До коментар [#2] от "White Rhino":

    Благодарим ти за изразяванцето на мненийцето.

    Най-фрапантния пример, на който съм бил свидетел, беше, когато една яйчарка ми поиска "трудовата книжчица" за да подготви "договорчето".

  • 6
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Първата част на текста е интересна, но заключенията са пълна глупост. Както коментар 1 пише - в Холандия например се ползват много (хората отиват да пийнат една "биричка" - biertje) - а за тях няма как да кажеш, че заравят глава в пясъка. Та така, аз също не съм им фен, но това е просто културна черта, която трябва да се приеме. На мен не ми харесва и как канадците са лишени от всякакво чувство за фумор, как северноевропейците не допускат дори приятелите си близо до себе си и няма никакъв шанс да пиете бира ако не е планирано предварително, как англичаните ти казват "добра идея", а имат предвид "ужасна идея" и т.н. , но интелигентният човек приема тези културни особености и не реагира така крайно

  • 7
    lekapoleka avatar :-P
    lekapoleka

    От цялата статия се разбра, че понеже на английски не съществуват умалителни форми, трябва да ги избягваме и на български. Ало, говорете всеки език според неговите норми и не ги пренасяйте в друг.
    А пък обяснението на умалителните през мутрите и агресията съвсем ме закопа.

  • 8
    esther avatar :-|
    Естер

    Странни работи прочетох. На мен никой не ми е искал егененце, искат ми ЕГН, шофьорите на таксита не са ме питали за адресЧЕ и т.нат. - да не преписвам статията. Не искам да обидя някого, но при среща с непознат хората първосигнално реагират на първото, подсъзнателно впечатление, което получават от човека насреща.Това впечатление може да предизвика сериозно отношение, а може и да е отношенийце. Така че, ако на някой му се струва, че прекалено често "го умаляват" , е добре да се замисли дали пък сам не предизвиква такова отношение.

  • 9
    red.mary avatar :-(
    red.mary

    Изводите са потресаващи. Дори и да приемем, че наблюденията са верни (а те не са, или най-малко са преувеличени недостоверно), заключенията са дълбоко неверни.
    Нямам обяснение, защо й е на авторката да носи от девет кладенеца вода, за да заключи, че използването на умалителни била ниска езикова култура, въх!

  • 10
    blaueaugen avatar :-|
    blaueaugen


    Както пееше Висоцки:
    "там за стеной за стеночкою, за, перегородочкой, соседушка с соседочкой, баловались водочкой.."

    Има езици, на които има много повече умалителни. Черпя авторката, с чиито изводи не съм съгласна, едно холандско pilsje (biertje).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK