Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

35 28 фев 2016, 8:01, 34990 прочитания

Материалче

Теория и практика на умалителните, или колко е важно да наричаш нещата с точните им имена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Сегашно агресивно време

Fear Factory

Как се отразява на мозъка гледката на насилие и какво се случва, когато зоната, която отговаря за страха, не функционира

Против фотографията

Трябва ли ни близък план на смъртта и насилието

Черно-бяла снимка от Грузия

Какви са шансовете на една малка капсулирана държава, граничеща с Турция и Русия, да се отърси от нетолерантността

Обърни се с гняв напред

За разликата между гнева и насилието и българският случай

Цензурата отива на кино

Как се категоризират игрални филми и за ролята на цензурата в баланса на личната свобода и стабилността на обществото

Вкъщи умалителната форма почти не се използваше, дори дългите и трудно произносими имена на баща ми и мен не биваха съкращавани при никакви обстоятелства. Затова и си спомням толкова ясно шока, който изживях, когато стринка ми – германка с оскъдни познания по руски и почти несъществуващи по български, направи остра забележка на баба ми, че говори на сина й с думи като "хлебче" и "сиренце". Не бях забелязала баба да говори така, когато поднася закуска на брат ми и мен. Зачудих се защо, но бързо забравих инцидента.

В английската гимназия някой веднъж попита как стои въпросът с умалителните. Запомнила съм го, защото ми се стори странен. Няма такава форма, ако искаш толкова да умаляваш, слагаш едно little отпред. Като цяло обаче такава склонност явно липсва, защото не се сещам да са ми попадали много примери. Единственият, запечатал се в съзнанието ми, е на Катрин Хепбърн, която се умилява в "Златното езеро" при вида на един гмурец. A tiny little loon, така казва. И пак не звучи като "гмурче" или "гмуренце". По-скоро като "малък, мъничък гмурец".


Следващият ми сблъсък с умалителните се състоя в първи курс в Медицинска академия, където с ужас установих, че интелигентни иначе момчета те канят на "кафенце" и "срещичка" и си мислят, че са неотразими с това си говорене.

Впрочем доста млади и прохождащи интелектуалци от онова време също злоупотребяваха с умалителните, част от навлизащата тогава и, уви, бетонирана по-късно тенденция да се говори за публични личности с първите им имена (Бойко, Радан и пр.).

В мутренските времена "мъничките" съществителни прескочиха в речника на целокупното население – както на вратовете, така и на потърпевшите от дейността им, вече не беше интересно да говориш с такива "думички" и за известно време те изчезнаха от заобикалящата ме словесност.



Отново ми привлякоха вниманието в края на 90-те, когато заминахме с колеги на обучение в Гърция. Явлението явно не им е чуждо и там, тъй като преподавателите изрично повтаряха, че при никакви обстоятелства не бива да казваме "кремче", "мостричка", "тестерче" и "моливче" в присъствието на клиента, защото по този начин обезценяваме продукта в неговите очи.

Не ми беше хрумвало дотогава, че умаляването може да се възприеме и по този начин, но се старая и до ден днешен принципът да се спазва. Разбира се, когато купувачът го употребява, не го поправяш. Само продължаваш да отговаряш с "цели" думи.
(Изкушавала съм се неведнъж, когато ме попитат "имате ли свещички", имайки предвид ароматни свещи за дома, да отговоря, че супозитории не продаваме.)

Преди няколко години най-добрият ми приятел си дойде от Канада и една вечер ме дръпна настрана, за да ме пита какво им става на хората и защо всички използват само умалителни през цялото време. Без да е по драматизациите, ми заяви, че ако остане още една седмица, ще полудее.

Оттогава епидемията на "думичките" доби още по-застрашителни размери. Таксиметрови шофьори те питат за "адресчето". В заведенията термините редовно са "салатка", "ракийка", "супичка", "хлебче" и "количка". В магазините ти предлагат "роклички", "блузки", "сутиенчета" и "шалчета". В банките, където човек най-малко очаква подобен език, му се говори за "парички", "сметчици", "булстатче" и, дръжте се здраво, "егененце".

Случайност? Не мисля.

Струва ми се, че вече знам защо баба ми, която при нормални обстоятелства бих описала като доста костелив орех, говореше по този начин на роднините ни от чужбина. Това е бил нейният начин да покаже топлина и гостоприемство на едни хора, чийто език не разбира и които отказват да научат нашия. По сходни причини и персонажът на Катрин Хепбърн, друга пословично "корава курабийка", си позволява да се обръща така към гмуреца в рядък прилив на нежност. Именно затова умалителните за тях не са ежедневие. Те им служат само когато всички други изразни средства са изчерпани.

Масовото навлизане на това говорене в началните години на прехода обаче сякаш отговаряше на други очаквания. То беше като антидот на ширещата се и безнаказана агресия. Като опит на потърпевшите да се предпазят от заобикалящата ги брутална действителност, като бягство в някакъв миниатюрен, по-добър свят, като последна, словесна преграда между тях и застигащото ги насилие. Парадоксална беше охотата, с която палачите на надежда за едно по-добро и уредено общество прегърнаха на свой ред умалителните. Мутрите започнаха да говорят като лелки в детска градина и така в един момент всички си разменяха мили думички, докато едните мачкаха другите. Пред очите ми е един павилион за плодове и зеленчуци в кв. "Изток", чийто собственик беше обозначил стоката си с "доматки", "картофчета" и пр.

Намирах това за толкова нелепа проява, че бойкотирах магазина му. Приятел, живеещ в Лондон, разчете в тези етикети отчаяното желание на един човек да бъде мил и добър, да прави малък и достоен бизнес, да се справя с невеселите обстоятелства. Доколкото знам, му разрушиха павилиона, защото някой си беше харесал локацията.

Често умалителните са още едно средство на ширещата се посредственост да постигне така желаната фамилиарност, при която "аз съм прост и вие сте прости, ще се разберем", още един начин да се скъси дистанцията, да се размият границите, за да не се задават много въпроси и да не се мисли твърде, и да бъдем кандардисани, че всички сме си много близки и еднакви, я какви хубави цветенца, алейки и фонтанчета сме наслагали навсякъде, как да не им се радваме дружно.

Пряко свързан с горното е фалшивият позитивизъм, който ни залива отвсякъде и който също е взел малките думички на въоръжение. Те са неизменен елемент от дразнещата приповдигнатост при изказвания по всякакви въпроси – от изкуство до градоустройство, от кулинария до политика – неуморни роботизирани скарабейчета на нищоказването и нищоправенето, всяка опозиция или опит за разправа с които биват заклеймени като хейтърство.

В този новговор на некадърността и аматьорщината умалителните са удобни и незаменими. Я как мило и добросърдечно говорим с вас, какви дребосъчни слова използваме, само негативисти биха си позволили да не се разтопят пред нашата джуджешка реторика.

Възникнали като "думи на нежност", превърнали се в стратегия за оцеляване, днес умалителните са преди всичко израз не просто на ниска езикова култура (никоя дума не е себе си, когато е смалена), а на заразата, наречена "зариване на главата в пясъка". На измамната илюзия, че ако наричаме нещата с умалителни и умилителни имена, те ще станат по-малко грозни и страшни, ще се смалят, ще станат сладки и безобидни и ще изчезнат от само себе си.

Защото, за да се изправиш срещу предизвикателството, първо трябва да го назовеш по име. Цялото име. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 3427 прочитания

Шоуто трябва да продължи, но как 2 Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

22 май 2020, 2349 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Освобожденията ни

За българската и за американската мечта, от какво се оплакваме и с какво се гордеем около 3 март

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10