Освобожденията ни
За българската и за американската мечта, от какво се оплакваме и с какво се гордеем около 3 март
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
През 90-те години на миналия век, когато живеех в Америка, много се впечатлявах от това как навсякъде се веят национални флагове, хората си ги слагат на прозорците и на вратите на къщите, особено на националния празник 4 юли. Тогава у нас беше рядкост да се види национален флаг и дори тези, които се вееха над президентството или Министерския съвет, бяха мърляви и опърпани.
Американците са големи патриоти, но техния патриотизъм е доста различен от нашия. Първо, "американец" не е етническа принадлежност – можеш да си едновременно американски и италиански, или ирландски, или български патриот. Впрочем и българите от нашата диаспора, поне в Америка, най-често са български патриоти, и то по един много позитивен, не ксенофобски начин. Второ, американците НЯМАТ навик да се оплакват. Те не наблягат на колониалното господство или на робството, а на освобождението, не празнуват смъртта, а рождения ден на героите си – от Вашингтон и Линкълн, до Мартин Лутър Кинг. Американската мечта е проспективна и индивидуалистична. Тя е вярата, че всеки индивид със собствения си труд и ум, независимо от своя произход, може да постигне лично щастие. Българската мечта е ретроспективна и колективистична – тя е мечтата за светлото минало, за хан Аспарух, за Златния век на цар Симеон, за изгубеното величие.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
21 коментара
Много добра статия, дано повече хора се замислят преди да започнат да плюят.
До коментар [#1] от "Imeto mi":
КОМУНОУРОДИТЕ, духовни и мозъчно изкривени от самото им детство, поколенчески и индивидуално, не може да не плюят, защото ако не го направят живота им се обезмисля!
Дори и да чустват истинноста на казаното!
Нужни са активни поколенчески промени, образователни и преди всичко възпитатателни, чрез семейната, и цялостна социална среда на бъдещите поколения.
ПЪТЯТ към тази истинност, е един много дълък, тежък процес.
Но все таки един ден трябва той да започне!
Въпросът е, защо този ден да не е днес?
НЕМОЖЕ да очакваме каквито и да било промени в тази основна обществена посока на организация на България, вече като гражданско общество, ако продължаваме да живеем без да се замислим, защо СССРОССИЯ е толкова много ангажирана да не се чустваме "роби"!
Тази държавна североазиатска структурна определеност, просто не е способна да бъде друга, поради прескачането на обществената си организираност, направо от крепостния феод, към социялния комунизъм и третирането на развитието си по един и същ начин, поради липса на какъвто и да било друг опит и възможности.
Много трудно България би могла да се промени мисловно и структурно обществено социално, преди самата ССССРОССИЯ ДА СЕ ПРОМЕНИ В ТАЗИ ПОСКА ОСЪЗНАТО ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И ФУНДАМЕНТАЛНО.
След тази промяна там, в държавата на нашите "освободители", можем да чакаме промени и тук в България.
Другото са само плахи надежди и добри пожелания, без особено основание!
Ще се оправи, всичко ще се оправи - аз съм оптимист. Никой не се е родил научен. В живота има ред. И трябва време. В нашия случай - още две поколения.
http://www.glasove.com/categories/skandalyt/news/5
"Просветен национализъм". Дали такова нещо съществува? Още при зараждането на национализма преди два века Гьоте е казвал, че колкото по-образован и интелектуален хората, толкова по-слабо по-слабо се проявяват при тях националните различия.
Така че просветата и национализъм са несъвместими. споделям мнението че у нас не е възможно един и същ човек да бъде едновременно честен, умен и националист. Националистите у нас или са умни мошеници, или честни глупаци. Това мнение съм видял в "Роля на историята в българската история" от Иван Д. Стоянов и напълно го подкрепям.
Същият автор убедително е опровергал и един друг стереотип, който използва авторът, а и в който все още вярват повечето българи. Това е стереотипът за Левски. Последният не само не е искал "сами да се освободим". В действителност той въобще не е работил за нашето национално-освободително движение, а е използвал тази реторика за агитационни цели.
В действителност неговата дейност е била насочена към подчиняване и оглавяване на българската общност. Основният му инструмент е бил терорът над българите и лъжливата агитация. И това може да се прочете в статията на същия автор "Васил Левски - идеал или идол" (на сайта https://ids777.wordpress.com)
Разбирам усилието на автора да каже разумно и "на ползу роду" по повод на националния празник, но разсъжденията му стъпват върху несъществуващи факти (по-точно лъжливи стереотипи). И затова доста олекват.
До коментар [#6] от "Един препатил":
Не, за една про комунистическа, една нео или пост комуно година, трябват поне две, най-оптимистично, други две, но не псевдо демократични.
Сметката е много проста: 71+71=142 години.
Това са около 14 поколения!
Не едно, не две...
До коментар [#7] от "Nyama Znachenie":
Хубаво даваш линка със снимките, но защо не се запиташ, какво е станало с тези хора, решили да бъдат предани на каузата на Имперска Россия само следоколо 39 години, когато техните синове и внуци ги обявяват за врагове на народа на Съветска Россия, начело с един хомосексуален сифилистик, лежащ и до днес на един площад в Москва, наречн "Червен"?...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход