С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

6 2 мар 2016, 15:03, 3351 прочитания

Свой сред чужди

Учителят Питър Чикой за живота между две непознаващи се страни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Той живее вече от 27 години в България и му е трудно да каже какво първо го е изненадало, тъй като вече е свикнал напълно със страната и обществото й. Дори сред чужденци често се чувства като местен. "Има някои неща от българското поведение, които съм придобил, като например непосредствено общуване – да попиташ "Какво става?" човек, когото не познаваш толкова добре."

Питър Чикой пристига от Замбия през 1989 г. със стипендия малко след като е завършил гимназия и след като е разбрал какво може да очаква от роднина, следвал медицина в Плевен. През първата половина на 90-те години следва журналистика в Софийския университет. Когато идва време за дипломната работа, той избира за тема "Югът на Африка – от конфликт до сътрудничество" и се впуска в архивите на българските вестници, за да проучва в какъв контекст е споменаван регионът. Оказва се, че той почти не съществува за местните медии отвъд новините около Нелсън Мандела. "Но е разбираемо да няма информация, ако читателят не се интересува и за него това не е важна тема."

Големият брой африканци в Студентски град и подкрепата между тях, годините на учене на български (който вече знае почти перфектно), подкрепящите го преподаватели във ФЖМК и извоюваната тройка по естетика са сред моментите, за които си спомня първо.


Роден е в малкото градче Муенси, близо до границата с Демократична република Конго. Описва детството си като много трудно заради хронични здравословни проблеми, от които често страда и заради каквито губи брат си. Баща му помага на рехабилитацията на деца с нарушено зрение и слух. "Чувствах се като човек с привилегия, като гледах децата, за които той се грижеше. Това ме научи на много неща, най-вече на толерантност и че не трябва да възприемаш другия като различен, защото всъщност той наистина не е."

Макар и да отговаря на всякакви въпроси с учтивост и усмивка, бързо става ясно, че Питър не обича да се връща към спомените си за Замбия. "Не съм бил там от много, много години." В детството му - през 70-те и 80-те години, Замбия е обхваната от икономически сътресения, а в самото начало на 90-те – от протести срещу еднопартийната система.

"За разлика от възрастните децата нямат с какво да сравняват и това някак си спасява положението. Като малък не си даваш сметка за по-голямата картина, така че въпреки трудностите всъщност се чувствах добре", разказва Питър, който през първите десет години от живота си израства при роднини. Отбелязва колко различна е семейната структура в Европа и в Замбия, където запазването на рода и преодоляването на бедността преминават през съвместен живот с цялата фамилия.

Това, което го насочва към хуманитарното образование, е литературата, която описва като "своето нещо" – не е имал пример в семейството или конкретен повод да започне да чете, става от само себе си в училище. "Завърших техническа гимназия, но книгите останаха до мен. Учехме англоезичните класики. Израснах сред английски и ирландски учители и монахини, участвах и в театрални спектакли, често по Шекспир." Замбия става независима от Великобритания през 1964 г. Официалният език на страната е английският, което той определя като обединителен фактор за етносите в страната. "В някои училища биеха, но при нас упражненията бяха да произнесеш десет поредни пъти определен звук и ако не успееш, започваш отначало."

Сега самият той е учител и от година преподава английски на деца в частна школа в София. Това е и основното, което запълва деня му, а винаги, когато започне да говори за професията си, се появява широка усмивка.

Извън нея той е гост-автор в посветения на човешките права сайт marginalia.bg. Там пише на теми като бежанската вълна и собствения си дългогодишен опит с проблемното уреждане на легален статут, довело до труден период от две години, през които живее в център за задържане на чужденци. Въпреки документите за временно пребиваване и завършеното висше образование той години наред се изправя пред откази за хуманитарен статут, докато най-сетне го получава през 2014 г.



"Усещам голямо подобрение в начина, по който медиите подхождат към темите за малцинствата и проблемите на мигрантите и бежанците. По-внимателно се подбират думите, въпреки че още терминологията продължава да се бърка." Според него медийната политика трябва да е по-близка до реалните чувства на публиката и да не заема твърде авторитарна роля спрямо нея. Напредък той вижда и в обикновеното отношение на обществото. "В сравнение с началото на 90-те има голям прогрес. Хората са информирани по различен начин. Няма я тази психология на тълпата отпреди, в която, ако някой насочи гнева си към някого, всички да го последват."

Колкото до решението си да остане в България през всички тези години и да бъде свидетел на всички трудни периоди на държавата от падането на социалистическия режим, той обяснява простичко: "Предпочитам да решавам, отколкото да бягам. I like challenges."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зеленият път 8 Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

17 яну 2020, 12764 прочитания

20 книги в навечерието на 2020 20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

12 дек 2019, 6613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Facebook хъшове

С администраторите на някои от най-големите групи на българите в чужбина

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10