Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свой сред чужди

Учителят Питър Чикой за живота между две непознаващи се страни

Светослав Тодоров
3487 прочитания

© Цветелина Белутова


Той живее вече от 27 години в България и му е трудно да каже какво първо го е изненадало, тъй като вече е свикнал напълно със страната и обществото й. Дори сред чужденци често се чувства като местен. "Има някои неща от българското поведение, които съм придобил, като например непосредствено общуване – да попиташ "Какво става?" човек, когото не познаваш толкова добре."

Питър Чикой пристига от Замбия през 1989 г. със стипендия малко след като е завършил гимназия и след като е разбрал какво може да очаква от роднина, следвал медицина в Плевен. През първата половина на 90-те години следва журналистика в Софийския университет. Когато идва време за дипломната работа, той избира за тема "Югът на Африка – от конфликт до сътрудничество" и се впуска в архивите на българските вестници, за да проучва в какъв контекст е споменаван регионът. Оказва се, че той почти не съществува за местните медии отвъд новините около Нелсън Мандела. "Но е разбираемо да няма информация, ако читателят не се интересува и за него това не е важна тема."

Големият брой африканци в Студентски град и подкрепата между тях, годините на учене на български (който вече знае почти перфектно), подкрепящите го преподаватели във ФЖМК и извоюваната тройка по естетика са сред моментите, за които си спомня първо.

Роден е в малкото градче Муенси, близо до границата с Демократична република Конго. Описва детството си като много трудно заради хронични здравословни проблеми, от които често страда и заради каквито губи брат си. Баща му помага на рехабилитацията на деца с нарушено зрение и слух. "Чувствах се като човек с привилегия, като гледах децата, за които той се грижеше. Това ме научи на много неща, най-вече на толерантност и че не трябва да възприемаш другия като различен, защото всъщност той наистина не е."

Макар и да отговаря на всякакви въпроси с учтивост и усмивка, бързо става ясно, че Питър не обича да се връща към спомените си за Замбия. "Не съм бил там от много, много години." В детството му - през 70-те и 80-те години, Замбия е обхваната от икономически сътресения, а в самото начало на 90-те – от протести срещу еднопартийната система.

"За разлика от възрастните децата нямат с какво да сравняват и това някак си спасява положението. Като малък не си даваш сметка за по-голямата картина, така че въпреки трудностите всъщност се чувствах добре", разказва Питър, който през първите десет години от живота си израства при роднини. Отбелязва колко различна е семейната структура в Европа и в Замбия, където запазването на рода и преодоляването на бедността преминават през съвместен живот с цялата фамилия.

Това, което го насочва към хуманитарното образование, е литературата, която описва като "своето нещо" – не е имал пример в семейството или конкретен повод да започне да чете, става от само себе си в училище. "Завърших техническа гимназия, но книгите останаха до мен. Учехме англоезичните класики. Израснах сред английски и ирландски учители и монахини, участвах и в театрални спектакли, често по Шекспир." Замбия става независима от Великобритания през 1964 г. Официалният език на страната е английският, което той определя като обединителен фактор за етносите в страната. "В някои училища биеха, но при нас упражненията бяха да произнесеш десет поредни пъти определен звук и ако не успееш, започваш отначало."

Сега самият той е учител и от година преподава английски на деца в частна школа в София. Това е и основното, което запълва деня му, а винаги, когато започне да говори за професията си, се появява широка усмивка.

Извън нея той е гост-автор в посветения на човешките права сайт marginalia.bg. Там пише на теми като бежанската вълна и собствения си дългогодишен опит с проблемното уреждане на легален статут, довело до труден период от две години, през които живее в център за задържане на чужденци. Въпреки документите за временно пребиваване и завършеното висше образование той години наред се изправя пред откази за хуманитарен статут, докато най-сетне го получава през 2014 г.

"Усещам голямо подобрение в начина, по който медиите подхождат към темите за малцинствата и проблемите на мигрантите и бежанците. По-внимателно се подбират думите, въпреки че още терминологията продължава да се бърка." Според него медийната политика трябва да е по-близка до реалните чувства на публиката и да не заема твърде авторитарна роля спрямо нея. Напредък той вижда и в обикновеното отношение на обществото. "В сравнение с началото на 90-те има голям прогрес. Хората са информирани по различен начин. Няма я тази психология на тълпата отпреди, в която, ако някой насочи гнева си към някого, всички да го последват."

Колкото до решението си да остане в България през всички тези години и да бъде свидетел на всички трудни периоди на държавата от падането на социалистическия режим, той обяснява простичко: "Предпочитам да решавам, отколкото да бягам. I like challenges."


6 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Според него медийната политика трябва да е по-близка до реалните чувства на публиката и да не заема твърде авторитарна роля спрямо нея."

    Какво мислите, журналисти? Прав ли е? Ако според вас е прав, защо налагате авторитарно чувството, че националната идентичност трябва да излезе от учебниците по литература? Защо авторитарно налагате промяната на възприятието за турското робство?

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    А Вие защо се опитвате авторитарно да налагате собствените си възгледи? Не Ви ли минава през ума, че не всички мислят като Вас?

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "evpetra":

    А защо конкретна медия налага едно определено мнение над другите? Това е в пъти по-опасно за възприятията на обществото от колкото казаното от единичен човек. Вижте например какви последствия имат кафявите медии на Пеевски.

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#3] от "Георги Георгиев":

    Всъщност никоя медия не може да Ви втълпи нещо, ако Вие не ѝ позволите.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#4] от "evpetra":

    Има достатъчно хора, които позволяват. Точно затова е опасно. Свободата на един е ограничена от свободата на всички останали. Когато критична маса хора позволяват да бъдат манипулирани от медиите, както е в България, личното благоденствие на останалите е под заплаха.

  • 6
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#5] от "Георги Георгиев":

    Повечето хора са прости и по това нищо не може да се направи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK