С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

11 3 мар 2016, 14:36, 10140 прочитания

Генадий

Как браних "честта" на родината дълго преди 3 март да е национален празник

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

В първи или втори клас се сбих с един руски съученик, Генадий. Не помня повода. Конфликтът ни се разви в ъгъла на класната стая, до някакво екзотично растение, пред погледите на всички. Разменихме си здрав тупаник с момчешки юмруци, доколкото седемгодишни хлапета могат да се бият истински.
 
Тогава живеех с родителите си в град Дубна, СССР – те бяха част от българската научна колония там – и поради това разпрата ни имаше интернационална окраска. В разгара на боя Генадий ми изкрещя: "Не для таких, как ты, мы жертвовали собой!" Не знам какво го прихвана, навярно искаше да ме уязви с нещо на момента. Аз мигновено отвърнах: "Не такие, как ты, нас же освобождали!"
 
Учителката ни разтърва и се зае да ни чете конско. Отнесох най-тежките й думи не заради сбиването, а заради репликата ми, хвърлена в отговор на неговата. Аз държах на своето и не отстъпвах: "Не на такива е благодарна България!"
 
Помня колко бях обиден от безочливостта на Генадий. За какъв се мислеше? Явно не смятах, че всички руснаци са достойни да "освобождават" България, което се разминаваше с политкоректността на времето.
 
Така насила бях поставен в позицията да браня честта на родината си дълго преди 3 март да бъде избран за национален празник или да знам каквото и да било за Великите сили, Големия брат и международното положение. Естествено, че не съм можел да разбера колко натоварена реплика съм изтърсил. Заради упоритостта да я повтарям обаче ме наказаха доста по-строго от Генадий и щяха да ми намаляват поведението – голям ужас по онова време! Родителите пък не ми се караха заради думите ми, а само за това, че съм влязъл във физическа разправа. Години по-късно научих, че майка ми е вдигнала контраскандал на учителката и намаляването на поведението се разминало по тази причина.
 
Въпреки този ранен опит не се определям автоматично като "патриот". От 47 години 27 съм прекарал в чужбина, с доброто и лошото на този живот. Връщайки се за два-три месеца в България като дете всеки юни, изпитвах остра тъга по приятелите, които оставях в Съюза. В края на август пък тайно плачех в купето на влака, защото се разделях с лятна София. През първите години след идването в САЩ ми липсваха родителите, близките, приятелите, но семейството ми беше с мен, бях много зает и всичко това се притъпи по естествен начин. А и с времето човек неминуемо приема дори загуби, които не може да възстанови срещу един самолетен билет.
 
Чувствам се удобно в кожата си, независимо на коя територия съм. Не се "гордея" с абсолютно нищо, за което нямам лична заслуга, било то произхода си и цвета на очите или Симеон, Левски, Чудните мостове и САЩ’94. Просто обичам и ценя нещата, с които съм свързан, дори и по случайност. Те са си част от мен. На десктопа на компютъра си имам витошки морени. Дисертацията ми, писана във Флорида, е за България и Македония.
 
Смятам се за българо-американец с руска закалка. Ако отида да живея в Тибет, сигурно ще стана и "тамошен" след десетина години. Харесва ми да прескачам между различните си идентичности, да говоря няколко езика свободно (уви, далеч не толкова, колкото би ми се искало). Забавно ми е да играя с това, което лингвистите наричат code switching.
 
Винаги ми е било проблем да обяснявам България накратко на чужденци. Откъде да започна, след като дори нямаме безспорно национално ястие? То и с Америка отдавна ми е така. Все пак говорим за цели светове, които, колкото повече опознаваш, толкова по-трудно можеш да обобщиш. Обаче всяка година по това време гледам да съм готов с кратка, донякъде шаблонна история за произхода на мартеницата, която ми е вързана на китката.
 
С Генадий останахме приятели. Даваше ми да преписвам домашното му по математика срещу дъвки "Идеал". Бих искал да го срещна сега, да науча какво е правил през тези 40 години и да го попитам какво точно се е разправяло за България в семейството му.
 
Той като нищо може да живее някъде в Калифорния.
 
*Авторът е професор по журналистика в California State University в САЩ. Работил е като журналист в The Dallas Morning News, а преди да напусне България през 1997 г., е бил част от екипа на в. "24 часа".



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България преоткрива таланти 2 България преоткрива таланти

Илюстрации с портрети на роми от България и света разказват техните непознати истории и постижения в изкуството

30 авг 2019, 2880 прочитания

Добрият, лошият и безучастният 3 Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

23 авг 2019, 5239 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
О, мон шери

12 вида профитероли от ръцете на майстори сладкари

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг