Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Торбалан и сатирата

Комедията в България е навсякъде. Освен в нещата, замислени да бъдат комедийни

Shutterstock    ©  Shutterstock

Ако няма нещастие, няма смях. От първия неандерталец небрежар, който се е хлъзнал на бананова кора и са му се изхилили, вместо да му помогнат, та до днешните epic fail клипчета в YouTube, на които се смеем, защото някакъв клет човечец, скачайки в басейна, е пропуснал басейна – ние неизменно се забавляваме с чуждия провал. Изобщо – нещо е смешно, когато не е както трябва. Когато очакванията са излъгани. Когато има недоразумение и неразбиране, провал и нещастие. Всичко това е достатъчно известно, чак банално, но поражда важен въпрос. В България очакванията са излъгани, нищо не е както трябва, има много недоразумения, неразбирания, впечатляващи провали и поголовно нещастие. Защо тогава, като си пуснем телевизора, крайно рядко ще попаднем на нещо смешно?

Има една приказка, че във всичко на тоя свят можеш да откриеш поезия освен в слабото стихотворение. У нас днес е същото с хумора – като се огледаш, навсякъде можеш да откриеш комедия освен в нещата, които са замислени да бъдат комедийни. Там хумор като цяло няма.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51
    • + 2

    На мен някак ми убягна идеята на автора. Къде е проблема, че няма търсене за сатира от телевизиите ли, или че няма предлагане на качествена такава, т.е. малко и потенциалните автори не са в най-добрата си кондиция.
    Доколкото лоша сатира има и може да я наблюдаваме във всички национално представени телевизии (да не изброявам известните ви хуморо-сатирични такива предавания), значи все пак някакъв пазар има и не мога да си представя, как някой е написал блестяща сатирична творба и няма къде да я продаде.
    И въпроса опира до тънката и хлъзгава линия, която авторите се опитват да следват, между по-масовите желания (дебелашки хумор и сатира неизбежно опиращ и сексуални елементи) и и естетически по-високия вкус на не толкова масовия зрител и този по същество маркетингов процес в съчетание на дефицит на творчески възможности води до настоящия продукт, който наистина не е много приятен.
    Но дори и в театъра, където по презумпция би трябвало да се намира естетически по-развитата част от нацията, като чуваш хихикането на крайно неподходящи места, няма как да не ти мине нещо през ума за качеството на материала.
    Та затова, кой е или трябва да е водещия, автора/ите или публиката или съответно търсенето и предлагането, все мисля че един процес, който може да "самоподдържа" или да си "самопречи", най-вероятно и двете и в зависимост в коя фаза се намираме ( и ние, но и заобикалящия ни свят и той си влияе), се получават и съотвтените резултати.
    И още нещо, автора дава примери с добри сатирични творби, но широко известните често срещани предавания в САЩ и Великобритания, дават достатъчно много примери за посредствени и откровено кичовски такива, така че, дали у нас или там, между поредните реклами за прах за пране и вълшебни хапчета, какво ли не вижда въпросния "торбалан" и все неща, които не издигат особено естетическото и гражданското му чувство. Дали това е случайно или целенасочено и кой трябва да се противи на това, ако е така, всеки сам може да прецени, но едва ли ще стане чрез "осмислената" политика на търговските телевизии.

    Нередност?
Нов коментар