Торбалан и сатирата

Комедията в България е навсякъде. Освен в нещата, замислени да бъдат комедийни

Ако няма нещастие, няма смях. От първия неандерталец небрежар, който се е хлъзнал на бананова кора и са му се изхилили, вместо да му помогнат, та до днешните epic fail клипчета в YouTube, на които се смеем, защото някакъв клет човечец, скачайки в басейна, е пропуснал басейна – ние неизменно се забавляваме с чуждия провал. Изобщо – нещо е смешно, когато не е както трябва. Когато очакванията са излъгани. Когато има недоразумение и неразбиране, провал и нещастие. Всичко това е достатъчно известно, чак банално, но поражда важен въпрос. В България очакванията са излъгани, нищо не е както трябва, има много недоразумения, неразбирания, впечатляващи провали и поголовно нещастие. Защо тогава, като си пуснем телевизора, крайно рядко ще попаднем на нещо смешно?

Има една приказка, че във всичко на тоя свят можеш да откриеш поезия освен в слабото стихотворение. У нас днес е същото с хумора – като се огледаш, навсякъде можеш да откриеш комедия освен в нещата, които са замислени да бъдат комедийни. Там хумор като цяло няма.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    На мен някак ми убягна идеята на автора. Къде е проблема, че няма търсене за сатира от телевизиите ли, или че няма предлагане на качествена такава, т.е. малко и потенциалните автори не са в най-добрата си кондиция.
    Доколкото лоша сатира има и може да я наблюдаваме във всички национално представени телевизии (да не изброявам известните ви хуморо-сатирични такива предавания), значи все пак някакъв пазар има и не мога да си представя, как някой е написал блестяща сатирична творба и няма къде да я продаде.
    И въпроса опира до тънката и хлъзгава линия, която авторите се опитват да следват, между по-масовите желания (дебелашки хумор и сатира неизбежно опиращ и сексуални елементи) и и естетически по-високия вкус на не толкова масовия зрител и този по същество маркетингов процес в съчетание на дефицит на творчески възможности води до настоящия продукт, който наистина не е много приятен.
    Но дори и в театъра, където по презумпция би трябвало да се намира естетически по-развитата част от нацията, като чуваш хихикането на крайно неподходящи места, няма как да не ти мине нещо през ума за качеството на материала.
    Та затова, кой е или трябва да е водещия, автора/ите или публиката или съответно търсенето и предлагането, все мисля че един процес, който може да "самоподдържа" или да си "самопречи", най-вероятно и двете и в зависимост в коя фаза се намираме ( и ние, но и заобикалящия ни свят и той си влияе), се получават и съотвтените резултати.
    И още нещо, автора дава примери с добри сатирични творби, но широко известните често срещани предавания в САЩ и Великобритания, дават достатъчно много примери за посредствени и откровено кичовски такива, така че, дали у нас или там, между поредните реклами за прах за пране и вълшебни хапчета, какво ли не вижда въпросния "торбалан" и все неща, които не издигат особено естетическото и гражданското му чувство. Дали това е случайно или целенасочено и кой трябва да се противи на това, ако е така, всеки сам може да прецени, но едва ли ще стане чрез "осмислената" политика на търговските телевизии.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал