Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

31 мар 2016, 10:41, 3940 прочитания

Смей само да се засмееш

Как се прави хумор в мултикултурна среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

"Първичен смях"

Торбалан и сатирата

Комедията в България е навсякъде. Освен в нещата, замислени да бъдат комедийни

Шегаджии

"Карикатурата е да сложиш лицето на шегата върху тялото на истината"

Печатница за смях

Качественият хумор се прави онлайн и от обикновения човек

Първи на три морета

Блогът First In Bulgaria събира жертвите на едно специфично медийно клише

"Днес, ако хуморът не е розов, той се възприема като оскърбление."
Марк Лорандо – хуморист

Общоприето е мнението, че в Квебек хуморът се чувства добре. С годините той се превърна в доходоносна индустрия, в жесток и безмилостен бизнес и в джунгла, в която оцеляват само най-силните, най-добре адаптираните, но и не винаги най-талантливите и най-смешните. Днес над 40% от телевизионните програми в провинцията могат да се окачествят като притежаващи хумористични елементи. Всяка седмица в Монреал се представят около 30 комедийни спектакъла. Годишно шест от 10-те най-посещавани шоуспектакъла са хумористични. Ежегодни фестивали представят новите таланти, дипломирани в Националното училище по хумор (ENH), и правят ретроспекции на утвърдените в бизнеса имена. Пейзажът на хумора в Квебек е под лупата на интердисциплинарна Обсерватория (OH), а от двайсетина години Асоциацията на професионалистите на хумора (APIH) допринася за популярността на тази индустрия.


Така представена, информацията създава розовата картина на безоблачното съществуване на един здрав клон от дървото на развлекателния бизнес в провинцията, започнал да се оформя в края на 30-те години на миналия век. Това, което суховатата статистика не засяга, е въпросът "смешен ли е квебекският хумор".

Отговорът би могъл да бъде само уклончив, защото хуморът отговаря на определена политическа, социална, икономическа и културна конюнктура. Тоест универсалното правило "Каквато епохата – такъв и хуморът" остава валидно с пълна сила.

Мирното съвместно съществуване на повече от 120 етноса на територията на френски говорещата канадска територия е регламентирано с две харти – федерална и провинциална. Близо една трета от осеммилионното квебекското население е родена извън пределите на американския континент. Провинцията напомня до голяма степен интерпланетарните странноприемници и ханове в "Междузвездни войни", където се събират всякакви индивиди и мутанти, говорещи полупонятни езици, всеки със собствените си проблеми. Тук, в името на социалния мир и в духа на мултикултурализма – измерение, чиято абсурдност и абстрактност все още се защитава тук – всеки се научава да преглъща неща и да загърбва предразсъдъци, в опит да се адаптира към това поведение, което се формулира като "политически коректно" и за чието съществуване започна да се говори настойчиво преди повече от десетина години.



Политическата коректност е кошмарът на квебекските хумористи. Не без известно съчувствие бих ги определил като трагични персонажи. Те са разпнати между желанието да провокират, да споделят критични наблюдения да се подиграят и да разсмеят, а вътрешният им глас (често пъти адвокатски), ги предупреждава за потенциална опасност от настъпване по мазола на някое малцинство, което би възроптало срещу публичното му дискриминиране. Става дума не само за етническите диаспори на територията на провинцията. Асоциации, сдружения, професионални съюзи на чернокожи, хомосексуални, хора с увреждания, женски организации, мюсюлмани и евреи – всички те показват сравнително малка степен на толерантност, когато някой реши да отправи анекдотична закачка към тях.

Много предпочитат да потърсят и да намерят телето под вола, за да изпъкнат на публичния пейзаж и да оправдаят съществуването си. Понякога имат моралното право, тъй като в желанието си да се отличат, някои хумористи не се колебаят да прибягват към арогантни коментари и забележки. Само преди около месец под натиска на общественото мнение хумористът Майк Уард надълго и нашироко поднесе извинения за неуместна шега по отношение на млад зрител, страдащ от синдрома на Даун. Големите компании, също и щедри рекламодатели, не са по-толерантни по отношение на подигравки и закачки, целящи дискредитирането на публичния им имидж.

В тези условия квебекските хумористи се превръщат в изкусни въжеиграчи и разчитат да не се сгромолясат скандално и еднопосочно в публичното пространство. Това, което им остава, е да открият ниша или ъгъл, от който да погледнат върху съвременния свят, за да разсмеят многоцветната местна публика. Търсенето на смехотворен ефект, просмукан от социален консенсус, довежда до конвенционални и плоски закачки, моноспектакли, които разсмиват, но не носят сочността на пречистващия обществените недъзи хумор.

Абсурдът и глупостта в най-общ аспект са безкраен извор на комични ситуации и източник на вдъхновение и изобретателност. Печелившата идеология "смях заради самия смях" включва най-често скечове с лични откровения за собствената некадърност, фрустрация, нескопосаност и неадекватност. Автобиографичните монолози от типа "Вчера навърших 40. Събудих се като новороден – гол, плачещ и самотен" са основна част от моноспектаклите на местните хумористи. Вариация към тях са взаимоотношенията с възрастните родители (указания за работа с компютър по телефона например) или поведението на тийнейджърите (ако не е пред компютъра, сигурно ще е пред хладилника).

От страх да не предизвикат гнева на публиката и да бъдат упрекнати в идейни пристрастия хумористите балансират изстрелите си към водещите политически сили. От няколко години политиците разбраха, че само печелят, когато са част от закачките, и се надпреварват да благодарят за отправената критика в знак на демократично-демагогска толерантност. Радостни да задоволят личния си нарцисизъм, те не пропускат възможността пътьом да се пробват и да спечелят симпатиите на гласоподавателите. Понякога се стига до абсурдни ситуации, в които народните избраници се надсмиват над хумористите вместо обратното. Типичен пример в това отношение е конкуренцията между амбициозните кметове на Монреал и Квебек – двата най-големи града в провинцията.

Известният френски хуморист Пиер Депрож твърди, че е възможно да се надсмиваш над всичко, но не с всекиго. Идеята представители на малцинствата да се надсмеят над собствената си културно-етническа особеност е хитроумен подход, който обезоръжава всякаква критика. Практиката показва, че шегите, в които чернокожите се надсмиват над чернокожите, или латиноамериканците над латиноамериканците, минават безпроблемно, докато нещата биха придобили съвсем друг аспект, ако някой еврейски хуморист реши да се пошегува с арабската диаспора... или обратното. Нещо повече - мнозина специалисти са на мнение, че този тип хумор допринася за изпускането на неизбежно натрупаните социална пàра и напрежение.

Независима по отношение на рекламодатели, националната държавна радиостанция "Радио Канада" позволява известна свобода и неутралност, като остава най-представителна институция по отношение на хумористичните емисии. Ето кратка характеристика на три от най-популярните сред тях:
"Още е рано" e двучасова емисия в петък с продължение в събота, в която четиримата водещи правят непочтителни забележки по отношение на гостите си. "Хваната на хорото", "жертвата" е прицел на апострофиране, каламбури и саркастични коментари. Ситуацията и общото весело настроение трудно могат да отприщят юридически санкции. Предаването е на живо, пред публика, а когато някоя забележка достигне до невидимата линия на недопустимото, винаги някой от водещите представя извинения от името на адвоката на предаването. Гостите често са колеги от държавната медия и знаят какво ги очаква. Едно от жилата на емисията (изобретателно освобождаване от правна отговорност) е преглед на електронната поща и Facebook страницата на емисията, в която се цитират и коментират мнения на слушатели. Кабърче на предаването е представянето на мнението на двама от водещите за нов филм или театрално представление, след което публиката трябва да определи кой в действителност е видял филма или посетил спектакъла.

"До идната седмица" е едночасово ежеседмично предаване, в която група от четири-пет имитатори предлагат среща с трийсетина различни (реални и фиктивни) колоритни персонажи и отправят поглед към събитията на седмицата. Емисията се излъчва на запис, преминал през ухото на юридическата служба. В нея китайският премиер и неговият асистент Уонг предлагат ключодържатели и джобни фенерчета на изгодни цени; изключително арогантният и още толкова закръглен министър на здравеопазването дава обяснения за несполуките в управлението си и съвети за здравословен начин на живот; полицейските инспектори запълват липсата си на обща култура, а бившата ръководителка на сепаратистката партия се упражнява да говори английски. Типичното за тази емисия, е че съсредоточава смазващите си сатирични удари върху бити карти – политици, спортисти, музиканти, вече безнадеждно дискредитирани в обществен план. Особена радост у слушателите предизвикват коментарите на Морис, полуглухият продавач в кварталния универсален магазин, и на финландския социолог Мико Всезнайсен (представен почти без превод на псевдоскандинавски), който говори за Парламента като Бàнден дер крèтен.

"Моля, повторете въпроса" е хумористична емисия, представена от Пиер Брасар. Радиоводещият е популярен комик, станал известен с това, че е разговарял по телефона с папа Йоан-Павел II и с английската кралица Елизабет II, като е имитирал гласа на канадския премиер Жан Кретиен. Пиер Брасар, предлага на гостите си десетина групи въпроси, отнасящи се до новините от изминалата седмица, с различни възможни отговори. Хумористичният заряд на емисията се крие често пъти в абсурдността на някои от отговорите.

Картината на френскоезичните хумористични емисии би била непълна без телевизионната звезда Жан-Рене Дюфор. Неговият "Инфоман" беше кошмар за политическата класа, но след няколко забележки от страна на омбудсмана на държавната медия силата на неговата сатира поотслабна и се превърна в беззъбо хапане, отнасящо се до състоянието на пътищата, цените на бензина или някои политически недомислици.
И ако политическата коректност, пораждаща автоцензура, е до голяма степен спънка за хумористичната индустрия, то именно тя е факторът, който позволява просперитета на провинцията с нейната уникална етническа структура. Очевидно изборът между социален мир и силно ангажиран хумор е направен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И това ще мине 1 И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

3 апр 2020, 3973 прочитания

Всички в кухнята Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

3 апр 2020, 3812 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Първи на три морета

Блогът First In Bulgaria събира жертвите на едно специфично медийно клише

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10