Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

3 1 апр 2016, 11:22, 4308 прочитания

Печатница за смях

Качественият хумор се прави онлайн и от обикновения човек

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

"Първичен смях"

Торбалан и сатирата

Комедията в България е навсякъде. Освен в нещата, замислени да бъдат комедийни

Смей само да се засмееш

Как се прави хумор в мултикултурна среда

Шегаджии

"Карикатурата е да сложиш лицето на шегата върху тялото на истината"

Първи на три морета

Блогът First In Bulgaria събира жертвите на едно специфично медийно клише

Ако по някаква причина се наложи да изберем само един ден, на който да имаме национален празник, бих гласувала това да е 1 април поради една основна причина – животът тук често приема формата на шега, при това доста често дебелашка. Да имаме такъв национален празник, разбира се, никога няма да стане – първо, не е свързан с клане на агнета и взривяване на фойерверки, и, второ, сами ще се откажем от него, защото ще ни накарат да го отработваме минимум три съботи подред. Все пак това е страната, в която със страхопочитание и назидание се казва "Много смях не е на хубаво", намеквайки, че задължително смехът трябва да е последван от страдание (предвид това колко хора са страдали по "онова" време заради разказване на вицове може би е оправдано).

Но въпреки суеверията за купища нещастия, които дебнат зад всеки изблик на смях, чувството за хумор продължава да е нещо, което отчаяно търсим у другите. Разбира се, уменията да се правят екселски таблици или да се изготвят бюджети също са много атрактивни и търсени, но освен че подлежат на запаметяване, те са ценности, валидни само от 9 до 5 – никой не се събира да живее с друг човек само защото въпросният умее да прави много красиви таблици с приходи и разходи. Но да се научиш да имаш чувство за хумор е наистина невъзможно. Да се смееш на нещата, с които се сблъскваш, както и да умееш да иронизираш живота (си) е незаменим талант и право – ако можехме, щяхме да питаме севернокорейците дали това е така, и ако можеха, те щяха да го потвърдят.


Преди години (много преди непознати хора да започнат да се сближават, защото имат сто и двайсет общи приятели във Facebook) това право се упражняваше с четене на книги, ходене на кино и театър и събиране със забавни хора, с които да си разказвате вицове, да обсъждате филмите, постановките и книгите, политиката, себе си и другите. От днешна гледна точка това изглежда направо трудоемко.

След това за всеобщо облекчение и спестяване на време се появиха блоговете, а с тях – и авторите и създатели на новия тип хумор – този на личните преживявания и коментари. Когато, разбира се, на шега си направих блог през 2006 г. и започнах да иронизирам всекидневните случки от средностатистическия си живот, попаднах в тотално нова реалност. За моя изненада много повече хора, отколкото съм си представяла, живееха подобен на моя живот, сблъскваха се със същите абсурди и имаха потребност да ги споделят и да се смеят – както на себе си, така и на другите. Както се казва - чуждото нещастие винаги радва много.

Блоговете донесоха нова свобода в културата на смеха – фактът, че можеш да имаш собствено пространство, където да изразяваш личното си мнение като автор или коментиращ, беше революционен. Те бяха показателни и за това каква огромна нужда имаме от споделяне – все едно някой ни беше държал устите запушени (или пръстите вързани) ужасно дълго време и тази внезапно появила се възможност да се посмеем на всичко – от нелепи битови несгоди до политическото статукво, буквално ни наркотизира.



Обяснението за този феномен може би се крие в дългите години, в които да се смееш е било опасно – я ще те подслушат и опишат в донос, я директно ще те приберат в някое военно окръжие. Блоговете бяха пълна противоположност на всичко това – те подариха непозната до този момент привилегия. Не само можеше да осмиваш практически всичко (безнаказано), ами на всичкото отгоре се появяваха съмишленици, които оценяваха написаното и те поощряваха да продължаваш. Какво непознато и опияняващо чувство

А след това, за да станат нещата още по-хубави и лесни, се появи Facebook. Помня момента през 2008 г., когато се предадох пред изкушението да имам още една регистрация онлайн и се влях в редиците на споделящите и там. Сега, връщайки се назад (за съжаление платформата позволява да видиш първите си нелепи статуси), установявам, че и в този тип споделяне има някаква еволюция. Ако в началото най-интересното, с което сме заливали петнайсетте си (истински и реални) приятели, е обзор на случващото се през деня в рамките на едно изречение, сега Facebook е като печатница за фейлетони, които вместо тираж имат стотици лайкове. Огромната аудитория, разбира се, допринася най-много за разпространението им и стимулира писането на нови – както се казва, веднъж усетил славата, трудно можеш да се удържиш. Неслучайно много хора станаха известни в публичното пространство именно от Facebook, а платформата роди и нов парадокс: медиите започнаха да откриват своите нови автори и коментатори в нея, с което я легитимираха като генератор на съдържание – нещо, върху което си струва да се замислят и продуцентите на някои недомислени "комедийни" предавания и сериали.

И понеже си налагам да съм честна пред себе си, трябва да призная – след тези доста години, в които съм откривала чуждия и практикувала своя хумор онлайн, не мога да си представя какво ще стане, ако тази гигантска сцена изведнъж се срути или изпадне в забвение. Може и да звучи невероятно и егоистично, но именно на нея съм гледала някои от най-добрите изпълнения – би било жалко да я загубим или забравим.

*Красимира Хаджииванова е автор и копирайтър на свободна практика. По-добре позната като Красита покрай блога си "Животът на нещата" (krasitta.com), който в пика си събра многобройна читателска аудитория чрез забавно предадени ежедневни ситуации. По-актуалните публикации са във Facebook страницата Krasitta Fan Club (KFC).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И това ще мине И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

3 апр 2020, 1170 прочитания

Всички в кухнята Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

3 апр 2020, 1243 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Шегаджии

"Карикатурата е да сложиш лицето на шегата върху тялото на истината"

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10