Култура на мускули

Неразказани истории
Театър "Реплика" не подценява българския зрител и има да му каже нещо важно

Смъртността по пътищата. Мисълта, че всеки има поне един близък човек, който живее извън България. Защо, ако разчитате само на българските медии, ще останете дезинформирани? Има ли въобще хора, които искат да станат учители? Как не поемаме отговорност, тъй като средата около нас ни кара да не даваме всичко от себе си.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това са част от темите, в които актьорите от театър "Реплика" планират да се впуснат. Отчасти и защото, макар и актуални проблеми, остават незасегнати в изкуството ни, а те са амбицирани да запълнят празнините.

"Реплика" е основана преди пет години от актьори, основно придобили опита си с трупата на Модерен театър и завършили класовете на Ивайло Христов и Пламен Марков в НАТФИЗ: Ирина Андреева, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милко Йовчев, Боряна Пенева, Милена Ерменкова и вече разпознаваемия с честите си и запомнящи се роли в киното Ованес Торосян.

Името им подсказва желанието да са реплика на актуалните проблеми и както конкретизират на сайта си – да правят социален театър, който "да рови там, където най-много ни боли – в раните, които обикновено наричаме "грешки на обществото". За тези пет години те са работили с режисьори от Украйна, Русия, Швейцария, Македония, както и с местни като Неда Соколовска и Крис Шарков.



Въпреки "откритите хоризонти", които казват, че са намерили в съвместната работа, в момента правят всичко сами – от режисирането през поддържането на заобиколеното от котки и на пръв поглед трудно забележимо I Am Studio на ул. "Раковски" до раздаване на флаери за представленията им. И твърдо застават зад резултатите – нещо, което личи и от фланелките им с логото на трупата. Според Благой Бойчев екипът работи в "абсолютна демокрация".

Проекти, които носят в себе си желанието на младите хора в България за промяна в установената рамка и въвличат в това си начинание все повече публика.

"Вече имам усещането, особено от този сезон, че оформяме наша си публика. Често се случва, когато някой дойде на представление, да посети веднага и другите, и то с приятелите си", казва 30-годишният Милко Йовчев. Според него за тези пет години те са преминали от по-конвенционални представления към по-алтернативни и минималистични. И тук Боряна Пенева бързо уточнява: "Алтернативни сме по-скоро като организация и начин на съществуване вместо нещо твърде експериментално като естетика. Когато сме гостували на по-малки места, където уж хората не са свикнали с нашия тип театър, се оказва, че го приемат доста добре."

Ако прекарате дори няколко минути с тях, лесно ще си представите работния процес. Често единият не е съгласен с другия или си спомня определена случка по съвсем различен начин, но постигат съгласие до няколко секунди.

Но са единодушни, че документалният "Боклуците от Източна Европа" е предизвикал най-големи реакции, и то в двете крайности. Включително в Лондон, където гостуват в края на миналата година и според тях за някои зрители е прозвучал обвинително – че са напуснали страната си. "Състоянието на нацията", режисирано от Торосян и базирано на текстове на Ървин Уелш, е сред новите им заглавия, които са достигнали успешно до публиката си. Но както откровено признават – имат още много какво да учат в промотирането на работата си и несръчността в менажирането със сигурност ограничава популярността.

"На фона на информационното пренасищане театърът трябва да отстоява себе си и като че ли тази ситуация ни задължава да се опитваме да предложим нещо, което публиката няма да види другаде. Струва ми се, че този фактор е много подценяван тук. Вместо да има стремеж към новото, в българския театър се предлагат неща, които лъхат на нафталин", казва Милко. "Двама бедни румънци, които говорят полски" по Дорота Масловска е друг пример за различното, което дават – постановка, в която отдаването на персонажите стига до автотерапия за самите актьори, а и за зрителите, които могат да се припознаят в историята.

Наричат "нечестен театър" онзи, чиято цел е "да се продадат някакви билети", да "вкара публиката на всяка цена". "А в "Реплика" ние не бягаме от интелигентността на зрителя. И правим публиката част от ставащото именно защото не я подценяваме", казва Ивайло Драгиев, който е асистент в НАТФИЗ и съвсем сериозно гледа на сегашните студенти като на големи надежди. За него е важно историята, която те избират да разкажат, да е едновременно съвременна и общочовешка, като осъзнава тънкия баланс. "Проблемът може да е "мейнстрийм", но не трябва да е разказан по очевиден начин."

Мечтаят за момент, в който ще имат собствена сграда, с повече технологически възможности, със сценични работници и т.н. "Това засега е, разбира се, напълно невъзможно", откровен е Милко. "Но може би все пак това е цената за творческата свобода."

"Състоянието на нацията" ще се играе на 18 април от 20 ч. в I Am Studio на ул. "Георги Раковски" 149.

Светослав Тодоров

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• Следваща страница » "Кратки филми, дълъг ефект"