И все пак тя се върти

Вместо да изчезне, грамофонната плоча достигна статуса на най-луксозен и прогресиращ музикален носител. Има защо.

Преди девет години влязох в един от големите магазини за аудио- и видеотехника, и попитах първата средно намусена продавачка: "Извинявайте, продавате ли грамофони?" Не съм сигурен дали наистина не ме разбра, или изразяваше своето удивление с контравъпроса: "Какво?..." "Продавате ли грамофони", повторих аз. Тя се засмя: "Да, ако искате, и самовари мога да ви предложа."

Как само се променят нещата. Онова, което през 2007 г. бе считано за екзотика и отживелица, днес е най-интересната тенденция в света на музиката – голямото завръщане на винила. В случая "голямо" е относително понятие – плочите все още съставляват около 5% от глобалните продажби на музикални продукти, като 6000 бройки за месец (The Endless River на Pink Floyd през 2014 г.) и 116 000 на година (25 на Adele през 2015 г.) се считат за рекорди. Въпреки това тенденцията е налице – винилите са единственият физически носител, който отчита повишаване на продажбите на годишна база и по нищо не личи, че в края на 2016 г. данните ще бъдат различни. Тенденцията е видима и в България.

В началото на всеки месец магазин Vintage Stereo (в безистена срещу Съдебната палата) организира еднодневен базар на грамофонни плочи, на който се събират дузина продавачи на нови издания, колекционерски рядкости и винили втора ръка. Посетителите са пъстра тълпа от мъже над 50-те, които не са преставали да ползват този аудиоформат от първите рок издания на "Балкантон", 30-годишни аудиофили, душещи за точно определени пресинги, както и тепърва прохождащи в областта ентусиасти, които разглеждат всичко малко хаотично и задават плахи въпроси за предлаганото.

Доста от тези хора вече се познават. Както покрай базара, така и благодарение на различни Facebook групи, в които се продават албуми, усилватели и грамофони, но все още е твърде рано да се говори за съществуването на истинска общност. Встрани от явния им интерес към музиката и аналоговите носители можем да откроим и нещо като общ социален статус между тях – обикновено става дума за хора на поне 30 години, с добро образование и стабилни доходи, без които набавянето на плочи или дори на нужната за тях аудиотехника така или иначе е невъзможно.

Едно от другите места в София, които свързваме с продажбата на плочи вече две десетилетия, е "Дюкян Меломан" на ул. "6 септември". Освен дългата си история този магазин предлага и доволно богата гама от албуми на съвсем различни групи и изпълнители – тук можеш да намериш както класики на Depeche Mode, така и специфичен северен джаз от немския лейбъл ECM. Както споделя един от най-важните хора в Дюкяна – Маргарита Борисова, основната идея на мястото винаги е било да предлага винил.

"Така беше и през 90-те – дивите години на касетите и нелицензираните дискове. Винаги сме акцентирали на факта, че винилът е книгата на музиката, цялостен предмет, който носи естетическа и звукова наслада и ще надживее всички останали формати."

Като човек, който отдавна е част от винил преживяването и също така от бизнеса с него, включващ промоция и разпространение, Маргарита знае, че интересът към този физически носител никога не е изчезвал. Но знае и колко е важно възраждането на тази специфична култура. "Това е силно и жизнено течение, а силните и жизнени неща дават тласък на модата. Надявам се, че отиваме към оформяне на ново поколение млади хора, които имат добра слухова и музикална култура и високи критерии за оценка."

Крехката столична винилна сцена има и своите нови играчи – Анелия Александрова и Елиас Крисикос продават плочи онлайн, а скоро ще отворят и физическия си магазин Threecords Record Store на улица "Лом".

"Модата води до увеличение на интереса, а когато той се запазва като нещо важно от всекидневието на хората, се превръща в течение. Засега не можем да кажем, че е силно и жизнено, но сме оптимисти, че ще стане такова", обяснява Анелия. Въпреки съвсем скорошното впускане в местните условия двамата, до неотдавна живели в Атина, са наясно с предпочитанията на българската аудитория.

"Най-голям интерес има към плочи втора ръка на групи от 70 години, основно хеви метъл. Това е един от проблемите за установяването на стабилна винилна култура у нас, тъй като се губи връзката с настоящите музикални тенденции. От новите издания, поне при нас, най-голям интерес има към прогресив и хеви метъл, среден интерес към джаз изданията и слаб, но засилващ се интерес към неопсихеделията, пост пънка и стоунър рока."

За нея едно от най-радващите явления е появата на винилни издания на български групи. Все още става въпрос за две-три такива в рамките на година – най-често те са финансирани от самите групи, а в редки случаи са издания на западни лейбъли. Разбира се, това е най-вече бутикова и нишова музика – проекти като Бalkansky, Babyface Clan, smallman, Mental Architects, Voyvoda и Obsidian Sea. Не е учудващо – в основата на това явление стоят инди магазините и малките лейбъли. И въпреки че последните неща на Майли Сайръс и Тейлър Суифт също излизат на винил, аналоговата революция остава по-скоро ъндърграунд, отколкото мейнстрийм.

Причините да избереш плоча пред диск или дигитален даунлоуд са много. Мнозина изтъкват "топлия звук" на винилния запис като един от основните плюсове пред "твърде чистия" такъв на CD-тата. Можеш да прочетеш десетки спорове по въпроса в аудиофилски форуми, но истината е, че качеството на саунда не е особено различно – най-малкото защото плочата е аналогов носител, но записите на съвременните албуми са дигитални. "Топлината" в звука идва по-скоро от неминуемите пукания и постепенното износване на винилната повърхност, т.нар. surface noise, или повърхностен шум, който определено има своето очарование. Както споменавал някога великият музикален журналист и попкултурен гуру Джон Пийл: "Опитват се да ми обяснят, че дисковете са по-качествени от плочите, защото при тях няма повърхностен шум. Казвам им: "Пичове, животът е пълен с повърхностен шум."

Вероятно най-точното обяснение на пика в интереса към винила от 2007 г. насам е, че той е силна и откровена реакция срещу обезличаването на музиката, започнало с навлизането на mp3 и FLAC файловете. Плочите предлагат особено персонално преживяване и стъпване по-близо до хората, създали музиката и трудили се над цялостното оформление на продукта.

От гледна точка на дизайн плочите също са вечният победител. Поради формата си касетките и дисковете предлагат орязано или кондензирано артистично оформление, а mp3 файловете в най-добрия случай вървят в комплект с малка картинка на обложката на албума. Винилите, напротив, дават възможност да се насладиш на големи илюстрации и специален дизайн.

При двойните или тройни издания (и още повече при бокс сетовете, включващи до 30 плочи) няма никакви ограничения – те преливат от вложки, луксозни принтове, както и плочи във всички възможни цветови комбинации, включително напълно прозрачни или фосфоресциращи. Често подобни издания са силно ограничени като тираж и съответно с плашещо високи цени (особено в сравнение със стрийминг услугите), но все по-често са предпочитаният начин за представяне на новите албуми не само от страна на ъндърграунд банди, но и на музиканти в горния музикален ешелон. Срещу голяма част от тях още преди официалната премиера вече стои надписа Sold Out – едно от доказателствата колко важна може да бъде внимателната, почти занаятчийска изработка във времето на масовата, fast food употреба на изкуството.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    Границата на вкуса и кича е тънка! Колкото ти трябва швейцарски часовник да гледаш колко е часът, толкова ти трябва винил, за да слушаш музика! Модерни перверзии!

  • 2
    rja17377346 avatar :-P
    dosiu amudjev

    До коментар [#1] от "emilm13":

    Може би искаш да кажеш, че границата между изкуството и кича е тънка. И си прав, че не ти е нужен швейцарски часовник, за да видиш колко е часът. Дори в наши дни въобще не ти е нужен часовник. Но всички, които продават уреди за отмерване на времето, наблягат в рекламите на тяхната "швейцарска точност". При плочите е същото. Не ти трябва грамофон, за да слушаш музика. Но повечето от пройзводителите на компакт дискове в наши дни правят специални ремастерирани издания на старите албуми, които по техни думи "се доближават до оригиналното аналогово звучене на плочата". Така че тук не става дума за "слушането", а за "качеството на звука, който чуваш" (по мое лично мнение). Смятам че е въпрос на лично предпочитание, както какъв часовник ще носиш, така и на какъв носител ще слушаш музика. Но чак пък "модерна перверзия" ...

  • 3
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    До коментар [#2] от "rja17377346":
    "Швейцарска точност" е отживелица на миналото хилядолетие! Най-добрият швейцарски часовник има десет пъти по-ниска точност от най-скапания електронен. Винила е поза! Само класическата музика има нужда от слушане на живо, защото всеки вид запис я съсипва. От там нататък още от инструмента (китари, синтезайзери, даже духови) се дигитализира. Така че винилът е илюзия!!!

  • 4
    vozi avatar :-|
    vozi

    Евала на автора за страхотната статия!!!!!

  • Angel Dobrev

    Всеки влак си има своите пътници / пътувал съм с нощен влак с двайсетина пътници! /, всяка мома - ерген, всяка стока / дори и музикалният носител! - слушател /купувач... Щеше да бъде олимпийска скука, ако всички мислехме еднакво по всички въпроси, проблеми и нещица в живота... Така че не е нужно да налагаме нашия /може би изтънчен?!!??! / вкус на какъв носител да го слушаме... И моля, моля, нека поне ние - меломаните, да не изпадаме в олимпийска патетика, все пак не сме на футболен Тъй де, тъй де, речено в стила на един от героите на бат Весо Парцала...

  • 6
    ivan3i avatar :-|
    I3I

    Аз, като един лек меломан, смятам че това е положителна тенденция. Все пак аз си купувам музиката, и предпочитам да има някакъв носител, а не да е един файл на хард диска ми. Да - купувам си и дискове, и обичам да превъртам цели албуми песен по песен, вместо нервно да цъкам из плеърът търсейки " точно онази яка песен".
    Още повече че "винтидж" техниката е далеч по-качествена от съвременната ( която пък има повече функции).... За жалост - записите винаги вече са дигитални или дигитално ремастерирани, което означава че музиката ми е била дискретизирана и после апроксимирана отново .... Ех.....

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Когато можеш да си запишеш и изтриеш на винила каквато си искаш песен и да правиш комбинации с любими песни по твой избор, тогава ще си говорим за потребление.

    Докато мога да имам папка в компютъра с песните, които ми се слушат сега на момента, никога няма и да си помисля за подобни претенциозности.

  • 8
    smarthead avatar :-|
    [email protected]

    Музиката в крайна сметка трябва да се слуша. Всичко останало - обложки, книжки и т.н. - е друг вид изкуство. Плочите не могат да предложат качеството, което дигиталните носители могат, а още по-малко качеството на формати като флак, например.

  • 9
    areta avatar :-|
    areta

    Различно е. Аз слушам само дигитал, дъщеря ми си купи грамофон и слуша и дигитал, и винил.

    Определено е много различно изживяване, особено когато седне и само това прави - слуша музика на грамофона.

    Аз слушам от телефона на слушалки докато правя нещо друго и ми се губи донякъде магията на музиката, защото не съм потопена изцяло в това занимание.

    И двете форми имат своите предимства и недостатъци. Не може да се отсече "Това е по-добро!", просто са различни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал