Свят на сантиметър разстояние
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свят на сантиметър разстояние

Свят на сантиметър разстояние

Очилата за виртуална реалност ще променят представата ни за забавление, но им предстои дълъг път, докато станат масово явление

2872 прочитания

Напрегнат делничен ден в софийското метро. Младежи от близкото училище размахват шумно нещо като картонен шлем с прикачен смартфон в единия край. Един от тийнейджърите го слага на очите си и бавно започва да се оглежда наоколо Устройството, което младежите размахват, са картонените очила за виртуална реалност Google Cardboard, които нови струват около 30 лв. Малко по малко технологията започва да навлиза и в България, но тя трябва да измине доста дълъг път, преди да стане част от ежедневието ни. Но все пак подобни сцени – като тази в метрото – съвсем скоро ще станат обичайна практика в магазините, дома, офиса. Добре дошли в дигиталния свят на виртуалната реалност!

Екран пред очите

Концепцията на очилата за виртуална реалност е сравнително проста. Устройството включва тяло, на което на сантиметри пред очите се поставя екран с висока разделителна способност. Дисплеят обхваща максимално зрителния ъгъл на потребителя, така че да се включи и периферното му зрение. Целта е да се постигне ефект, подобен на IMAX кината. Тялото служи за закрепване към главата и изолиране на очите от заобикалящия свят. В него са разположени и специални лещи, които позволяват на потребителя да фокусира правилно разположения близо екран. В по-добрите модели има разположени сензори, които следят положението и местенето на главата, за да определят как да се движи картината.

Oculus Rift

Има два подхода при разработването на очила за виртуална реалност. Първият изисква само разработване на тялото. За дисплей се ползва този на голям смартфон с добър екран. Предимството при този подход е, че е много по-евтин, защото потребителят не плаща за отделен екран, а ползва този на мобилния си телефон. Такъв е случаят с Google Cardboard и още няколко подобни концепции като Samsung Gear VR, който в България може да се намери за 200 лева. Недостатъкът е, че тези очила са компромисни. За да имате добро изживяване, е необходим висок клас смартфон с наистина качествен екран (поне 4K резолюция). Колкото по-близо се намират очите до екрана, толкова повече се виждат недостатъците на картината, затова тя трябва да бъде много добра. Отделно разработки като Google Cardboard са направени от картон, което не е най-комфортният материал за носене на главата.

Вторият подход е фокусиран върху напълно завършените устройства. Те са специално пригодени за продължително носене, разполагат с оптимизирани екрани и гарантират доста по-завършено изживяване. Срещу доста по-солена цена: Oculus Rift на едноименната фирма, придобита от Facebook, струва 700 долара, Vive на HTC – 800. Най-приемлив, но и с известни компромиси, е PlayStation VR на Sony, който струва 350 долара. Последният ще се продава като аксесоар към конзолата на японския гигант и е много вероятно компанията да го предлага на загуба или без марж. Другият проблем е, че те все още не са навлезли масово на пазара на Запад, което ги прави още по-трудни за намиране в България. А когато това се случи, най-вероятно ще бъдат на цени в евро, което и ще ги оскъпи допълнително.

У дома, в офиса или в магазина

Фокусът на очилата за виртуална реалност пада най-вече върху развлекателната дейност и гейминга. Включването на периферното зрение позволява на потребителите наистина да се "потопят" в дигиталния свят. Което прави опасно тяхното ползване в открити публични пространства като площади или в метрото, какъвто и случай наблюдавах. Вкъщи обаче те са идеален инструмент за гейминг или гледане на интерактивни програми – да влезеш в любимия си филм и да разгледаш ситуацията на 360 градуса. Много полезно, особено при "Седмици на акулите" по Discovery. Или ако искате да отидете някъде, но не ви се мърда от удобния фотьойл в хола. Така например бюджетният Google Cardboard разполага с приложение, което позволява на потребителя да направи кратка виртуална обиколка на някои забележителности в големи градове по света като Токио, Венеция и др. Подобни решения могат да се ползват от туристическите агенции и да предлагат на потребителите да "тестват" дадени дестинации, преди да направят резервация.

Виртуалната реалност може да изведе на ново ниво и пазаруването онлайн, като позволи разглеждането на физически магазини дистанционно и избирането на артикули по интернет чрез очилата. Приложенията могат да се увеличат, като се развият дистанционните обучения, без служителите да напускат офиса, за да получат практически познания в дадена област.

Google Cardboard

Пречки на старта

Освен високата цена, която е обичайно явление за всяка една прохождаща технология, съществуват и други пречки пред виртуалната реалност. Първите са технологичните. Заради високите изисквания към екраните съответно е необходим силен хардуер, който да поддържа разделителни способности от 4K. Специализираните очила за виртуална реалност изискват връзка към компютър с много добра видеокарта. Например изискванията на Oculus Rift са за видеохардуер на NVIDIA GTX 970, чиято цена започва от 700 лева.

По данни на компанията NVIDIA едва 1% от компютрите по света имат готовност да ползват виртуалната реалност. Друг голям проблем е липсата на съдържание. От една страна, то трябва да е във висока резолюция (4K и нагоре), което все още не е достатъчно масово разпространено. От друга, все още липсва интерактивно такова – при което да можете да се оглеждате и да взаимодействате. В тази посока се работи усилено, но все още процесът по създаване на подобно съдържание е бавен и скъп.

Игрите са най-лесни за интегриране, но пак се изисква поддръжка на висока резолюция и ако е възможно, сензорите на виртуалните очила да са оптимизирани за управлението.

Ето как на виртуалната реалност ще й отнеме няколко години да стане по-масова. Но през подобен процес преминават почти всички нови и революционни технологии. Нека си припомним, че преди десет години смартфоните бяха екзотична играчка за шепа ентусиасти. Сега те диктуват ежедневието ни.

Напрегнат делничен ден в софийското метро. Младежи от близкото училище размахват шумно нещо като картонен шлем с прикачен смартфон в единия край. Един от тийнейджърите го слага на очите си и бавно започва да се оглежда наоколо Устройството, което младежите размахват, са картонените очила за виртуална реалност Google Cardboard, които нови струват около 30 лв. Малко по малко технологията започва да навлиза и в България, но тя трябва да измине доста дълъг път, преди да стане част от ежедневието ни. Но все пак подобни сцени – като тази в метрото – съвсем скоро ще станат обичайна практика в магазините, дома, офиса. Добре дошли в дигиталния свят на виртуалната реалност!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK