С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

7 28 апр 2016, 18:10, 14162 прочитания

Такъв, какъвто си

Юлия Берберян за пълноценния живот на 71

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Поносимата лекота на годините

Бесни пенсии

Предизвикателствата на остаряването и революцията на бейби бумърите

Активно управление на бъдещето

Какво предлага пенсионната ни система и как да разберем с какви средства ще разполагаме, след като се пенсионираме

Възрастов баланс

Магистърска програма решава проблемите със застаряващото население на Земята

Истории за разказване

Седемнадесетгодишната доброволка Яна Войнова и как можем да възстановим на връзката между поколенията

Архитектура за възрастни

Примери за специализирани домове от различни краища на света

Шарено ми палтото – шарено ми в душата

С благодарността си ще заслужим това, което имаме, а поводът за благодарност означава, че сме щастливи

Да скачаш нависоко

Работата е най-добрата почивка според арх. Андрейчин

С Юлия Берберян се срещам малко след 9 ч., час преди да влезе в залата за първата тренировка с децата в клуб "Малееви". Следобед ще има още два тренировъчни часа – от 15 до 17 ч. Такава е програмата й в понеделник, сряда и петък.

В събота и неделя също има по два часа, в които предава на децата уменията и таланта си на тенис корта. Вторник, четвъртък и петък – от 8 и от 9 ч., има абонамент за тенис корта с няколко свои приятели на нейната възраст. "Малко по-млади са от мен, но пък аз съм бивш тенисист и с това им бягам." Разбирам за тази натоварена програма между другото, докато пием кафе и си говорим за възрастта и избора на начин на живот.



"Старая се да се храня здравословно и по малко. От всичко, но по малко, чиста храна. А градинарската работа ми е много добро физическо натоварване", казва Юлия Берберян, която е на "71 и половина" и по никакъв начин не се притеснява да говори по тези теми, дори напротив.


Как си обяснявате това, че доста хора се притесняват от възрастта си?
Има ли такива хора?

Има и хора, които се опитват да прикрият възрастта си
Това са различни погледи върху същността на живота. Ако започнеш да се притесняваш от това, че остаряваш, сигурно не си бил много щастлив и като си бил млад. И се стига до крайности, например основната версия за самоубийството на Мерилин Монро – това, че не можела да се възприема като остаряваща. Може би за хората от шоубизнеса, които трябва да бъдат красиви, да нямат бръчки и бели коси, това е част от професията. Тях ги разбирам, но малко ми е жал, че са в тази ситуация.



Да, но много други им подражават...
Е, това вече не го разбирам. Аз се гордея с моите бръчки, защото те са резултат от работата ми, от моята професия и са доказателство, че съм си я вършила добре, като съм се била на кортовете – на ветрове, на студове, на жеги и слънце Ако си работил съвестно тази професия, не може без бръчки, просто няма начин. Още повече че половината от моя живот мина в липса на елементарни неща против бръчки – козирки, слънчеви очила... Нямаше такива неща, когато бях на 35 г., поне в България. Мижиш на слънцето и така.

Има ли нещо особено ценно на тази възраст, което липсва в другите етапи от живота ти?
Това, че имаш внуци – не може да се случи, докато си млад. И това е велико, но нищо друго не е по-различно. Човек има повече време да се радва на на внуците, отколкото на собствените си деца.

Хората в България спират да водят активен живот след определена възраст. Какво мислите за това?
Да, дори се присмиват на тези, които въпреки възрастта си имат страхотни постижения. Например Лили Иванова – тя наистина е синоним на дисциплина, на работник, който си върши работата на страшно високо ниво. Не е само тя, и други възрастни хора в изкуството има, лекари също... Възхищавам им се, това е дисциплина, това е начин на живот.
Човек или е такъв, какъвто е, или не е. Ако се скапваш само заради това, че вече си на възраст, започваме да се съмняваме като млад какъв си бил. Ако те ударят болести, вече е друг въпрос.

Вашите приятели и познати в напреднала възраст с какво се занимават, те също ли са пасивни?
Около мен нямам такива приятели, всички са дейни по някакъв начин. Например моя близка приятелка гледа сляпо кученце от години и то й е и забавлението, и радостта, и работата, запълва й целия ден. И тя си живее един много пълноценен живот.
Тези, които са спрели да ходят на работа, са намерили начин да бъдат полезни и да не лежат. Някои развеждат внуци нагоре-надолу или копаят някъде, но нямам близки, които да се оплакват, че нямат какво да правят. Ако искаш да правиш нещо, си го намираш.

Когато спортувате на тази възраст, добре ли се чувствате?
Да, категорично се чувствам добре. Не знам дали е от спорта – дали затова, че три пъти седмично имам мачове с хора на моята възраст, нашите възможности са ограничени, разбира се, и понякога дори не можем и да се изпотим. Докато копая в градината обаче, се лее яко пот. За мен това занимание е страшно важно, защото установих, че колкото повече копая – и то с кирка, а не с мотика – толкова по-добре се чувствам

А защо с кирка?
Кирката е тежка, трябва да я вдигнеш високо и да я забиеш дълбоко в бурените. Когато искам да засадя цвете, трябва да прочистя по-надълбоко – бурените се казват пиреи и имат корени като жици. Викам им интернет – толкова дебели и оплетени са, че трябва да ги копаеш с кирка, за да почистиш земята хубаво.
И това ми е любимото занимание – да копая. Тогава се чувствам много добре, защото съм с три сменени стави – на двете колена и една тазобедрена, общо четири операции. А едната става я сменях два пъти. Невъзможността да ходя преди всяка една операция поради болките, пазенето и през възстановителния период след тези операции – общо осем години, от 62 до 70 – това е много дълго време, в което не съм била активна. Много мускулчета, скрити някъде в тялото, започнаха дори да атрофират, появиха се някакви болки. Ти си мислиш, че е директно от операцията, но то е от разни скрити, вътрешни последствия от обездвижването. Установих, че като си копая, не ме боли нищо и се чувствам много добре.

А защо се стигна до операции, ясна ли е причината?
Не се знае. Може да е пренатоварване от спорта, може да е комбинация и от гена, а както каза моят хирург, бабите на село с кривите крачета и бастунчета не са играли тенис, но не са сядали цял живот – и тяхното е от износване на колената.

Вие лично как откривате рецептата да се чувствате физически добре?
Аз цял живот съм "копала", така да се каже, все съм вършила някакъв физически труд, дори мъкненето на сакове и куфари, което беше перманентна физическа дейност. Организмът ми така е свикнал и си го търси, само така ми е добре. И наистина ми е много приятно. Не го правя насила, организмът ми го изисква, душата ми го иска. Не копая всеки ден, един-два пъти в седмицата по един-два часа.

Как си почивате?
Като се прибера вечер в хубавата ми къща, която обожавам. Тя е в пълния смисъл "моят дом, моята крепост". Там ми е тихо и спокойно. Чета си книги, гледам новините, много рано си лягам, радвам се на изключително добър сън, събуждам се към 5-6 сутринта и съм готова за кафето.

Доста натоварена програма имате през седмицата. Събота и неделята не са ли ви почивни дни?
Това е също домашно възпитание. Дете на занаятчии съм – нямам почивни дни, не си взимам отпуск. Родителите ми обаче не работеха в неделя.

Имате ли нужда от срещи и общуване с други хора, с приятели, със съмишленици?
Не, нямам много сили за това. Но пък тук, в клуба, идват вече много мои приятели, защото имаме разкошно кафе. Иначе почти не ходя никъде, по цял ден съм тук. Получавам покани за най-различни събития и много ми се ходи, най-вече на литературни четения, представяния на нови книги, но наистина вечер нямам никаква сила.

Но все пак бяхте една от най-упоритите протестиращи пред Министерския съвет през 2013 г. – бяхте на жълтите павета всяка вечер. Откъде намерихте сила тогава?
Да, това си го отчитам като невероятно постижение. Тогава всяка вечер към 18 ч., когато обикновено съм готова да си отида вкъщи, да сваля анцуга, да си взема душ и да слушам новините или нещо да си чета Вместо това потеглях надолу към центъра, с банерите в багажника Там маршрутът беше от Министерския съвет по жълтите павета до сградата на Народното събрание – не беше много като разстояние, но имаше хора с бастуни, на инвалидни колички...

Вие бяхте един от последните останали протестиращи на площада. Колко дни общо бяхте там?
Аз бях през цялото време там, общо 404 дни, като през декември, на единайсетия ден след едната ми операция, бях обещала, че ще съм там и отидох със сменена става, но бях здрава, беше ми добре, макар да бяха студове тогава.

Имаше ли ефект в крайна сметка този дълъг и упорит протест?
Ефектът е дългосрочен. Оттогава протестите не стихват, по различни подбуди, но нашият беше уникален, няма друг такъв. Може би много хора се чувстват излъгани, защото са си мислели едно, пък е станало друго... До голяма степен е така, но ние искаме България да се оправи, да стане правова държава, и то, ако може, от днес за утре. Но, както виждаме, съпротивата срещу това е голяма, не се случва вече дълго време, но и това ще стане. А и всички управляващи оттук нататък няма как да си нямат едно наум какво може да стане, ако гражданите излязат на улицата – това, което сега се случва в Македония.

Зарежда ли ви общуването с млади хора?
В клуба по-цял ден си общувам с младите състезатели. Служителите ни са ми много интересни, защото учат най-различни неща. Даже точно сега при нас ще дойде една млада жена да преподава тенис на най-малките, тя учи за летец. И това ако не е интересно
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 книги в навечерието на 2020 20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

12 дек 2019, 3671 прочитания

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8723 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Шарено ми палтото – шарено ми в душата

С благодарността си ще заслужим това, което имаме, а поводът за благодарност означава, че сме щастливи

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10