Да скачаш нависоко

Работата е най-добрата почивка според арх. Андрейчин

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Доц. Димитър Андрейчин току-що приключи упражненията по проектиране в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), а утре ще има лекции на английски език за чуждестранните студенти по "Еразъм". Той е на седемдесет и четири години. "И половина", допълва. Преподава от четиридесет и три години, но нито се чувства уморен, нито му е скучно. След като се дипломира във ВИАС, започва да преподава в катедрата по промишлени сгради.

"Гледам постоянно да разнообразявам програмата на курсовете, за да ми е интересно и на мен самия." Освен в УАСГ, води лекции и в Нов български университет и във Варненския. "Всъщност английски език започнах да уча чак на трийсет и пет години и никога не съм предполагал, че ще го развия до степен да преподавам на него и да ми стане основен." Не спира да упражнява и френския и руския език, защото "много от студентите ми по "Еразъм" са французи, и си говорим".

Лекциите му "История на високите сгради. Вертикалният град – влияние на небостъргачите върху градската страна" се радват на голям интерес. Отворени са не само за студенти по архитектура, но и за всички желаещи, които са изкушени от съвременното градоустройство. "Постоянно добавям нова актуална информация, защото курсът е за съвременна архитектура", казва доц. Андрейчин.

"Харесва ми, че не преподавам само на стриктно архитектурни специалности, но и на туристически." Курсът му Contemporary Architecture in the USA and Great Britain (на английски език) е в Нов български университет. Преподава и нов избираем културологичен курс (MABM 209), предложен от лектора за магистърската програма по "Американистика и британистика – сравнителни изследвания", както и "Архитектурен облик на местата за отдих и конферентен туризъм".

"Моят живот се промени, като отидох на специализация в Балтимор в САЩ, в Университета "Джонс Хопкинс" през 1982 г." След това прави друга специализация – в Лос Анджелис в Политехнически университет. Докато живее в Америка, е снимал над 5000 диапозитива със сгради. Изнася и лекции и прави изложби из цяла България в местните дружества на архитектите. "По това време, през 1983, не можех да направя официално такъв предмет в тогавашния ВИАЗ, защото се възприемаше за американска пропаганда."

Доцентът членува в Международната асоциация на урбанистите при университета "Джонс Хопкинс" – всяка година се събират на конференции в различни градове в Европа, Канада, САЩ и се решават конкретни казуси от града, в който са. "Тези срещи с професионалисти от цял свят, с които говорим на един език, ме вдъхновяват и амбицират да продължавам да се развивам и преподавам", казва доц. Андрейчин. Според него е важно човек да поддържа сам нивото си, както и контактите с други експерти, за да не изпада в инертност. Миналата година срещата е в Румъния, през 2011 г. е била в София. За тази все още не се знае. "Всички нови материали, които събирам, поддържат тонуса ми. Мобилизиращо е."

Пише книга "Историите на високите сгради", която вече е 500 страници, и търси издателство, което да направи хубаво издание и заради снимките. Според доц, Андрейчин през последните години в архитектурата се изявяват т.нар. star architects – "индивидуалисти, които имат собствени стилове. Последните са много краткотрайни и нямат време да се развият, особено след Втората световна война." "Архитектурата все повече заприличва на модата при дрехите – тази година едно, догодина друго." Има вече и издадена една книга -"Кулите герои. Световният търговски център" от 2006 г.

Няколко пъти питам доц. Андрейчин кога и как си почива. След дълго замисляне ми разказва за баща си – професор Любомир Андрейчин, един от най-големите български езиковеди. "Той никога не си почиваше. Казваше, че обича работата си и тя не го натоварва. За него почивка беше да го оставят да си работи на спокойствие. Май и при мен е така."

Енергията за действие продължава и в следващите поколения – дъщеря му и синът му са архитекти. "В момента тя прави докторантура, като паралелно работи в голямо архитектурно студио – има огромен брой проекти. Ето на това му казвам опит под налягане." Децата му са неговата гордост, но не смята да изоставя. "Не върви да те задминат децата, трябва да се стягам."

Има и своите хобита – колекционер е на архитектурни книги и албуми, занимава се и с фотография. А една от най-големите му страсти е събирането на плочи и дискове - "най-много се радвам, когато попадна на запис от 50-те или 60-те години на XX век". Не е сигурен какво го поддържа във форма. "Нито спортувам, нито се храня здравословно – май интензивната работа ме държи."

Още от Капитал