Тестото майка и неговите пазители

Бялото изкуство на Алтамура, един град без "Макдоналдс"

"Водата тук продават, макар че е лоша, но хлябът превъзхожда всеки друг, така че мъдрият пътник с готовност го качва на гърба си." Това пише още през I век в "Сатири" Хораций, разказвайки за финалната отсечка в пътуването си от Рим до Бриндизи. Името на града не се споменава, но местните не подлагат на съмнение, че иде реч за Алтамура – всеки знае, че това винаги е бил градът с най-добрия хляб, приготвян по един и същ начин от векове, от едни и същи сортове твърда пшеница, оформян на същите прегънати самуни и изпичан на дърва.

Традицията на практика е закон от 2003 г., когато обединение на местни пекари, фермери и мелничари успява да се пребори за защитено наименование за произход. Хлябът от Алтамура става първият хляб с такъв статут в целия Европейския съюз. Пекарните, лицензирани да го произвеждат, в момента са само седем. Пшеницата, от която могат да го правят, е само четири местни сорта, а единствената вода с правилното рH и съотношение на микроелементи е "лошата" вода на Хораций.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове