Луксът на малкото

Илюстрация Титания Инглис © JPAgustin Увеличаване Титания Инглис © JPAgustin Смаляване

До края на XIX век дрехите са сред най-ценните притежания на човека. Но "децата" на Индустриалната епоха – механичният стан, шевната машина и универсалните магазини, наред с останалите открития на периода правят революция в потреблението. Модата престава да бъде статусен символ. После, в следвоенните години, избуяват стандартизираното облекло, моловете и сезонните разпродажби, които стимулират купуването на все по-големи количества дрехи, а достъпните цени превръщат модата в бързооборотна стока. И разхищението става част от удоволствието.

Първите опити за разбиване на този модел правят децата-цветя на 70-те години. Техните "направи си сам" мултифункционални и рециклирани дрехи прокламират живот отвъд безсмислието на безогледното консуматорство. Идеологията на хипитата обаче бързо е обладана от индустрията и превърната в мейнстрийм мода.


Едва в началото на новия век в западния свят започват да се надигат тревожни гласове, че модната индустрия се е превърнала в световно бедствие и убедително води към екологична и социална катастрофа. Писателката Шарън Астик използва термина "бавна мода", за да дефинира възможна алтернатива за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардния бизнес на бързото производство, потребяване и изхвърляне на дрехи.

Карта на модната индустрия
Състезанието за пазарен дял между конфекционните гиганти е в посока надолу - по-ниска цена и по-кратко време на производство, т.нар. race to the bottom. Феноменът на бързата мода е възможен само чрез преместването на фабриките за текстил и облекло в страни, където липсват регулации за минимално заплащане, работно време и условия на труд - Камбоджа, Бангладеш, Виетнам, Монголия. И т.нар. sweatshops ще съществуват дотогава, докогато "цивилизованият" западен човек настървено купува и изхвърля абсурдно евтините си дрехи.

През 2013 г. в Дака, Бангладеш, се срутва фабриката "Рана Плаза", където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира силна обществена реакция срещу робските условия на труд в преследване на по-ниска цена.



Моден отпечатък
Модната промишленост е трета по замърсяване на околната среда – след петролната и химическата, и втора по изразходване на вода. Сред другите й грехове са употреба на пестициди, нехуманно отношение към животните и обезлесяване. Свръхпотреблението води след себе си ужасяващи статистики като тази, че във Великобритания за една година се изхвърлят над 2 млн. тона дрехи, обличани средно шест пъти. Или тази, че днес купуваме с една трета повече дрехи, отколкото преди пет години.

Част от непотребните облекла отиват в благотворителни фондации, но повечето (3 от 4) завършват пътя си на бунища в Третия свят. В производството на облека се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години.

Сметката, моля
Тя е само една и на нея пише: ако не спрем да прахосваме социалните и природните ресурси с това темпо, ще завещаем на децата си опустошен свят. Имаме нужда от нов, устойчив план.

Устойчив е процесът, при който се изразходва не повече от това, което може да се възстанови. В модата терминът се отнася до проектиране, произвеждане и консумиране по по-добър начин – различен подход, чрез който дизайнери, търговци и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми.

Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления – щадящи природата практики за производство на суровини, рециклиране, fair-trade (етичен модел на работа със справедливо заплащане и добри условия за работниците), дизайн, който подкрепя местните материали, технологии и занаяти.

Това предполага огромно разнообразие в начините, по които дизайнерите интерпретират темата, и за щастие примерите вече трудно могат да бъдат изброени в една статия – погледнете веган материалите на Stella McCartney, романтичните рокли от рециклирани тишърти на Alabama Chanin, ръчно плетените от фарьорските жени пуловери на Gudrun&Gudrun, авангардните, ушити на ръка, мъжки костюми на Jeoffrey B. Small, африканските принтове на Мayamiko, произведени в Малави, трикотажните колекции на tonlé, направени изцяло от текстилните остатъци на други компании, нежните тонове от природни багрила на Flavia Aranha, луксозните "кожени" аксесоари на Matt & Nat, създадени от рециклирани PVC бутилки, гума и корк.

Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M, Nike и Patagonia усетиха, че бавната мода започва да звучи като неизбежна алтернатива на бързата, и развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия.

Очевидно съвестта е луксозната стока на нашето време. Защото модата не е отговорност само на тези, които произвеждат, а на всеки, който посяга към дреха в магазина. Този избор има последствия, които далеч надхвърлят съдържанието на гардероба ви.

Titania Inglis

Titania Inglis е американски моден лейбъл, базиран в Бруклин, Ню Йорк, чиито дрехи могат да бъдат описани като минималистичен лукс – по-малко, но по-добро. Всеки етап от създаването им е подчинен на идеята за устойчив дизайн – от подбора на качествени материали с минимален отрицателен ефект върху околната среда до производството в малка семейна фабрика в Ню Йорк.

Усетът на Титания за красиво е повлиян от китайско-шотландско-ирландските й гени, както и от живота й в САЩ, Холандия и Дания. Получава образованието си в Design Academy Eindhoven и FIT, New York, а в момента е гост-лектор в Parsons School of Design. Непрестанно се очарова от природата – независимо дали от планините, морето или миниатюрните й създания. Обича музиката и особено иновативните изпълнители като Bjørk, Grime и FKA twigs.

Как достигнахте до идеята да правите устойчива мода?
Първо трябваше да се примиря с идеята да добавя още продукти към този свят, така че започнах блог за устойчива мода като начин да осмисля въпроса. Не ми се искаше да съм поредният моден дизайнер, след като вече има толкова излишни дрехи, но почувствах, че имам какво да кажа. Въпросът с модата е, че всяка жена купува дрехата, която я кара да изглежда и да се чувства най-добре, и за да увеличим привлекателността на дрехите, произвеждани със съзнание, трябва да увеличим гамата от красиви продукти.

Устойчивостта част ли е от личния ви живот? Какви дрехи носите?
Почти винаги нося собствените си произведения – добре е по отношение на разбирането и подобренията, а и наистина ги обичам. Възприемам устойчивия начин на живот като добрия – в който мога да се наслаждавам на чистия въздух и слънчевите лъчи, докато карам колело, да купувам свежа храна и цветя от фермерския пазар, да притежавам и да пилея колкото се може по-малко.

Съществува общо схващане, че устойчивата мода винаги е скъпа. Как оцелявате между бързата мода и големите дизайнерски брандове?
Много хора ми казват, че дрехите ми изглеждат по-скъпи, отколкото са всъщност. Въпреки това винаги се старая да добавям стойност. Не е евтино да си малък дизайнер, но това пък ми дава лукса да работя по поръчка и да използвам ръчен труд, което големите компании не могат да си позволят. Прекарах години в търсене на най-доброто качество, най-щадящите природата платове на разумни цени и наистина материята и малките детайли правят голямата разлика.

Как произходът и местообитанието са повлияли на работата ви като дизайнер?
Имах късмета да бъда възпитана много светски – израснах в университетски град сред децата на професори и бежанци от цял свят и винаги е било несъмнено, че сме в еднаква степен човешки същества и еднакво заслужаваме уважение.

Кои са любимите ви материали за работа?
Обичам агнешката кожа заради мекотата и здравината й, купрото заради копринения опит и естествена, дишаща лекота, органичния памук заради приятното, чисто усещане. Харесва ми да работя с естествени багрила – има магия в това да потопиш една дреха в кофа с боя и след това да я извадиш в абсолютно различен цвят.

Каква е вашата дефиниция за красота?
Красотата е моята цел номер едно – в живота и в дизайна. За мен тя се отнася до извисяване на едно преживяване или обект над ежедневното. От естетична гледна точка красотата е наслада за окото, но тя се крие също в личните отношения, в създаване на положителен ефект по снабдителната верига и в това да усетя трепетното вълнение на клиентите, когато обличат дрехите ми.

Каква е философията на бранда Titania Inglis?
Разкошен минимализъм - луксът на малкото. Стремим се дрехите ни да бъдат многофункционални, удобни и поразително красиви, така че жената на TI да се облече сутрин с непринуденост, сякаш облича пижама, и въпреки това всеки да се обръща след нея на улицата. Етичните производствени практики гарантират, че дрехите на TI са удоволствие без вина.

Кой е най-разпознаваемият ви модел?
Plunge Dress – веревна рокля с гол гръб от японско купро (изкуствен текстилен материал с вид на коприна, който се произвежда от целулозни влакна) и Crevasse Tote – ръчно завършена чанта от италианска агнешка кожа. И двата модела се държат на връзки, които са измамно деликатни и елегантни, но здрави – също като нашия клиент.

Защо хората купуват дрехите ви?
Имаме широк спектър от клиенти – от тийнейджъри, които търсят рокли за абитуриентските си балове, през булки, които предпочитат семпли и елегантни сватбени рокли; хора с творческа кариера, които носят нашите блейзери, за да изглеждат професионално, но не твърде бизнес, до възрастни жени, които обичат внимателно подбраните ни материи и архитектурни конструкции.