До края на XIX век дрехите са сред най-ценните притежания на човека. Но "децата" на Индустриалната епоха – механичният стан, шевната машина и универсалните магазини, наред с останалите открития на периода правят революция в потреблението. Модата престава да бъде статусен символ. После, в следвоенните години, избуяват стандартизираното облекло, моловете и сезонните разпродажби, които стимулират купуването на все по-големи количества дрехи, а достъпните цени превръщат модата в бързооборотна стока. И разхищението става част от удоволствието.
Първите опити за разбиване на този модел правят децата-цветя на 70-те години. Техните "направи си сам" мултифункционални и рециклирани дрехи прокламират живот отвъд безсмислието на безогледното консуматорство. Идеологията на хипитата обаче бързо е обладана от индустрията и превърната в мейнстрийм мода.
Едва в началото на новия век в западния свят започват да се надигат тревожни гласове, че модната индустрия се е превърнала в световно бедствие и убедително води към екологична и социална катастрофа. Писателката Шарън Астик използва термина "бавна мода", за да дефинира възможна алтернатива за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардния бизнес на бързото производство, потребяване и изхвърляне на дрехи.
Карта на модната индустрия
Състезанието за пазарен дял между конфекционните гиганти е в посока надолу - по-ниска цена и по-кратко време на производство, т.нар. race to the bottom. Феноменът на бързата мода е възможен само чрез преместването на фабриките за текстил и облекло в страни, където липсват регулации за минимално заплащане, работно време и условия на труд - Камбоджа, Бангладеш, Виетнам, Монголия. И т.нар. sweatshops ще съществуват дотогава, докогато "цивилизованият" западен човек настървено купува и изхвърля абсурдно евтините си дрехи.
През 2013 г. в Дака, Бангладеш, се срутва фабриката "Рана Плаза", където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира силна обществена реакция срещу робските условия на труд в преследване на по-ниска цена.
Моден отпечатък
Модната промишленост е трета по замърсяване на околната среда – след петролната и химическата, и втора по изразходване на вода. Сред другите й грехове са употреба на пестициди, нехуманно отношение към животните и обезлесяване. Свръхпотреблението води след себе си ужасяващи статистики като тази, че във Великобритания за една година се изхвърлят над 2 млн. тона дрехи, обличани средно шест пъти. Или тази, че днес купуваме с една трета повече дрехи, отколкото преди пет години.
Част от непотребните облекла отиват в благотворителни фондации, но повечето (3 от 4) завършват пътя си на бунища в Третия свят. В производството на облека се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години.
Сметката, моля
Тя е само една и на нея пише: ако не спрем да прахосваме социалните и природните ресурси с това темпо, ще завещаем на децата си опустошен свят. Имаме нужда от нов, устойчив план.
Устойчив е процесът, при който се изразходва не повече от това, което може да се възстанови. В модата терминът се отнася до проектиране, произвеждане и консумиране по по-добър начин – различен подход, чрез който дизайнери, търговци и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми.
Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления – щадящи природата практики за производство на суровини, рециклиране, fair-trade (етичен модел на работа със справедливо заплащане и добри условия за работниците), дизайн, който подкрепя местните материали, технологии и занаяти.
Това предполага огромно разнообразие в начините, по които дизайнерите интерпретират темата, и за щастие примерите вече трудно могат да бъдат изброени в една статия – погледнете веган материалите на Stella McCartney, романтичните рокли от рециклирани тишърти на Alabama Chanin, ръчно плетените от фарьорските жени пуловери на Gudrun&Gudrun, авангардните, ушити на ръка, мъжки костюми на Jeoffrey B. Small, африканските принтове на Мayamiko, произведени в Малави, трикотажните колекции на tonlé, направени изцяло от текстилните остатъци на други компании, нежните тонове от природни багрила на Flavia Aranha, луксозните "кожени" аксесоари на Matt & Nat, създадени от рециклирани PVC бутилки, гума и корк.
Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M, Nike и Patagonia усетиха, че бавната мода започва да звучи като неизбежна алтернатива на бързата, и развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия.
Очевидно съвестта е луксозната стока на нашето време. Защото модата не е отговорност само на тези, които произвеждат, а на всеки, който посяга към дреха в магазина. Този избор има последствия, които далеч надхвърлят съдържанието на гардероба ви.
Titania Inglis
Titania Inglis е американски моден лейбъл, базиран в Бруклин, Ню Йорк, чиито дрехи могат да бъдат описани като минималистичен лукс – по-малко, но по-добро. Всеки етап от създаването им е подчинен на идеята за устойчив дизайн – от подбора на качествени материали с минимален отрицателен ефект върху околната среда до производството в малка семейна фабрика в Ню Йорк.
Усетът на Титания за красиво е повлиян от китайско-шотландско-ирландските й гени, както и от живота й в САЩ, Холандия и Дания. Получава образованието си в Design Academy Eindhoven и FIT, New York, а в момента е гост-лектор в Parsons School of Design. Непрестанно се очарова от природата – независимо дали от планините, морето или миниатюрните й създания. Обича музиката и особено иновативните изпълнители като Bjørk, Grime и FKA twigs.
Почти винаги нося собствените си произведения – добре е по отношение на разбирането и подобренията, а и наистина ги обичам. Възприемам устойчивия начин на живот като добрия – в който мога да се наслаждавам на чистия въздух и слънчевите лъчи, докато карам колело, да купувам свежа храна и цветя от фермерския пазар, да притежавам и да пилея колкото се може по-малко.
Съществува общо схващане, че устойчивата мода винаги е скъпа. Как оцелявате между бързата мода и големите дизайнерски брандове?
Много хора ми казват, че дрехите ми изглеждат по-скъпи, отколкото са всъщност. Въпреки това винаги се старая да добавям стойност. Не е евтино да си малък дизайнер, но това пък ми дава лукса да работя по поръчка и да използвам ръчен труд, което големите компании не могат да си позволят. Прекарах години в търсене на най-доброто качество, най-щадящите природата платове на разумни цени и наистина материята и малките детайли правят голямата разлика. Как произходът и местообитанието са повлияли на работата ви като дизайнер?Имах късмета да бъда възпитана много светски – израснах в университетски град сред децата на професори и бежанци от цял свят и винаги е било несъмнено, че сме в еднаква степен човешки същества и еднакво заслужаваме уважение.
Кои са любимите ви материали за работа?
Обичам агнешката кожа заради мекотата и здравината й, купрото заради копринения опит и естествена, дишаща лекота, органичния памук заради приятното, чисто усещане. Харесва ми да работя с естествени багрила – има магия в това да потопиш една дреха в кофа с боя и след това да я извадиш в абсолютно различен цвят. Каква е вашата дефиниция за красота?Красотата е моята цел номер едно – в живота и в дизайна. За мен тя се отнася до извисяване на едно преживяване или обект над ежедневното. От естетична гледна точка красотата е наслада за окото, но тя се крие също в личните отношения, в създаване на положителен ефект по снабдителната верига и в това да усетя трепетното вълнение на клиентите, когато обличат дрехите ми.
Каква е философията на бранда Titania Inglis?
Разкошен минимализъм - луксът на малкото. Стремим се дрехите ни да бъдат многофункционални, удобни и поразително красиви, така че жената на TI да се облече сутрин с непринуденост, сякаш облича пижама, и въпреки това всеки да се обръща след нея на улицата. Етичните производствени практики гарантират, че дрехите на TI са удоволствие без вина.
Кой е най-разпознаваемият ви модел?
Plunge Dress – веревна рокля с гол гръб от японско купро (изкуствен текстилен материал с вид на коприна, който се произвежда от целулозни влакна) и Crevasse Tote – ръчно завършена чанта от италианска агнешка кожа. И двата модела се държат на връзки, които са измамно деликатни и елегантни, но здрави – също като нашия клиент.
Защо хората купуват дрехите ви?
Имаме широк спектър от клиенти – от тийнейджъри, които търсят рокли за абитуриентските си балове, през булки, които предпочитат семпли и елегантни сватбени рокли; хора с творческа кариера, които носят нашите блейзери, за да изглеждат професионално, но не твърде бизнес, до възрастни жени, които обичат внимателно подбраните ни материи и архитектурни конструкции.
