С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

1 10 юни 2016, 16:44, 9129 прочитания

Писна ми на спиците

Неволите на едно колело в градската джунгла

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Let's ride

Спортът не е транспорт

Къде си струва да се отиде на маутинбайк този сезон в България

Рамка по мярка

Boycott cycles създават уникални колела и според специфичните нужди на всеки

Велобарселона

Или как се създава един колоездачен град

Кафе на колела

Lonely Planet със селекция на някои от най-добрите кафенета за колоездачи в Европа

Да ти е леко на колелата

2.7 кг – точно толкова тежи най-лекият шосеен велосипед

Никога не ме оставяй

Как най-бързо да стигнем до друга държава, без да се разделяме с колелото

Пътят на колелото

Три примера от Европа, които подкрепят всички любители на придвижването с велосипед

Тоя защо е решил, че терасата е гараж за колелета? Дъжд, влага, паяжини, гадост – всичко отнасям. Не ми стига, че предишният, онзи шваб, ме остави пред метрото в покрайнините на Мюнхен Много ясно, че ще ме откраднат. Не ми беше ясно обаче защо трябваше да стигам чак там, на майната си, на Битака в "Малашевци", а оттам и на тази тераса. Тия хора не са ли чували за ръжда, корозия, за поддръжка. Нямало място вътре за мен, ново строителство знам ги тия, само се оправдават и хич не им дреме кой всеки ден ги кара до работа и им пести от билетчета Оп, пак ще се излиза.

Запретва десния крачол. Ясна е работата. Всяка сутрин едно и също. Можеше поне веднъж да ми смаже веригата, да ми напомпа малко гумите. Писна ми да съм сплескан и разскърцан. И сега знам, да, много добре знам какво следва – блъскане в асансьора, очукване на боята.


Дотук добре, ама после и ония стълби, по които всичко ми се раздрънква, и вечното бързане за работа. Ако беше само той, пак добре. Бързат обаче и всички останали идиоти с коли. Минават на милиметри от мен, често ме псуват, а най-озлобените ми набиват и класони. Голяма работа бе, хора – колело. Какво толкова ви преча? Вярно, че собственикът ми не е стока, но аз какво съм виновен, за да искате да ми мачкате рамката и да ми пукате гумите? Псувайте си го него. Той е този, който минава на червено, който прережда всички на светофарите, който кара между пешеходците по тротоарите и който стряска бабите и децата. Той минава бордюрите със засилка и жуми, няма жал. Ох, каплите ми! Блъска ме и по дупки, павета, канавки; кара ме в локви и в кал. Хич не му дреме колко ми е тежко на мен. И аз съм човек, и аз чувства имам.

Гледай го, кара сега по велоалеята. Много европейско му става по нея. Мен обаче хич не ми е. Да, няма разбити решетки на шахти и отнасящи те коли, но не е много по-добре. Счупени плочки, стърчащи тръби и клони, баби с внучета, баби с кучета, дядовци с торбички с дръжки, които само му дебнат кормилото. И какви са тия завои? Кой я е очертавал тази алея? Навсякъде разбито, навсякъде те псуват. Ех, добре си беше в Германия. Велоалеите му алеи, светофарите му светофари – специално за нас, а хората едни такива възпитани, любезни, а не като тук – варвари

Оп, и тая алея свършва в нищото, налага ни се да отидем пак сред колите. Дано не се озовем под гумите на някое такси – всички бакшиши се опитват да ни прегазят. Добре че поне не го дишам аз тоя смог – толкова гъст, че мръсотията полепва по мен, пфу! Потъмня ми жълтото от тоя град. Бях яркожълт, а сега съм като препикан. Писна ми! Да карам господаря на работа всеки ден и да оцелявам. Но ако някой си мисли, че със стигането до офиса мъките ми приключват, жестоко се лъже.



Там все се намира някоя леля – или чичо, все тая – винаги има някого, убеден, че колелото е обществен враг на асансьора. Мислят, че съм там, за да руша, да къртя, да изтръгвам копчета, да калям, а не просто да се возя. Почват да се обясняват как трябвало да ме вържат за някой стълб отпред и да не преча, а ония с клещите само това и чакат. Врагът е навсякъде.

След борбата за асансьора рязко ставам излишен – господарят ме захвърля небрежно някъде в офиса и тича към банята. Подмива се надве-натри, че се поти и го е срам от колежките, а после цял ден не се сеща за мен. Понякога, като ходим на други места, няма къде да се заплакне и си мирише, но днес поне това ще ми се размине.

И сега нещо смърди Еее, пак сме нацелили някоя мина. Не се научиха тия с кучетата! Рико или Рекси, или там, както се казваш, като си свършиш работата по средата на алеята – в пликче и в кофата, колко пъти да ви го повтарям? Ама кой ли ме чува мен Те и звънеца не ми чуват, пък това ли...

Няма и кой да ми купи батерии за фарчето и за стопчето, за да светя, да ме виждат на пътя. Така живея на ръба, понякога и отвъд него. Никой не ме разбира, робски живот. На господаря колегите само ме подритват в офиса, преча им и на тях. Понякога си мисля, че по-добре всичко да свърши. Да ме прегази някой тролей – те и без това се опитват, заедно с бакшишите. Но не – само работният му ден свършва и, хайде, пак същото. Пак навън, пак колите, дупките, псувните.

Откога му се моля да ме качи малко в метрото и да ми спести от мъките. Добре си беше в Германия, там си пътувах спокойно в метрото. Имаше и други като мен. Бяхме добре дошли навсякъде. А тук все едно ми е малко всичко през деня, а вечер трябва да ходи да пие бири в някой от ония паркове. Тъмна Индия - дупки, локви, счупени бутилки И пияници. Захвърля ме някъде и почва да се налива. Чат-пат се сеща за мен, когато шишето му пресъхне. Ето, сега пак. Пак ще ми треперят спиците в тъмното, за да стигнем до денонощния. Връзва ме отвън, все едно тоя бутафорен синджир ще ме опази. Поне читаво осветление да имаше наоколо, а то – тази лампа само примигва като във филм на ужасите.

Шшш, хайде купувай я тази бира по-бързо, че онзи субект там ме заглежда, спукана ми е работата. Какво правиш бе, келеш? Какви са тия клещи сега? О, не, защо пак на мен ми се случва
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зеленият път 9 Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

17 яну 2020, 17461 прочитания

20 книги в навечерието на 2020 20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

12 дек 2019, 6889 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Кафе на колела

Lonely Planet със селекция на някои от най-добрите кафенета за колоездачи в Европа

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10