Мария Касимова-Моасе
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Беше ми любимо с дълбока въздишка да казвам "Ох, как искам един ден да се махна оттукааа...!", когато в България ме стягаше около врата. Такова едно общо, драматично желание, в което влагаш повече емоция и скрита надежда да драматизираш момента, отколкото реална мечта.
Имало е и моменти, в които и съвсем истински съм си помисляла да емигрирам. Докато от време на време си фантазирах как се качвам на един от онези самолети до Куба, чрез които се "бягаше" (тогава още използвахме този тип стара соц лексика за емигранството) в Канада, взеха, че спряха тези полети. Част от приятелите ми, решили да си случат живота извън "територията", както наричахме България, все пак неусетно се плъзнаха в другата реалност отвъд океана с последните кубински екскурзии. Други пък емигрираха по най-различни начини – от студентски програми и бригади, през фалшиви документи, фиктивни бракове и по-малко фиктивни любовни истории с точните чужденци.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
4 коментара
Браво!
поздравления, много добра статия!
Припознах се в много усещания и размишления в тази статия и се радвам, че и друг изпитва подобни неща като мен. Въпреки разкрачването, възможността да избираме между две места, в крайна сметка и въпреки сътресенията, е предимство. Така хем имаме къде да избягаме, хем къде да се завърнем обратно.
Много "light"... Една българка, омъжена за французин, отива да живее в къщата си във Франция.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.