Филми за наваксване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Филми за наваксване

Филми за наваксване

Янко Терзиев
21441 прочитания

Да, светът е голям и българско кино (вече) дебне отвсякъде. Приемаме, че сте гледали и запомнили също и "Източни пиеси". И поне сте чували за сатирата на националния характер "Мисия Лондон", която изненадващо е с четвърти касов сбор от българските кина за последните 15 години (след "Аватар", "Титаник" и новите "Междузвездни войни"). Очевидно българинът обича да се гледа в криво огледало и все още да ходи на български филми. В последните години сред тях той видя и плява, но и зрънца с бъдеще. Отсяваме ги за бързо наваксване.

Добре е да сте гледали "Аве", проста история от типа "момче среща момиче" на автентичен български фон, защото за автора му Константин Божанов тепърва ще слушате. По негов сценарий талантливият Павел Г. Веснаков ще прави игралния си дебют "Спасителят в прахта". Веснаков вече има голяма европейска награда от Клермон Феран за новелата си с герой с различна сексуалност "Чест". Самият Божанов работи над два нови филма, първият имаше питчинг в Кан през пролетта.

"Вяра, любов и уиски" е лек и налудничав като заглавието си. Разказва за млада българка от Манхатън, изправена пред несвършващ купон в София и решението - осигурено бъдеще в Америка до идеалния съпруг, когото не обича, или истинска страст обратно в България, но с мъж без бъдеще. Подобно завръщане към една любов, но на едно друго, препатило поколение, имаше и в добре разказания "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов. Той е по истинската история на емигрант от Чикаго.

"Съдилището", вторият филм на Командарев след "Спасението", е добър европейски филм с издържан жанр и читави актьори. Гранична история с разстреляни някога източногерманци и сегашни бежанци. Миналото, за добро или за лошо, е част от нас самите.

"Урок" на тандема Кристина Грозева (повече пишеща) и Петър Вълчанов (повече снимащ и монтиращ) стана и урок за цялото българско кино. Показа, че такова може да се прави и извън държавната хранилка. Със средствата на модерния хиперреализъм и с нулев фалш видяхме гърчовете на нормалността. Обикновената българска нормалност, доведена до отчаяние.

"Потъването на Созопол" е красива интелигентска носталгия по спрялото време на бащите. Авторът е един от най-добрите български документалисти Костадин Бонев. Самото документално кино продължава да е традиционно силно, пример е космополитният "Момчето, което беше цар". Той е колкото за одиозната историческа фигура, толкова и за родния манталитет, направил я възможна.

"С лице надолу" на Камен Калев е жанрово изпипан и с европейски персонаж и контекст, но не стига екзистенциалната болка на "Източни пиеси". Голямото завръщане на Калев предстои. Завръщане, но в Европа, направи Иглика Трифонова с "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син". Универсална съдебна драма за нуждата от прошка, валидна особено тук, на Балканите.

"Жажда" е силен фестивален дебют на Светла Цоцоркова. Символно кино с универсален морал, изпълнено без комплекси. "Виктория" на Мая Виткова е другият забележителен дамски дебют напоследък. Смесването на исторически алегории с търсене на "женското начало" донесе и най-възторжения отзив за нов български филм от самия The New Yorker.

"Каръци" на Ивайло Христов е актуалният важен български филм (не само заради голямата награда в Москва). Външно той е за задушаващия живот в малкия град. Но фактически става дума за несретата на целия български преход като индивидуална съдба и липса на бъдеще.

Да, светът е голям и българско кино (вече) дебне отвсякъде. Приемаме, че сте гледали и запомнили също и "Източни пиеси". И поне сте чували за сатирата на националния характер "Мисия Лондон", която изненадващо е с четвърти касов сбор от българските кина за последните 15 години (след "Аватар", "Титаник" и новите "Междузвездни войни"). Очевидно българинът обича да се гледа в криво огледало и все още да ходи на български филми. В последните години сред тях той видя и плява, но и зрънца с бъдеще. Отсяваме ги за бързо наваксване.

Добре е да сте гледали "Аве", проста история от типа "момче среща момиче" на автентичен български фон, защото за автора му Константин Божанов тепърва ще слушате. По негов сценарий талантливият Павел Г. Веснаков ще прави игралния си дебют "Спасителят в прахта". Веснаков вече има голяма европейска награда от Клермон Феран за новелата си с герой с различна сексуалност "Чест". Самият Божанов работи над два нови филма, първият имаше питчинг в Кан през пролетта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK