Александра Божимирова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Израснала съм с посрещане и изпращане на "емигранти", въпреки че част от моите роднини официално не се водеха такива. От най-ранна възраст приех за даденост, че през лятото животът на моето семейство спира и то заживява с ритъма и очакванията на въпросните хора. Също така заживях с мисълта, че идването на "гостите от чужбина" е едно от чудесата на лятото, събитие, за което се готвим дълго, понякога изтощително, но което си струва всяка минута и без което ваканцията ни никога няма да е толкова вълнуваща.
Оттогава моделът на посрещане на роднини и приятели от "другия свят" се е променил, но има и принципи, които са останали същите. Опитах се да обобщя новите и стари правила.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
4 коментара
Симпатична статийка :)
Много готино написана статия.
погледнато от другата страна, ваканцията в българия изглежда горе-долу така:
две-три седмици хранително-алкохолно изтезание протичащо в бесния ритъм на почти всекидневни гостувания в горещи опушени апартаменти, щото щели да се обидят, че не сме им отишли на гости (проверено, наистина се обиждат)...
постоянна езда на таксита, трамваи, тролеи и неизбежното опресняване на шофьорските навици с нечий автомобил, дето ако сичко друго му е наред, поне никога не знаеш с какво точно се движи в момента, с газ, с бензин или с нафта...
измъчени опити за събирания с приятели по курорти, вили и хотели и отчаяни мераци за препреживяване на някой епизод от младостта...
едно време имаше и ходения до селата, ма бабите вече измряха и това отпадна...
винаги съм искал да отида съвсем инкогнито... на никой да не казвам, да живея в хотел, да се разхождам по цял ден на витоша, а вечер да сядам в някоя квартална кръчма и да гледам как хората се напиват...
обаче никога не съм събирал достатъчно мерак да го направя... а и незнам колко дни ще изкарам без да ми стане скучно и да се обадя на някого или посдъзнателно да отида някъде и "случайно" да срещна някой познат... :)
Авторката май чувства, че се е минала, което е тъжно. Живеещите в Европа посрещаме целогодишно роднини и приятели. Това често означава ставане посред нощ, за да посрещнем поредния нискобюджетен самолет, кацащ по никое време на десетки/стотици километри от дома ни, настаняване у дома, взимане на почивни дни и осигуряване на пълния спектър от туристически посещения, шопинг, кулинарни преживявания и т.н., но всичко това ни дава незабравими моменти с близки хора. Животът ни е по-интересен и весел с тези безкрайни гостувания и посрещания на гости.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.