Оставам, ама ми се заминава

За океана от ценности, който ни дели

Казват, че всяка промяна на дом, град или държава е като загубата на близък човек – тиха или шумна травма, която отшумява с времето и само от време на време се обажда като стар, забравен белег. В този смисъл емиграцията дълго време беше като малка смърт – хората се разделят и никога повече не се виждат, защото светът е голям, а пътуването – безкрайно. Бяхме свикнали да говорим за емиграцията като за "заминаване" – напускане на родния бряг в посока на голямата неизвестност, без ясен край и без гаранция, че ще се видим някога пак.

Големите вълни от хора от близката ни, позната история – XX век с неговите войни, кризи и геноциди разказваха точно такива истории – на хора, които напускат всичко познато, за да не се върнат никога повече. Тези истории превърнаха раздялата в най-устойчивия символ на заминаването, а ние тук живеехме с думата "невъзвращенец" – наказан завинаги заради копнежа по свободния избор. И не бяхме разбрали, че светът се е променил, че заминаването не е завинаги и отвъд желязната завеса има цяла различна вселена, с доброто и лошото на глобалния свят.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


23 коментара
  • 1
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    Чувам собствените си мисли в тази статия. Останахме, успяхме, живеем добре, пътуваме. Но какво ако? Не знам дали щяхме да сме по-удовлетворени на друго място, но със сигурност щяхме да дадем по-добър старт за децата си като второ поколение емигранти, възможност да се изградят по друг начин в по-подредено общество, с по-добра образователна система. Основните ми притеснения са свързани не с материалните условия, а с липсата на среда за развитие, на ролеви модели, на вдъхновение, на бъдеще. Да се опиташ да отгледаш граждани на света в България, модерни, мислещи, конкурентни хора, е свръхотговорност в система, която ги дърпа 30-40 години назад. Защото да завършат с отличен и да научат 1-2 езика(което ще им даде достъп до добър чужд университет) не е достатъчно, когато оформящите личността години от живота са прекарани в игра на котка и мишка.

  • 2
    bilbo avatar :-|
    Сашо

    През 6-ти век центърът на българската (Кубратова) държава е Крим. През 19 век най-населеният с българи град е Истанбул, а център на на революционната борба е Букурещ. Разбирай, географията е важен, но не определящ фактор, особено в 21 век в Европейския Съюз.
    Ако сте в чужбина - запазете на всяка цена връзките с България - научете детето си на български, дори другият му родител на е чужденец. Намерете най-близкото неделно българско училище и станете доброволец. Ако няма такова - създайте.

  • 3
    bolyara avatar :-|
    Bolyara


    До коментар [#2] от "Сашо":

    Не съм стигнала до такива екстремни начинания, като да стана ''доброволец'' или да създам българско училище. Но да науча детето си на роден майчин език, мисля е задължение на всеки родител, дори от смесен брак какъвто е моят. Чувството му за принадлежност ще породи себеуважение и пренасяне на стойностти и ценности, който ще обогатят и създадът принадлежащото уважение към националносттите към който принадлежи.

  • 4
    3800.200av_port avatar :-|
    Ivan Stoyanoff

    Оставам, ама ми се заминава - ами замини. Те в чужбина тебе чакат. Ама да знаеш, че там ще си най-отзад на опашката.
    А щом вече си останал, всеки път когато има избори гласувай за БСП. Те оправиха държавата при Тодор Правешки, оправиха я при Жан Виденов, оправиха я при царя за не знам колко дни, при Станишев я оправиха и щом гласуваш за тях пак ще я оправят. И теб ще те оправят хубавичко!

  • 5
    cde44434219 avatar :-(
    cde44434219

    Няма такова нещо като: "управляващите елити не са на нивото ни". Навсякъде по света, елитите са такива каквито са и хората, просто когато си овластен силните и лошите ти черти са по-видни, тъй като решенията ти имат по-видни последствия. България не е предадена от никого и управляващите са такива, каквито са и хората, каквито са нашите съседи, майки и бащи. Дори и за момент да приемем, че измежду управляващите има некадърни или недобронамерени хора, вината е пак на голямата маса - те от там са произлезли, а и с какво по-добро биха могли да бъдат заменени? Точно в това е голямата илюзия. Каквито пороци и качества има в хората, такива ще намерим и в управляващите. България е имала и много добри политици, но хората не ги последваха, не им дадохоа доверието и накрая дори не им казаха благодаря за това, което са направили. Живеем със себе си. Никой не е по-добър от себе си. Трябва да търсим грешките повече в себе си и в огледалото отколкото в другия.

  • 6
    cde44434219 avatar :-(
    cde44434219

    Забравих да добавя за една много лоша типична българска черта (не само българска) - бягане от отговорност. Българите никога не искат да поемат отговорността за това, което се случва. Без поемане на отговорност няма как да има зрели, осъзнати хора и добра демокрация.

  • 7
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Ето няколко интересни места в интернет, където децата биха могли да започнат изучаването на български език. Последният сайт насочва към учебници по български език, предимно - за чужденци.

    http://www.abc-bg.be/

    http://obrazovatelnidetskiigri.blogspot.bg/2010/06/blog-post.html

    http://www.dechica.com/Article/List/2

    http://lingvist.info/category/bulbooks/

    http://obrazovatelnidetskiigri.blogspot.bg/



  • 8
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Колкото до статията - текстът е чудесен. Бих искал авторката да публикува по-често в "Капитал".

  • 9
    cvp1471786828503937 avatar :-|
    Galya Dimitrova

    Когато чета статията и коментарите ми се струва, че ние българите сме склонни да идеализираме всичко и изобщо представите ни за нещата и за живота са все в този дух. Според мен България е просто страна която живее в миналото и страна на статуквото. На запад има възможности, живота е подреден и уреден много повече но ценностите са различни, начина на живот и самата култура и също така тук обществото си има своите проблеми тоест не е онова прекрасно място където можеш да избягаш и всичко да ти бъде наред. Сблъскваш се със стрес, забързан начин на живот, по широка употреба на наркотици и алкохол, високи нива на престъпност, липса или недостиг на социален живот. Разбира се при всеки е различно, но ценностите и културите са прекалено различни, дори и да си отгледан в духа на "демокрацията" и това са две различни планети. Какъв е смисъла да живееш в едно общество ако не се интегрираш и не се чувстваш част от него. Всеки си преценява сам кое е най-доброто за него и по какви причини иска да живее в България или навън. Да може да имаш уреден живот и много възможности но това не е всичко от което човек има нужда за да бъде щастлив. Например ако ти се налага да пътуваш по 4 часа на ден до работа и нямаш време да бъдеш човек то тогава други неща са по-ценни. Можеби ако България не беше толкова зле и на дъното материално доминиращото абсурдно мислене поне малко отстъпи на нормалната логика, то много повече хора биха предпочели да останат.

  • 10
    subaru avatar :-|
    subaru

    До коментар [#9] от "Galya Dimitrova":

    "Можеби ако България не беше толкова зле и на дъното материално доминиращото абсурдно мислене поне малко отстъпи на нормалната логика"
    Такива сме, защото сме бедни, а сме бедни защото сме такива.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал