Семейство Хучала между два свята

България и Чехия, селото и градът, уединението и социалните контакти – Марек, Аглика и двете им деца постоянно са в търсене на баланса. А Градец е мястото, където за момента го намират

"На всеки казвам, че съм селянин, понякога и селяндур", споделя Марек Хучала през смях и след глътка бира. Роден е в Тржинец, Североизточна Чехия, и е прекарал детството си на село. "Винаги сме имали голям двор, животни. Имах нужда пак да търся свободата, не можех да си представя да живея в града."

Седим на терасата на къщата им в софийското село Градец, построена по чешки тертип и съвсем наскоро сдобила се с акт 16. Марек пече чушки, съпругата му Аглика наглежда 18-месечната Тереза, а 5-годишният им син Дамян ентусиазирано обикаля около чушкопека. Четиримата са едно от няколкото млади семейства с деца в Градец, изнесли се от София, за да потърсят спокойствието на живота на село. Стигат до това решение, когато Аглика е бременна с първото дете и им трябва по-просторно жилище.

"Сетихме се, че тук имаме един изоставен парцел с бунгало. Поинтересувахме се какви са плановете на баща ми за него и той каза, че на драго сърце ще ни го прехвърли да строим. В София живеехме в един от кварталите на хората от "голямото добрутро" и ни беше омръзнало, пък и ни беше тясно. Искахме да се усамотим, да сме близко до природата. В големия град, особено столица, от сутрин до вечер се тича и хората са много напрегнати. Пък едно дете няма нужда от това."

Аглика е човекът, който прекарва у дома повечето време с децата и съвсем естествено по-силно усеща предизвикателствата на селския живот. "Зимният период се оказа по-тежък, не излизаш навън, няма с кого две приказки да си кажеш." Подобно на повечето села около София, и Градец има някои проблеми с инфраструктурата: зимата се случва токът да спре, а транспортът е едва четири пъти на ден – факт, който прави почти немислимо пътуването до града с две малки деца. "Застояването на село обаче ми помогна да открия много неща, като например, че няма да мога да живея в някое изолирано родопско село, както съм си мислела. Това тук е златната среда – хем си близо до града, хем си на усамотено място."

Марек обаче се чувства напълно в свои води. "Успокояващо ми е да си дойда тук вечер след работа, чувствам се по-свободен. Мога да се разходя, да изляза сутринта да тичам. В София навсякъде има коли и блокове, психологически се чувстваш все едно някой през цялото време те гледа." Придвижването не го притеснява, защото пътува до работата си като мениджър продажби в Siemens за 40 минути. "В предишната си работа имах колеги, които от "Манастирски ливади" до "Младост" стигаха за същото време."

"Свобода" е думата, която Марек споменава няколко пъти във връзка с живота в къща извън града. А за недостатъци трудно се сеща. Не може обаче да подмине сравненията с родната си Чехия, където на 15 км от столицата няма село със спиращ ток, режим на водата и транспорт по три-четири пъти на ден. "В Чехия предварително се мисли за бъдещето – на някои места миналата година имаше по-малко вода и ето тази вече има проекти за нови язовири. Планира се 15-20 години напред. Това ми липсва тук – никой не мисли дългосрочно."

Семейство Хучала са обмисляли и вариант да живеят в Чехия, където освен уредената среда цените на имотите са значително по-ниски. Притесняват ги обаче социалните контакти – за разлика от Градец там не може просто да наминеш да видиш какво прави съседът. "Засичате се в автобуса или в магазина и си говорите пет-десет минути на вие, казва Марек и откровено признава, че в България се чувства повече вкъщи.

"През 2004-2005 г. ми беше по-трудно – България беше първата по-източна държава, в която отидох. Тук никой не намаляваше на пешеходни пътеки, шофьорът на автобуса спираше да си пазарува картофи, а пътниците седяха да го чакат. Всички имаха много време за всичко. Нямаше метро. В Студентски град имаше един магазин и нищо друго. Но пък плюсовете бяха, че когато отидеш някъде из България, хората бяха много гостоприемни – все те канят да влезеш да хапнеш, без да те познават."

Семейство Хучала обича да посреща гости, а тези, които идват с деца от София, не бързат да си тръгват. "Всичките приятели на Дамян и Тереза се радват, че са близо до природата. Когато дойдат братовчедите им, започват да се занимават с пясъци, огньове и други момчешки неща, които в апартамента няма как да се случат. Тук почти не минават коли и ги оставяме да се разхождат сами – няма какво да им се случи", споделя Аглика. Питам я няма ли все пак нещо, което липсва на малките от живота в града. "Баба и деди", отговаря Дамян, който до двегодишен е имал възможността да живее врата до врата с родителите на Аглика. Тереза обаче не само не тъгува по нещо от София, но и буквално се е родила в Градец, у дома си. "Единственото неудобство беше, че още нямахме врати и трябваше да отопляваме коридора с духалки."

Днес вратите са налице, Марек тъкмо е започнал нова работа, а Аглика също ще търси професионална реализация от есента, когато децата тръгват на градина в София. Питам семейството как си представят живота си след още пет години. "Ние сме гъвкави хора и зависи как ще вървят нещата в града", казва Аглика. "Представям си, че още ще сме тук. Просто двете деца ще ходят в София на училище и на детска градина. Социалната ни среда ще си остане там. Колкото и да не искаме, оставаме свързани със София."

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


6 коментара
  • 1
    snaip17 avatar :-|
    Latchezar Petrov Kostov

    Страхотни сте! И аз вървя по вашия път. Няма по голям рай от това да може да тичаш с децата по поляната. Що се отнася до усилията - не са малко!

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    Хубав пример, следва да се има предвид обаче, че такава идилия не се постига лесно или евтино, в текста "защото пътува до работата си като мениджър продажби в Siemens за 40 минути." - чети, защото получава поне 5000 лв. месечна заплата. А иначе, опитай със средно-статистически доход и само един работещ родител и две деца да си изградиш това райско кътче. Ако може да се получи и "Капитал" направят репортаж - сигурен съм, че ще е сред най-четените текстове. На Аглика, Марек и децата им само най-добри пожелания!

  • 3
    aglika_hu avatar :-|
    aglika_hu

    Благодаря за времето, което сте отделили да прочетете и коментирате статията. Ще вметна някои уточнения, за да не останат и други четящи с впечатлението, че животът на село, близо до столицата, е само за хора с големи финансови възможности и предварително да се откажат да реализират своя мечта.
    Идеята да заживеем на село дойде от наши приятели, които са метереолози (можете да си направите извод за доходите им) и живеят с трите си деца в едно пернишко село. Пътуват често до местоработата си в Стара планина и Витоша. Често им гостувахме и виждахме колко по-различно растат децата им от нашето апартаментско дете. Сравнение не може да става.
    В село Градец-примери бол за хора с ниски доходи, но свободни, така че това далеч не е определящо. По-важно е човек да вярва в себе си и да следва мечтите си. Винаги ще намери начин да ги осъществи. Пък гледащи в паницата на другия винаги ще има, защото това е в човешката природа. Желая на всички попътен вятър с реализирането на мечтите ви!

  • 4
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#3] от "aglika_hu":

    "По-важно е човек да вярва в себе си и да следва мечтите си"...

    Абсолютно! Това е ключов елемент за всяко важно решение в живота. Тъй като и аз имам малко дете и често мислим с половинката за живот далеч от големия град - едно от нещата, които ни притесняват е възможностите за социално общуване на децата (нетуъркинг) с техни връстници на село или където и да било извън голям град. Също - какви образователни опции съществуват там? Приятелските връзки изградени в детството/училището са най-силни и най-устойчиви в живота и често пъти се оказват решаващ фактор за професионалната реализация и цялостното усещане за хармония. Ако децата растат в природно добра, но социално ограничена среда - това ще окаже влияние върху целия им живот след това. Не е нещо, което току-така може да се подмине. Не ме разбирайте погрешно, не се опитвам да вгорчавам с лъжица катран бурето с мед, просто се опитвам да преценя добрите и лошите страни на такъв начин на живот.

  • 5
    raz_2_tri avatar :-|
    Dimitar Pehlivanov

    "....където освен уредената среда цените на имотите са значително по-ниски...."
    за първото - ОК, ама за второто - да ме прощават, при сравними неща няма как да са по-ниски!

  • 6
    juc1580658833637444 avatar :-|
    Ivo Georgiev


    До коментар [#] от "
    raz_2_tri
    ":

    Знам че в това село има вече доста цигански фамилии,няма вода постоянно,въздиха е замърсен вече и той,нещата не са мн.ок,затова и цените са такива,ама като няма условия за живот..кел файда другото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал