"Докато живеех в квартал "Свобода", дойдеше ли петък, се започваха партита и купони и обикновено се прибирах чак в неделя, но съм се наживял и се наситих. На възрастта, която съм в момента – 38 години, спокойствието е много по-ценно." Сега се радва, че вечер вместо трамваи чува щурци. А докато вечерят в градината, на гости им идва лисица – прави им компания, не харесва хляб, но не отказва сиренце или месо. През първата година садят всякакви зеленчуци в градината, но сега са се концентрирали върху доматите и краставиците.

През уикендите карат колела в планината, разхождат се до близкия манастир. "Сега чакаме и дете, което скоро ще се роди, и мислим, че това е подходящото място за отглеждането му." А и въздухът е много по-чист, от колкото в града. "Едно време Тодор Живков е искал да строи санаториум там, но планът така и не се е осъществил." Харесали са си детска градина в Нови Искър, на път за работа към София, и мислят, че с това няма да имат никакъв проблем. Освен влака има и маршрутка, която минава на всеки половин час от Своге към София.

"Човек трябва да е готов, за да предприеме подобна стъпка, и да знае точно какво иска, защото преместването извън града е голяма промяна и можеш да се почувстваш прецакан, ако не си сигурен какво искаш", казва Владимир.

Те не са единственото младо семейство, което живее там и пътува до София, за да работи. "Прави ми впечатление, че има все повече хора, които се местят от града в селото." Владимир и приятелката му имат комшии, с които си правят барбекюта. "Ако видим, че някой от тях чака маршрутката, го караме към града. Има чувство на сплотеност – помагаме си по съседски." В тяхната част на селото, която се води за квартала с вилните къщи на Владо Тричков, има смесен магазин, който е и пивница. "Предлага всичките основни неща и е малко по-скъп, но винаги може да спаси положението."