Махалото на Владо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Махалото на Владо

Махалото на Владо

От "Свобода"-та на София в свободата на Владо Тричков

22234 прочитания

© Цветелина Белутова


"Махалото на Фуко" се чете много добре във влак – защото въобще не разбираш кога си стигнал и кога е дошла твоята спирка. Толкова е увличаща и човек трябва да е концентриран, за да я разбере", казва Владимир Бъксанов. Той и приятелката му живеят на седемнайсет километра от София, в село Владо Тричков. И двамата пътуват всеки ден по половин час до столицата, за да ходят на работа – той като графичен дизайнер, а тя – в мебелна къща. Владимир и негови приятели са от ентусиастите, които се опитват да възродят списание "Дъга" през 2006 г., издават десет броя, но поради липса на финансиране спират.

С кола пътят до София е точно толкова – половин час, пътят вече е ремонтиран и добър, само завоите са малко повече. "Предпочитам да се движим с колата, но понякога се налага и да ползваме влака. Малко е на късмет какъв влак ще уцелиш – има едни нови Siemens, които са доста приятни, но все още има и от старите, където даже не искаш и да сядаш." След като е привършил "Махалото на Фуко" Владимир в момента чете "1984" на Джордж Оруел, като според него с киндъла е толкова удобно, че няма нужда и да търси място за сядане.

Купуват селската къща преди шест години, правят й основен ремонт – нова дограма, водна риза, с която да с отопляват. "Покупката на къщата е най-добрата инвестиция в живота ми", казва Владимир. И допълва, че за нищо не съжалява, както и вече нищо не му липсва от София. Мислят си, че цялата къща ще е готова за едно лято, но нещата не се случват толкова бързо – успяват само с първия етаж. Зимата на 2012 г. е минус 25 градуса, а печката с водна риза отоплява бавно. "Прибирахме се вкъщи, включвахме я към 19 ч. и чак в 23 си сваляхме якетата." Но Владимир смята, че това са малки неудобства. "Не е хубаво човек да мисли прекалено много. Ако го правехме прекалено, нямаше да вземем къщата, а сега не съжаляваме."

"Докато живеех в квартал "Свобода", дойдеше ли петък, се започваха партита и купони и обикновено се прибирах чак в неделя, но съм се наживял и се наситих. На възрастта, която съм в момента – 38 години, спокойствието е много по-ценно." Сега се радва, че вечер вместо трамваи чува щурци. А докато вечерят в градината, на гости им идва лисица – прави им компания, не харесва хляб, но не отказва сиренце или месо. През първата година садят всякакви зеленчуци в градината, но сега са се концентрирали върху доматите и краставиците.

През уикендите карат колела в планината, разхождат се до близкия манастир. "Сега чакаме и дете, което скоро ще се роди, и мислим, че това е подходящото място за отглеждането му." А и въздухът е много по-чист, от колкото в града. "Едно време Тодор Живков е искал да строи санаториум там, но планът така и не се е осъществил." Харесали са си детска градина в Нови Искър, на път за работа към София, и мислят, че с това няма да имат никакъв проблем. Освен влака има и маршрутка, която минава на всеки половин час от Своге към София.

"Човек трябва да е готов, за да предприеме подобна стъпка, и да знае точно какво иска, защото преместването извън града е голяма промяна и можеш да се почувстваш прецакан, ако не си сигурен какво искаш", казва Владимир.

Те не са единственото младо семейство, което живее там и пътува до София, за да работи. "Прави ми впечатление, че има все повече хора, които се местят от града в селото." Владимир и приятелката му имат комшии, с които си правят барбекюта. "Ако видим, че някой от тях чака маршрутката, го караме към града. Има чувство на сплотеност – помагаме си по съседски." В тяхната част на селото, която се води за квартала с вилните къщи на Владо Тричков, има смесен магазин, който е и пивница. "Предлага всичките основни неща и е малко по-скъп, но винаги може да спаси положението."

"Махалото на Фуко" се чете много добре във влак – защото въобще не разбираш кога си стигнал и кога е дошла твоята спирка. Толкова е увличаща и човек трябва да е концентриран, за да я разбере", казва Владимир Бъксанов. Той и приятелката му живеят на седемнайсет километра от София, в село Владо Тричков. И двамата пътуват всеки ден по половин час до столицата, за да ходят на работа – той като графичен дизайнер, а тя – в мебелна къща. Владимир и негови приятели са от ентусиастите, които се опитват да възродят списание "Дъга" през 2006 г., издават десет броя, но поради липса на финансиране спират.

С кола пътят до София е точно толкова – половин час, пътят вече е ремонтиран и добър, само завоите са малко повече. "Предпочитам да се движим с колата, но понякога се налага и да ползваме влака. Малко е на късмет какъв влак ще уцелиш – има едни нови Siemens, които са доста приятни, но все още има и от старите, където даже не искаш и да сядаш." След като е привършил "Махалото на Фуко" Владимир в момента чете "1984" на Джордж Оруел, като според него с киндъла е толкова удобно, че няма нужда и да търси място за сядане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    aytep avatar :-P
    aytep
  • 2
    dedoliben avatar :-P
    dedoliben

    Става става и аз имам вила на Владо.
    И съм живял за по дълго в нея но докато си млад.
    Но е много важно и какво работиш.
    Ако работата ти започва с точност до секунда живота извън градът става проблематичен.
    После хората който живеят по селата и имат само този дом нямат избор.
    А гадните софиенци като одъртеят се връщат в големото село главно заради подръжката на общината транспорта и медицината.
    Иначе успех на градските

  • 3
    barel avatar :-|
    пустиняк

    Живял съм няколко години в село квартал на София. Предимства има бол но не бива да се идеализира селският живот. Чист въздух и спокойствието са двете най-големи предимства, но интригите и междусъседските отношения са нещо с което един нормален и спокоен човек свиква трудно. Уви!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.