На 30 км от "Руски паметник"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На 30 км от "Руски паметник"

На 30 км от "Руски паметник"

Петра, която сбъдна детската си мечта да живее на село

37331 прочитания

© Цветелина Белутова


"Ако виждаш нещо в мечтите си, значи можеш да го постигнеш.

Винаги помни, че всичко започна с една мечта и един мишок."

Уолт Дисни

Като малка Петра мечтае да има пет "неща" – мъж, деца, къща, кола и куче. Къщата – задължително да е на село. Днес, двадесет години по-късно, детската й мечта вече е реалност. Петра живее със семейството си в къща с двор недалеч от София. Срещаме се в едно дъждовно августовско утро, за да ни разкаже как успява да превърне мечтата си в цел. И да я постигне.

Петра е на 36 години, от Плевен, по професия строителен инженер. Успява да спести от проектиране и решава да си купи собствен дом. Дотук нищо ново под слънцето. Работата е там, че за разлика от повечето "нормални" хора Петра иска да живее на село. Първоначалната й идея е да "зариби" приятели да си купят общ имот – да споделят не само разходите, но и преживяването. Сформира се група ентусиасти, но в момента, в който започва да преглеждат обявите, един по един приятелите се отказват. Не и Петра.

Първоначално се насочва към близките до София села - Владая, Драгичево, Мърчаево. Оказва се, че имотите в този район са твърде скъпи и със спестените средства не може да си позволи дори парцел. Междувременно някои от приятелите й започват да теглят заеми и да купуват апартаменти. Петра държи на своето: "Не искам да тегля заем, твърде ангажиращо е. Каквото можем, докъдето можем. Нямам фикс-идея да живея в палат. Ако трябва, ще си опъна палатка или ще си купя фургон, но пак ще живея на село."

Тогава й попада обявата за Кралев дол. "Никога не бях чувала за това село. Не знаех дори къде се намира, но когато го видях, си казах: това е моето място, разкошно е."

Дали заради гледката ("уникална", "като фототапет") или защото се намира в подножието на планината (Голо бърдо), нещо неудържимо я тегли натам. И Петра решава да се вслуша в гласа на сърцето. Обажда се на собствениците още в същия ден, за да им каже само една дума: "Купувам." Звучи романтично, нали? Всъщност, купува поляна и трябва да започне всичко отначало. Помага й това, че е строителен инженер и "другото – че не ме е страх, хващам си нещата и си ги движа".

Сама обикаля с колата и дете на една година по институции за узаконяване на строежа, следват дружествата (ВиК, ЧЕЗ и т.н.), тичане по задачи от сутрин до вечер. Напук на съдбата и предразсъдъците, първата копка е на 13 май, петък. За една година с помощта на приятели успяват да "затворят" първия етаж и да се пренесат да живеят на село. "Не мога да кажа, че е лесно, но си заслужава, трябва да си упорит и решителен", а Петра определено е такава. Не бързат за никъде – когато имат пари, влагат. "Не е като да дължиш пари на банката на определена дата."

Единственото, което ги пришпорва, е очакваната поява на второто дете. "Ние се преместихме на готов първи етаж, а специфичното при него е, че дневната, трапезарията и кухнята са в едно общо помещение. Като се появи бебето, не можем да спим всички на едно място – трябваше да стегнем експедитивно втория етаж."

Петра буквално изкарва бременността на крак – обикаля по складовете, избира материали, посреща камиони, "разправя" се с майстори. Съпругът й работи на пълен работен ден, а в "свободното" си време участва в строежа. "Терминът ми беше на 27 септември, а ние на 19-и циклим паркет. В същото време мъжът ми е в командировка. Карам сутринта големия син на градина, връщам се, посрещам майсторите, вечерта викам един съсед да седи при тях, отивам да прибера детето, че стана късно. В 20 ч., след като благополучно са приключили с лакирането на паркета, ги изпращам. В 22 ч. се прибира мъжа ми от командировка и в 4 сутринта ми изтекоха водите. Така че невъзможни неща няма, човек има ли желание, цялата Вселена му помага."

Днес, ако трябваше да се върне назад и отново да избира, Петра едва ли би променила решението си. "Живеейки тук, осъзнавам колко е богато мястото, което избрахме – или то нас избра. Има три постоянно течащи чешми с изворна вода, склонове с билки и гора, запазени обичаи и история, църква, параклиси, човечни и добри хора, всеотдаен кмет." Но най-голямото богатство е свободата. "Свободата да пуснеш детето си с колелото навън, без да се притесняваш, че ще го блъсне кола; да излезеш на разходка да си набереш билки и да си направиш чай, да си откъснеш домат от градината и да си го хапнеш, да тичаш бос, да се катериш по дърветата."

Петра има едно съкровено желание - да успее да привлече повече млади хора към каузата за живот на село. "Заслужава си, а не коства чак толкова усилия. Много приятели казват: "На мен ще ми е далече лекарят, на мен ще ми е далече молът." Не е толкова сложно. Аз живеех един сравнително стандартен живот в София, но в момента, в който се преместих, нещата започнаха да се нареждат от само себе си. Човек тръгне ли по пътя, с енергията си и с мисленето си започва да привлича правилните ситуации и хора, просто трябва да се впуснеш в приключението и едно по едно всичко се нарежда."

Единственото, което Петра би взела със себе си от градския живот, са свежите плодове и зеленчуци от Фермерския пазар на "Иван Вазов". "Парадоксално, но съседите си купуват от магазина, вместо да отглеждат домашни." А ако имате път към Кралев дол, занесете й кошница с праскови или круши. Ще се зарадва. Просто всичко останало вече си има.

"Ако виждаш нещо в мечтите си, значи можеш да го постигнеш.

Винаги помни, че всичко започна с една мечта и един мишок."

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Прекрасно е да живееш на село, или по-скоро в покрайнините на града. Няма такава свобода никъде.. Стига комшийте да са разбрани

  • 2
    fbr45306322 avatar :-?
    MyTwoCents

    Ами аз това вече го направих преди 10 г. и бях на.... 35. От НДК на 30 км на село. Сега стигам на работа всеки ден в София по-бързо отколкото преди от НДК.

    Малка зеленчукова градинка, няколко кокошчици, къпини като орехи, вечери на верандата (без зимата).

    Има си и много недостатъци разбира се - спиране на тока, скапан интернет, необходимост от постоянни хранителни запаси, готовност сам да си оправяш много неща по къщата и да имаш подръка наличните инструменти, всяка услуга започва с 50 лв. за транспорт, невъзможност да си намериш домашни помощници, кметството е бедно и забравѝ да очакваш поддръжка на общинската инфраструктура.

    Като спре тока (често!) спира водата, отоплението,интернета, телевизията (макар и сателитна), зареждачките, компютрите, хладилника, фризера. Всичко води до малка или голяма драма. Постепенно се научаваш да си готов за всякакви обстоятелства.

    Петра скоро ще открие и проблемът с детската градина и училище за децата, но пожелавам успех на младото семейство.

  • 3
    ra_iv avatar :-|
    ra_iv

    От статията не става ясно, че всъщност мъжа ми сам построи къщата и то наистина в "свободното" си време, т.е. когато не беше на работа. Така че за нас наличие на инструменти, готовност да се справиш с всякакви повреди не е изпитание, а част от ежедневието. От три години живеем тук. Случвало се е зимата да угасне тока, но и това не е нещо, което би следвало да се взима като негатив. Печката бумка,от глад няма да умрем.Училище, детска градина има, алтернативи също. Домашно образование също е опция...Въобще живота на село е нещо различно от стереотипа и ако искаме нон стоп да имаме телевизия, интернет и всеподобни удобства на цивилизацията то по-добре въобще да не напускаме града.

  • 4
    stanislav22 avatar :-|
    stttt

    абе след някоя по-зла зима може и да увехне романтиката, иначе за някои летни моменти изживяването е безценно. И да не забравяме, всичко си има цена, една къща, ако е добре поддържана излиза мноого по-скъпо от добре поддържан апартамент. Хамалогията си остава гратис..нея някой я броят за удоволствие.

  • 5
    krasi_kara avatar :-|
    krasi_kara

    Споко, бе, идем! Макар и не точно във вашето село, ама пак сме на 25км от Околовръстното.

    Другата или по-другата седмица трябва да си взема разрешението за строителство от общината/ДНСК. Утре (в неделя!), идват геодезистите да набият колчетата за къщата. Планът е тази есен да налеем основите и обратния насип, че да сляга зимата, и напролет и ние да почваме с първия (и единствен!) етаж.

    И ние всичко така като вас: в свободното време и "на мускули". Бал съм им ипотеките, бал съм им чудото... :)

  • 6
    zumz avatar :-|
    zumz

    В България традиционно се строи с бетон, тухли и подобни "солидни" материали. Има си предимства, има и недостатъци. На пазара се предлагат вече и модулни къщи от далеч по-леки и топлоизолационни материали, сглабянето им става за дни, цената е значително по-ниска от каквото и да било "солидно" строителство, гаранцията е на повечето поне 10 г, качествените държат до 50 и повече. Крлко ти трябва за един живот? За спирането на тока се предлагат портативни газови или бензинови генератори, не са скъпи и поддържат най-малко комуникациите (телефон/интернет/компютър), но по-здравите модели предоставят електричество дори и за някои кухненски уреди. Спомена ли някой, че вече се предлагат на нормални цени и слънчеви панели. Така че за живота на село сега има доста повече улеснения отколкото преди 20-30 г.

  • 7
    convince avatar :-|
    convince

    ТЪЙ ша е тя, щото в София няма парцели за градски къщи, поради прието решение на скодоумни комуно уроди преди време, а сега има само между блокови пространства в "гета".
    Ше станем селендуря кат преди, тъй ше е тя!

  • 8
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Идеята не е нито нова, нито е екзотична - всички сме селяни по душа и обичаме свободата. Наврели сме се в големия град от зор дет се вика, за едната му работа много пъти, а поживееш ли някоя и друга годинка в тая гмеж, ти се иска да избягаш с "300" някъде, където няма хора... Та, браво на успелите да направят това!

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Да живееш толкова отдалечено от града е логистичен кошмар - за всяко нещо трябва с кола да отидеш. Ами детето? Всеки ден трябва да го водиш до детската градина, да го взимаш, после като стане по-голямо - ами то тренировки, извънкласни занимания.. часове ще отиват всекидневно за това. Реално накрая ще се окаже, че в къщата хората отиват само да спят късно късно и рано рано се изнасят от там - въобще няма да могат да и се наслаждават. Може би само събота и неделя, ще се чувстват нормално, но пак - ако приятелите са в града.. хайде пак натам, особено детето като стане ученик. Ами ако са две, три?

  • 10
    hm avatar :-|
    хм

    страхотна поредица на Капитал, поздравления!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK