Васил Щерев
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Мога да разкажа как на плажа в Атина срещнах един бежанец, който беше пътувал около месец от Иран. Бежанец с крайна цел Хелзинки, който в рамките на няколко часа ми обясни подробно всяка стъпка от пътуването си. Или как на летището в Барселона се запознах с едно момче, което се оказа, че пътува към Мюнхен – точно закъдето бях тръгнал и аз, но с друг полет. И ме изчака да кацна, за да ме разведе из града. Мога да споделя и за няколко напивания в барове с напълно непознати хора, с които сме били на стриптийз, или на обиколка из рууфтоп баровете. Също и за една група черни, с които се запознах в един суперяк алтернативен клуб в Копенхаген, с които си правихме батъл (който съответно не спечелих). Или пък за една французойка, пак там, с която изядохме храната, която някакви хора си бяха оставили в общия хладилник и която по-късно се изгуби по коридорите на хостела и дойде да спи в леглото под мен. Мога да споделя и повече за момента, в който се събудих в апартамент, в който никой не говореше английски и се разбирахме чрез Google Translate, или просто не разговаряхме. Или пък за пътуването, което бях планувал сам в Токио, но сестра ми реши да се присъедини. И си изкарахме страхотно, де.
Пътувам сам от известно време и точно заради преживявания като тези продължавам да го правя. Малко е странно в началото, но става все по-лесно. Сега не се и замислям. Нямам проблеми с психологичното си състояние, поне не и медицински установени. Просто... чувството да се оставиш "по течението на вълната" и да експериментираш със съдбата е страхотно. Освен това си пълен дзен. Обичам си приятелите, но е толкова страхотно понякога, когато ги няма. Нито пък който и да е друг познат. Ти, сам със себе си, своите мисли и своите лични приоритети за деня. Чудно.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
7 коментара
Пропътувах сам 1990-те, без интернет и поради това смятам, че ми е провървяло - свежестта на усещанията беше истинска поради непредсказуемостта. Няколко поуки от опит: 1-пътувай сам докато си млад и необвързан - физически и психически си силен(на), решенията се вземат бързо, колебания - малко, готовност за риск/авантюра - висока - всичко това са предпоставки за незабравими приключения, усещания и преживявания. 2-почни от Юго-Източна Азия и ако имаш възможности - продължи с Азия, а после с Африка или Южна Америка. Европата, Северната Америка и Австралията винаги ще можеш цивилизовано и на спокойствие да ги "усетиш" в по-зрял период от живота си и с повече комфорт. 3-Макар и сам полагай максимални усилия да влезеш в кожата на хората, обстановката, живота където преминаваш пък дори и само за ден-два, никога не се впускай в лесното и безинтересно пътуване като турист. За мен - докато пътувах насам-натам - повече от 30 държави в Азия, Африка и Европа - една от личните ми цели беше да имам любовно преживяване (преживяване, а не секс срещу заплащане) с жена в страната в която пребивавам. В повечето това беше най-интересното и най-запомнящото се от пътешествието.
тази безумно скучна поредица за слоу лайф била някакво продуктово позициониране, ясно.
"Бежанец с крайна цел Хелзинки ..."
Бежанците нямат крайна цел - те бягат ОТ нещо, а не КЪМ нещо. Тези с крайната цел се наричат емигранти.
Иначе, аз преди две години пътувах цял месец сам на мотор из Европа и това е най-хубавото пътуване в живота ми досега. Свободата да правиш точно каквото искаш в момента, в който ти дойде наум, е безценна. Възможността да да се вслушаш в собствените си вътрешни въпроси и да имаш цялото време на света да помислиш върху тях - също.
Мдаааа. То че има и хубави спомени от подобни "оставяния на течението" - има. И от казармата има хубави спомени. Ама аз съм събрал няколко разказа на хора дето практикуват подобни "екскурзии", които вкарват реализъм в цялата работа:
- Да те качи на автостоп немски неонацист, който слабо говори английски и те мисли за поредния източноевропейски емигрант (това в началото на века). Да те закара до селото от което е, където той и брат му да те бият до насиране, след което да те изхвърлят едва мърдащ под някакъв мост на 300 километра от мястото за което си тръгнал.
- Фламандска бабичка да извика полиция, понеже и се струваш подозрителен. На нейната улица непоснати не ходят, хеле пък с бради и големи раници. Половин ден разправии с изключително одухотворените и кооперативни фламандски органи на реда.
- Да ти откраднат всичките пари и телефона докато спиш (мъртво пиян) в хостел в Барселона. Ходи ги търси кои са.
- Италианка скарала се с приятеля си предния ден да те обвини че си я изнасилил пред него в хостел във Варшава. Да стане един хубав бой и заплахи с полиция, докато група руснаци най-накрая не се прибират и не свидетелстват, че преди, по времето и след когато мацето твърди че си я изнасилил, сте били заедно и сте пили в парка.
И други такива "незабравими" истории от такива битнически изпълнения съм чувал, но стига толкова. Та разни приложения за Андроид и добрите намерения не са достатъчни...
Да пътува човек сам на млади години наистина е добра идея, но на мен лично и сега, когато съм семеен ми харесва да пътуваме с жена ми и детето заедно. Иначе, когато човек пътува сам, в никакъв случай на трябва да се напива като колхозник.
До коментар [#5] от "andreas_hofer":
обичам и сам, и със семейството. във времето на младостта ми с жена ми бая път сме отмятали из българия на стоп. но това с напиването явно е периодично появяваща се тема. което ме учуди. ако ще си на кирка през цялото време, нищо няма да видиш от местата, където се озоваваш така или иначе.
Още с влизането забелязах как на земята лежи най-красивото издание на Библията, което съм виждал някога – с червени кожени корици. А над отворената Библия – хора туъркват ожесточено, един след друг, наредени на опашка. Още преди да кажа "здравейте", бях издърпан и позициониран върху въпросната книга, след което чух само "давай, ти си". Туъркнах небрежно веднъж. Викам си: "Хм, добро начало"
-----
браво, много си куул. Надявам се че си прекара достойно. Да те и в хипито.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.