Соло
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Соло

Соло

Защо (и как) всеки трябва да опита тръпката от пътуването сам поне веднъж в живота

29563 прочитания

Мога да разкажа как на плажа в Атина срещнах един бежанец, който беше пътувал около месец от Иран. Бежанец с крайна цел Хелзинки, който в рамките на няколко часа ми обясни подробно всяка стъпка от пътуването си. Или как на летището в Барселона се запознах с едно момче, което се оказа, че пътува към Мюнхен – точно закъдето бях тръгнал и аз, но с друг полет. И ме изчака да кацна, за да ме разведе из града. Мога да споделя и за няколко напивания в барове с напълно непознати хора, с които сме били на стриптийз, или на обиколка из рууфтоп баровете. Също и за една група черни, с които се запознах в един суперяк алтернативен клуб в Копенхаген, с които си правихме батъл (който съответно не спечелих). Или пък за една французойка, пак там, с която изядохме храната, която някакви хора си бяха оставили в общия хладилник и която по-късно се изгуби по коридорите на хостела и дойде да спи в леглото под мен. Мога да споделя и повече за момента, в който се събудих в апартамент, в който никой не говореше английски и се разбирахме чрез Google Translate, или просто не разговаряхме. Или пък за пътуването, което бях планувал сам в Токио, но сестра ми реши да се присъедини. И си изкарахме страхотно, де.

Пътувам сам от известно време и точно заради преживявания като тези продължавам да го правя. Малко е странно в началото, но става все по-лесно. Сега не се и замислям. Нямам проблеми с психологичното си състояние, поне не и медицински установени. Просто... чувството да се оставиш "по течението на вълната" и да експериментираш със съдбата е страхотно. Освен това си пълен дзен. Обичам си приятелите, но е толкова страхотно понякога, когато ги няма. Нито пък който и да е друг познат. Ти, сам със себе си, своите мисли и своите лични приоритети за деня. Чудно.

Не се имам за професионалист като цяло. Понякога даже, когато пътуваш по хостели и срещаш нови хора, се чувстваш малко подтиснат от "авантюристичните" им истории. В City Circus в Атина например имах съквартирантка от Сан Франциско, която през 90-те решила, че ще отиде сама до Индия. После вметна, че тогава всъщност дори не е имало сайтове, в който да разгледа къде ще е най-добре да отседне... Да, бе вярно! Изводът от тази история? Ами човек трябва да си знае границите.

Но, да, мога да споделя няколко неща, които ще са от полза при първото пътуване сам.

Увереност

Споко. Всичко ще бъде шест. Понякога ще се чудите какво да правите, но затова имате музика в телефона и възможността да седнете на някой бордюр и да наблюдавате хората час-два-три. Все пак това е един от най-добрите начини да усетиш атмосферата на града. Няма да има с кого да говорите или да споделяте – това също е част от играта, защото интерпретирате града само и единствено от собствена перспектива. И ще започнете да споделяте повече в социалните мрежи.

Хостел

Той е една от най-важните предпоставки за добре прекарано пътуване. Да, знам, че между вас има една голяма група хора, които не могат да си представят как ще спят в стая с още пет, евентуално противни, туристи. Но в повечето хостели се предлагат и нормални стаи за двама, които, имайки предвид обстоятелствата на пътуването, са много по-добрата опция от стандартен хотел или Airbnb.

Най-важното, когато търсиш хостел, е да се огледаш за добре изградена социалната зона. Има ли бар или огромни канапета, на които могат да стоят сума ти хора? Маса за тенис, за beer pong? Виждате ли снимки в сайта, на които хора се социализират, или мястото е представено стерилно? Важно е, защото това най-вероятно ще е първото място, на което ще срещнете нови хора. А така поставяте добрата основа да предизвикате последващи събития.

Второ, винаги преглаждайте рейтинга добре. Обикновено хората, които отсядат на подобни места, често знаят какво точно търсят – локация, чистота, добро обслужване. Хостелът в никакъв случай не означава ниски стандарти.

Няколко важни предмета:

Катинарче

Лесно се забравя, а е ужасно важно за комфорта. Обикновено всяка стая разполага с отделения, в които да съхраните така скъпоценните си вещи. Но катинарът трябва да е от вас. Не се притеснявайте, ако го забравите – на рецепция винаги разполагат с тях, но често и цената е тип "наказателна глоба".

Хавлия

Друг важен артикул, ясно защо. Може да си носите една малка, за да си оставите повече място в ръчния багаж. Иначе отново можете да си наемете от рецепция, но един съвет – намерете място, където да я скатавате през деня, за да не я открият чистачките. Много мили жени, но могат да ви докарат по две евро допълнителен разход на ден.

Външна батерия

Тя ще бъде основното ви другарче по време на цялото пътуване. Хубаво е да знаете, че телефонът винаги е зареден и готов за употреба, независимо дали ще го използвате заради картите, за да поддържате контакт с някой местен гид или да спамите със снимки и видеа в Instagram.

Приложенията:

Има множество опции, които можете да ползвате. След няколко опита обаче хубаво ще е, ако имате на разположение тези по-долу.

CityMaps2GO

Офлайн карта, която работи перфектно без интернет. Сваляте картата на града, в който отивате, а след това с различни символи маркирате любимите си места в града. Няма начин да не откриете хостела си, дори и в леко безсъзнание. Има, де, ако сте изгубили телефона. Картата може да се сподели с приятели, които автоматично ще видят къде са баровете, магазините и местата за релаксиране, които сте решили да си запазите. Ако ходите по забележителности, може да прочетете това-онова като информация, извадена от Wikipedia.

TimeOut

TimeOut не е на разположение за всички градове. В случай че е, доста често ще намерите готини изложби, партита, места за ядене и събития, сортирани по дата. TimeOut винаги знаят малко повече от теб.

PokemonGo

Шегувам се.

Tinder

Няма да повярвате, но досега не съм бил на Tinder среща в чужбина. Хубавото обаче е, че съм получавал добри съвети за местата, които да видя. Освен това винаги е добре да огледаш плячката и да прецениш колко красиви са хората там по скалата от едно до "не мога да ги имам".

Moovit

Градският транспорт – прероден. Слагате началната и крайната точка и приложението директно дава най-добрите опции, за да стигнете до целта, без да използвате такси. Можете да включите и известяването, което да припомня, че трябва да слезете на следващата спирка, в случай че се заблеете по нещо през прозореца.

И така Когато си сам, просто трябва да се забавляваш и да се опиташ да се освободиш от всякакви страхливи мисли и несигурност. Така или иначе, ако искате да се забавлявате, няма друг избор. И после става като дрога. Не защото си загубеняк, а защото искаш да провериш какво е подготвил животът този път.

Да вземем за пример момента, в който се появих на домашно парти с напълно непознати хора в един дразнещо подходящ за завиждане апартамент близо до Puerta del Sol в Мадрид. Там се озовах, след като едно момче, Артуро, ми поиска цигара на улицата. Още с влизането забелязах как на земята лежи най-красивото издание на Библията, което съм виждал някога – с червени кожени корици. А над отворената Библия – хора туъркват ожесточено, един след друг, наредени на опашка. Още преди да кажа "здравейте", бях издърпан и позициониран върху въпросната книга, след което чух само "давай, ти си". Туъркнах небрежно веднъж. Викам си: "Хм, добро начало"

След няколко часа танци и водка с краставица, пипер и сода седнахме на земята за разговор – аз и още десетина от тях. Оказа се, че една от мацките се мести да живее в Ирландия, а това бяха най-близките й приятели на изпращащо парти. Тя започна да говори за всички – един по един, и да споделя кои са най-красивите неща в тях, които ще й липсват, когато замине. На испански. Не разбрах абсолютно нищо, но усетих абсолютно всички емоции, цялата енергия и чистота в отношенията, които се разнасяха във въздуха. Така ги усетих, че чак и мен ме удари на сълза.

Мога да разкажа и за още няколко яки души, които съм срещнал наляво-надясно. Но няма. Защото това са си моите преживявания. Сега отивате да си ловите вашите моменти.

Мога да разкажа как на плажа в Атина срещнах един бежанец, който беше пътувал около месец от Иран. Бежанец с крайна цел Хелзинки, който в рамките на няколко часа ми обясни подробно всяка стъпка от пътуването си. Или как на летището в Барселона се запознах с едно момче, което се оказа, че пътува към Мюнхен – точно закъдето бях тръгнал и аз, но с друг полет. И ме изчака да кацна, за да ме разведе из града. Мога да споделя и за няколко напивания в барове с напълно непознати хора, с които сме били на стриптийз, или на обиколка из рууфтоп баровете. Също и за една група черни, с които се запознах в един суперяк алтернативен клуб в Копенхаген, с които си правихме батъл (който съответно не спечелих). Или пък за една французойка, пак там, с която изядохме храната, която някакви хора си бяха оставили в общия хладилник и която по-късно се изгуби по коридорите на хостела и дойде да спи в леглото под мен. Мога да споделя и повече за момента, в който се събудих в апартамент, в който никой не говореше английски и се разбирахме чрез Google Translate, или просто не разговаряхме. Или пък за пътуването, което бях планувал сам в Токио, но сестра ми реши да се присъедини. И си изкарахме страхотно, де.

Пътувам сам от известно време и точно заради преживявания като тези продължавам да го правя. Малко е странно в началото, но става все по-лесно. Сега не се и замислям. Нямам проблеми с психологичното си състояние, поне не и медицински установени. Просто... чувството да се оставиш "по течението на вълната" и да експериментираш със съдбата е страхотно. Освен това си пълен дзен. Обичам си приятелите, но е толкова страхотно понякога, когато ги няма. Нито пък който и да е друг познат. Ти, сам със себе си, своите мисли и своите лични приоритети за деня. Чудно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Пропътувах сам 1990-те, без интернет и поради това смятам, че ми е провървяло - свежестта на усещанията беше истинска поради непредсказуемостта. Няколко поуки от опит: 1-пътувай сам докато си млад и необвързан - физически и психически си силен(на), решенията се вземат бързо, колебания - малко, готовност за риск/авантюра - висока - всичко това са предпоставки за незабравими приключения, усещания и преживявания. 2-почни от Юго-Източна Азия и ако имаш възможности - продължи с Азия, а после с Африка или Южна Америка. Европата, Северната Америка и Австралията винаги ще можеш цивилизовано и на спокойствие да ги "усетиш" в по-зрял период от живота си и с повече комфорт. 3-Макар и сам полагай максимални усилия да влезеш в кожата на хората, обстановката, живота където преминаваш пък дори и само за ден-два, никога не се впускай в лесното и безинтересно пътуване като турист. За мен - докато пътувах насам-натам - повече от 30 държави в Азия, Африка и Европа - една от личните ми цели беше да имам любовно преживяване (преживяване, а не секс срещу заплащане) с жена в страната в която пребивавам. В повечето това беше най-интересното и най-запомнящото се от пътешествието.

  • 2
    jgn33471284 avatar :-|
    jgn33471284

    тази безумно скучна поредица за слоу лайф била някакво продуктово позициониране, ясно.

  • 3
    petertakov avatar :-|
    Petak

    "Бежанец с крайна цел Хелзинки ..."
    Бежанците нямат крайна цел - те бягат ОТ нещо, а не КЪМ нещо. Тези с крайната цел се наричат емигранти.

    Иначе, аз преди две години пътувах цял месец сам на мотор из Европа и това е най-хубавото пътуване в живота ми досега. Свободата да правиш точно каквото искаш в момента, в който ти дойде наум, е безценна. Възможността да да се вслушаш в собствените си вътрешни въпроси и да имаш цялото време на света да помислиш върху тях - също.

  • 4
    asentcho avatar :-|
    Тюфлекчия

    Мдаааа. То че има и хубави спомени от подобни "оставяния на течението" - има. И от казармата има хубави спомени. Ама аз съм събрал няколко разказа на хора дето практикуват подобни "екскурзии", които вкарват реализъм в цялата работа:
    - Да те качи на автостоп немски неонацист, който слабо говори английски и те мисли за поредния източноевропейски емигрант (това в началото на века). Да те закара до селото от което е, където той и брат му да те бият до насиране, след което да те изхвърлят едва мърдащ под някакъв мост на 300 километра от мястото за което си тръгнал.
    - Фламандска бабичка да извика полиция, понеже и се струваш подозрителен. На нейната улица непоснати не ходят, хеле пък с бради и големи раници. Половин ден разправии с изключително одухотворените и кооперативни фламандски органи на реда.
    - Да ти откраднат всичките пари и телефона докато спиш (мъртво пиян) в хостел в Барселона. Ходи ги търси кои са.
    - Италианка скарала се с приятеля си предния ден да те обвини че си я изнасилил пред него в хостел във Варшава. Да стане един хубав бой и заплахи с полиция, докато група руснаци най-накрая не се прибират и не свидетелстват, че преди, по времето и след когато мацето твърди че си я изнасилил, сте били заедно и сте пили в парка.

    И други такива "незабравими" истории от такива битнически изпълнения съм чувал, но стига толкова. Та разни приложения за Андроид и добрите намерения не са достатъчни...

  • 5
    andreas_hofer avatar :-?
    andreas_hofer

    Да пътува човек сам на млади години наистина е добра идея, но на мен лично и сега, когато съм семеен ми харесва да пътуваме с жена ми и детето заедно. Иначе, когато човек пътува сам, в никакъв случай на трябва да се напива като колхозник.

  • 6
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#5] от "andreas_hofer":

    обичам и сам, и със семейството. във времето на младостта ми с жена ми бая път сме отмятали из българия на стоп. но това с напиването явно е периодично появяваща се тема. което ме учуди. ако ще си на кирка през цялото време, нищо няма да видиш от местата, където се озоваваш така или иначе.

  • 7
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    Още с влизането забелязах как на земята лежи най-красивото издание на Библията, което съм виждал някога – с червени кожени корици. А над отворената Библия – хора туъркват ожесточено, един след друг, наредени на опашка. Още преди да кажа "здравейте", бях издърпан и позициониран върху въпросната книга, след което чух само "давай, ти си". Туъркнах небрежно веднъж. Викам си: "Хм, добро начало"
    -----
    браво, много си куул. Надявам се че си прекара достойно. Да те и в хипито.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK