С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

5 21 сеп 2016, 14:32, 14050 прочитания

Лондон е за всеки, който го пожелае

Да бъдеш независима част от града. От който и да е град

Севда Семер | Лондон
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Соло

Необвързана на 35

Аржентинката Пола Шаргородски в търсене на любов и отговори: в семейството или в свободата е щастието?

Соло

Защо (и как) всеки трябва да опита тръпката от пътуването сам поне веднъж в живота

Близки срещи от благородния вид

Желание за независимост или обикновена калпазанщина е да забравиш за дрескода

Новите IT хипари

Компаниите, които имат смелостта да правят свои неща и успяват да разклатят статуквото на големите в технологичния бранш

"Докато смъртта ги раздели", каза Дарт Вейдър

Все по-малко хора се женят. Дори и в Лас Вегас

Петъкът не е почивен. Само се усеща така, защото не сме по обичайните си работни места и макар че събитието, на което трябва да бъдем, се оказва скучно, аз и Фиби, с която работим заедно вече месеци, се вълнуваме глупаво и смешно за полупочивния край на седмицата. Подранили сме, така че сядаме в случайно кафе, което с тези дървени маси и черно-бели снимки по стените може да бъде във всеки друг град, и в бъбривото настроение питам нещо, което иначе не би ми хрумнало. Какъв е начинът човек да започне да принадлежи към Лондон, дори да е тук за малко като мен? Какви са скритите правила, какъв трябва – или още по-важно, не трябва – да бъдеш?

Фиби е един от малкото хора, които познавам, родени и отрасли в Лондон, в семейство с корени само в границите на страната. Тя е най-правилният човек за този въпрос, който, сега откривам, ме е измъчвал от самия ден на пристигането ми, без да го забележа. Поне не осъзнато – още щом дойдох, започнах да тичам. Защо? За да докажа на съседите си, които – в отлично настроение и със стилни маратонки – излизат за бодър крос всяка сутрин, че и аз съм като тях? Или за да се разминавам с туристи, които не са успели да съберат обувки за бягане в куфара, и отдалечаващата ми се фигура да ги кара да усещат отново колко са далеч от дома си; а мен да кара да се чувствам поне за малко на място? Желанието да се впиша беше ново, истинска изненада – съществуваше седмица или две, преди да изчезне, но в тези първи дни беше много реално.


Сега обаче, към половин година по-късно, в това анонимно кафе аз съм на ръба на огромно откритие. От мен всеки момент ще паднат отличителните белези на туриста или временно пребиваващия. Отговорът се оказва решен в няколко стегнати точки, които тя ми представя по приоритет и след кратък размисъл, като изправя четири пръста и един по един ги свива с изброяването.

За да бъдеш истински лондончанин, казва ми, винаги оставяй хората да слязат от метрото, преди да се качиш. Реди се на опашка по правилния начин – никое оправдание да прередиш не е достатъчно. Много важно: ходи бързо – не, още по-бързо! – и стой отдясно на ескалатора.

Освен споделения вкус към подредените опашки, който са взели от родителите си като важна британска ценност, вероятно много хора в този град са се освободили от старите изисквания към чужденците. Не е ново отношението към мигрантите, за които си мислим, че трябва да бъдат по-добри – не, още по-добри! – сякаш е тяхно задължението да ни освободят от собствените ни предразсъдъци към националността, религията или етноса им.



В този град обаче, в който имигрантите са близо 40%, а по улиците можеш да чуеш 300 езика, да се почувстваш Друг е трудно. Не защото всичко е размито в обща маса без лице, а защото огромната част от младите хора са решили да заличат разликата между "нас" и "останалите". Любопитни са, вместо затворени, към различните култури. След шока на първите седмици, в които имаш усещането, че всички само с поглед прочитат ясно паспорта ти и знаят, че не си от тук, прибираш маратонките и разбираш, че съседите ти съвсем искрено не се вълнуват дали си като тях. Приели са, че най-вероятно не си. Вместо да е необходимо да претапяш част от себе си, за да се впишеш, единственото изискване е да бъдеш радикално приемащ и радикално себе си, както бяха написали TimeOut в опит да изразят и разочарование от резултатите от вота за Brexit, и подкрепа към всички "чужденци" в града. Няма нужда да изоставяш идентичността си, а само да се отвориш към всичко, което можеш да срещнеш по улиците.

Естествено и в поколенията, и в географията нещата могат да са в огромен контраст. Резултатите от вота за оставане или напускане на Европейския съюз, ако ги гледаме по градове и по години на гласуващия, говорят достатъчно ясно: Лондон не е Великобритания и 30-годишните не са родителите си.

Но нещата не винаги са оптимистични – в един огромен град моето лично изживяване и кръга ми са една малка част от огромната, жива история. Престъпленията от омраза не са изчезнали, а агресията към определени идентичности се усеща понякога и на ежедневно ниво – в подигравка към акцента ти например. Дори Джон Клийз от "Монти Пайтън" през 2012 г. изгуби хумора и доброто си настроение, когато каза, че Лондон е един от най-космополитните градове в Европа, но със сигурност вече не е английски – и че се чувства чужденец по улиците му.

Авторът на This is London – Бен Джуда, е на 27 и дори най-далечните му спомени за града са сравнително пресни, но все пак започва книгата си за имиграцията с честното признание, че едновременно е влюбен в новото лице на улиците и малко го е страх от него. В този огромен, шумен, плътен град заглавието на книгата може да звучи както оптимистично, като покана – това е Лондон, с халал ресторантите и кмета от мигрантски произход. Но също толкова лесно може да се прочете и в съвсем друг тон: това е Лондон, с китайската гимнастика в парка и с вестниците на руски?!

Разбира се, че нещата не са пълна утопия, винаги и за всеки, особено предвид надигащата се напоследък вълна от национализъм в Европа. За мен обаче да чуя правила за движение в града (които нямат общо с тичането) като единствен белег за принадлежност ми дава свобода, която се усеща лека и естествена.

Няма нужда да бъда прекален оптимист, дори питам внимателно приятелите си дали не съм твърде наивна, задето се чувствам добре тук ("Лондон е за всеки, който дойде", казва ми в отговор колега с корени в Близкия изток и Китай). Да бъдеш независима част от града – който и да е град – и все пак вътре в него може да бъде страшно приятно, особено когато усетиш собствената си отговорност към това. И не само по себе си и затворено на малък остров, а като различна перспектива и прозорец към друго възможно бъдеще.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дивото зове Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

15 фев 2019, 1309 прочитания

Апетитът идва със слушането 2 Апетитът идва със слушането

Подкасти за всички и за всичко

31 яну 2019, 3870 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 4972 прочитания

15 фев 2019, 3033 прочитания

15 фев 2019, 2753 прочитания

15 фев 2019, 2750 прочитания

15 фев 2019, 1909 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Соло

Защо (и как) всеки трябва да опита тръпката от пътуването сам поне веднъж в живота

Сложното уравнение - пари за обществени медии

Време е за модел на финансиране на БНТ, БНР и БТА, който да им осигурява нормално развитие и независимост

Тихият монопол в София продължава

Три различни поръчки, финансирани с пари от ЕС, за над 1200 информационни табла по софийските спирки са дадени на свързани фирми

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете