Новите IT хипари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите IT хипари

Новите IT хипари

Компаниите, които имат смелостта да правят свои неща и успяват да разклатят статуквото на големите в технологичния бранш

Юлиян Арнаудов
21879 прочитания

IT индустрията е генерирала десетки и дори стотици успешни истории. Всеки, който малко или много се интересува от сектора, знае за вдъхновяващите истории на Hewlett-Packard, Apple и Microsoft. Те започват буквално от гаражи в Сан Франциско, в преследване на мечтата да създадат следващата иновация, която да промени ежедневието на човека. По-пресни примери са Google, Amazon и Facebook, които показаха истинските възможности на дигиталната онлайн икономика. С годините тези и други IT гиганти диктуват пазара. Ако преди 20 години Apple беше символ на симпатичната независима компания, която се опълчваше на големите в брашна и се опитваше да разчупи статуквото, то сега тя е статуквото. Същото важи и за всички останали изброени имена.

Настоящите независими компании се опитват или да се борят с новите утвърдени на пазара, или да намерят своята ниша, която да доведат до съвършенство. Представяме ви няколко примера на следващите IT хипари, които предизвикват симпатията на потребителите и главоболие сред наложените играчи.

Европейското стартъп чудо

От скандинавските държави са се появили не една или два успешни технологични компании. Spotify се ражда в апартамент в Стокхолм през 2005 г. от двамата съоснователи – Даниел Ек и Мартин Лорентсон. Вторият се пренася буквално в жилището в рамките на няколко месеца, за да разработят новата идея. Двамата си поставят амбициозна задача да променят начина, по който хората слушат музика, като предложат онлайн услуга, която да стриймва през интернет, вместо да се купуват дискове или MP3-ки. При това легално, без да се нарушават авторските права.

Началото е трудно, като в апартамента е нямало много мебели, включително и легла, така че двамата са спели на матраци по пода. Именно в този момент им хрумва името Spotify – комбинация от думите Spot и Identify. През 2006 г. регистрират едноименната компания, година по-късно пускат бета-версия на новата услуга, а през 2008 г. е официалният старт на приложението.

Spotify постепенно успява да спечели потребителите, които искат лесен достъп до легална музика. Появата на онлайн стрийминг услугите като цяло се смята, че е намалила значително слушането на парчета с неуредени авторски права. Макар първоначално големите правоносители да са скептични към подобни приложения, те не тръгват срещу Spotify (или поне не така, както срещу торентите). Споровете между тях обикновено са за конкретните суми, които шведската компания трябва да плаща за лицензите.

Основната съпротива обаче идва от самите артисти, които обвиняват, че чрез подобни услуги те не получават достатъчно пари за своето творчество. Това довежда до изтегляне на дискографии и албуми на редица групи и солови изпълнители като Radiohead и Taylor Swift. Въпреки това Spotify в момента разполага с над 100 млн. абонати, от които близо една трета плащат абонамент, а приложението разполага с над 30 млн. песни.

Успехът на Spotify е една от основните причини Apple да придобият Beats на рапъра Dr. Dre, като целта е не толкова дизайнерските слушалки, а стрийминг услугата, която разработва компанията. Малко след това IT гигантът пуска своето стрийминг приложение Apple Music. Конкуренцията между двете се нажежи тази година, като корпорацията от Купертино обновява своята мобилна операционна система, така че да ощети Spotify, като не позволява на потребителите да се абонират. Споровете между двете компании продължават, но само за да потвърдят тезата, че понякога Давид може да се опълчи на Голиат.

От запалянковци за запалянковци

Има компании, чиято пазарна оценка надминава 1 млрд. долара, и може изобщо да не сте чували за тях. Подобна е ситуацията при Razer – обикновените потребители може да помислят, че става дума за нови бръснарски ножчета. В гейм средите компанията е със специален статус. Тя произвежда едни от най-популярните аксесоари за почитателите на компютърни игри. Историята започва през далечната 1998 г. по време, когато цялата периферия, предназначена за PC, е в ръцете на фирми като Logitech, Microsoft и др. Качеството на продуктите все повече започва да не задоволява нуждите на геймърите в момент, в който манията по компютърните игри започва все повече да се увеличава. Razer се ражда именно с идеята да представи висококачествени гейм аксесоари за играчите. Тогава сингапурският предприемач Мин-Лин Тан и Робърт Кракоф започват да работят заедно по намирането на приложения за нова технология на General Motors.

Мин-Лин Тан, който е запален геймър, предлага да я интегрират в компютърна мишка, която да може да се ползва от феновете на РС игри. Така се ражда първият продукт с името Razer – мишката Razer Boomslang, която е пусната в продажба през 1999 г. Година по-късно Razer става и основен двигател на електронните спортове и професионалния гейминг, като става спонсор на най-големия дотогава турнир – CPL.

Всичко това става под егидата на консултантската компания karna като страничен проект. Но Мин вижда потенциала в идеята и след пет години се събира отново с Кракоф и двамата започват начисто, като взимат правата за името и основават компанията Razer. След близо десетилетие нещата не се променят, променят се само мащабите – Кракоф и Мин продължават да стоят зад дружеството, а фирмата е основен спонсор на редица е-отбори и турнири. Продуктите се разработват в тясно сътрудничество с професионални геймъри и Razer е една от малкото компании, чието лого отговаря доста на действията - "От геймъри. За геймъри". По оценки на анализатори приходите й за 2014 г. достигат 300 млн. долара. По подобни предположения Razer в момента държи около 30% от глобалните продажби на гейм клавиатури и мишки.

Безсмъртната умна гривна

Един от пионерите в тази област е FitBit. Но първоначалния продукт на основателите на компанията Ерик Фридман и Джеймс Парк е бил проста кутия със сензори, която може да се окача на колана на панталона подобно на MP3 плеър. През 2007 г. те намират първите инвеститори. Идеята се оказва доста добра и на следващата година те я представят на конференцията TechCrunch50. Очакванията на двамата за предварителни продажби след тяхното участие са между 5 и 50 бройки. Заявките в рамките на един ден се оказват... две хиляди. Оттук проектът на няколко пъти е пред провал, защото двамата предприемачи трудно намират доставчици на компоненти и големи партньори, с които да действат.

Първият умен фитнес аксесоар излиза на пазара през 2009 г. и прилича на малък MP3 плеър, който се закача на панталона. През 2013 г. FitBit правят и умна гривна, като влизат в директна конкуренция със спортния гигант Nike и тяхната Fuel Band. В крайна сметка производителят на спортна екипировка се отказва от производството на нови модели, макар че продължава да продава гривната. Подобни устройства пускат масово различни компании като Huawei, ZTE, Microsoft и др.

В един момент започва да се размива границата между умни гривни и часовници – като функционалности, и така на опашката на конкуренцията се нареждат LG, Samsung и Apple. В крайна сметка FitBit се затвърждава като един от най-добрите и дори може вече да не минава за "IT хипар" не само защото излезе на борсата, но и защото става все по-мащабен. През 2015 г. компанията отчита 1.86 млрд. долара приходи преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) от 389.9 млн. долара. Което е впечатляващо за компания, която се съревновава с най-големите в бранша.

IT индустрията е генерирала десетки и дори стотици успешни истории. Всеки, който малко или много се интересува от сектора, знае за вдъхновяващите истории на Hewlett-Packard, Apple и Microsoft. Те започват буквално от гаражи в Сан Франциско, в преследване на мечтата да създадат следващата иновация, която да промени ежедневието на човека. По-пресни примери са Google, Amazon и Facebook, които показаха истинските възможности на дигиталната онлайн икономика. С годините тези и други IT гиганти диктуват пазара. Ако преди 20 години Apple беше символ на симпатичната независима компания, която се опълчваше на големите в брашна и се опитваше да разчупи статуквото, то сега тя е статуквото. Същото важи и за всички останали изброени имена.

Настоящите независими компании се опитват или да се борят с новите утвърдени на пазара, или да намерят своята ниша, която да доведат до съвършенство. Представяме ви няколко примера на следващите IT хипари, които предизвикват симпатията на потребителите и главоболие сред наложените играчи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Големият проблем на "малките" играчи е, че играят в полето на старите плъхове. Едно време Епъл можеше да чупи телевизори и от АйБиеМ да им изглежда смешно, може Гейтс да иска по долар за операционната си система без да продава правата й, но в момента такива сделки са утопия. Най-големите имат кешови наличности над 100-на милиарда всяка и купуват всякаква прищявка, която може да ги заплаши. Ако не си съгласен да продаваш, просто наемат твоите хора при тях, все пак LinkedIn дава достатъчно информация. Може да са консервативни на вид, но знаят колко бързо колелото се завърта, дори купуват безсмислени компании, но видели потенциал у тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK