Необвързана на 35
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Необвързана на 35

Необвързана на 35

Аржентинката Пола Шаргородски в търсене на любов и отговори: в семейството или в свободата е щастието?

23897 прочитания

© Paula Shargorodsky - ALTA


"25% от мен иска да се омъжи, 27% иска свобода, 26% копнее за духовен живот, 22% мечтае да има деца." Това е уравнението, което аржентинката от еврейски произход Пола Шаргородски се опитва да реши, когато навършва 35 години. В продължение на повече от десетилетие тя снима всички около себе си и пази видеото за всеки мъж, с когото е излизала. Заснема партньорите на приятелките си, с които по-късно те свиват гнездо, а после и децата, които им се раждат. Когато идва време за сватбата на последната й свободна приятелка, Пола се успива и я пропуска. По същото време всички наоколо започват да я питат кога самата тя ще се задоми. Натискът я кара да си зададе въпроса дали може да пренебрегне обществените норми и да продължи да бъде независима, или младостта й вече е приключила и тя ще трябва да се примири с това. В кратък разговор Пола обяснява защо едното (семейството) не е необходимо да изключва другото (независимостта).

Как дойде идеята за филма 35 and single?

Идеята се породи отдавна. Всичко започна като филм за първата любов на баба ми. Аз имах някаква идеалистична представа за Монтевидео – винаги съм мислела, че би било чудесно, ако се бях родила там през четирийсетте години на миналия век. Първата любов на баба ми, останала несподелена, е бил един уругваец точно от Монтевидео. Тя се отказала да го чака и понеже вече била на 23 и сама, а по онова време това било ужасяващо нещо, се прибрала в Буенос Айрес, омъжила се и родила три деца. Само че аз винаги съм си представяла, че баба ми е трябвало да остане там, в Уругвай. Ето защо поставих началото на документалния филм, като се върнах на мястото, на което тя се е влюбила за първи път. Когато обаче започнах да снимам, моята история излезе на преден план. Аз също бях излизала с едно момче от Уругвай, който също ми беше първата любов, за която човек винаги си спомня, за която си мисли, че е можело да бъде идеална или пък се чуди какво е щяло да стане, ако нещата се бяха развили другояче. Това ме накара да започна да сравнявам любовната история на баба със своята, въпреки че баба ми беше имала само това гадже, преди да се омъжи, а аз вече бях излизала с много мъже, преди да сключа брак.

Какво се случи по-нататък?

Филмът започна да живее свой живот: обикалях с него форуми и фестивали, като например международния филмов фестивал в Гуадалахара, фестивала за документално кино в Лайпциг и уъркшопа DOK.incubator в Източна Европа. Беше страхотно! Само че хората на тези срещи постоянно ми казваха, че се крия зад историята на баба ми, че документалният филм е всъщност за мен самата и че трябва да съм смела и да разкажа собствената си история.

И така започна да разказваш за своите любови?

Да. Накрая част от мен стана основен персонаж във филма, а друга – негов режисьор. През цялото време обаче имах чувството, че режисьорът е по-силен от главния герой. В моментите, в които главният герой спираше да иска да прави някои неща – като да взема определени интервюта, отговорите в които можеше да го наранят или да го уплашат – режисьорът го принуждаваше да свърши работата. Ако нямаш конфликт, нямаш филм. Героят трябва да се сблъска с проблеми, за да може да премине по-нататък, да стигне до края. Затова и режисьорът изигра решаваща роля, като казваше на героя ми какво да прави. Накрая филмът се завъртя около моята лична история, което не беше търсен ефект. Просто така се получи.

Кое е най-интересното нещо, което си чувала за филма?

Моята сценаристка веднъж ме попита какво бих правила, ако знаех, че това ми е последната година на необвързана жена. Стори ми се интересно, защото ние все си мислим, че нещата са вечни. Никое състояние обаче не е постоянно – днес не си обвързан, утре – си. Само по себе си това не би трябвало да има отношение към щастието. Най-важното е човек да се наслаждава на живота по всяко време.

Какво се промени за теб след 35 and single?

Първото нещо, но не непременно като следствие от филма, е, че до края му и аз се омъжих. Умишлено не включихме тази част в продукцията, защото искахме филмът да е за това какво е човек да живее сам и в същото време да е щастлив, без да има нужда да търси любов на друго място освен у себе си. В крайна сметка и това щеше да се случи – когато човек се почувства завършен и в мир със себе си, когато спре да се обвинява, хармонията идва, понеже външният свят е отражение на вътрешния. Така че, когато умът ми спря да задава толкова въпроси и престанах да се тревожа прекалено, външният ми свят също стана по-спокоен и любовта, която бях намерила у себе си, се появи и навън.

Докато снимах пълнометражната версия на 35 and single, започнах да правя различни дихателни упражнения и да медитирам. Това мое пътешествие в търсене не просто на любов, но и на душевен мир, може да бъде проследено във филма, въпреки че историята е разказана с хумор и няма претенции да разглежда духовното израстване – историята е за човек, който постоянно си задава много въпроси.

Второто нещо, което се промени след филма, беше, не че открих отговорите на всичките си въпроси, но, както казва Рилке, се научих да живея с тях все едно са заключена стая или част от книга, написана на чужд език, който никога няма да разбера. Не намерих всички отговори, но вече можех да живея спокойно с въпросите.

Във филма казваш "не мога да съм идеалната булка". Какво имаш предвид?

Докато снимах, си казах, че може би и аз трябва да започна да правя каквото правят другите. До съвсем скоро се чувствах щастлива, харесваше ми да пътувам по света, да работя по филма, да правя каквото си искам. Семейството ми ме подкрепяше през цялото това време. Както казвам и във филма, докато не си навършил 35, можеш да правиш каквото си искаш с живота си: да пътуваш, да учиш, да сменяш партньорите. Хората не само не те осъждат, но те и окуражават. Даже ако не правиш всичките тези неща, си мислят, че ти има нещо. Когато обаче навършиш 35, всички започват да те гледат укорително и да си казват: "Какво му има на това момиче? Защо не си намери мъж и не се укроти малко?" И така, започнах да си мисля, че роднините ми сигурно са прави и че като тях аз също трябва да поема по този път – да се омъжа и да създам семейство. Затова и намерих мил мъж, когото във филма наричам Господин Правилен, с когото си мислех, че мога да сключа брак. Но не можах. Като казвам, че не мога да съм идеалната булка, нямам предвид, че няма да се омъжа, а по-скоро, че не искам да го правя по начина, по който роднините и приятелите ми го разбират.

Какво е твоето разбиране?

През целия си живот се бунтувах и не исках да изпълнявам съветите на родителите си. По-късно обаче осъзнах, че, дали се бунтуваш или не, в крайна сметка ти отново следваш техните стъпки, същия модел. Затова си казах, че няма нищо лошо човек да създаде семейство, ако това иска да направи, и аз мога да го направя по своя си начин. Сега съм омъжена, но с мъжа ми запазихме своята независимост, често пътуваме отделно, имаме и общи, и различни интереси.

"25% от мен иска да се омъжи, 27% иска свобода, 26% копнее за духовен живот, 22% мечтае да има деца." Това е уравнението, което аржентинката от еврейски произход Пола Шаргородски се опитва да реши, когато навършва 35 години. В продължение на повече от десетилетие тя снима всички около себе си и пази видеото за всеки мъж, с когото е излизала. Заснема партньорите на приятелките си, с които по-късно те свиват гнездо, а после и децата, които им се раждат. Когато идва време за сватбата на последната й свободна приятелка, Пола се успива и я пропуска. По същото време всички наоколо започват да я питат кога самата тя ще се задоми. Натискът я кара да си зададе въпроса дали може да пренебрегне обществените норми и да продължи да бъде независима, или младостта й вече е приключила и тя ще трябва да се примири с това. В кратък разговор Пола обяснява защо едното (семейството) не е необходимо да изключва другото (независимостта).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-P
    emilm13

    Тъпа "комична трагедийка" с просто решение - роди си дете! Ще задоволиш 22% веднага, ще разбереш, че първите 27% са лошо възпитание (еврейка си, все пак), детето ще ти даде време за духовен живот (временно ще спреш секса и ходенето на работа, а накрая като детето порасне, ще разбереш какво е свобода - т.е. 100% успех! А по-просто казано - патка!

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    По лични житейски наблюдения ще си позволя да споделя, че повечето от жените, които са "необвързани" на 35 си остават "необвързани" и нататък, някои от по-привлекателните между тях или такива с престижна професия и стабилни доходи си намират по-млади приятели - там често пъти сценарият приключва след някоя-друга година, когато по-младият приятел си намери съответно и по-млада приятелка - не винаги, но често. Около 40-45 г. се появяват котките или кучетата и групирането на такива "необвързани" за да споделят самотата си. По същото време каквито и илюзии да е имало до 35 г. - вече са се изпарили под натиска на реалността, а промяна към семейство или поне отглеждане на дете/деца е вече невъзможна по биологически причини. А секс със жена над 40 - с много редки изключения може би - далеч не е същото както с жена под 30. Всичко писано дотук се отнася и към "необвързани" мъже, но природата е по-благосклонна към тях и бих си позволил да им вдигна горната граница до 45. За добре поддържащ се физически и психически мъж на 45 г. не е трудно да си намери с 10-15 г. по-млада жена за сериозна връзка и семейство. Само че пак поради биологически причини мъжете си отиват с 5-7 г. по-рано. Айде сега нащракайте ми минусите :)))

  • 3
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#2] от "zumz":

    Интересни наблюдения. Смятам, че в голяма степен са общовалидни.

    Колкото до дамата от интервюто - в крайна сметка ми се струва, че се е омъжила не толкова, защото наистина го иска, а отново за да отговори на обществения натиск по темата.

    Според мен всеки би следвало сам да управлява живота си и това дали да прави семейство и деца да е личен избор, а не социална догма. Тези въпроси са стояли на дневен ред още по времето на Древен Рим, и тогава е имало много необвързани и без деца.

  • 4
    kakao avatar :-|
    kakao

    През 2016-та година темата ''На 35 и необвързана'' в толкова ретро! Отдавна всеки човек има възможността за личен избор, различен от този, който обществото налага. Като например това да е необвързан.
    Всякакви критики, осъждане и т.н. са напълно несъстоятелни.

  • 5
    nikolai avatar :-|
    nikolai

    1 и 2 са го казали идеално, няма какво да се добави ...

  • 6
    nikolai avatar :-|
    nikolai

    До коментар [#4] от "kakao":

    Естествено, че имаш право на избор, но ще стигнеш до изводите на 2-рия коментар.

  • 7
    bvm1433088109432231 avatar :-|
    VINS VINSOV

    В наше време доста хора, под влиянието на американската пропаганда и промиването на мозъци, са загубили способността си да оценят кои неща са наистина важни в живота. Често, когато в крайна сметка съзреят достатъчно, се оказва че е твърдо късно. Мили дами, на 35 години рискът от раждане на дете с вродени аномалии е многократно по-висок, а много от вас ще трябва да прибегнат до Инвитро. Сега продължителността на живота е доста по голяма от преди десетилетия, но човешкият организъм е създаден да се размножава докато е млад. Всичко останало са врели-некипели на разни феминистки организации и грозни лесбийки.

  • 8
    osho avatar :-P
    osho

    До коментар [#1] от "emilm13":

    Нещо повече - тя е част от най-разпространеният патешки вид в съвременното общество. Има ги с хиляди и нито една не знае сърби ли я, боли ли я. А тези проценти в главата и варират като хормоналната релативност, според това колко се е напила снощи, колко са я лайкнали в Инстаграм и дали се чувства обичана и реализирана във Вселената!

    Ято изгубени души, простиращи се от Бриджит Джоунс до четирите манхатънски мацки от "Кекса и града"!

  • 9
    kakao avatar :-|
    kakao

    И ето, че все пак критиките и осъждането преобладават... Винаги съм се чудела защо хората проявяват такъв интерес към лични избори, които изобщо не ги засягат и дори дават определения и чертаят бъдещето на тези, които са ги направили. Не може ли просто всеки да живее собствения си живот според собствените си желания и да остави другите да правят същото?!

  • 10
    osho avatar :-|
    osho

    Повечето хора всъщност не проявяват интерес към личните избори, но личните избори им се натрапват нахално в очите. Ако тази 35-годишна мацка не си седеше кротко женена, с цялата неубедителност на този и статус, вместо да прави филми по отдавна изорани и банални теми, нямаше да има осъждане.
    Искаш да извадиш тема, за която очевидно не си подготвен лично ти на първо време емоционално, после и социално и всякак...? И понеже ти липсва истинска мъдрост и оригиналност, подхващаш откъм тривиалния край, повтаряйки неща, които отдавна са осъзнати, казани и преживяни от мнозина от времето на Емили Бронте насам, без да привнасяш нищо смислено и ценно.
    Бунтарка била цял живот и се сблъскала челно със социалните норми, когато попрехвърлила първа младост.
    Горката патка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK