Какво е чувството да седиш на 20 метра от Марк Зукърбърг; каква е разликата между това да работиш за Facebook и за Google; защо работното време от 9 до 5 на тези места е отживелица и как се чувстват нашите хора в компаниите, които създават бъдещето – това са само част от въпросите, които им зададохме. И, да, естествено, тези тримата не са единствените българи във въпросните компании. Има и още. За тях – друг път.

(Цвета Стоева)

Непосилната лекота на Google

Как едно момиче се опитва да промени мнението на компанията за България

"Офисът ни прилича на една голяма детска градина", смее се Венера, докато ме посреща на входа на Google в Челси, Ню Йорк. До нас е гигантската надуваема мишка, висока около 15 метра, която се полюшва над сутрешния трафик и пълните таксита. В просторното фоайе се разминаваме с няколко нейни колеги – един от тях води на каишка и двата си западнохайландски бели териера, които подминават равнодушно светещия надпис Google. Продължаваме нагоре с асансьорите и, както ще разбера по-късно, оставаме на заден план стени за катерене, джаги, билярд, портрети на герои от "Междузвездни войни" във викториански стил, полилеи, изработени от куки за месо, и още, и още.

"Много приятели ме питат "ти изобщо как работиш тук", обяснява Венера. "А идеята е, че Google се опитва да те накара да се забавляваш, да идваш в офиса с усмивка. И не съм видяла въпреки цялата свобода, която ни дават, дори един човек, който не си изпълнява задълженията. Всеки е много надъхан и работи все едно е игра, на която трябва да напредне на следващото ниво."

Вече година българката работи като софтуерен инженер за Google Maps. Идва в САЩ "по стандартния начин", както тя самата го нарича – след като завършва Софийската математическа гимназия, печели стипендия в колеж в Масачузетс и учи там четири години. Следва работа в Bloomberg, Ню Йорк, и магистратура в Колумбийския университет.

"За мен да вляза там беше мечта и просто чаках удобния момент. На подобни места обаче се учиш не толкова от университета, колкото от хората, с които се запознаваш – най-добрите уроци се преподават от твоите състуденти. Разбираш как да работиш с тотално различни хора от теб – с различен опит, с различно мислене, и се учиш да търсиш истината някъде по средата. За американците е много важен крайният резултат, а не това кой е прав."

Но освен да учи в Колумбийския университет, Венера има още една мечта – да работи в Google, но не вярва, че тя може да й се сбъдне. Първо, под 1% от кандидатите успяват да станат част от компанията – за сравнение, дори в "Харвард" този процент е 5. И, второ, вече два пъти е кандидатствала – все неуспешно. По това време в Google все още задават на интервютата т.нар. въпроси-игри (например колко топки за голф може да събереш в един училищен автобус).

"Това тотално не беше за мен и изключих на интервюто. Втория път се случи нещо подобно – паникьосах се и забравих всичко, което знам. А всъщност най-важното за интервюто е да запазиш спокойствие."

За третото интервю обаче Венера получава помощ от българин и колега в университета, който също работи в Google. Освен че й дава препоръка, той буквално я готви за интервюто и в крайна сметка се оказва, че в голяма степен успешното му преминаване е въпрос на добра подготовка.

"Не е достатъчно само да говориш за работата ти до момента или за курсовете, които си минал, защото ти задават и много конкретни задачи, които трябва да решиш на дъската. Трябва наистина да си добре подготвен, защото в един ден минаваш пет технически интервюта и едно обедно, които се водят от различен човек всеки път, т.е. срещаш се с шест души. Като цяло чака те един доста напрегнат ден."

Ако обаче интервюто се окаже успешно, те очаква едно доста приятно работно място, където храната е безплатна, тиймбилдингът е в Пуерто Рико, а щом ти писне от позицията, която заемаш, може да смениш полето на действие, т.е. от софтуерен инженер да станеш мениджър проекти – просто ей така. В последно време компанията дори въвежда програма за вътрешни стартъпи – тъй като напоследък много хора искат да създадат собствена компания, Google – вместо да ги остави да напуснат, им дава средствата и свободата да правят това, което искат, в замяна на малък процент. По този начин част от колегите на Венера вече са "предприемачи, но със защитна мрежа под краката си".

Докато се разхождаме из сградата и подминаваме немец, индиец и ирландец, седнали по турски да разискват нещо оживено, разбирам и за други приятни "обичаи" на компанията като медитацията. "Тя се провежда два пъти на ден в специални зали и много от моите колеги медитират заедно. Но в Google доста наблягаме и на пийването", смее се Венера. "Има доста събития с вино или бири, а по време на много от срещите и презентациите се сервират коктейли."

Въпреки целия този Дисниленд за пораснали Венера твърдо е решила да се прибере в България. "За мен е въпрос на време да се върна и Google е може би последната стъпка, преди това да се случи. Живея в САЩ от 14 години, но България е моят дом. Там е семейството ми, приятелите и планините, които обичам." А всичко си идва още по на мястото, когато разбирам за "една полутайна инициатива", която Венера е поела от известно време – да се опита да промени мнението на Google за България.

Преди десет години компанията идва в страната ни, търсейки таланти, като има идеята да създаде офис. Тогава обаче не намират подходящи хора и си тръгват малко разочаровани. "Вече говорих с няколко души на по-високи позиции в Google и те не отхвърлят идеята, което е много добро начало. Намерих и подкрепа в България – приятели, които са свързани с различни организации. Нашият президент също се е срещал с хора от Google в Калифорния и се е опитал да ги убеди, че страната ни е хубаво място за инвестиция", споделя Венера.

Всъщност след Колумбийския университет и Google това е третата й мечта – компанията да отвори офис в България. И, съдейки по лекотата, с която случва нещата около себе си – най-вероятно и тази ще й се сбъдне.

Цвета Стоева

Преглед на оригинала

Марк, Ивайло и компания

Какво е да разработваш продукт, който цялото човечество използва

"Когато кандидатстваш за стаж във Facebook, заявяваш няколко желания за това какво искаш да работиш, и те се опитват да ти предложат продукт, който отговаря на тях." Това разказва Ивайло Петров, който тъкмо е завършил 12-седмичния си стаж в компанията. Той попада там след третата си година в университета "Браун", където учи компютърно инженерство. За да започне стажа, той преминава през няколко технически интервюта, като на всяко получава задачи, които трябва да развие на дъската пред интервюиращите. Един ден през декември го викат в централата в Пало Алто, за да се запознаят с него на място.

"Най-много исках да работя по internet.org – инициатива на Facebook, която цели да създаде интернет достъп в точки на света, където все още няма инфраструктурата за това." Всъщност цялостното решение на Ивайло да учи компютърно инженерство идва именно от желанието му да създава продукти, които да помагат на хората. Той е убеден, че бъдещето е в технологията и именно тя ще промени стандарта на хората, като предостави достъп до различни възможности.

"Когато "доведеш" интернет там, където преди е нямало, реално отваряш тази сцена за създаване на много нови приложения, които ще се използват за подобряване на живота." Другото, което му харесва в работата във Facebook, е усещането да развиваш продукт, който цялото човечество използва.

Докато разказва, обикаляме из кампуса на компанията, който е с размерите на софийския Студентски град. Навсякъде по пътя подминаваме незаключени велосипеди, които може да ползваш, ако искаш да се разходиш наоколо. Има място, на което да си оставиш дрехите за пране, както и малка клиника, където да се прегледаш напълно безплатно. Всъщност всичко тук – салон за подстригване, зала с електронни игри, ресторанти, магазинчета за сладолед, бонбони, смутита, салатен бар и кафенета, заредени догоре с екзотични видове кафе, фрешове и напитки – е безплатно за служители и посетители. "Идеята е, че когато някой се грижи за всички твои основни нужди, ти ще се фокусираш върху работата и ще бъдеш по-продуктивен", обяснява Ивайло.

Докато обядваме в един от столовете, го питам кое е нещото, което най-много му харесва тук. "Храната определено си я бива – усмихва се, докато сочи с вилица към чинията. – Но това, което най-много ми допадна, е достъпът до всички тези умове, създали платформата като Марк Зукърбърг и Шерил Сандбърг. В много компании връзката с висшия мениджмънт е почти невъзможна, но във Facebook е много лесно човек да осъществи разговор с тези хора." Всеки петък има организирана Q&A сесия, по време на която служителите да зададат въпроси и да получат отговор в рамките на две минути.

"На тези сесии може да попиташ всичко, дори и провокативни въпроси. Едно момче веднъж попита Марк какво мисли за това, че средностатистическият потребител прекарва средно по 50 минути в сайта. Представи си, това са 50 минути, които голяма част от човечеството изразходва, като просто разглежда снимки например. Ако се замислиш, може би е голяма загуба на време." Марк Зукърбърг обаче успява да излезе от ситуацията с лекота. "Според него начинът, по който хората се забавляват, се променя. Ако преди са гледали телевизия, днес те имат много алтернативи, които не са толкова еднопосочни. Хората вече използват медии, които са по-персонализирани и им предоставят опцията да реагират на информацията в реално време. И когато получиш толкова добър отговор, разбираш, че хората начело не само правят пари, но и вярват в стойността на продукта, който развиват."

Работното място на Ивайло през лятото е в същата сграда, в която е и Марк Зукърбърг. И всеки ден минава покрай бюрото му. Създателят на социалната мрежа винаги работи от места, които са видими за останалите и дори когато е в среща – конферентната зала е стъклена, така че всеки да може да разбере какво прави той. "Дори когато се разхождаш или отиваш на обяд, има голяма вероятност да се натъкнеш на Марк", разказва Ивайло. "Ако смяташ, че има стойност в това, заради което да му нарушиш работата или срещите, реално няма проблем да го направиш и да говориш с него."

Facebook е отворен за хората във всеки смисъл на тази дума, като централата в Пало Алто се посещава средно от 250 туристи на ден. Офисите нямат стени, защото целта е да няма прегради между служителите. "Тук доста се залага и на тиймбилдинга", допълва разказа си Ивайло, докато ме изпраща на входа на централата, а няколко азиатки се снимат до монтирания наблизо гигантски Like. По време на стажа му заедно със своя екип е ходил на разходка с лодка из залива, на различни събирания у колеги и по всякакви ресторанти. "И всичко се покрива от компанията с идеята, че сплотеността в екипа създава не само по-висока продуктивност, но и удовлетворение."

Веднага след като се разделяме, Ивайло влиза обратно, за да се срещне със "своите" хора и да продължат работа по техния проект. За съжаление не може да разкрие нищо за него, тъй като все още е тайна. "Facebook са много отворена компания, но не и за новостите, които се опитват да въведат – издаването на тайните може да им струва успеха в бизнеса. Единственото, което мога да кажа, е, че платформата ще става все по-динамична и интерактивна и ще залага все повече на възможности за видеосподеляне като Facebook Live."

Цвета Стоева

Преглед на оригинала

Теория за големия изкуствен интелект

Как виждат машините

"Не трябва да чакаш някой да ти каже какво да правиш. Трябва сам да знаеш в каква посока да се развиват нещата, да преценяваш колко и какви отговорности може да поемаш." Това са част от най-важните качества, които трябва да притежаваш, за да работиш в Google. Поне според Александър Тошев, който се занимава с машинно зрение (разпознаване и анализиране на изображения) и машинно самообучение точно там.

Роден е в София през 1980 г. в семейство на майка стоматолог и баща инженер по образование. През 1998 г. получава първия си компютър и покрай съучениците си в Софийската математическа гимназия започва да развива все по-голям интерес към технологиите. "Но през цялото време се интересувах повече от математика, отколкото от компютри. Това ми дава един малко по-различен поглед и мислене, тъй като много хора направо са започнали да програмират, докато аз съм развил един по-математически подход към проблемите."

Образованието му започва във Факултета по информатика в Софийския университет. След 2000 г. продължава в Карлсруе, където изучава компютърни науки. "Имах интерес към по-абстрактни теории. Занимавах се с теоретична математика и веднъж бях на лекция за разпознаване на реч. Хареса ми проблематиката и как разпознаването може да се постигне чрез математически модели. Оттук нататък се разви и любопитството ми към машинното зрение, което все още беше предимно интерес на академичните среди."

После Александър се ориентира към Университета в Пенсилвания, където защитава и докторска степен в областта на машинното зрение. Автор е на научни публикации. "Ако бях останал в България, вероятно нямаше да мога да намеря среда за интересите си. Предполагам, че в известна степен можех да се реализирам, но средата, в която съм момента, е много стимулираща."

Живее в САЩ от 2005 г. В Google работи от началото на 2011 г., а преди това, през 2008 г., е бил стажант в компанията. От 2011 г. е част от изследователския екип на Google, който прави сериозен напредък в способността на изкуствен интелект да анализира съдържанието на видео и снимкови материали.

"Колко точно продължава работният ти ден не е от значение, важни са резултатите. Работното време може да бъде доста гъвкаво", казва Александър от дома си в Сан Франциско. Работното му място е в Маунтин вю, който се намира на 42 минути с кола (ако вярваме на изчисленията на собствената му компания). Най-често работи в екип с още четирима колеги, но числото варира според ангажиментите и разпределението на задачите. Сега е ангажиран най-вече с проекти в областта на машинното самообучение и разработването на различни алгоритми, според които компютърът сам да се научава в определени ситуации. "Една трета от времето минава в срещи, в обмен на идеи. Останалата част е софтуерно инженерство – кодиране, експериментиране, като тези усилия са разпределени по отделни проекти и насоки."

Инициативността и лидерството са двете качества, които най-много се ценят. Способността да дефинираш проблема – също. "Понякога това е трудно, тъй като проблемът не идва от потребителя, а от технологията и от това как тя се развива. Когато човек се занимава с технологии, които се развиват, предизвикателството е да преследваш резултата стъпка по стъпка."

Обикновено се връща в София един път годишно. "Честно казано, нямам представа как се развива IT браншът в България. Но като студент мои колеги бързо започваха работа, така че, предполагам, тази сфера се е развила."

Казва, че свободно време има "предостатъчно". "За компанията е важно да се развиват умения извън работата. Все пак само в такива условия имаш добър служител, който би искал да остане в компанията ти години." Това се случва чрез финансово подпомагане на хобита или ако искаш да придобиеш ново умение, като например да учиш чужд език. Извън работата Александър е отдаден на скалното и планинското катерене.

"В областта, в която съм аз, образованието е фактор. Имаше значение и каква е докторската ми степен и с какви хора съм работил. И, разбира се, след това тези хора ти дават препоръки. Важно е да си изградиш мрежа от запознанства, която често започва да се оформя именно в университета. В България думата "връзки" има негативно значение, но да имаш познати хора на правилните места е нещо наложително и полезно."

Светослав Тодоров

Преглед на оригинала