Там, където сме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Там, където сме

Там, където сме

В този брой събрахме личности, които са важни елементи от средата, в която живеем през последните няколко години. Те са алтернатива на новините с кръвожадни заглавия, данните без пулс, безплодните статистики, изместения фокус, популисткото говорене. Имат ценности и мечти, свързани с житейския и професионалния си път. Вярват в себе си и в това, което правят. За тях са нашите страници, защото Light винаги е разказвал истории, които дават перспектива, смисъл и светлина.

76240 прочитания

© Тихомир Рачев


Косена Кирчева,

която има право да гласува за пръв път

Автор: Тихомир Рачев

Уча в 32 СУИЧЕ "Св. Климент Охридски" в паралелка с английски и испански език. Обучението ми дотук бих описала като скучна подготовка за това, с което реално искам да се занимавам – интериорен дизайн. Избрах го, защото като интериорен дизайнер ще трябва по цял ден да разглеждам и подбирам различни мебели в различни стилове и това е страшно интересно. Ще продължа учението си в България, защото смятам, че в последните години София се развива доста добре и тук има реализация.

Не съм сигурна дали трябва да гласувам тази година, тъй като не съм много добре запозната с кандидатиралите се. Мисля, че е изключително важно да се гласува, иначе оставяме бъдещето на държавата си в ръцете на някого, чиито интереси може да не ни допаднат, но рано или късно ще се сблъскаме с тях. Мисля, че е крайно време политическите постове в България да спрат да се предават по кръвен път. Интересувам се от политика. Още съм малка, но се надявам след време да имам възможност да допринеса за решаването на някои обществени проблеми. Моите съученици не се интересуват от тези въпроси и рядко мога да ги обсъждам с тях. Искам да дам всичко от себе си в университета и да стана успял интериорен дизайнер.

Гласуването на предстоящите президентски избори породи дебати заради "задължителния" си характер. Според Изборния кодекс санкцията за негласуване е заличаване от избирателните списъци, но след неупражняване на правото на глас два поредни пъти на едни и същи избори. За да бъде заличен гражданин от списъка, той трябва да не гласува без уважителни причини. Според ЦИК, когато гражданин има уважителна причина за негласуване, той трябва да я декларира в местна администрация. Очаква се окончателно да бъде одобрено отпадането на тавана за изборните секции зад граница, но само за страните от Европейския съюз, както и вота "Не подкрепям никого", но само на мажоритарните избори. Изборният кодекс ще се променя дни преди президентските избори заради методиката за отчитане на резултатите от тях - гласове "Не подкрепям никого" се броят само за избирателната активност, но не и при определяне на крайния резултат.

Краси Генова-Попова,

която стана майка на 41 години

Автор: Тихомир Рачев

Появата на нашия син Ян в живота ни е истинско чудо. Той дойде на бял свят извън правилата в медицината и прогнозите на лекарите, че на моята възраст и с натрупванията в медицинските досиета на мен и съпруга ми Виктор нямаме шанс да имаме дете по естествен път. С Виктор се срещнахме сравнително късно и затова решението да имаме дете също се появи в сравнително късен период от живота ни. Опитите ни продължаваха четири години, през които сме правили три опита инвитро – неуспешни, с препоръка от лекаря да помисля и за донорска яйцеклетка. При подготовката ни за четвъртия опит инвитро, този път в препоръчана от близък приятел клиника в Истанбул, Ян загатна за съществуването си с положителен тест за бременност. И тогава започна борбата да го спасим, благодарение на доктор Иван Сигридов успяхме и в тази посока.

Официалната документация гласеше - изчерпан яйчников резерв от моя страна и усложнение от страна на Виктор с медицински характер. Когато при една среща с доцент Русев, имунулог в клиника "Малинов", той каза нещо, което и досега си спомням с усмивка. "Вие сте доказателство, че медицината не знае всичко", защото при моята висока стойност на TSH забременяване просто не е възможно.

Не съм отлагала бременността си. Не съм правила планове в тази посока. Чаках да се появи човекът, с когото да отгледаме магията любов. И се появи Виктор, а след него и Ян. Сега си мисля, че се случиха в точното време, на точното място. Както гласи една будистка поговорка - "Когато ученикът е готов, учителят се появява!". Когато в една снежна вечер на 22 януари чух проплакването на Ян след първата глътка въздух, благодарих на живота, на Вселената, на хората, които ни обичат и подкрепят от началото.

Близо 1000 бебета по-малко са се родили през първите пет месеца от 2016 г. сравнение със същия период на миналата година, отчитат от здравното министерство. Цялата статистика за тази година все още не е излязла, но за 2015 г. данните от НСИ сочат, че броят на регистрираните живородени деца в страната е 65 950, като в сравнение с предходната година броят им е намалял с 1635 деца, или с 2.4%. Така отново се потвърждават продължаващата ниска раждаемост (9,2‰) и превишаващата я смъртност (15,3‰), които водят до очертаваща се трайна тенденция към намаляване населението на България.

Според НСИ средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава на 26.9 години, както и средната възраст при сключване на първи брак - 27.8 години. При сравняване на двата показателя общата тенденция е раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

И все пак в България плодовитостта е по-висока от тази в Румъния, Гърция и Германия също са с малко по-нисък процент раждания от нас според Евростат, а през миналата година в Италия са се родили най-малко бебета в цялата история на страната, сочат данни на националната статистика ISTAT.

Междувременно тази година българският парламент отхвърли предложението размерът на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст да се обвърже с минималната работна заплата и да стане 420 лева. Ето защо осигурените жени ще продължават да вземат 340 лв. за втората година от отглеждането на детето.

Веселин Вачков,

който комуникира

Автор: Тихомир Рачев

В момента съм 8 клас и тъй като тази година ми е първа в новото училище – 127 СОУ "Иван Николаевич Денкоглу", София, се запознавам с нови хора. В известна степен това е интересно, защото си създавам още приятелства и избирам сам средата си. Любимите ми предмети в училище са физическо и английски език.

Обикновено в свободното си време, което е след като съм си научил уроците и съм си свършил задълженията вкъщи, сядам пред компютъра. В такива случаи се вживявам като герой от играта и не обръщам внимание на случващото се около мен. Ограничения си поставям само ако много се разсейвам с престоя ми пред екрана.

Понякога, когато включа телефона/компютъра си и се чудя какво да правя, си пускам клипове в YouTube или влизам в Facebook. Много често се случва да прекарвам с часове в YouTube и да гледам забавни видеа от сорта на Fails Compilation и Sport Vines.

Сайтовете, които най-често посещавам, са за спортни новини и спортни стоки. Напоследък е модерно да се тренира и да се ходи на фитнес. Това привлече и моето внимание. Тъй като ходя на бокс, се налага да поспортувам, за да не се изморявам толкова лесно на тренировката. За това ми помага една много полезна информация от един също много полезен сайт, наречен BB Team. Понякога посещавам сайтове като TeenProblem, в които има интересни и актуални теми, които ме вълнуват.

Ползвам често Facebook, за да видя какво са постигнали моите приятели или пък да вляза в някоя страница, в която има интересни и смешни снимки. Голяма част от приятелите ми качват снимки на различни места, които са посетили. Аз не съм много активен, а по-скоро разглеждам техните албуми и коментарите под тях.

Приложенията, които ползвам най-често, са за комуникация. Eдно от тях е Messenger. В новия ми клас всички го използват. С приятелите ми от миналото ми училище (133 СУ "А. С. Пушкин") си говоря също през него. Понякога използвам и Viber. Други приложения са игрите Clash of Clans и Clash Royal.

Забелязвам, че селфи модата не е отшумяла. Това все още е доста актуално, особено за момичетата от 13- до някъде 16-17-годишните. Те проявяват интерес към приложенията Snapchat и Instagram. Така нареченото приложение Music.ly набира известност доста бързо. Аз също съм пробвал ефектите на приложенията и изглеждат готини.

На мен лично мобилните устройства в училище ми пречат, и то много, и от това, което виждам, не съм единствен. Разсейвам се както с компютрите и компютърните игри, така и със смартфоните. Ефектът от едното и от другото е сходен, а и води в някои случаи до забележка от учител или пък някоя друга лоша оценка.

Според мен за голяма част от нас по-важните неща като уроци и училище не ни вълнува в такава степен, въпросът е да сме с добър (приличен) успех. Някои от нас не се усещат и прекаляват с компютрите и телефоните, но не си поставят граници.

App поколение е определението, което най-често се дава на новите тийнейджъри. В техните смартфони игрите като че ли остават на заден план, за сметка на това самото общуване все повече изглежда като игра. Само че поколение Z все повече се отдръпва от Facebook, където отдавна са теxните родители, предпочита минималистичния език на Twitter и хаштаговете, но най-вече визуалното изразяване в Instagram, Snapchat и Musical.ly. По данни от април в Snapchat на ден биват гледани средно 10 милиона клипа, които са с дължина до 10 секунди и след гледане изчезват завинаги. Видеоселфитата и live стриймингът на живо са новото голямо нещо в комуникацията - тийнейджърите използват снимките не за спомен, а просто за моментно изразяване. Тази откровено визуална култура често спечелва на новата генерация обвинения в неграмотност, но ако някой попива като роден език новите технологии, това са именно те. И в този моменти десетки нови приложения се борят за вниманието на тези, които тепърва изграждат връзките помежду си в този свят. Стрийминг технологиите и възраждането на анонимните чатове носят възможности както за нов вид комуникация, така и за нови злоупотреби. Така действа и болезнената нужда от лайкове и внимание, за която изследванията сочат, че може да доведе до чувство на още по-голяма изолация.

Яна Липованска,

която напусна корпоративната си работа

Автор: Тихомир Рачев

Последната длъжност, която заемах, беше позицията New Business Development Manager за бранда 7Talents, създаден от "Нет инфо". Работих там в продължение на осем месеца, но напускането на тази компания всъщност е вторият ми опит да приключа с корпоративния свят. Когато ме поканиха в нея, току-що се бях разделила с Fox International Channels Bulgaria, където е минала основната част от работното ми време през последните 11 години.

Установих, че толкова много вече не съм част от корпоративния начин на живеене и мислене, че просто няма смисъл да си пречим взаимно. Не знам дали познавате усещането да имаш примка на врата, като тя си е лично твоя, свързана е с твоите емоционални преживявания. Нито една корпорация не може да ти сложи тази примка, ако ти самият не си стигнал дотам, че да я усещаш. Още преди години вече бях разбрала, че искам да се занимавам с нещо друго и да живея по-простичко, по-семпло и по-истински.

Повратният момент за мен беше една година майчинство. Никога досега в съзнателния си живот не си бях позволявала да си взема отпуск от повече от десет дни накуп. В тази година осъзнах, че никога не си бях почивала, че съм забравила толкова много важни неща. От началото ми беше много трудно да превключа и като се върнах на работа, вече нищо не беше същото. Главата ми беше чиста и това, което виждах в офиса, не беше същото. Не мога да се съглася, че толкова яки и готини хора, които си разбират от работата, не могат да направят това, което наистина мислят, че ще свърши работа, заради ограниченията на корпорацията. Същата корпорация, за която те работят и трябва да направят най-доброто.

Вярвам, че човек в най-добрия случай трябва да работи нещо, което истински харесва. Само така ще може да приеме работата, която трябва да свърши като личен ангажимент, и проблемите ще са много по-малко. Вярвам, че човек работи, за да печели пари, с които да може да живее така, както иска. Вярвам, че той трябва да има време за себе си, семейството си и всички важни за него хора. Не може да работиш по десет часа, да виждаш детето си по един час на ден, да правиш всичко, свързано с твоя живот, между другото. Да, много от нас се успокояват, че срещу този гърч взимат примерно 5000 лв. на месец или много повече, но реално те са роби. Живеем във време, в което няма ограничения на комуникациите - можеш да работиш от всяка точка за проект, който се случва на другия край на света. И заедно с това да караш сноуборд по два часа всеки ден. Това не са глезотии, това е начин на живот, който съвремието ни разрешава. Проблемът е в самоконтрола, защото много хора в България го нямат и като им се даде малко свобода, ти се качват на главата. Естествено, че на всеки от нас му трябват пари, за да живее добре, все пак. Но вярвам, че има и друг начин да се изкарват пари и освен това е напълно възможно да се живее и с по-малко.

В момента се занимавам с "Маргаритка". Това е проект, който развиваме заедно с Виктория Терзийска (Вики от "Мастило"). Най-общо казано, той е за най-малките деца – създаваме аудио- и видеосъдържание на български език. Не сте чували за "Маргаритка", защото тепърва предстои да излезе в публичното пространство.

Всичко започна преди около 4 години, когато Вики реши, че иска да даде нов живот на най-известните детски български песнички. Двамата с Краси Тодоров направиха прекрасни нови аранжименти на 12 песнички като "Зайченцето Бяло", "Зеленчуци, който не яде", "Мила моя мамо" и още много. Вики покани съвременни известни артисти да ги изпеят. На абсолютно добра воля в проекта участват Вики, Белослава, Мая Бежанска, Тони, Мариана Попова, Михаела Филева, Графа, Орлин Павлов, Любо Киров, Вензи, Борко Чучков и вокална група "Шоколадче".

Паралелно с това аз вече имах идея за създаване на съвременни български детски герои, които децата да обичат. Нашите деца познават много международни такива и гледат прекрасни и не толкова видеа. Но всичко е на английски език – това принципно е добре и е полезно, но защо да няма и българско съдържание?

Като събрахме двете идеи на едно място, се роди "Маргаритка". Стартираме с песничките – те ще се издадат на компактдиск, за да могат да се слушат по време на път, а всяка песничка ще има и видео. Видеата ще се разпространяват основно през онлайн платформите за видеосподеляне, където всички наши деца прекарват доста време.

Плановете ми са простички – да направим наистина успешен продукт, да мога да работя от всяка точка на света, да пътувам колкото мога повече, да се науча да карам кайт, да не забравям да не бързам, да имам време за хората, които обичам. В последната една година си припомних всички истински важни неща, осъзнах някои, които не съм знаела и честно казано основният ми план е да съм щастлив човек, каквото и да означава това.

Фактите:

Промяната на работатаи начина на живот - все по-открояваща се тенденция, успешно се комбинира с движението за бавен живот – Slow Movement. "Бавният" живот стимулира човек да намали оборотите, да прави по-малко, да знае кога да действа бързо или да отдели време да размишлява, като започне да разпределя приоритетите си и отделя време за себе си, консумира бавно качествена и локална храна, пътувания сред местни, периодично напълно изключване от технологиите, откриване на хоби, досег с природата, медитация и т.н.

Промяната на светогледа върви ръка за ръка с бума на литературата "помогни си сам", която през последните години влиза в първите места в книжните класации (изданието "Обичам цветовете. Антистрес книга за оцветяване" от Фелисити Френч влезе на 16-ото място за 2015 г.). От офиса надбягването с часовника продължава и в извънработно време. Все повече хора осъзнават, че стресът от работното място се прехвърля в дома и влошава здравословното им състояние, затова примерите за отказали се от корпоративните структури професионалисти се увеличава.

Рикардо Ибрахим,

който намери нов дом в България

Автор: Тихомир Рачев

Роден съм в Хомс, Сирия. Всъщност там прекарах по-голямата част от съзнателния си живот. Сега съм на двадесет и четири години. В Бейрут учех режисура в един престижен университет. Но след започването на войната и опустошаването на родния ми град трябваше да заминем спешно. През последните години родителите ми имаха галерия, която се развиваше много добре. Жителите на Хомс обичат изкуството, дори сега, когато градът е опустошен, може да видите графити навсякъде и не каквито и да е графити, а истински произведения на изкуството.

Имахме късмет, че баба ми – майката на майка ми, е българка. Едно време, когато връзките между Сирия и България са били по-интензивни, дядо ми е учил в български университет, запознал се с баба ми и впоследствие тя заминала с него в Сирия. След години се развели и тя се върнала в София. Това се е случило още преди да се родя, но именно заради нея имам и българско гражданство. Със семейството ми – аз, сестра ми и родителите ми, сме от три години в България. Всички работим в телемаркетинг компания с арабски език. Засега само аз говоря български, но и те се учат постепенно.

Много мои приятели трябваше да бягат от войната в Хомс, повечето са из различни европейски страни, един от тях е в България. Ние му помагахме, докато получи статут и разрешение да остане в страната, живееше при нас, аз го учех на български език. Сега вече и той работи в същата компания и е самостоятелен.

Все още искам да се занимавам с изкуство, все пак учех режисура. В момента участвам в спектакъла "Мир Вам" на Неда Соколовска в "Червената къща" – тя е за бежанската вълна и праговете на толерантността, дело е на студиото за документален театър Vox Populi и част от програмата на платформата за документално изкуство В/ХОД. В постановката попаднах благодарение на моя позната, която вече играеше там. Искам следващата година да кандидатствам в Художествената академия, защото желая да остана да живея в България. Живял съм за кратко в Германия, но там много по-трудно ни възприемат, докато тук няма проблем – българите много бързо ни възприемат като свои.

Колко е точният брой на бежанците в България в момента трудно може да се отговори. Службата на Върховния комисар на Обединените нации за бежанците не води собствена статистика за бежанците, влезли в България. Те използват данните от ДАБ (Държавната агенция за бежанците) и МВР. "Истината е, че няма достоверна статистика за всички влезли в България (регистрирани и нерегистрирани), както и няма информация и за броя на хората, които са получили статут в България и са останали тук", казва Даниел Стефанов, представител на службата. Според МВР и ДАБ до септември 2016 г. в България са влезли и поискали международна защита 14 280 души. За цяла Европа това число е около 850 000 души. На страницата на МВР и ДАБ има ежеседмична статистика.

Срещу бежанците се надига вълна на недоволство в различни краища на България. На протестите в София, Ямбол и Варна протестиращите искат да се закрият бежанските центрове, да се спрат помощите и да има по-строг контрол за нелегалната имиграция.

Ирена Иванова,

която пише под псевдонима Рене Карабаш

Автор: Тихомир Рачев

Реших да събера в книга своите стихове, когато пожелах да ги помириша на хартия и вече имах увереността да застана зад тях. Въпреки че съм от поколението на "новите поети", които разпространяват текстовете си в социалните мрежи, аз държа на допира на книгата. Не обичам да чета от компютър или електронен четец.

Социалните мрежи безспорно ми помагат да стигна по-лесно до читателите си. Но, разбира се, да поддържаш блог не е единственото, което е нужно, за да бъдеш писател. Все пак трябва да можеш и да пишеш.

Да, мога да кажа, че съм по-позната на публиката поради публикациите си във Facebook. Но от известно време публикувам все по-рядко стихотворения в блога ми. Предпазлива съм. Не желая да пренасищам читателите си. Искам да им запазя удоволствието от откриването на ново стихотворение и това да се случва в книгата ми, не в интернет. Мисля, че съм намерила златната среда между интернет и хартията.

Социалните мрежи не са единствената предпоставка за успех. Дали количеството Facebook споделяния и харесвания стимулират авторите да бъдат по-продуктивни, зависи от големината на техните егота. Аз лично не изпадам в транс, когато ми се съберат повече лайкове от обикновеното под някое стихотворение. Естествено, става ми приятно, но не се осланям на това в писането на поезия. Разчитам на постоянството и съсредоточеното писане, на това да бъде вярно. После, ако се хареса – хареса. Броят споделяния в интернет също не е гаранция за високо качество. Не твърдя и обратното, но по-добрите стихотворения се измерват с малък брой харесвания, тъй като разбирането им отнема повече прочити и житейски опит на съответния човек, за да вникне в него, а интернет е пространство за бърза култура.

Безспорно има бум на младите български автори. Има и бунт. В прекрачването на правилата за писане, в публичното ни присъствие и свобода на изказа ни. За тези неща трябва време да бъдат приети от тези преди нас. Но какво значение имат тези размишления, когато едно момиче влиза в книжарницата, за да си купи книга на някой млад поет и после посяга към книгата на по-възрастен автор.

Т.нар. нови интернет поети е своеобразна вълна от млади български автори, които постигат популярност благодарение на своите Facebook страници. Сред тях са "Мърлявият блог на един спретнат човек", зад която стои Константин Трендафилов с 22 704 харесвания, Letters of flesh на Августин Господинов (псевдоним на Илиян Любомиров) с 22 014, Charly Wilde на Ралица Генчева има 24 387 последователи, а Рене Карабаш – 5771. Любопитното тук е, че интересът, който провокират със стихотворенията си в социалните мрежи, ги стимулира да ги издадат впоследствие.

По-рано тази година Ирена спечели филмовата наградата "Златен леопард" и приза за най-добра актриса на фестивала в Сараево за впечатляващата й роля в драмата "Безбог".

Пламен Попов,

който oтваря ново споделено работно пространство

Автор: Тихомир Рачев

Аз съм business developer, имам над 13 бизнес проекта зад гърба си, като първата ми най-успешна продажба е договор за 1 000 000 лв., който спечелих на 25. В момента съм на 34 години и работя върху два проекта. Заедно с бизнес партньора ми Ясар Маркос отваряме ново споделено работно пространство в центъра на София – The Connection (бул. "Княгиня Мария Луиза"). Според мен споделеното работно пространство е успешен модел, защото едновременно се споделят разходите, но и да има възможност за нетуъркинг и запознаване със себеподобните, дори да се появи някой потенциален партньор или клиент. Ще има 23 места, където ще може да се наема пространство на дневна база. Предлага на стартиращи бизнес проекти, фрийланс професии, малки компании и други среда, в която да получат предимствата на големия офис - контакти, регистратура, интернет, охрана, почистване, позициониране. В момента се обзавежда залата за конферентни срещи. Очакваме доставката на така наречените здравословни бюра – с копче, което да позволява да се работи прав.

Различното при нас е, че две офис бюра ще са винаги безплатни – за стартиращи компании (само регистрирани фирми), за да може да им помогнем. Една компания може да ползва 180 часа бюрото, като си ги разпредели във времето, както им е удобно. Офисът ще работи денонощно. Откриването се очаква да е началото на декември с коктейл.

Другият проект, по който работя в момента, е реалити предаване - "Интервюто". Идеята ни е да вдъхновяваме и да обучаваме хората. Маркетингът и предприемачеството са в основата на тематиката. Проектът е сходен и много различен от идеята за "Стажантът" от Доналд Тръмп, като представлява формат, в който два екипа от общо 16 участници се борят за позицията маркетинг директор, като развиват проекти по зададени маркетинг задачи от реални компании. Ще се излъчва по Нова телевизия през юни и юли следващата година.

Coworking space, или споделените работни пространства стават все по-популярни по цял свят, включително и в България. Една от причините да се появяват толкова много нови подобни офиси е, че предоставят гъвкави модели за наемане или само на бюро или на стая, понякога само за ден или час, което е изключително удобно за стартиращи бизнеси и за работещите на свободна практика специалисти. Разходите са по-малки, когато се споделят. А един от най-големите плюсове е запознаването с други бизнесмени и евентуални инвеститори или ментори, които също използват услугите на coworking office. В София такива места започнаха да се появяват през 2012 г., когато врати отвориха Soho и Betahaus Sofia. Последваха ги Cosmos coworking camp, CowOrKing, CoShare, 1Hub, "Малките 5", NGO house, The house creative hub, bizlsab. Не всички се случват в София: "Инкубатор" е споделено работно място в Пловдив, Beehive – във Варна, "Хамалогика" в Бургас, а съвсем скоро в Банско отвори врати и Coworking Bansko.

Симона Славова,

която е студентка в чужбина

В момента следвам първи семестър медийни технологии в Техническия университет на Кьолн. Това е вторият ми избор за специалност тук и не съжалявам, че го замених с първия, защото, преди да видиш нещата отблизо, трудно можеш да прецениш какво е за теб и какво – не. Взех решението къде и какво да уча през лаптопа и от стаята ми в София. Мястото избрах покрай специалността, но с течение на времето се оказа по-добро от самата нея и се наложи да я сменя. След една година живот в Кьолн нямах съмнения, че искам да остана тук.

За добро или за лошо българските общества в чужбина стават все по-големи и хората в тях бързо се надушват. От една страна, е страхотно да имаш с кого да говориш на собствения си език и да споделяш носталгията, но от друга – трудно се излиза от зоната на комфорт по този начин.

Завърших Немската гимназия в София – изключително случаен и в-последния-момент избор, за който никога по-късно не съм съжалявала. От доста малка бях наясно, че преди да избера място, на което един ден ще се установя, ще трябва преди това да видя с какъв избор разполагам.

Не останах да следвам в България, защото това нямаше да задоволи любопитството ми, нито да отговори на въпросите ми, които имах към света и себе си. Усещах, че имам нужда от промяна в мястото и ежедневието си, защото досегашните бяха спрели да ме вдъхновяват и провокират. Ще се върнеш ли да работиш в България е любимият въпрос на всички български студенти в чужбина. Искам да дам искрен отговор и той е, че все още не знам, наистина. Всяко изказване, че "ще науча каквото мога тук и ще го приложа в родината си", винаги ми е звучало твърде смело за 20-годишен, още търсещ себе си, човек. Моите планове са да намеря призванието си. Не съм от късметлиите, които вече са наясно с него.

Все повече български ученици след като завършат училище, заминават, за да учат висше образование в чужбина, твърдят от "Интеграл" - агенция, организатор и координатор на изложението "Световно образование", с която пътуват близо 80% от студентите ни в чужбина. Според данните им това са около 6000 – 6500 българи годишно, като бройката варира, тъй като кандидатстват не само абитуриенти, а и младежи, които са пропуснали или пък са учили известно време в български университет. От тях между 1800 и 2000 заминават за Великобритания, между 1000 и 1200 за Холандия, между 500 и 700 за Дания, останалите се разпределят за САЩ и други европейски страни като Франция, Италия, Белгия, Австрия и др. Бройката не включва Германия, за която данни не могат да се извадят, тъй като се кандидатства индивидуално, но ако се съди по брой легализирани дипломи, би могло да се говори за между 2000 и 2500 кандидатстващи.

Причините за избора на образование навън са нарастващата конкуренция на пазара на труда в световен план и конкуренция за престижен университет и актуална специалност – особено засилена конкуренция се очаква за Великобритания през тази година заради гарантираното финансиране след Brexit, което ще накара всички, които са отлагали или са имали колебания, също да подадат документи.

Георги Станев и Кирил Станев,

които са ентусиазирани учители по история в 18-о СОУ "Уилям Гладстон"

Автор: Тихомир Рачев

Избрахме да бъдем учители, защото чрез тази професия най-добре реализираме знанията, които сме получили през годините. А и може би просто сърцата ни са достатъчно смели и желанието ни да правим това е достатъчно силно. Радваме се, че сме част от тази колегия, тъй като тя предлага висок стандарт на изисквания и много добра политика по отношение на реализиране на млади кадри. Очаквах нещо различно - че всеки ще се е капсулирал. Определено средата тук е изключение, тя се старае да те развива, има и програми за разменни начала между държавите. Повече от 50% тук са млади учители.

Изненада ни различната индивидуалност, която има всеки ученик. Отделно всеки клас е различен от другия. Няма как да влезеш и да имаш едно поведение и един план, който да е валиден във всеки случай. Трябва да имаш индивидуален подход към всеки. Не всеки става за педагог. Има хора, които вероятно знаят повече детайли по история от нас, но не биха могли да ги преподават.

Проблемът с младите учители е може би двустранен, трябва и те да са много мотивирани, но и училището да е отворено за тях и да предлага възможности. Трябва да има равнопоставеност между авторитетните професии. Не упрекваме самите хора, но полицаите например са най-привилегированите в тази страна, учителите не са нещо по-малко. Често професията се разглежда като несъществуваща в системата. Оценката за работата ни и политиката към нея трябва да бъде нещо повече от няколкопроцентно увеличение на заплатите. Ако чувстваме развитие, потребност и повече отношение на държавата към образованието, бихме работили като учители и в по-далечно бъдеще.

Малко преди началото на учебната 2016/2017 година Агенцията по заетостта съобщи, че има близо 1400 свободни работни места за учители, осезаемо покачване от предходната година, когато вакантните позиции са били 853. Три четвърти от учителите искат да имат свободата сами да избират учебниците, методите и програмите, по които преподават. Същевременно над половината преподаватели не усещат подкрепа от страна на родителите и учениците в работата си. Това показва експресен сондаж, проведен от "Галъп интернешънъл" сред 716 учители в цялата страна на 24 и 25 юни. Почти всички запитани – 90%, са на мнение, че са им необходими специални обучения за образователната реформа и разяснения сред родители и ученици. Според 73% системата на образованието се нуждае от нова структура, а според 16 на сто – от нови кадри. По данни на МОН младите учители (до 34-годишна възраст) в България са под 10%.

Надежда Дерменджиева,

която поставя темата за равенството на половете на преден план

Автор: Тихомир Рачев

Най-много ме мотивира промяната, която се случва ежедневно. Като директор на Българския фонд за жените мога да кажа, че работата ни е изключително трудна, но в същия момент ни дава шанс не просто да сме свидетели на тази промяна, а да участваме в нейното постигане. Тя се случва на толкова много нива. Например, когато обясняваш на хората, че е важно жените и мъжете да са равни, че в момента не са и че това пряко ги засяга. И че феминизмът не е нищо повече от концепция за равенство. Всеки ден виждам как най-различни неправителствени организации из страната правят чудеса с нищожни или никакви средства. Виждам как все повече се говори по медиите за джендър стереотипи и как да ги преодолеем. Все повече хора свободно говорят какво е да си жертва на насилие или пък насилник и са нетолерантни към дискриминацията и неравенствата. Виждам как всичко, за което се борим, малко по малко се отразява в законодателството в България.

Като най-голямо постижение в нашия екип считаме стотиците хора, които сме запалили за каузата за постигане на равнопоставеност на половете. Може да прозвучи странно, но въпреки че имаме изключително успешни кампании, участвахме в работните групи за подготовката на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете и за присъединяването на България към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, най-много се гордеем с промяната на мисленето на хората. Нищо не е по-важно от това. Иначе мечтаем си някой ден да има задължително джендър образование.

Все повече хора, особено по-младите, са толерантни и разбират колко е важно зачитането на човешките права на всички, без изключения. Медиите със сигурност са по-отворени към темата в сравнение с отпреди няколко години. Какво става в международен контекст също оказва влияние и над българския – Хилъри и Доналд, концертите на Бионсе, които завършват с огромен сияещ надпис "Феминистка", и т.н. От друга страна, темата сякаш е далечна, непозната и непризната за важна от политиците.

Темата за равенството на половете и жените в политиката отсъства от президентския дебат, независимо че може скоро да се окажем с първата жена - президент на България. Жалко е, че нито един политик, независимо мъж или жена, не е застанал с лицето си зад каузата за равенство и човешки права.

Натрупаха се няколко новини, които ме вбесиха изключително много в последните седмици – изтеклия запис на Тръмп от 2005 г., в който се хвали с практики на сексуално насилие, опита за пълна забрана на абортите в Полша и последвалите протести, убийството на 16-годишната Лучия в Аржентина, статистиката, че всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие.

Но това, което ми вдъхва надежда, всъщност е свързано с негативните новини. Това, че жените навсякъде по света се мобилизират и протестират срещу сексизма, насилието и патриархата, в които още живеем. Гледах онзи ден излъчвания на живо протест пред кулата на Тръмп в Ню Йорк и изказванията на организаторките, които обобщават ситуацията, в която се намираме в глобален план – срамно е, че се налага да се протестира за женски права и равнопоставеност в XXI век. Отдавна всички хора трябваше да сме равни.

Всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие според данни на фондация "Партньори". Изследването е публикувано на partnersbg.org. В Аржентина на всеки 30 часа една жена умира, убита от свой съпруг, познат или от своето семейство. През октомври страната беше обхваната от протести след изнасилването и убийството на 16-годишно момиче.

Светла Енчева,

която е част от екипа на сайта за човешки права marginalia.bg

Най-сетне работя това, което искам. Според някои работата ми да не е точно работа, защото през повечето време я върша без или с минимално заплащане. Моето разбиране за работа е друго – ако полагам определен труд всеки ден, по график, в екип, старая се да спазвам срокове и постигам резултати, това със сигурност е работа.

По-важно е защо действително искам да бъда в Marginalia. Защото мога непосредствено да видя и да усетя смисъла от работата си.

Когато бях университетски преподавател, за мен беше много демотивиращо да гледам как будните и мислещи младежи, които записваха първи курс, в четвърти не знаеха нищо. Най-важното, което бяха разбрали, беше, че така и така ще завършат, значи не е нужно да си дават зор.

После отидох в неправителствения сектор с убеждението, че има смисъл да се работи по проекти на теми като миграция и малцинства. Разочарованието ми беше в това, че можеш да направиш прекрасен анализ с ценни практически предложения, той да потъне в някакви папки и нищо да не се промени. Все се питах защо тези, които възлагат проекти, се интересуват само от финансовия отчет, не от смисъла на постигнатото. Виждах, че нерядко публикациите ми в блога ми имат по-голям обществен ефект, отколкото работата ми по проекти, за колкото и много пари да са те.

Липсата на смисъл ме депресира. Ето защо ми се искаше да работя на място като Marginalia отпреди тя да съществува.

За периода на съществуването си Marginalia е получила три отличия – едно за целия екип и две за свои членове. Преди броени дни главният ни редактор Юлиана Методиева се класира като финалист в конкурса на Европейската комисия за журналистика, насърчаваща различността.

Трудно е да се каже дали темите за равенство намират повече разбиране в България. Зависи и от това за чие равенство става дума и кой е разбиращият или неразбиращият.

В последните години например забелязвам все по-голяма видимост на ЛГБТИ хората, а охраната на "София прайд" значително намалява въпреки ежегодните "антипрайд" шествия. И не се стига до сериозни инциденти, а онези, които бяхме на първия "София прайд" през 2008 г., няма как да забравим тълпите нацисти, тичащи към нас и коктейла "Молотов", който избухна до бременна активистка. На последния прайд беше пълно с млади хора, които нямат спомен за страха отпреди години и кордоните от хиляди полицаи. Те бяха щастливи и се забавляваха – почти като връстниците си на прайда в Кьолн, на който бях тази година. Това нямаше да се случи, ако други не бяха излизали година след година на прайд с омекнали от страх колене.

От тази видимост обаче не следва, че има изгледи в близко бъдеще да се легализира съвместното съжителство например.

Като че обратният процес тече по отношение на бежанците и хората, които търсят убежище – омразата към тях прогресивно се засилва, канализира се и се използва за отвличане на вниманието от по-важни теми. Те масово биват представяни в публичното пространство по начин, който ги обезчовечава – не като хора, които се опитват да спасят живота си, а като "нелегални мигранти", "незаконно пресекли границата" и т.н. Източниците на тези послания са на политическо и държавно ниво, но те намират широк прием и подтикват към престъпления от омраза.

След публикация в "Маргиналия" се повдигна дело срещу нападателите над Красимир Иванов и внука му, помислени за роми от неонацисти в Борисовата градина през юли 2015 г. "Не очаквах подобен отзвук, но това стана най-четената публикация на "Маргиналия" досега. Въпреки че не сме търсили никаква сензационност – дори не споменахме името на пострадалия, който в онзи момент беше в болница, защото искахме той сам да излезе пред медиите. Мисля, че този побой предизвика такъв обществен и медиен интерес, защото показа, че не е нужно да си ром или чужденец, за да станеш жертва на расизъм и омраза. Жертва може да стане всеки един от нас, и то по най-невероятни причини. След арестуването на един от основните заподозрени и налагането на мярка за неотклонение получих заплахи, предполагам, от хора, близки до задържания. Само че аз имам дълъг опит да бъда обект на заплахи и тормоз, така че съм свикнала и много трудно ми правят впечатление. Не съм привърженик на строгите наказания, по-скоро съм за повече възстановително правосъдие. Правосъдие за престъпленията от омраза обаче трябва да има – не за друго, а за да се знае, че омразата не е в реда на нещата. В този смисъл разочароващо е, че делото всъщност се води за хулиганство, не за престъпление от омраза, което е общ "дефект" на много подобни дела. По-важното обаче е, че дело има."

Станислава Кунева,

която пече хляб и здравословни десерти

Автор: Тихомир Рачев

Преди да изляза по майчинство, бях пиар директор на "Нова телевизия" и обичах да правя здравословни торти. Докато готвех за дъщеря си, постепенно открих хубавия хляб с квас и осъзнах, че бих искала да споделя знанията и уменията си с повече хора. Затова, вместо да се върна в корпоративния свят, задно със Стефка Паунова – зам. главна редакторка в списание "Грация", решихме да отворим пекарна. Тя се казва Хляб&Soul и ще отвори врати на 11 ноември (ул. "Порто Лагос" 1 – зад бизнес сградата на ъгъла на бул. "Витоша" и бул. "България"). Хлябът, печивата и закуските, който приготвяме, се правят с квас и им трябват дълги часове ферментация. След нея захарите в хляба са разградени и той се насища с полезни лактобацили, което помага на организма да ги преработи. Целият процес продължава поне два дни. В хляба ни почти не се усеща киселата жилка, иначе е типична за печивата с квас.

За да се науча на занаята, минах през курс по хлебарство в Швеция при едни от най-добрите майстори на хляб в квас. Провеждаше се във ферма за биодинамично земеделие близо до Малмьо. Специализирах и в една малка семейна пекарна, а едно от най-забавните неща беше майсторският клас в Испания и Италия. От района на Венеция имам и рецепта за класическо италианско панатоне.

Освен че в Хляб&Soul ще може да се купи такова, ще се предлагат и няколко вида хляб - класически, с розмарин, с маслини, хляб с цвекло, с орехи. Имаме уникален десертен хляб със спелта, ръж, пшеничено брашно и стафиди, сушени кайсии и орехи, който се яде с малко масло върху него. Правим и вариации на хлябовете с цели зърна, както и с биобрашна от лимец.

Оставили сме място и здравословни десерти, които се стремим да са само от качествени съставки - с кафява захар или оризова олио, много внимаваме за всяка от тях, както и на каква температура ще се обработват. Една от любимите торти на дъщеря ми София е без брашно - с шоколад, маскарпоне, заквасена сметана и горски плодове. Разбира се, ще има и веган торти, но не само. Досега, когато съм правила торти по поръчки или за събития, веган сахерът веднага се е изяждал – той е с богати какаови блатове, белгийски шоколад и кайсиево биосладко.

Хлябът се завръща като част от тенденцията за по-здравословен начин на живот. Трайно намаленото потребление през периода 2000 – 2011 г. – с близо 21%, според Института за пазарна икономика следва нарастващата покупателна способност на населението през периода 2002 - 2008 г., което позволява по-здравословно и балансирано хранене, както и промяна в потребителските навици. Но през последните две години благодарение на новите по-здравословни видове съставки хлябът се завръща на трапезата, а пекарните увеличават броя си. Безглутеновата вълна не отшумя и през 2016-а, затова хлябът започна да се прави все по-често от лимец, древни зърна и по занаятчийски начин, като става все по-качествен и здравословен.

В последната година очевиден е бумът на малки търговски обекти, скъсяващи връзката с българските производители, които могат да се нарекат занаятчийски - месарници, млекарници, хлебарници, едни позиционирани като деликатесни магазини, други – био и еко, трети – за фермерски продукти.

Инж. Юлия Панджерова,

която обучава кулинарни таланти

Автор: Тихомир Рачев

Преподавам готварство и сервиране в Софийската професионална гимназия по туризъм от 1985 г., когато училището се казваше ТОХ. Водя часовете на 10, 11 и 12 клас, освен това работя в "Метро академия", а от три години съм част и от Европейската академия за обучение и развитие. През последните пет години наблюдавам голямо покачване на интереса към гимназията, а и към другите места, в които съм преподавател. Една от причините са кулинарните предавания и риалити шоута - те успяват да привлекат много деца към тази професия. В момента участвам в снимките на едно доста сладко предаване, което се казва Bake Off – форматът е английски и ще се излъчва по "Нова телевизия" от 15 ноември. В неговата българска версия аз съм в журито заедно с мой ученик, учил преди двайсет години в Софийската гимназия по туризъм и след това работил в Прага, а сега в хотел "Хилтън".

След като учениците ми разбраха, че ще участвам в Bake Off, обявих в училище, че ще правя група по сладкарство и в нея веднага се записаха над двайсет деца, въпреки че те имат и други часове по сладкарство. Телевизионните предавания определено ги стимулират, вълнуват и много се палят, когато видят, че и учителят им е вдъхновен.

Другият фактор, който привлича много кандидати в Софийската професионална гимназия по туризъм, са стажовете в чужбина. Изпращаме учениците да работят в реномирани заведения и хотели в Европа и САЩ, имаме и други международни проекти и програми. Те се влияят много от успехите на вече завършилите гимназията, които става видими благодарение на телевизията – какъвто е примерът с Антонио Иванов и Симеон Николов. Миналата година аз в екип с Антонио и Симеон участвахме в т. нар. кулинарни оскари – "Бокюз д‘Ор" (Bocuse d’Or), едни от най-мащабните кулинарни игри в света, които се провеждат в три части: национално, европейско и световно състезание. Ние бяхме победителите за България.

През последните години броят на приетите ученици в Софийската професионална гимназия по туризъм е една и съща, защото квотите и паралелките са константни – 850 деца, но ако преди две години паралелките се запълваха след второ и трето класиране, сега това се случва още на първо. В Европейската академия за обучение и развитие интересът към курсовете също е повишен – има скок от 50 процента на желаещите да се запишат в готварски класове.

Божидар Александров и Димитър Георгиев,

които произвеждат занаятчийска бира

Автор: Тихомир Рачев

Точно преди една година отворихме крафт пивоварната ни Blek Pine, която се намира в Горна Баня. Преди това бяхме ентусиасти, които варят бира в домашни условия. Аз (Божидар) се занимавах с любителски сайт за пиво. Първите ни продукти са стаут и Индия пейл ейл (IPA). Хмела купуваме от САЩ, малца от Германия, защото мислим, че е един от най-качествените, които се предлагат на пазара, а бутилките ни са от България.

Привърженици сме на хубавата бира и като цяло на ейловете. С лагерите може единствено да изтрезняваме и да се наливаме, докато с ейловете може да се наслаждаваме на различни вкусове. Скоро пускаме бира с тиква, мед, канела и карамфил, която ще излезе за Хелоуин, а след нея и портър с кокос. За тази една година осем вида бири са излизали от пивоварната ни. Пет са си наши флагмани, а другите са колаборации: правили сме лимитирана IPA за Sofia Metal Fest, за Wrong fest и др. За нас водещите страни в крафт пивоварството са Белгия, Щатите, скандинавските държави, Естония, също и от балканските страни излиза добър и интересен крафт. Германия и Чехия отдавна не са в топ 10 на бирените държави поради еднообразието в бирите им.

Бирите на Blek Pine могат да се намерят на почти всички места, където и в момента има интересна и различна бира. Освен това разчитаме и на дистрибуция чрез 100beers и "Пивотека", на варненския магазин "Авери биърс", както и на бар "Vitamin B". Радваме се, че все повече хора в България оценяват занаятчийската бира.

Все повече занаятчийски бири започнаха да се произвеждат през последните три години в България. "Бял щърк" се появи още през 2013 г. a година по-късно един от съдружниците се отдели и направи своя нова марка за крафг бира - "Ах! Бирена работилница". Следват още "Диво пиво", бира "Айляк", a EVOÉ излезе тази година. Българско-белгийската Luc`s, която се произвежда в Трявна, е на пазара още от 2007 г. Mиналата седмица врати отвори пивоварна "Ромбус" в Пазарджик, която стартира с наливни и в бутилки занаятчийски бири. Бира "Шипка" пък е произведена от "Ломско пиво" за MyBartisan и също се бори, за да влезе в редиците на крафт пивото.

Мариета Винсент,

която живее биосъобразно

Автор: Тихомир Рачев

На около 15-годишна възраст станах вегетарианка. Тогава прочетох книгата на Венцеслав Евтимов "Йога" - започнах с един пост и после спрях да ям месо. През годините стартирах и занимания с йога, според мен тялото ми е родено за нея – много съм гъвкава, дори да не се занимавам с месеци и години, съм във форма.

Синът ми Оги е почти на 5 години и от миналата година аз, той и мъжът ми живеем на село. Пътуваме всеки ден до София, за да ходим на работа, но избрахме живота в къща, за да си гледаме сами зеленчуци и плодове. За мен това е благодат – да имаш подръка чисти зеленчуци, да ги виждаш как растат от семка. И за детето също - да знае откъде идва храната, да може да отиде до градината и да си откъсне нещо, само го забърсва или изплаква на чешмата в двора, без да се притеснявам дали е пръскано. Оги участва в процеса, най обича да полива, разбира се. Децата обичат водата. Дори на малка площ земя може да имаш почти всичко. Опитвам се да съчетавам зеленчуците при саденето - т.нар. добри съседи, които си помагат и пазят (това се нарича алелопатия), невинаги успявам, но експериментираме. Аз се грижа за "сортовото разнообразие", събирам семена от приятели, организирани срещи за размяна на семена, "Фестивал на семената". Правя си разсад от почти всичко, което ще садим, което не успея и не стане, все пак купувам или пак ми дават приятели, аз също давам.

Когато Оги беше на 4 месеца, в главата ми се роди идея за онлайн магазин за екологични продукти. Кръстих го "Зеленото драконче" и го стартирахме през декември 2012. Започнахме с малко неща, които ги нямаше или изобщо или не бяха толкова разпространени в България – многократни пелени, екогризалки от естествен каучук, съдове за хранене и гърнета от биопластмаса и др. Постепенно започнахме да разширяваме предлаганите продукти. Това, което сега е важно за нас, е да има голямо разнообразие от по-екологични продукти за бебета, майки, за цялото семейство, за дома и градината.

Биоживот с качествена храна е устойчива тенденция в последните години. Био-веган-суперхрани се предлагат от всеки ъгъл, а малките мандри са в разцвета си. Въпреки че официални данни за сектора на биотърговията на дребно не съществуват, е очевидно, че той се развива динамично. Според вестник "Капитал" по информация на самите търговци броят на специализираните магазини, в които се предлагат единствено сертифицирани биопродукти в България, е не повече от 100, но се увеличават обектите, в които тези продукти присъстват на щанда наред с конвенционалните.

В България функционират десет фермерски пазара, а последният открит такъв е в софийския мол "Сердика" - нетипичен избор на търговски обект, резултат от засилващото се търсене на по-устойчив начин на живот, обясняват организаторите.

В световен план тенденцията е "джънк" храната да се обръща към естественото. В новото поколение нездравословна храна са включени натурални съставки. В новата си марка Stubborn PepsiCo's предлага естествено ароматизирани газирани напитки. Hershey ще представи и свободен от ГМО шоколад в края на 2015.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Хареса ми №4, Яна Липованска - хареса ми като концепция макар и утопична. Няма как всеки да може да прави по 5000 лв. на месец или пък да работи дистанционно по проект, който му пее на сърцето. В реалния свят както и в природата има естествен отбор - отделни индивиди се издигат съобразно личните си качества до ниво 5000 и повече лв. на месец, други го карат на социални помощи или робуват на корпорациите. Също така не на всеки е дадено да долови нюансите на живота, които Яна така красиво описва. За нея, сигурен съм, това са осъществими мечти, за останалите 99 процента не съм сигурен. Благодаря, Яна, че привнесохте багра и светлина в този дъждовен, мрачен ден.

  • 2
    milenai avatar :-|
    milenai

    Чудесна статия, благодаря. А снимките- портрети са изключителни!

  • 3
    cara_mia avatar :-|
    Cara Mia

    Допада ми това,че сте избрали все млади хора,със собствен поглед върху живота,собствено мнение по злободневните неща на нашето време,хора необременени от миналото , направили собствен избор!

  • 4
    Just_Kidding avatar :-P
    Just Kidding

    Във връзка с историята на "Краси Генова-Попова, която стана майка на 41 години" - стана ми много забавно от съвпадението между мен (Яна) и сина ѝ (Ян), с който сме родени на една и съща дата (22. януари). =) Да Ви е здрав и много да се радвате взаимно! ^^

  • 5
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    До коментар [#1] от "zmuz":

    на мен пък ми хареса рикардо ибрахим, като странен бриколаж между изтока и запада, който там е по-скоро западен, тук по-скоро близкоизточен. иначе, останалото е много ъпър мидъл клас хипстерско :) да вземем и ние да се класираме направо някой ден в подобни рубрики на медиата, като хора с "ценности и мечти", хехе.

  • 6
    herkules avatar :-|
    herkules

    "Най-много ме мотивира промяната, която се случва ежедневно. Като директор на Българския фонд за жените мога да кажа, че работата ни е изключително трудна, но в същия момент ни дава шанс не просто да сме свидетели на тази промяна, а да участваме в нейното постигане."

    И как точно участвате за тази промяна, кое и какво според вас срябва да се промени? По конституция, мъже и жени отдавна са равни! Къде виждате неравенство? Това, че има извънредно много женски правозащитни организации е факт неоспорим! И голямата вреда от тях също е неоспорима. Над 8 трилиона долара годишно изяждат женските НПО-та, за борба с мъжкия облик. Борба за кауза, която предварително е обречена на неуспех. Кое наричате ваше постижение? Прокараните антимъжки закони ли? У нас по закон след развод, децата стават собственост на жената, а мъжът се ощетява да я издържа, докато децата станат пълнолетни. Как могат да се равнопоставят половете, след като не са равностойни? Означава ли да речем, че в спорта не трябва да има дисциплини за мъже и жени по отделно? Ако половете се състезават заедно, за да има равнопоставеност, дали изобщо жена ще се класира индивидуално? Ако ЕС се разпадне (по екстраполация) дали конвенцията на Съвета на Европа, за превенция и борба с насилието над жени, и домашното насилие, ще има задължителен характер? Феминизмът е доктрина за унищожаването на Християнския свят, чрез отнемане на мъжкия авторитет и омаловажаване на мъжките качества с антимъжка политика, наложена от новия световен ред. Стремежът е да се обезсили мъжкото влияние и юридически мъжът да е подчинен на жената. Основна цел е да се убие мъжкото у мъжа, за да бъдат половете равноправни, а от там и да са равнопоставени.

    "Натрупаха се няколко новини, които ме вбесиха изключително много в последните седмици – изтеклия запис на Тръмп от 2005 г., в който се хвали с практики на сексуално насилие"

    И как така точно запис от преди 11 години, само между мъже, в разговор за жени, те вбеси, и то изключително много? За какво друго биха си говорили здрави хетеросексуални мъже, освен за жени? Може би щеше да си възхитена ако бяха хомосексуалисти, и се обясняваха взаимно в любов и романтични преживявания? Не е вярно че жените навсякъде по света се мобилизират и протестират срещу сексизма > грозна дума, липсваща до скоро в българския тълковен речник! Подстрекавани и насърчавани са от феминизма, но без успех в над 3/4 от населението на планетата. Феминизмът всъщност е сексизъм с обратен знак > женски сексизъм. Мъжете са доказали превъзходството си над жените във всяко едно отношение в исторически план. Жените ще си останат само с претенции без покритие за можещи колкото мъжете.

    "срамно е, че се налага да се протестира за женски права и равнопоставеност в XXI век. Отдавна всички хора трябваше да сме равни."

    Да, наистина е срамно да се протестира за женски права, тъй като по конституция половете отдавна са равни, но феминизмът е безсрамна идеология, която не намери почва (хлебна среда) в над 3/4 от света (освен в страните със западна "демокрация"), където половете не вървят срещу природата си, и хората се съобразяват с природните закони. Мъжете и жените съществуват заедно, но имат различно предназначение. Не може насила с граждански закон да се изравни, туй що природата е създала неравно. „Най-лошата форма на неравенство е изравняването на нещата, които не са равни.”
    -- Аристотел!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK