Прогресът и градът

Обзор на положителните, а понякога дори лицеприятни тенденции в градската среда в България, на Балканите и по света

<div>Industrie a Bumbacului, Букурещ</div>

Включване, качество и движение са думите, които бих извел на преден план, мислейки за градската среда в българските градове през 2016 г. И не защото са повсеместен феномен, ами защото през изминалата година обществото започна да осъзнава значението им.

Включване. Тук примерите са повече софийски. През 2016 г. Столичната община допусна нови лица в процеса на планиране на градската среда. Мнението на хора с най-често активистки или НПО опит, и то от различни сфери, започна да бъде търсено, даже чувано. Примери за това са конкурсът "Топлоцентрала", началото на работата по "Визия за дългосрочното развитие на София", разговорите за промяна на правилата на обществените обсъждания и избора на един много по-диалогичен нов главен архитект.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    gullwing avatar :-|
    gullwing
    • + 2

    Прекрасен материал. Единственото, което бих уточнил, е заглавието. По правилно е да се казва, че "Градът е бащата на прогреса".

    Като потвърждение ще използвам един цитат от съвременен български автор:

    "Градът превръща селяни в граждани не с градските си кефове, а с това, че ги принуждава да вземат решения в много-по сложна, по-разнообразна и по-динамична среда. Най-елементарен пример е уличното движение – често се случва да видим по софийските улици объркано и плахо движение на автомобили с провинциални номера. Софиянци са по-добри шофьори не защото са по-даровити, а единствено защото са принудени всекидневно да се движат в много по-труден трафик. Уменията се създават от трудности и това важи за всички сфери на живота. Градът е много по-трудна жизнена среда от селото и не пита дали новодошлите искат да живеят по неговите правила или не. Той просто ги принуждава да го правят и ги подрежда в живота в зависимост от тяхното можене. Това е надпревара, която създава прогреса."

    Цитатът е от "Силата на българския негативизъм" и може да се види на https://ids777.wordpress.com

    Нередност?
Нов коментар