Прогресът и градът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прогресът и градът

<div>Industrie a Bumbacului, Букурещ</div>

Прогресът и градът

Обзор на положителните, а понякога дори лицеприятни тенденции в градската среда в България, на Балканите и по света

15476 прочитания

<div>Industrie a Bumbacului, Букурещ</div>


Включване, качество и движение са думите, които бих извел на преден план, мислейки за градската среда в българските градове през 2016 г. И не защото са повсеместен феномен, ами защото през изминалата година обществото започна да осъзнава значението им.

Включване. Тук примерите са повече софийски. През 2016 г. Столичната община допусна нови лица в процеса на планиране на градската среда. Мнението на хора с най-често активистки или НПО опит, и то от различни сфери, започна да бъде търсено, даже чувано. Примери за това са конкурсът "Топлоцентрала", началото на работата по "Визия за дългосрочното развитие на София", разговорите за промяна на правилата на обществените обсъждания и избора на един много по-диалогичен нов главен архитект.

Включването не беше само с покани. Изминалата година беше белязана и от активно гражданско участие, понякога за ужас на общините. Протестите (в онлайн и офлайн пространството) за чинарите в Силистра, за парк "Бедечка" в Стара Загора, за градинките в "Младост" в София и много други говорят за това, че все повече хора настояват да бъде взимано предвид мнението им за града/квартала/улицата, които обитават. Моделът за ползотворно взаимодействие (а не за твърдоглаво противопоставяне) между гражданите, бизнеса и администрацията все още не е установен.

През 2016 г. все повече се говореше и за качество на градската среда. Много хора започнаха да осъзнават, че не е достатъчно европарите да бъдат ползвани за нови плочки, а че по-важното е тези плочки да създават една качествена (във всеки смисъл) среда. Като че ли вече вниманието ни излиза извън апартамента/офиса/входа и започваме да се интересуваме и от по-големия мащаб. Примери за това са затварянето за коли на още улици в "Капана" в Пловдив, новият парк "Възраждане" (с циркова площадка!) в София, отварянето на части от старите пристанища в Бургас и Варна, както дори налудничавата идея за дефинирането на стандартни цветове за цели квартали в София (доста пресилено желание за създаване на ред във визуалния хаос на столицата).

В големите български градове движението става все по-важна тема. Немалко хора започват да проумяват, че седенето с часове в задръствания губи времето им, трови въздуха им и създава агресивна среда. След десетилетия приоритизиране на колите в големите български общини започват да се прокрадват мерки за по-приятен (и надежден) градски транспорт, за стимулиране на придвижването с колело или пеша и интегриране на различните системи за транспорт. Действията са все още малко, все още незадоволителни, но започва да ги има. Сред добрите примери са новите табла по спирките на градския транспорт в Пловдив (които най-накрая работят), новите автобуси в София (дори да не са най-добрата покупка), мобилни приложения за следене на трафика и за придвижване и т.н.

Ако погледнем малко по-нашироко, на Балканите, ще видим тенденция за създаване и развиване на алтернативни, нови, мултифункционални пространства. Не всички те са нови, но през 2016 те продължават напред. Примерите включват Industrie a Bumbacului в Букурещ, "Нова Искра" и новите планове за БИГЗ в Белград, Център за съвременно изкуство на пристанището в Солун и Публична стая в Скопие.

В големия, световен контекст тенденцията, която бих откроил, е завръщането на производството в града, или т.нар. makerspaces. От началото на индустриалната революция (тоест преди около 150 години) отношението към индустрията е тя да бъде изнасяна извън градовете, защото е замърсявала. Вече съществуват форми на производство, които са достатъчно чисти, за да бъдат интегрирани в градската тъкан. 3D принтирането е такъв пример. Брюксел, Шънджън, Сиатъл, Москва са някои от градовете, в които съществуват такива makerspaces. В София и Пловдив има подобни процеси - B2N и SmartFabLab.

Познаваме Любо Георгиев (р. 1981 г., София) като архитект, куратор и директор на няколко запомнящи се издания на One Architecture Week. Завършил е средното си образование в Шотландия, учил е архитектура в IUAV във Венеция. Има магистърска степен от TU в Делфт (Холандия). Бил е част от проектантски екипи в Италия, Холандия, Китай.

Любо е прекарал повечето от половината от живота си извън България, но в последните години заема все по-активна позиция по теми, свързани с архитектурата и градската среда у нас. Между 2014 и 2016 е директор на ONE ARCHITECTURE WEEK, а в момента работи в координационния екип за "Визията за дългосрочно развитие на София".

Включване, качество и движение са думите, които бих извел на преден план, мислейки за градската среда в българските градове през 2016 г. И не защото са повсеместен феномен, ами защото през изминалата година обществото започна да осъзнава значението им.

Включване. Тук примерите са повече софийски. През 2016 г. Столичната община допусна нови лица в процеса на планиране на градската среда. Мнението на хора с най-често активистки или НПО опит, и то от различни сфери, започна да бъде търсено, даже чувано. Примери за това са конкурсът "Топлоцентрала", началото на работата по "Визия за дългосрочното развитие на София", разговорите за промяна на правилата на обществените обсъждания и избора на един много по-диалогичен нов главен архитект.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Прекрасен материал. Единственото, което бих уточнил, е заглавието. По правилно е да се казва, че "Градът е бащата на прогреса".

    Като потвърждение ще използвам един цитат от съвременен български автор:

    "Градът превръща селяни в граждани не с градските си кефове, а с това, че ги принуждава да вземат решения в много-по сложна, по-разнообразна и по-динамична среда. Най-елементарен пример е уличното движение – често се случва да видим по софийските улици объркано и плахо движение на автомобили с провинциални номера. Софиянци са по-добри шофьори не защото са по-даровити, а единствено защото са принудени всекидневно да се движат в много по-труден трафик. Уменията се създават от трудности и това важи за всички сфери на живота. Градът е много по-трудна жизнена среда от селото и не пита дали новодошлите искат да живеят по неговите правила или не. Той просто ги принуждава да го правят и ги подрежда в живота в зависимост от тяхното можене. Това е надпревара, която създава прогреса."

    Цитатът е от "Силата на българския негативизъм" и може да се види на https://ids777.wordpress.com


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.