Ще излизате ли в петък вечер?

Младите стари, които спират да излизат

Макар това явление да не е толкова очебийно, в последните години в САЩ и Великобритания се наблюдава обезпокоителна за нощните клубове и барове тенденция - посещаемостта непрекъснато намалява. Според статистика на Association of Licensed Multiple Retailers (ALMR) портфолиото от нощните заведения на Англия се е свило почти наполовина - от 3144 обекта през 2005 г. до 1733 десетилетие по-късно. За това виновни са отново т.нар. милениуми - цяла демографска група за съдържателите на подобни места. Да, те продължават да ги посещават, но основно по специални поводи или няколко пъти в годината, за да чуят най-добрите диджеи на най-добрите звукови системи. Нощните клубове са принудени да мислят креативно както никога досега - те трябва да родят нови и нови концепции, така че публиката да остава с усещането, че преживява нещо различно всеки път.

Причините са няколко: в големите градове по света нощният живот е скъпо развлечение - таксита, вход и високи цени на алкохола; забраната за пушене също се оказва от значение. Приятелите, които излизат, за да се видят, а не да се напият безпаметно, предпочитат по-тихи и спокойни заведения. Клубовете вече не са и мястото, на което, както преди, имаш шанс да срещнеш подходящ партньор - вече съществуват достатъчно онлайн мрежи, да речем Tinder, които вършат много по-добра работа.

Прибавяме и факта, че младите хора вече са изтощени от работа и краят на седмицата е единственият момент, когато могат да си починат качествено. А манията по здравословен и щадящ начин на живот изключва прекаляването с алкохол и системното безсъние.

Според едно проучване на бирена марка от 2016 г., когато младите все пак си направят труда да излязат да се забавляват, 75% от тях пият в умерени количества. Не е ли по-добре в събота сутрин да станеш в 10, да се насладиш на бавна закуска и да излезеш на разходка с колелото?

Милениумите се стремят към разнообразни преживявания, те са поколение от кулинари, които обичат да откриват нови ресторанти и да трупат спомени.

Няма как да подминем и влиянието на технологиите. Предишното поколение - Generation X, с неговите лимитирани възможности за откриване на нова музика и нови хора, бяха силно зависими от клубовете, в които успяваха да се запознаят с всичко ново. Сега новата музика извира отвсякъде - YouTube, Facebook, SoundCloud, Spotify, Pandora, Deezer, а онези, които ценят ъндърграунда или изпълненията на живо, са по музикални фестивали и концерти.

Наблюдаваме фундаментална промяна в начина, по който едно ново поколение желае да прекарва вечерите си. Зад избора му стои осъзнаването, че времето е оскъдният ресурс, с който разполага, и той трябва да се използва добре - защо трябва да повтарят една и съща вечер всяка седмица? Те биха предпочели да пропуснат посещение в клуб, за да спестят пари и да отидат на дълъг уикенд някъде, а разширяването на избора им за домашно забавление - социални мрежи, телевизионни услуги и абонаментни канали, няма да ги лиши от нищо.

Къде е купонът в България

В сравнение с другите европейски дестинации София и изобщо България се слави с ниските цени и широкото предлагане на алкохол. Това гарантира навалицата от купонясващи в петък и събота, особено като включим растящия брой чуждестранни туристи.

Когато говорим за стихващи парти нужди, редно е да се попитаме дали не става дума за смяна на приоритетите и насищане, което настъпва естествено с напредването на възрастта.

"Винаги си има пиянки", казва Ива Дайновска, бивша барманка, която вече е намерила спокойствие с човека до себе си, освен че се е наситила на "онзи тип" бушуване. "А и минах през няколко тежки момента и май нямам нерви и лицемерие да се радвам наравно с другите."

За 25-годишния Венцислав Симеонов ситуацията не е "дивашката като преди години". Самият той вече заменя баровете с "по-тихи занимания в скромни компании". Въпреки това наблюденията на Мартин Михайлов, управител на клубовете "Терминал 1" и "Строежа", са, че в София няма масова тенденция към спад на посещаемостта. "Хората си обикалят. По-скоро в зависимост от възрастта сменят местата. Примерно ходят повече по такива за хранене."

Любо Урсини е диджей в Yalta Club през последните 12 години, с поглед върху клубната сцена и публиката за този период. "Отлив в клубовете за електронна музика по света има, определено", обяснява той. "Ню Йорк е добър пример, тъй като конкуренцията там е брутална и за да може един клуб да просъществува наистина, трябва да има много постоянна програма и присъствие. Другата причина за отлив не само там, но и тук, са фестивалите. Хората предпочитат да инвестират в по-грандиозен experience, но това е и отличителна черта на младото поколение. Те се влияят от мащабното, докато по-зрелите потребители харесват клубното." Според него публиката получава всичко накуп, тя е залята с прекалено много информация в днешно време и заради това по-трудно и бавно успява да различи качественото от посредственото. "Но с повече търпение и постоянство всеки може да се научи", сигурен е Любо, който допълва, че профилът на хората, посещаващи тези места и събития, винаги е бил свеж, млад и еуфоричен.

Светослав Петров (34 г.) е от бившите редовни посетители на нощните клубове. Напоследък той преподава в университет всеки уикенд, затова в петък обикновено е в дома си пред компютъра, за да подготвя седмичните лекции и да довършва изостаналата работа за интернет страницата, която поддържа - Boyscout. Дори и да излезе в петък или събота, рядко се прибира след полунощ и не прекалява, за да не се чувства виновен пред студентите. Не че не се е случвало. Определено смята, че излиза по-малко и това не го притеснява особено. "С минаването на годините се променят приоритетите, средата, социалната динамика, ангажиментите и въобще нещата, които ти доставят удоволствие, дори да не си семеен/обвързан и/или с деца. Няма да крия, че често мисля носталгично за предишните седмични вакханалии, но не и на всяка цена. Освен това рядко отказвам покана от близки, каквото и да ми струва на другия ден." Това се дължи на приоритети, на мироглед, на отегчение от средата, на удоволствие от съвсем различни занимания и хобита, такива неща. "Сигурно е от годините."

Георги Тончев е само на 25, но за разлика от своите връстници не излиза в петък и събота вечер, а когато си поиска. "Тъй като масовият човек мрази работата си, единственият начин да избяга от нея е като излезе през уикенда и се омаже максимално в някое нощно заведение. Така притъпява за кратък период собственото си нещастие. Когато човек изпитва удоволствие от това, с което се занимава, той няма нужда от допълнителни развлечения и въобще не го интересува кой ден от седмицата е", твърди той. "Адреналинът, който можеш да получиш от собствения си успех, е най-голямото забавление за мен. Аз се задоволявам само и единствено когато ставам по-добър в нещо и съм една крачка пред другите."

Точно този петък Весела Анчева е на урок по пиано. Иначе в петък, както и всеки друг ден, се стреми да си тръгне по-рано от офиса. "Преди години висях много по офисите, чувствах се важна. Вече не. Сега тръгвам, пазарувам на път за вкъщи с идеята да приготвя нещо вкусно, полезно и красиво за вечеря. Гледам някой филм или пък просто се занимавам с дома си. Разкрасявам го. Сега съм планирала да направя едната тераса много приятно място за прекарване на времето, нали идват топлите месеци." Спряла е да излиза. В бар стъпва "един път на сто години, ако някой много ме е помолил за това". Единствените места, на които ходи, понякога са в Мадрид, защото напоследък й се случва често да лети дотам, и от време на време се спира да пие един вермут на любимо място. "Но в Мадрид всички излизат. Там е пълна лудница всяка вечер. Такава им е културата." На 36 години, Весела смята, че този житейски етап за нея е дошъл много рано. "Някакво осъзнаване в последните пет години. Много по-ценно ми е да съм сред природата, по улиците на градовете, с хората. Но да мога да ги чувам, да ме чуват. Освен това ценя много добрия сън. Излизането нощем и консумацията на алкохол ме скапват физически, а това, освен че не ми харесва изобщо, пречи на другите ми активности. Отказах се от клубовете преди време. Липсва ми "Спартакус", такова място. За мен е пълна загуба на време да подпирам с часове някой бар и да крещя на някого в ухото малки приказки. Единственото смислено нещо ми се струва, ако страшно много ти се танцува и наистина го правиш. Сигурно има такива места. Но определено и в София доста кипят нещата нощем."