С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

4 10 мар 2017, 16:43, 37052 прочитания

Свари си сам (бира)

Малко история, добрите практики и съветите на майстора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Да си варите сами бира не е никак сложно. След световния бум у нас в последните години интересът към това хоби расте, сред практикуващите го има и жени. Домашното пивоварство е част от тенденцията за консумиране на чисти, приготвени вкъщи с качествени съставки храни и напитки. Домашната бира - нефилтрирана и непастьоризирана, с естествени суровини, пази всички полезни свойства (витамин В, антиоксиданти) и максимално се доближава до бирите, правени през Средновековието.

Вълната започва от САЩ, с отегчението на ценителите на доброто пиво от безличните масови бири. В резултат някои от тях си припомнят практиките на емигрантите от Европа от края на XIX век, които в невъзможност да намерят любимата си бира в Щатите започват сами да си я приготвят. Според американската асоциация на домашните пивовари днес бира у дома в Америка варят над 1.2 млн. души. Обичайна гледка е по време на фирмени партита в американски фирми служителите да черпят с домашните си бири. Именно американците са измислили и Деня за бира, когато се откъсваш от ангажиментите и се отдаваш на удоволствието да си домашен пивовар. То е идеален начин за справяне със стреса, а възможността да видиш непосредствен резултат от усилията ти носи удовлетворение.


Постепенно интересът към хобито се прехвърля и отсам океана. В Полша домашните пивовари са около 25 000. Във Великобритания - близо 15 000. Голяма е бройката и в Скандинавските държави, където алкохолът е доста скъп и домашната бира е добра алтернатива. На юг мащабите не са толкова големи - Хърватия има 2000 домашни пивовари, Словакия към 500. На Балканите домашното пивоварство е по-слабо разпространено заради вековните традиции за приготвяне на вино и високоалкохолни напитки. Все пак в България вече има около 1500 любители пивовари. За ръста им може да се съди по факта, че Асоциацията на домашните пивовари в България (откъдето са и по-горните данни) е основана през март 2013 г. от едва 13 души.

Какво е нужно, за да се впуснете в тази увличаща авантюра? Като начало ентусиазъм, постоянство (за да не ви откаже някоя неволна грешка в началото), мъничко търпение (защото от варенето до опитването на първата бира минават около 3 седмици) и стриктна хигиена във всеки етап на производството. Ако се придържате към простичко обяснената рецепта и спазвате температурните паузи, няма причина бирата ви да не се получи.
Стартов пакет

- Тенджера (или казан от неръждаема стомана)
- Съд за прецеждане (лаутертюн)
- Ферментор (празна туба за вода от 10 или 19 литра)
- Воден клапан (или обикновен маркуч, който да влиза в друг съд с вода)
- Серпантина за охлаждане (може още бутилки с лед, водна баня и т.н.)
- Кухненски термометър
- Захаромер
- Дървена бъркалка
- Електронна везна
- Йод (за йодна проба и дезинфекция на съдове, бутилки)

Суровини
Малц, хмел, мая, вода


Инсталациите, които се продават, са за крафт пивовари. Продават се и минисистеми за правене на домашна бира, като цената им започва от 3000 лв. нагоре. Но домашните пивовари си изработват сами инсталации, това е идеята на хобито.



Всичко, свързано с производството, може да се намери и в обикновени магазини или да се пригоди с повече въображение. Например кухненският гевгир може да замести съда за прецеждане или той да се измайстори от две кофи, пъхнати една в друга, като дъното на вътрешната да е надупчено с диаметър на дупките 2-3 мм. Нагряването е най-ефективно с газов котлон, но бързовар или обикновен котлон също биха свършили работа. При малки количества бира тенджерата може да се охлажда след сваряване в по-голям съд с пусната студена вода между двата съда (водна баня). Или дори може да се пъхнат две-три бутилки вода, охладени предварително във фризера.

При всяко затруднение или въпрос може веднага да се консултирате с отзивчивите потребители във форума на домашните пивовари http://forum.beer-bg.com/. Съществува и наръчник на начинаещия домашен пивовар - колективен труд, който се радва на голям интерес и вече има второ, допълнено издание.

Намирането на суровини е несравнимо по-лесно днес, отколкото преди четири години, когато са започвали пионерите на домашното пивоварене у нас. Има онлайн магазини, които предлагат разнообразие от малц, хмел, дрожди, оборудване и всичко останало, необходимо за сваряването на домашна бира. Предлага се дори готов стартов пакет за начинаещи на съвсем достъпни цени, с включена услуга смилане на малца.

И така - вие сте пред своята първа варка. За да се сведе вероятността от грешка до минимум, най-добре е в началото да заложите на обработена трапезна вода, минала процес на обратна осмоза (тази за бебета също върши добра работа). Водата се загрява, а в нея се добавя смленият малц, за да може да се озахари. Бирените дрожди могат да ферментират само захарите, а в малца те са малка част от основния състав за сметка на нишестето. Затова процесът на озахаряване всъщност е превръщането на нишестето в прости захари, чрез използване на ензимната система на малца.

Американците, като най-напреднали в домашното пивоварене (а и като хора, които обичат нещата да се случват бързо), са измислили най-опростения метод на озахаряване - малцът престоява около 1 час в тенджерата с вода при температура 65-66 градуса. Следва загряване до 72 градуса и пауза за 10-ина минути, когато се прави йодна проба, за да се види дали озахаряването е минало успешно. Ако йодът запази цвета си, всичко е наред, ако позеленее или почернее, трябва паузата да се удължи още десетина минути. Финалното подгряване е до 75-78 градуса, когато тенджерата с малца се сваля и започва промиване с вода, предварително загрята също до 75-78 градуса. Не повече, но не и под 70 градуса. Съотношението вода за озахаряване - вода за промиване обикновено е 1:3/1:4 спрямо малца. Тоест на 1 килограм малц са нужни 3 литра за озахаряване и 4 за промиване. След като се прецеди водата от тенджерата, започва доливане с горещата вода през лаутертюна. Накрая прецедената течност (пивна мъст) се загрява до бурно варене в продължение на около 60-70 до 90 минути, когато на определени минути според съответната рецепта се добавя и хмел - първо за вгорчаване, а след това и за аромат. След изтичане на времето следва охлаждане до около 20-23 градуса, прецеждане през идеално чиста марля или тензух, добавяне на дрождите и оставяне за ферментиране в тубата за вода. Тя също трябва да е идеално чиста или дезинфекцирана (може и с йод), а тук вече трябва да се изолира достъпът на въздух до бъдещата бира, защото кислородът става неин враг. Ферментацията трае около седмица, след това към бирата се добавя захар (грубо около 5-6 грама на литър), бутилира се и бутилките се оставят на стайна температура около седмица, за да се газира добре пивото. Следва седмица в хладилник или на студено и... най-приятният момент - дегустацията. Иначе казано, откритието, че и вие вече сте пивовар.
Домашни пивовари от Словакия, Румъния, Молдова, Хърватия, Полша, Германия, Унгария и др. ще се съберат на 1 април в столичния клуб "Терминал 1".


Нататък следва много четене, усъвършенстване на техниките и уменията, попълване на оборудването, намиране на рецепти по ваш вкус. И нови, и нови бири, с които да се гордеете. Ще има и малки грешки, по-рядко и по-сериозни, които да провалят някоя варка, но те са полезни, защото се учите от тях.

Солидарността между домашните пивовари е пословична. В България те са едни от малкото общности, в които цари разбирателство - разменят се рецепти, натрупани знания. Дори вече има няколко регионални клуба на домашния пивовар - шопски (за София), варненски, Сливенски (включва и хора от Ямбол и Бургас), тракийски (за Пловдив и Пазарджик) и търновски (Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец). Веднъж в годината те се събират на национален конкурс, където се лее домашна бира. Тези събития вече имат достатъчно международен авторитет и всяка година на тях гостуват (и като участници в конкурса, и като гости) домашни пивовари от Словакия, Румъния, Молдова, Хърватия, Полша, Германия, Унгария и др. Тази година форумът ще е на 1 април в столичния клуб "Терминал 1".

Един от митовете, свързани с домашното пивоварство, е, че то не е за жени. Това не е вярно - жените се включват не само като помощници или дизайнери на етикета. В България има двайсетина ярки примера на жени, които варят сами бира, и то доста добра.

Следващият мит е, че е сложно. Това не е хоби единствено за просветени технически или за хора, които преди това задължително са изпили няколко цистерни с бира. Достъпно е за всички, навършили 18 години.

Тук трудното е не да започнеш, а да спреш. Понякога домашни пивовари минават на по-горно ниво и започват да правят крафт бира. Но най-често хобито си остава хоби, което ви поглъща и с дни наред си търсите рецепта, обмисляте изпълнението и очаквате своя Бирен ден, когато действително забравяте всичко негативно около себе си.
Продажбата на домашна бира е забранена и това правило е основна точка от етичния кодекс на всеки домашен пивовар. Той прави бирата единствено за да я споделя с близки и познати. Но пък е безценно да можеш да кажеш: "Това е моята бира, опитай!".

Темелко Пампов, от Асоциацията на домашните пивовари в България

Изненадващ ли е бумът на домашното пивоварство в България през последните години?
Погледнато глобално, бумът на българското домашно пивоварство следва световния тренд на разпространение, започнал през 80-те години в САЩ, а в последните десетина години завладял целия свят. В Западна Европа, с изключение на Англия, нещата стоят малко по-различно, доколкото там винаги са съществували малки, независими пивоварни, които произвеждат голямо разнообразие бири, особено в Белгия. А пък в Германия "Законът за чистотата на пивото" регламентира от 500 години как и от какво да се прави пиво. Но в Източна Европа, бившите соцстрани, бумът е огромен. Особено в Полша, Хърватия и Словения.
У нас радващо е, че основната част от домашните пивовари са млади хора, знаещи, любопитни, търсещи да намерят нови вкусове в бирата и да ги споделят с приятелите си.

Успяваме ли да настигнем добрите световни практики в това отношение?
Като асоциация се стремим да прилагаме най-добрите примери от страни, които са по-напред от нас. Стимулираме не само редовните ни членове, но и всички приготвящи домашна бира да се докоснат до световните образци, посочваме еталоните, както и добрите практики. Издадохме със собствени сили и средства, с безкористното участие на ветерани в домашното пивоварство книжка-наръчник на начинаещия пивовар "Домашна бира? Това е лесно".

Доколко вече се чува в Европа за българското домашно пивоварство?
Още от самото начало на организираното домашно пивоварство, 2013 г., работим съвместно с домашни пивовари от Полша, Словакия, Хърватия, Унгария и други. Те са участници, гости и съдии в нашите ежегодни конкурси. Всяка година имаме наши домашни пивовари, които участват в международни конкурси в чужбина, и винаги имаме наградени. Което е доказателство за високото ниво на българското домашно пивоварство.

Какви принципи следва Асоциацията на домашните пивовари в България?
1. Домашната бира е за собствена консумация и не се продава. Но споделянето с приятели е задължително.
2. Ние се учим взаимно - информацията и мненията са безплатни и добронамерени.
3. Нашата цел е да обогатим своята и на приятелите си бирена култура.
4. Ние внасяме разнообразието в бирения свят.
5. Подготвяме основата за малки и независими занаятчийски пивоварни.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3361 прочитания

Безмесни избори 1 Безмесни избори

Вегетарианството и новите тенденции като веган ресторанти, хотели и продукти

27 сеп 2019, 4316 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Каквото направи баба, все е хубаво

Как един американец постла червен килим пред предприемачеството в Южен Кавказ

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10