Времето (не) е наше
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Времето (не) е наше

Времето (не) е наше

За прокрастинацията и начините да се организираме така, че да сме по-ефективни

27141 прочитания

Докато пишех тази статия, изгледах десетки безмозъчни видеа в YouTube и изчетох безброй постове във фейсбук, от които не помня нищо. Направих си кафе, за да съм бодра. Разлях го, започнах да чистя, за да ми е подредено, докато работя. Междувременно осъзнах, че ми трябват нов препарат и домакински гъби, и отидох до магазина, където се отдадох на пазаруване за цялата седмица. Дойде време за обяд и приготвяне на нещо леко. Следобеда вече наистина трябваше да започна да пиша, затова реших да направя като фрийлансърите – да се разположа да работя в някое кафене, където би трябвало да съм по-концентрирана. Уви, срещнах познати и денят мина, без дори да съм отворила работния файл. Аз съм класически прокрастинатор – човек, който отлага вършенето на работата (обикновено творческа) до последната минута.

Прокрастинацията е термин в психологията, означаващ склонност към редовно отлагане на спешни задължения. Специфичното е, че прокрастинаторът много ясно осъзнава належащия характер на конкретни задачи и въпреки това ги игнорира и се разсейва с всякакви битовизми или възможно най-безсмислени дейности.

Хората се делят на два вида: такива, които отлагат и се размотават, и други, които обичат да се готови много преди крайния срок, защото самата мисъл, че имат висяща задача, ги изнервя.

В момента проблемът с организирането на времето и протакането или прокрастинацията се засилва, защото все повече хора работят на свободна практика или от вкъщи. Работата от разстояние изисква много повече усилия на волята и дисциплина, за да може човек да се съсредоточи и да не се пилее.

До 1980 г. над 90% от американците са се отчитали пред мениджъра си на всекидневна база, а през 2016 г. повече от една трета от тях работят на свободна практика и се отчитат само пред себе си. Подобно е положението и в Европа. И в такъв момент мотивацията и доброто управление на времето стават все по-важни.

Огромна спънка се оказват и все по-умните технологии –дори рекламите и спамът в социалните мрежи или в YouTube са таргетирани така, че да са ни интересни. Със събраната информация от Google и от цялото ни поведение в интернет алгоритмите знаят каква музика, лекция или видео с котки да ни предложат за гледане или каква спонсорирана обява да ни изскочи тъкмо за екскурзията, която планираме – хиляди начини да се залисаме още повече в браузване, защото това са все неща, които ни вълнуват, и са свързани с нашите индивидуални вкусове и хобита.

Редакторката Емилия Янева споделя, че се наложило да деактивира фейсбук акаунта си за две седмица заради важен проект в работата: "Всеки казва: "Е, какво толкова, няма да го отваряш!" Но не ми е толкова лесно - изкушавам се и знам, че единственият начин е пълното откъсване."

Условията, в които работим се променят, и именно хората, които могат да се приспособят и да намерят сили в себе си, да определят сами сроковете и задачите и да се самоконтролират, са новите успешни специалисти.

Ключът към мотивацията според носителя на "Пулицър" и журналист в The New Yorker Чарлз Дъхиг е чувството за контрол. В неговата книга Smarter Faster Better от 2016 г. се описват опитите на психолози и невролози да изследват мотивацията и причините за прокрастинацията. "Колкото повече липсва чувство за контрол над ситуацията, защото правилата не са ясни или срокът е кратък или по някаква друга причина, толкова повече липсва мотивация, съответно започва протакане."

Според психолозите има различни нива на прокрастинация, но първата стъпка винаги е да осъзнаем, че сме склонни към нея. Не е задължително цял живот да сте този от тип хора, които отлагат отмятането на работата. Може и просто да сте в такъв етап. "Отлагането може да е плод на личностна нагласа при някои, но е и налагащ се във времето модел. Липсата на удовлетвореност от труда, признание и осмисленост на усилията в много висока степен са резултат от несигурността и неопределеността, в която живеем", казва Маргарита Бакрачева, психолог и доцент в БАН.

Друга възможна причина за отлагане на конкретна задача е страхът, че не можем да се справим с проекта или страх от обратна връзка от колеги или клиенти. Ключово е да се разбере, че дори да е спорадична, с времето склонността към протакане се засилва, защото лошите навици се оформят много лесно.

Според доц. Бакрачева въпреки факта, че всеки има необходимост от дългосрочни цели, отсъствието на директен стимул намалява не само външната, но и вътрешната мотивация: "В един момент човек си дава сметка, че единственият смисъл е случващото се тук и сега." С две думи, водеща е вътрешната ни мотивация. Когато обаче хронично липсва външно подкрепление, тя спада.

Това външно подкрепление може да си създадем изкуствено чрез техники за организиране или някакви малки награди. Например, ако работя без прекъсване до обяд, ще изляза на разходка, ще си купя малък подарък, ще поиграя половин час на плейстейшъна.

Но признаем ли вече веднъж, че имаме склонност към прокрастинация, всичко става по-лесно. "След като замалко щях да съсипя кариерата си с отлагане миналата година, тази реших да си давам повече време за изпълнение на задачите и да поемам реалистични отговорности, научих се да казвам не и да си давам реална сметка колко работа мога да поема и да свърша качествено", казва Радостина Кейн. Тя се научава да си планира дни за почивки и да не се обвинява, че не е достатъчно продуктивна, както и да не изисква твърде много от себе си. Радостина Кейн интуитивно е усетила каква е една от честите причини за прокрастинацията – преумора и синдром на прегарянето - и успява да се измъкне от затворения кръг. "След като намалих темпото на работа, нещата се случват доста по-добре през последните месеци."

Прокрастинацията като характеристика на креативните

Забравете всичко, което изчетохте дотук, защото някои хора като преподавателя в Университета в Пенсилвания Адам Грант се учат нарочно да отлагат работата си до последната минута. "Самият аз съм от хората, които винаги са приключвали много преди крайния срок, и за мен това беше хубава черта на характера до момента, когато ми попречи да взема правилното решение", казва Грант. Така пропуска да инвестира в стартъп на негови студенти – Warby Parker. "Първоначално бях много уверен, че идеята им да продават дизайнерски очила на приемлива цена онлайн, ще е успешна. Но когато трябваше да пуснат сайта в експлоатация, той още не беше готов, те дори не бяха измислили име на бранда, аз реших, че са прокрастинатори, които не могат да си организират времето, и ще се провалят."

Година след това те се превръщат в един от най-успешните стартъпи и продават над 500 000 чифта очила. В този момент Адам Грант се замисля, че отлагането на взимане на решение до последния момент може да не е признак на безсилие или безотговорност, а всъщност да води до измисляне на най-оригиналното решение. Той и професор Джихае от Университета в Уисконсин правят заедно експеримент със студенти, на които дават едни и същи задачи, но докато притискат едните да ги свършат веднага, на другите оставят време да отлагат до последния момент и именно те дават по-добри и оригинални решения на поставените предизвикателства.

Психологът Тимъти Пихил обори заключението на Адам Грант в своя статия, публикувана в Psychology Today. Според него експериментът не е проведен правилно и бърка "закъснение" с "прокрастинация". В опитите на Грант отлагането на приключването на задачата е целенасочено и планирано, докато хората, които са склонни към прокрастинация, често отлагат неосъзнато или дори да осъзнават, че протакат, те се измъчват и ситуацията им тежи.

Въпреки това много хора споделят, че наистина работят най-добре, притиснати от времето. "Аз съм от професионалните прокрастинатори, нещата ми се получават най-добре, когато ме притискат крайните срокове. В началото се ядосвах и измъчвах, но вече се примирих, че гарантирано най-добрата ми идея блесва именно тогава, когато имам изключително малко време, за да я изпълня", казва Вася Атанасова – доктор по информатика в БАН. "Затова вече спокойно си прокрастинирам до последно, докато накрая не усетя едновременно пронизващото чувство в стомаха от наближаващия краен срок и ентусиазма от оригиналната идея."

Техники и приложения за организиране на времето

- Една от най-известните техники за висока продуктивност и същевременно за справяне с прокрастинацията е pomodoro. Името идва от вид италиански кухненски часовник. Техниката е 25 минути работа и пет минути почивка. На всеки четири "домата" или работни процеси от по 25 минути ви се полага по-дълга почивка от 15 минути. Съществуват множество варианти на pomodoro приложения за телефона, които с аларми известяват кога са минали минутите и под формата на игра се отбелязват червени домати за свършена работа и зелени за почивката. Има го и във версия за компютър, както и онлайн, без нужда за инсталация на www.tomatoid.com

- Приложението Omnifocus 2 – помага за концентрация и организиране на задачите. Използва системата на Дейвид Алън Getting Things Dones по книгата му бестселър. Много интуитивен дизайн, лесно се синхронизира с всички устройства на Apple (но е само за тях) и струва 40 долара за iPhone. (www.omnigroup.com/omnifocus)

- Правилото за 10-те минути – страхът от започването е основното нещо, което ни подтиква да отлагаме. Доказано е, че ако успеете да убедите сами себе си да започнете с мисълта, че ще работите само десет минути, всъщност няма да спрете след десетата минута. В 90% от случаите хората продължават да работят и довеждат нещата до успешен край. Прост психологически трик

- Програми, които блокират определени страници – социални мрежи или други "черни дупки" онлайн, които ви губят времето. Stay Focused, Block Site, Nanny – след като въведете сайтовете, до които искате да бъде блокиран достъпът ви за колкото часа, ще трябва да работите. Но за по-сигурно си изключете и интернета на телефона.

- Временно деактивиране на регистрациите в различните социални мрежи и изтриване на целите приложения от телефона

- Подкасти за висока продуктивност:

o в предавания от по две минути се дават кратки и ясни съвети, които да ви мотивират за ежедневните дейности www.productivity.podbean.com

o www.gettingthingsdone.com/podcasts/ - с идеи от автора на бестеселъра Getting Things Done от 2011 г.

o The 5 am miracle (www.jeffsanders.com/the-5-am-miracle-podcast/) – помага за изграждане на добри навици сутрин рано, които да ни мотивират за организиране на времето през деня

- Singletasking – само по една задача, никакво разсейване с много дейности едновременно. Обикновено човек има по 70 000 мисли на ден, което означава 49 различни мисли за една минута. Голямо предизвикателство е как да се съсредоточим само върху едно нещо – книгата Singletasking на Девора Зак от 2015 г. дава съвети как да постигнем това

- Записване на всичко, което би ни отвлякло вниманието. "Всички приложния и агресивни техники за справяне с отлагането ме отблъскват и не ми действат, по-скоро имат обратен ефект и още повече ми пречат да се съсредоточа. Затова практикува осъзнатост (mindfulness) – записвам си всичко, с което ми се иска да се разсея. Вместо да отварям туитър, пиша "искам да отворя туитър", "имам порив да отида до магазина" и т.н.", казва UX дизайнерката Десислава Чонгарова. И твърди, че това работи за нея.

Докато пишех тази статия, изгледах десетки безмозъчни видеа в YouTube и изчетох безброй постове във фейсбук, от които не помня нищо. Направих си кафе, за да съм бодра. Разлях го, започнах да чистя, за да ми е подредено, докато работя. Междувременно осъзнах, че ми трябват нов препарат и домакински гъби, и отидох до магазина, където се отдадох на пазаруване за цялата седмица. Дойде време за обяд и приготвяне на нещо леко. Следобеда вече наистина трябваше да започна да пиша, затова реших да направя като фрийлансърите – да се разположа да работя в някое кафене, където би трябвало да съм по-концентрирана. Уви, срещнах познати и денят мина, без дори да съм отворила работния файл. Аз съм класически прокрастинатор – човек, който отлага вършенето на работата (обикновено творческа) до последната минута.

Прокрастинацията е термин в психологията, означаващ склонност към редовно отлагане на спешни задължения. Специфичното е, че прокрастинаторът много ясно осъзнава належащия характер на конкретни задачи и въпреки това ги игнорира и се разсейва с всякакви битовизми или възможно най-безсмислени дейности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    knb avatar :-P
    knb

    Добре че ми напомнихте за блокирането. :wave)

  • 2
    velikobb avatar :-|
    velikobb

    Аз не обичам да "прокрастинирам", по-скоро предпочитам да протакам или просто да отлагам... За какво ли ни е този български език като чуждиците са по-"куул" и звучат доста "фенси"...

  • 6
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    До коментар [#2] от "velikobb":

    Не си прав. Виж как достолепно звучи: про-крас-ти-ни-рам. Не е като някакво си глупаво "отлагам". Учено звучи.

  • 7
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Ако една работа може да се отложи, значи не е спешна. Аз като се прибера от работа започвам с нещо, което не търпи отлагане - правя си салата и си наливам една ракия. "Фърст тингс фърст" (анд аз не съм ступид, зная инглиш)

  • 8
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    С тая прокрастинация се оляхте де. Инак матряла е добър :)

  • 9
    gost22 avatar :-P
    gost22

    До коментар [#2] от "velikobb":

    До коментар [#6] от "panta_rhei":

    Точно и на място са използвали странно звучащ термин. Така е трудно да се отсвири проблема, щото е "просто отлагане". Елементарна психология — странните неща (и термини) тревожат (щото подсъзнателно, странностите се възприемат като сериозен източник на заплаха и им се обръща внимание, та да си спасим кожата овреме) и от там могат да послужат за "мишена" на усилията по постигането им, или по разкарването им (както е в нашия случай).
    А за "измерването" в края на статията... да бе, да. Ако се оставите до края на реалния срок, то няма как да знаете дали сте измислили оптималното решение или просто сте намерили някакво решение и сте "изгасили пожара". От там и заблудата, че работите най-добре под стрес — просто нямате база за сравнение щото имате само едно решение. Съвсем елементарно: ако работите отлично под стрес (в края на срока както е тук), то разумно би било да си сложите сами три крайни срока, да намерите три решения на проблема и накрая да изберете най-доброто. Гаранция, че в повечето случаи, следващите решения ще са по-добри. Дори народа го е усетил, и го е формулирал пределно ясно: "Да му имам втория акъл на българина, онзи акъл, дето му идва отпосле."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK