Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Баш майстори

Няколко специализирани работилници в София и услугите, които те предлагат

© Цветелина Белутова


Часовникарят

Гаро Дикран Шадиян е трето поколение часовникар и със своите 65 години в занаята – един от най-опитните в София. Той започва да помага на баща си още десетгодишен. Тогава ателието им е на бул. "Витоша". През годините сменя няколко адреса, като от 1990 г. работното му място е на партера на ул. "Георги С. Раковски" 110.

Сервизът предлага ремонт, реставрация, включително на фасадни и стенни часовници, смяна на батерии, каишки, верижки,стъкла, продажба на часовници. Синът му наследява занаята и се занимава с другите две ателиета под името на Shadiyan в София – в Sofia Ring Mall и Sky City Mall.

"Почти не", отговаря 75-годишният часовникар на въпроса дали някога се е изправял пред неразрешим проблем. "Случвало се е само с най-старинни часовници, които са се нуждаели от пълно рехабилитиране."

Гаро не се оплаква от липса на интерес и дори смята, че в занаята има свеж полъх. "Има много хора, които искат да си възстановят старите часовници." През годините не е имало и проблем с намирането на ново попълнение, тъй като сам ги е обучавал и е оставал впечатлен от работата на по-младите.

Работи с клиенти от цялата страна, като чуждестранните не са изключение – наскоро англичани дават старинни часовника за поправка тук поради огромната разлика в цените за услугата в Англия. Заетостта варира според спецификата на ангажиментите. "Някои дни няма работа, в други дни има много работа. Намират ни основно през уебсайта."

Шадиян държи да е в крак с технологиите, но признава, че още не е навлязъл в смарт часовниците. През две години отива на специализация в Швейцария, където се запознава с новостите и най-актуалните практики.

Светослав Тодоров

Автор: Цветелина Белутова

Реставратор на пиана

Преди години Петър Димитров намира изхвърлено и счупено пиано "Стейнуей" от 1873 г. пред една ромска къща – реставрира го с много усилия, налага се да изпрати механиката му в Германия, за да направят копие. След ремонта продава пианото във Виена за 6000 евро в реномирана музикална къща, а те го препродават за над 20 000 евро. Петър Димитров създава фирмата си за реставриране на пиана и рояли Presto преди 26 години, обучава се на реставраторския занаят във Виена, преди това завършва Музикалната академия и е диригент, свири и на пет различни инструмента.

Често пред работилницата му в локалното на "Цариградско шосе" паркират камиони, които карат пиана от цяла Европа, за да ги реставрира. Всъщност половината от дейността му е в чужбина. "Моята мечта беше да превърна България в реставраторски център и да има такъв имидж, но това се случи в Полша вместо тук. Ние имаме недостиг на специалисти, голяма част от българите ги мързи да работят и не са прецизни в труда си", казва Петър Димитров.

Въпреки че страната ни не се превръща в реставраторския център на Европа, както му се иска, той си е изградил име и постоянно получава поръчки от чужбина - в момента работи по два рояла от Австрия и пет пиана от Германия, които реставрира. Но тенденцията през последните години е някои инструменти се карат чак в Китай за реставрация, защото има икономически смисъл – въпреки цената на транспорта дотам и обратно (около 1000 евро).

Не само инструментите пътуват през цяла Европа, за да стигнат до работилницата Presto - често и самият Петър Димитров работи в концертни зали по света: "Преди две година акордирах пиана в музикален колеж в Лондон." Обикновените пиана трябва да се акордират минимум два пъти годишно, но ако е инструмент, на който се изнасят концерти, трябва да се акордира след всяко представление. А днес след нашия разговор той заминава за Мюнхен за среща с негови клиенти. Работата му е свързана и с много добро познаване на всеки елемент от инструмента, защото понякога ценни екземпляри са скрити до неузнаваемост.

"Един ден ми се обажда жена, която прави основен ремонт и иска да се отърве от старо руско пиано, пита дали бих го откупил, казах й, че не представлява интерес за мен, но тя много настоятелно се примоли поне да го изнесем." На адреса Петър Димитров заварва инструмент със счупено краче, пълно с хоросан и на пръв поглед от най-масовите пиана, внасяни едно време от Русия – с незнаен надпис "Киров". Решава, че няма стойност и не би го реставрирал, но в процеса на разглобяване открива, че всъщност механиката му е Renner – най-скъпите пиана и рояли се правят именно с такава механика, но не и руските.

"Точно един колега се беше запътил към него с чук и го спрях в последната секунда" – после забелязват, че никъде по елементите няма отличителни знаци, а обикновено на резонатора и лирата винаги има надписи. "Тогава се сещам за историите, че по време на Втората световна война, когато руските войници се изтеглят от Европа, от много европейски фабрики взимат полупроизведени инструменти, детайли, които после сглобяват в Русия – и това всъщност отвътре е изцяло немско пиано и е много ценно, с фантастичен звук."

Реставрацията струва повече пари, отколкото има смисъл, но професионалното предизвикателство кара Димитров да не се отказва. Майсторът предупреждава хората да внимават, ако си купуват старо пиано от обява: "Често се подлъгват от цена като 200 лв. за стар инструмент, но после следва скъп ремонт. Ако се окаже, че в такъв инструмент най-важният възел - вирбели, е развален и то не може да се настрои, тоест не става за свирене, той трябва да се смени, което струва 800 лв. Смяната на чукчета е около 800 лв. – тези цени за ремонта също трябва да се изчисляват. "Самият аз до десетата си година от работата ми в този занаят правех грешки, отнема много време човек да добие набито око, трябваха ми десет години само да науча азбуката на занаята."

"Вече само с един поглед мога да кажа с точност до 10 години кога е произведено пианото, при положение че може да е в рамките на 140 години", казва Петър Димитров.

Другият съвет, който обикновено дава на клиентите си, е да не купуват електронни клавиатури за децата си, ако целта е да се учат да свирят на тях: "Ако човек се научи да свири на класическо пиано, после без проблем може да свири и на кийборд, но обратното не важи."

Освен с ремонт, акордиране на пиана на адрес той се занимава и с продажба на вече ремонтирани от него инструменти. В момента в музикалната му къща сред реставрираните пиана и рояли най-евтиният инструмент е "Стейнуей" за 25 000 лв. Продават всичко с пет години гаранция, може и на изплащане, предоставят и възможност за замяна с друг инструмент след време, ако клиентът реши.

Съвети за поддръжка на пиано:

Пианото се акордира два пъти годишно.

Ако на него се изнасят концерти, трябва да се акордира след всеки концерт, защото иначе започва да звучи фалшиво.

Хубаво е в дъното на инструмента, вдясно от педалите, да се поставят два буркана с вода, които да се пълнят на всеки два-три месеца, когато водата се изпари. Ако въздухът изсъхне, щетите по инструмента са фатални.

Молците са заплаха за пианото – лавандула или малко нафталин в корпуса му ще го предпази

Помещението, в което се намира пианото, трябва да се проветрява често, особено ако има парно.

Тамара Вълчева

Автор: Цветелина Белутова

Шивачите

На ъгъла на "Стефан Стамболов" и "Братя Миладинови", точно до входа на Женския пазар, обикновено има опашка от всякакви хора, обединени от спешната нужда да си зашият или прекроят нещо. Там от точно 70 години се намира работилницата на шивашки кооператив. Докато разговарят с нас, шивачите не спират да работят, защото опашката ги чака.

Богдана Христова подгъва пердета, тя е на 72 години и цял живот се занимава с шиене: "Имах бригада от кроячки и шивачки, но всичките ми работнички се пенсионираха. И както цял живот шиех, сега вече само кърпя и преправям." Никой не продължава занаята й, въпреки че дъщеря й се занимава с пачуърк в свободното си време – "даже от спортните тениски на внучка ми, която е състезателка по волейбол, направи одеяло".

Роза Гекова работи като шивачка от 32 години: "Аз съм от най-младите в занаята." Тя е завършила шивашкия техникум, където още със започването на училище е подписала договор за работа и впоследствие я изпратили тук. "От 1985 г. съм в това ателие и си харесвам работата, но вкъщи и едно копче не зашивам." Сега е управителка на цеха и участва в управителния съвет на кооператива.

Единственият мъж в ателието, Никола Илиев, или дядо Кольо, както му викат всички, държи същите големи ножици Solingen, с които работи цял живот, а в момента с тях разкроява панталони: "Нямам нужда от кройка, знам всичко наизуст, работя като шивач от 1958 г." Той е последният в това ателие, който работи върху мъжки костюми. "Едно време имахме толкова много работа, че приемахме поръчки за костюми само първия ден на месеца, тук бяхме деветдесет души, имаше четирима майстори на смяна. Аз шиех по дветдесет костюма на месец", казва шивачът.

Зюмбюла Телаки чевръсто сменя ролките конци с различни цветове, чакат я да довърши една яркожълта блуза, с много от клиентите се познава, все пак шие тук вече 56 години. "През тези години сме правили какво ли не, шиехме илици на ръка даже като нямаше машини." Люба Тончева също е тук от над 50 години: "Преди години билетът за градския транспорт и оверлог бяха на една цена – а сега оверлогът е 60 ст., а билетът - лев и шейсет."

Мъчно им е, че няма кой да продължи занаята: "Всеки гледа да спечели пари по лесен начин, а не да работи и никой млад не иска да се занимава с шиене, сега всички искат да са моделиери или да са шефове."

"Не съм мислила, че на пазара ще ми трябва английски, но има все повече туристи. Обяснява ми един: кръц оттук, кръц оттам и само повтаря ок и накрая, като дойде да си вземе панталона, се оказва, че бил за стесняване, а не за скъсяване", смее се Роза.

Предимството на това, че са към кооператива, е, че не плащат наем за ателието. Освен това имат право на почивка в станциите, които все още съществуват, получават парична помощ за купуване на очила. Всеки майстор тук взима колкото си изкара сам, материали купуват с парите от печалбата. Което също не е малък разход - българските конци са качествени, но по-скъпи от китайските и турските, затова рядко си позволяват да купуват от тях.

"Но сме имали и клиенти, които носят сака за преправяне, които са по 200 – 300 евро, тогава ги шием с български конци." Най-често клиентите им идват за преправяне на дрехи, които са си купили онлайн и не са им по мярка: "Вече не искат да им шием ние дрехите, въпреки че предлагаме такава услуга, но пък постоянно преправяме", казва Роза и подканя момчето с тишърта с оригинална щампа да излезе от съблекалнята – взима му мярка и веднага започва да му преправя тениската, докато той изчаква.

Сроковете за изпълнение на поръчките зависят от натовареността им, но се стараят да са готови същия ден или до два дни. Шивачите тук работят на две смени, а работното време е всеки ден от 7 до 19 ч. без неделя.

Тамара Вълчева

Автор: Цветелина Белутова

Мисия BMX

Цачо Ангелов (29 г.) кара BMX от ранните си тийнейджърски години. "Хиксърите", както наричат себе си любителите на този спорт (BMX = bicycle motocross), са повече от 200 само в София, а в цялата страна са над 1000 души.

С увеличаването на интереса и съпровождащата го стрийт култура все по-често се усеща нуждата от резервни части за поддръжка, както и части, с които да персонализираш колелото си. В отговор на всичко това Цачо създава Bigup!, онлайн магазин, изцяло специализиран за BMX. Поръчките от цялата страна не спират, а от декември миналата година успоредно с електронния той отваря и управлява физическия магазин на Bigup! в центъра на София заедно с Христо Илиев (20 г.) - един от най-добрите хиксъри в цяла България.

Първоначално идеята е хората да могат да видят и разгледат частите на живо в магазина, преди да си ги купят, но по-малките клиенти нямат желанието и уменията да си ги монтират сами. Така в Bigup започват да предлагат услугата ремонт и монтаж. Вилките се чупят най-често. Гумите и спиците са друг консуматив, който често се сменя. Счупена рамка не е препоръчително да се ремонтира, защото при следващия скок може да се раздели на две, да паднеш по лице и играта значително да загрубее. Но най-важно е да се знае, че частите се чупят главно заради неправилно каране и груби приземявания.

За Христо всички трикове могат да се научат с правилна нагласа и повече усилия. Трябва да преодолееш страха от това, че нещо по BMX-a може да се счупи. Или по самия теб. "Всичко е трудно, докато не се научи", споделя той. А ако караш често, на всеки 3-4 месеца трябва да се сменят някакви части, да се проверяват, защото ако има нещо спукано, то се счупва и се озоваваш на земята.

"Да караш и да поддържаш BMX в днешно време започва да се превръща от цялостно преживяване и личностно израстване в мода с краткотраен ефект", опасяват се Цачо и Христо. "По-малките искат да са готини, да си купуват най-новите и най-скъпите части, да се фукат пред приятелите си. Но когато се стигне до най-трудното - да прилагат упоритост и ежедневни усилия, за да правят триковете на уредите и същевременно да изразяват себе си - бързо се отказват." Друг проблем, който двамата хиксъри виждат, са постоянните опити за имитация. "Да копираш триковете на другите е безсмислено. Всеки трябва да кара с неговия си почерк. Ако ти носи удоволствие, значи го правиш правилно."

За Цачо и Христо устойчивото развитие на Bigup и BMX като спорт и начин на живот са от съществено значение. "Нашата цел не е да трупаме пари. Искаме хората да разберат, че като пазаруват от нас, подкрепят българския спорт. Следващата стъпка е да инвестираме пари в изграждането на уреди, които да даряваме на скейт паркове в цялата страна. А колкото повече интерес има към този спорт, толкова по-вероятно е да се организират състезания и събития."

Bigup! се намира на ул. "Паренсов" 45 работно време 12:00 - 19:00 ч.

Кристина Божидарова-Мечева

Автор: Цветелина Белутова

Реставратор на грамофони "Любимият ми музикален магазин в Солун драстично се промени през последните няколко години – дисковете намаляха, а на тяхно място се появиха стари и нови плочи – тази есен имаше тройно повече винили от миналата година", казва Лъчезар Радев.

Неговата работа, както и тази на съдружника му Светослав Ценов, обединени под името Ecobox, е пряко обвързана с тенденцията винилите и грамофоните да са на мода отново. Те реставрират грамофони, произведени през втората половина на ХХ век: "Това, с което сме уникални, е, че не само ремонтираме уредите, така че отново да проработят, но реставрираме кутията, почистваме ги, боядисваме, ако е нужно, възстановяваме надписи и елементи, оправяме драскотини.

Навсякъде в европейските страни има отношение към предмета, уважение, хората се опитват да запазят и поправят любимите си вещи, преди да купят нещо ново, в България тепърва се развива културата на ценител."

Докато разговаряме, в работилницата звучи джаз от швейцарския им грамофон Lenco. Сред любимите им грамофони, които им носят за ремонт, са класическите ролкови Revox – създадени малко след Втората световна война от немско-швейцарска фирма.

При тях идват всякакви хора – от тийнейджъри до осемдесетгодишни меломани. Желания всякакви: "Някои клиенти искат такава реставрация, че грамофоните да изглеждат като нови, излезли от магазина, други предпочитат да махнем железата и да направим по-интересни кутии, сменяме дори и шасита." Имат разработен модел с изцяло дървена конструкция във варианта с различна дървесина.

А най-честите повреди по уредите са на електролитните кондензатори, припоят, с който се свързват към останалата част на устройството: "Доскоро там се ползваха смеси с калай и олово и сега те трябва да се почистят и подменят със съвременни не толкова вредни за околната среда и здравето материали, без олово." Игличките на грамофона са по-лесни за смяна, защото все още се произвеждат. Процедурата по ремонт трае различно според вида на реставрация – от няколко дни до няколко месеца.

"Магнетофон Tandberg от 70-те години дойде при нас с повредена интегрална схема, връщането му към живот отне почти година." Те поправят и стари радиоапарати и касетофони. Заведения, които искат да имат винтидж атмосфера, също поръчват преработка на уреди, наскоро реставрират класически ролков магнетофон, който да свири отново в софийски бар.

Другото занимание на Лъчезар Радев и Светослав Ценов е да произвеждат тонколони по техен дизайн, в момента ги патентоват с името Daydream. "Особеното е, че не са затворени в кутия, а басовите озвучители са разположени върху извита дървена плоскост, по този начин басът не е затворен в обем, който да модифицира звуковата вълна, която излъчват." Колоните вече имат своя дебют през декември на експо за аудиотехника в Рим: "Имаше много позитивни отзиви и сега отиваме на един от най-големите световни форуми в Мюнхен", казва Лъчезар.

Работилницата им се намира на булевард "Илиянци" 12.

Как се поддържат грамофон и плоча:

Винилът винаги трябва да стои прав

Да не е притиснат

Да няма прах и пряка слънчева светлина

Грамофонът трябва да се почиства всеки ден от прах

Да не са подлага на вибрации и резки температурни промени

Тамара Вълчева

Автор: Цветелина Белутова

Обущар

В обущарницата на ул. "Мизия" 2 до ъгъла с "Цар Иван Асен II" постоянно има хора. Често клиентите на Елица и Пламен Кратунови се спират тук просто да си побъбрят, дори когато минат да оставят обувки за поправка се задържат по половин час, за да обсъдят най-новите теми, които ги вълнуват. Днес цари голямо оживление, защото обущарката Елица навършва 43 години: "От 17 години се занимавам с обущарство, но никога не съм предполагала, че това ще е призванието на живота ми."

Всичко става случайно – през 90-те години Елица пробва различни професии, работи в ресторанти и магазини, но в крайна сметка решава да изучи занаят, за да може да разчита винаги сама на себе си. "Започнах да се уча при колеги обущари – в началото не виждах нищо интересно, за мен това беше просто препитание, начин да изкарам пари за наем и храна. С времето навлязох в тънкостите на занаята и сега много си обичам работата", казва Елица Кратунова. След като отваря собствена обущарница, към нея се присъединява и съпругът й.

На пръв поглед би трябвало заради масовото производство на евтини обувки и чанти да имат по-малко работа отпреди, защото хората са склонни всеки сезон да си купуват нови чифтове. Но е точно обратното - имат повече работа. "Евтините стоки са толкова некачествени, че рядко издържат цял сезон, понякога идват при нас за поправка на втората седмица, след като са ги купили. Говорим дори за много скъпи обувки, просто са некачествени."

Често им се налага да лепят сандали и летни обувки – на температура над 30 градуса обувките се разлепват. "Италианските материали: лепила, кожа, капачки, са по-некачествени от българските, тук производителите не искат да правят различно качество стока – примерно по-качествени, но скъпи капачки." Швейцарските материали Mr. Mint се продават по-евтино в България, отколкото в Швейцария, научили от техен приятел швейцарски обущар.

Според Елица италианските обувки са красиви и елегантни, но не са здрави и особено ботушите не са предвидени за българска зима. "Българките така и не могат да разберат, че италианските тънки, облечени в кожа токове са за опера и кола, а не за паветата на "Иван Асен"."

За да се свърши качествено работата, трябва да работи с не повече от десет чифта, но в българските условия не е така, обикновено има много поръчки. Средният срок за изпълнение на поръчка е до два работни дни. В ателието на Елица си имат и уред ветеран - машина кърпачка от Втората световна война.

Тук ремонтират още кожени якета, чанти, чадъри, брезентови покривала, дори укрепват колички. "Част от работата ни е да обръщаме внимание на клиентите – все повече хора са самотни, не си говорят с близките вкъщи и идват тук, за да си говорим, ние се опитваме винаги да сме отзивчиви, дори да имаме много поръчки, говорим с тях, докато работим."

Според Елица Кратунова обувките менте се разпознават много трудно, трябва първо да се поносят: "Вече дори изкуствените кожа и велур ги правят с ръб, подобен на естествена кожа, чак когато се разреже, се вижда, че вътре е мушама."

С годините са научили редовните си клиенти да си носят любимите обувки в края на всеки сезон "за профилактика".

Работното време е между 10 и 18:30, от понеделник до петък.

Тамара Вълчева

Съвети за поддържане на обувки и чанти:

Всекидневно миене и лъскане на обувки.

Велурените обувки трябва да се пръскат със спрей за велур по няколко пъти на ден, защото много попиват прах.

Светлите чанти може да се поддържат с прясно мляко.

В никакъв случай обувки, маратонки и кецове не трябва да се перат в пералнята.

Да се сушат само на сянка, защото материалите се втвърдяват от слънцето.

Да не се сушат на парно или в близост до печка.
Автор: Цветелина Белутова

Лютиер

Владо Тилев е лютиер с над 20-годишна практика. Роден е в семейство на класически музиканти и в началото поема по техния път. Свири на виончело и завършва в Германия, но се отказва от музикантска кариера, след като не успява на конкурс за радиооркестър.

"Имах късмет да нямам успех." Решава да се пренасочи към лютиерството, което е изучавал в Германия наред с музиката. В началото на 1994 г. се връща в България и отваря ателието, което се занимава с реставрация и създаване на класически струнни инструменти и лъкове, както и всякакъв вид поправка.

"Скочих от едното в другото. За седмици реших, че преустановявам свиренето и се насочвам към лютиерството. Не беше емоционално решение. Когато човек е на 25-26 години, решенията се взимат бързо. Ако бях продължил с музиката, може би щеше да е като паралелна заетост. Но аз съм човек, който, може би защото е немски възпитаник, обича да се занимава с едно, за да е фокусиран в него."

От две години ателието работи предимно с поръчки от чужбина, основно с клиенти от Германия, Япония, понякога САЩ. "Любовта ми е в реставрацията." Работил е с инструменти на около 300 години, но не отдава голямо значение на това. Започва напълно сам. "Човек първо трябва да развие името си, да е постоянен, да е добър мениджър. Особено последното, защото има хора, които са много талантливи, но трудно продават труда си." След 5-6 години привлича един помощник, после и втори. "Няма много хора, които да са добре обучени, а работата ни е изключително разнообразна като детайлност."

Казва, че трудно може да опише един ден в ателието, тъй като всяка поръчка изисква различно внимание. "Има инструменти, които са толкова съсипани, че за възкресяването им трябват по 2-3 месеца работа. Други поправяме за един ден." Най-голямата трудност? "Да накараш един незвучащ инструмент да звучи идеално. Всичко останало е по-лесно и видимо – виждаш къде е счупено, поправяш го. Докато да накараш един инструмент да зазвучи добре, означава да разбереш защо това не се получава, а причините могат да бъдат сто или комбинация от проблеми. При всички положения не е имало инструмент, който да не съм накарал да звучи по-добре."

Не смята, че старинният занаят губи позиции, но контекстът около него се променя. "В Европа хората, които се занимават с музициране на струнни класически инструменти, са все по-малко. Оттам пазарът се свива, а има все повече хора, които се занимават с този занаят. В Китай, Южна Корея и Япония класическата музика се развива много по-интензивно, отколкото в Европа – не съм сигурен защо, може би сега е дошъл моментът да глътнат нещо от културата ни. В момента Китай бълват много инструменти, от най-долно до средно добро качество. Центърът се измества на Изток."

Ателието се намира на бул. "Патриарх Евтимий" 8

Светослав Тодоров


2 коментара
  • 1
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Браво на тези хора, които поддържат традициите!

  • 2
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Абе, как успяхте да измислите понятие "ролков грамофон"? Човекът на снимката държи магнетофон, а зад него има още един.
    Така и така сте ходили на място, да бяхте помолили да ви покажат кое е грамофон и кое магнетофон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK