Заети до доказване на противното
Няколко гледни точки към фразата "Много съм зает", защо се е превърнала в синоним на успеха и помага ли ни т.нар. мултитаскинг
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Не вдигам глава от компютъра, докато разговарям с човек на живо, но винаги се извинявам за това. Ходя с отворен компютър по улицата и говоря по телефона, редактирам нещо, докато гледам филм. Не обичам да казвам, че съм много заета, но обикновено си личи. В моята работа всички графици и планове са относителни, защото понякога зависи от терористи, бедствия и аварии. Положението е 24/7", казва главната редакторка на "Дневник.бг" Велислава Попова.
Без съмнение многото задачи й пречат, когато ограничават свободата й да направи или преживее нещо друго, трябва да свърши чуждите задължения и се занимава с пипкава организационна, но неизбежна работа. Понякога 39-годишната редакторка работи през целия уикенд, но ако онова, с което е ангажирана, й харесва – не й пречи. Велислава е потопена в работата си с дългогодишно удоволствие и любопитство, но отскоро започва да се упражнява в увеличаване на свободното си време и в дисциплиниране да излиза на обяд по-често.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
4 коментара
Да се говори за заетостта-като-проблем в едно общество, в което културата на професионализма е сравнително слабо развита, може да означава само едно: внос на готин лайфстайлец. Дотук добре. Но защо аджеба (както биха казали не-дотам-заетите) истинските мотиви на дадения текст остават скрити за автор и редакция? Може би поради голямата им заетост? Или защото са заети не със заетостта, а най-вече с нещо много по-важно: себе си?..
Като гледам с каква скорост пристигат новините и как масово народът е във Фейсбук целодневно, никой не се преработва нито у нас, нито където и да е по света. А ако има такива, които го правят в желанието си да изглеждат важни, пропускат същественото - просто да се наслаждават на живота. И, да, има време за всеки и всичко, стига до го поискаме. Вече има концепция за 4-часова работна седмица, така че това е бъдещето. На някои може да им се стори крайно, но с цялата автоматизация и роботизация, която настъпва уверено, няма друг начин. Истината е, че всичко е в баланса, и там, където има отклонения от него, винаги идва момент или събитие за корекция.
Кефи ме на разни конференции има поне 50% от аудиторията цъка на лаптопите срещи, планирания или трескаво цъкат през ви пи ен-а нещо на отдалечения сървър. Успокойте се бе хора, просто идва един момент в който всичко се осира със или без ваше участие, като сте извън офиса, извън офиса сте и т'ва е :)
В основата на капитализма е заложено да се бачка до откат. Печелят най много най големите експлоататори на ресурси в това число и човешки. Изключения има, но са изключения. Правилото е, ако искаш да успееш трябва да даваш 110% или да взимаш 110% от подчинените си. Отклонението от това правило се интерпретира като пропуснати ползи и низка ефективност.
Капитализма не се интересува от това дали ресурса се чувства щастлив ... стига да дава 110%. Чак сега взеха да се усещат обаче, че като натовариш някой на 110% като време в условията на мултитаскинг реално ефективността му не е 110% ... че даже може да падне и доста надолу. И не че нещо индустрията става по хуманна. Просто си прави сметката, че май ще спечели повече от някой натоварен на 90% ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.