

Савина Николова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Приготвянето на сладолед е наука и изкуство, което индустриалното производство убива. Все по-масово се работи с готови бази, плодови пюрета и сухи смеси, което за съжаление променя практиките дори в Италия. Майсторите се измориха и откриха по-лесни и удобни начини.Днес почти никой не иска да чисти череши на ръка, старомодното занаятчийство не влиза в бизнес плана на повечето джелатерии.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
6 коментара
Кога ще започнете да означавате подобни статии като платена публикация или рекламен материал. Освен това мога да споделя предостатъчно лесни и бързи рецепти за домашен сладолед и без всички тези превземки.
Gelateria Naturale напоследък рекламират някакви безумно скъпи машини за сладолед, които рядко някой ще си купи за вкъщи. Явно цялата писаница е заради тези машини, но не мисля, че е особено убедителна.
До коментар [#1] от " imar ": Гроздова захар, биолимон (написано заедно), кестенов мед... Тъкмо се ентусиазирах, че ще прочета нещо полезно и смислено. Ще се радвам на някоя изпитана рецепта :)
Пак типичните жълтопаветни превземки - гелатерии, натуралета и пр. банални клишета. Все едно некой италианец ако отвори шкембеджийница в Рим ще я изпише точно така и на кирилица. Нема по-малодушна и комплексирана нация от българите. Сладоледената култура не се ограничава само до Италия, пък и в крайна сметка измислете нещо от вас, нещо оригинално, стига с тия гелатерии, пасти и пр. женски глупости. Какво се прехласвате толко пред тая циганска държава Италия, ще ви се смеят некъде, ама сте прости тетки но с претенции.
Най-накрая една прекрасна стататия, която да обяснява какви са разликите между занаятчийския сладолед и боклуците, които се продават по витрините на всеки ъгъл и децата ни поглъщат всекидневно и се тровят.
Преди две години открих тази сладоледаджийница в центъра на София, когато още никой не я знаеше и веднага стана мое любимо място. Още от ден едно си личи, че продуктите се подбират и че всичко се прави на място, прясно и вкусно. Колкото повече такива български занаятчии има, които да имат малки производства, толкова по-добре ще живеем и като стандарт и като качество на заобикалящата ни среда. За съжаление, все още явно има много път, който да извървим в тази насока.
Поздравления за Капитал и се надявам да продължават в тази насока със серия от статии за бутикови производства на храни в България.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.