С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

4 18 авг 2017, 17:28, 13879 прочитания

Вертикално погледнато

Катеренето се отваря за все по-широка публика, но трябва да запази душата си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 2015 г. зрителите на международните телевизионни канали наблюдаваха отблизо как двама катерачи 19 дни живяха върху голата отвесна скала Dawn Wall в парка Йосемити, докато стигнат до върха й. Томи Колдуел и Кевин Джоргесън всъщност прекараха част от това време в изчакване да се възстанови разранената от катеренето кожа на ръцете им. А тази година Алекс Хонолд премина близо хилядаметровия Freerider дори без въже. Нечовешка сила и издръжливост, битка с природните стихии, смелост на ръба на безразсъдството – такива обикновено са историите от света на катеренето.

За много от 25-те милиона души, които редовно практикуват този набиращ популярност спорт, преживяването не е толкова драматично. По данни на Международната федерация по спортно катерене само в САЩ всеки ден между 1000 и 1500 души правят първия си катерачески опит. За по-голямата част от тях това се случва в зала, където почти не възникват непредвидени ситуации, работи се по утвърдени процедури за безопасност и има леки маршрути, достъпни за хора с различни възможности.


Катеренето се смята за един от най-демократичните спортове – движенията са естествени, програмирани в тялото и мозъка ни. За да започнеш, не се изисква особена сила, макар че тя се развива с тренировките. Могат да се катерят хора от всички възрасти, с увреждания, с наднормено тегло, бременни жени. Страхът от височина в определени граници е нормален и здравословен, но усещането кое е страшно също се променя с времето. Най-честото преживяване при първи опит е, че макар да извършваме сложна дейност, изискваща концентрация, координация и баланс, тялото ни просто "знае" какво да прави. Това е освобождаващо усещане за игра, радост от движението и преоткриване на връзката със собственото тяло.
Dawn Wall, Yosemite Park

[Shutterstock]

За хората от градските офиси, които прекарват дните си зад бюро, катеренето е несравнимо по-забавна форма на физическа активност от фитнес залата. Повтарящите се движения, броенето наум и липсата на предизвикателство за преодоляване често правят фитнеса досаден. Докато залата за катерене след работно време прилича повече на бар с редовна клиентела от приятели, които се забавляват, общуват и релаксират, насърчават се един друг при някое по-трудно движение и заедно се радват на постиженията си.

Заради социалната природа на катеренето и свойството му да ангажира съзнанието, то все по-често се утвърждава като част от терапията при депресия. Когато човек се катери, той се концентрира напълно върху всяко движение, вслушва се в тялото си и взема мигновени решения за преодоляване на конкретни трудности по маршрута. Това напълно изолира и пречиства ума му от грижите на ежедневието, подобно на медитацията.

В класическия случай катеренето се практикува с партньор – човекът на другия край на въжето, който осигурява безопасността на катерача. Доверието, което се изгражда по този начин, създава специална връзка между хората. По този начин са започнали много изключителни приятелства и любовни истории. Да се катериш с някого означава да оставиш контрола върху безопасността си в неговите ръце. Това прави спорта особено подходящ за работа с хора с асоциално поведение, които трудно се доверяват на другите. Катеренето е и една от най-добрите форми на тиймбилдинг.

Превръщането на спорта от див и екстремен във все по-достъпен се посреща със смесени чувства от много "стари кучета" в катеренето – онези хора с възлести пръсти и ясно очертани коремни мускули, които са пролели много пот и страст по непристъпните скали. Не всички се радват и на включването на катеренето в новите спортове за олимпиадата в Токио през 2020 г. Те се опасяват, че любимото им занимание ще загуби връзката си с дивата природа, ще бъде осакатено от твърде ограничаващи правила и окончателно затворено на закрито. Състезателното начало пък рискува да подтикне катерачите към употреба на допинг, да ги подчини на борбата за спонсорства и медийната суета.



Катераческата общност се опасява и от струпването на все повече хора по скалите. Ако те не са достатъчно подготвени, поведението им може да застраши както тях самите, така и околните. А големият наплив на хора може да създаде проблеми с опазването на природата край обектите, към които катерачите са ревниви. Популярността на спорта със сигурност ще промени затворените катерачески общности и донякъде ще отслаби ореола на катеренето като зона за супер силни, смели и посветени нечовеци.

Недоволство вече има и от правилата, наложени от Международния олимпийски комитет, особено от задължението всеки катерач да се състезава и в трите отделни дисциплини – трудност, боулдър и скорост. Това решение донесе неприятна изненада, защото повечето състезатели се специализират в една или две от дисциплините. Както коментира американската катерачка Саша Ди Джулиан, това е все едно да накараш маратонците да се състезават и на 100 метра, за да може в общо класиране да се определи най-добрият бегач.

От друга страна, включването на катеренето в олимпийските спортове ще има огромни положителни ефекти. Олимпиадата ще донесе много повече финансиране в спорта, повече съоръжения, ново медийно внимание и несравнимо по-широк достъп до ползите и радостта от катеренето. За хората, които трудно се мотивират за редовни тренировки във фитнеса, ще се открие нова възможност да се поддържат във форма, да релаксират сред приятели и да се свързват с тялото си.

Къде да се катерим
Стена за боулдър катерене в зала

[Shutterstock]

България предлага изключителни възможности за катерене на скали, за които все повече се говори и в чужбина. Но ако не сте опитвали никога, добра идея е първо да отидете в залата, за да научите някои основни принципи за безопасно поведение.

В София залите вече са няколко, като центърът на Walltopia най-добре отразява тренда към превръщане на катеренето в масов спорт. Залата е отворена от 7 до 23 ч. в делничните и от 10 до 22 ч. в почивните дни, а цената за еднократно посещение за възрастен е между 12 и 15 лв. Тук всеки може да започне да се катери веднага, без специална подготовка и без собствена екипировка, защото всичко необходимо може да бъде наето на място. Не е задължително да имате партньор, защото залата разполага с девет машини за самоосигуряване, както и с боулдър секция – ниски маршрути, които се катерят без въже над специална абсорбираща удара настилка. Боулдърът е много зрелищна, креативна и достъпна дисциплина, която не изисква почти никаква екипировка и теоретична подготовка. Това е причината в големите градове по света непрекъснато да никнат нови зали за боулдър, които се радват на голям търговски успех.

По-старите зали в София имат специален дух и традиции, защото са създадени благодарение на огромния труд и ентусиазъм на много от хората, положили основите на спортното катерене у нас. Под купола на Софийския университет например са вързали първите си възли много от опитните катерачи в България в момента. Тази зала има специална атмосфера и заради особеностите на сградата, в която се намира, и гледката към покрива на СУ. В сравнение с останалите места обаче тя предлага по-малко възможности за начинаещи, а част от дневното й работно време през учебната година е само за студенти и преподаватели. Външни посетители могат да я ползват от 7.30 до 13 и от 17 до 21 ч., като през уикенда залата е затворена. Таксата за еднократно посещение е 5 лв.

Още две зали за катерене има в Студентски град – в Националната спортна академия и "Гравити" в спортната база на УНСС. Залата в НСА е затворена през целия месец август, а от 4 септември ще работи в обичайните си часове - от 10 до 22 ч. в работните и до 21 ч. в почивните дни. Цената за ползване на залата е 5 лв. в рамките на час и 10 лв. за по-дълга тренировка. Зала "Гравити" работи със същото работно време, като цената за еднократно посещение е 12 лв.

И двете зали предлагат курсове за начинаещи и избор от достъпни маршрути. Най-високи измежду университетските зали са стените на НСА, докато в "Гравити" има обособен детски сектор.

Във всички зали в София ще намерите изключително компетентни, опитни и отдадени треньори, като много от тях са свързани с школата на спортната академия.

Едно от големите предизвикателства за всички стени за катерене е осигуряването на добри и разнообразни маршрути, които да се сменят достатъчно често. С нарастването на общността около залите, гладът за нови интересни маршрути ще расте. Големите центрове по света постоянно сменят линиите си на ротационен принцип и канят известни имена в спорта да редят маршрути за посетителите им. В България раздвижването в тази област предстои.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лекари на ръба на нервна криза 1 Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

7 юни 2019, 6806 прочитания

Какво е да си писател в днешна Русия Какво е да си писател в днешна Русия

Страховете и надеждите на Дмитрий Глуховски и Мария Степанова

5 юни 2019, 3217 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Ваканция за напреднали

Хотели и алтернативни комплекси, където почивката е глагол

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков