Депресия за нашите деца
Защо родените между началото на 80-те и края на 90-те страдат от депресия и тревожност повече от поколенията преди тях
Лия Панайотова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Наскоро мой приятел, успешен и привидно щастлив 29-годишен човек, сподели, че от години се бори с депресията. Каза, че епизодите идват и си отиват, без да разбира защо и какво точно се случва с него. Въпреки всичко, което има и постига, на моменти едва понася да живее със себе си. "Изпадам в дупка, от която трудно успявам да се измъкна. Сякаш в момента това се случва на много хора, защото нашето поколение няма обща цел, няма външна борба, която да води", завърши той.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
14 коментара
Понеже хората с депресия са много и преживяването не е от най-приятните ще си позволя да им дам няколко обикновени съвета - може да се изпълняват поотделно.
Започнете да извършвате някаква работа с ръцете си - за предпочитане, такава каквато не сте правили много-много досега. Сгответе някоя проста манджа, ако не сте готвили. Нарисувайте няколко обикновени пейзажни картини, ако не сте рисували. Ако съвсем сте скарани с рисуването, правете мозайки или фигурки от нещо, което имате много бройки - кибритени клечки, капачки или сламки - в ютуб има достатъчно видеа. Поправете нещо счупено. Запишете се на еднодневна екскурзия някъде. И последно - депресиите имат сезонност. Пикът е през пролетта и втори по-малък пик през есента. Сякаш чувстваме че с лятото и слънцето сякаш нещо и от нас си отива. Имайте едно наум, че може да ви се случи и знайте, че след няколко седмици ще отмине.
Ти му казваш, той ти казва... В статията много точно е написано -
"Затова съвети като "просто се поразходи и направи нещо приятно" или "стегни се" са, меко казано, неуместни и показват единствено неразбиране."
Имат предвит теб.
*д ;).
Мислила съм си - така, за себе си, без да претендирам, че е вярно - за още две причини, които може би задълбават депресиите в нашето поколение. През по-голямата част от човешката цивилизация, животът ни е бил силно застрашен от външни фактори - в ранната зора диви зверове, после репресии, войни, болести, глад и т.н. Предполагам, хората са били свикнали с мисълта, че животът е несигурен и всеки момент нещо може да те повали, но през вековете е имало ясна външна заплаха, свързана с тези страхове. Поколението У живее може би в най-сигурната външна среда, където няма кой знае какви непосредствени заплахи. Това, от една страна, малко обезценява живота - не можеш да си дадеш ясна сметка какво е да го загубиш, от друга - вродено заложената тревожност за самосъхранението ти стои някъде там, но без ясна причина и заплаха. Което я превръща в абстрактна и неопределена.
Втора сериозна причина за депресиите, по моему е, че това поколение се сблъсква с може би най-бързата промяна в заобикалящия го свят - експоненциала на технологичното развитие, начините на общуване, придвижване, въобще - променени са коренно всички ежедневни дейности. Еволюционно ни трябва повече време да се приспособим и дори и да успяваме, това причинява голям стрес и разминаване между вродените ни инстинкти и навици и това, което трябва да правим. Между това, което генетичната памет ни казва да обичаме, харесваме, да се уповаваме и това, което реално се случва.
Слава на Летящото спагетено чудовище - държавата не регулира прекомерно психо докторите...
Понякога, подчертавам - понякога, причините за депресия са ясни. Една от основните е несъответствието между усещания от даден човек потенциал за собствения му живот и реалността - това, което е постигнал. С годините това усещане за разминаване само се задълбочава, тъй като става все по-ясно, че няма да е възможно да се преодолее - поради биологически и социални причини. Психотерапията е съмнително средство за помощ тъй като човек в такава ситуация има най-вече нужда от състрадание и съпричастност, тези неща могат да се получат само от приятели и близки, психотерапевтът (дори и добър да е) не ти е приятел и не е емоционално обвързан с теб, отношенията са стриктно делови. А антидепресантите са една от големите злини на съвременния свят - за това САЩ най-вече имат принос - те само блокират и набутват на заден план (подсъзнателен) причините за депресия, но не ги лекуват. Хората стават безчуствени, но тази безчуственост се съпровожда с определена лекота, която е причина да се говори, че "помагат". Променя се и характера на човек на антидепресанти, често пъти той се превръща в постоянно усмихващо се чучело, уж човек, а от него само черупка останала и вътре - нищо. А ако спре антидепресанта - мисли за самоубийсто и т. н. - тоест създава се зависимост като към наркотик. Не случайно в САЩ толкова много зомби живеят - мозъците им изпържени от консуматорство с единствена алтернатива - антидепресант.
До коментар [#6] от "zmuz":
Така е, другарю, антидепресантите от САЩ са зло и лекуват само симптомите, и зомбират хората. А ето бояришника, например, решава проблема из основи и няма странични ефекти.
Убедена съм, че голяма част от тези т.н. депресирани, съвсем не страдат от клинична депресия и симптомите им могат да бъдат регулирани с някои наглед незначителни промени в начина на хранене и живот. Стува ми се доста повърхностно събирането на цяло едно поколение в кюпа ''депресия'', както и ''обясненията'' за това. Обобщенията са винаги спорни.
Пичове никой не може да има всичко и всичко в тоя живот е компромис, просто който не го разбере ще се депресира, нормално.
До коментар [#7] от "smotlixx":
Така е, но само при спазване на пропорциите - боярышник - две части, "Столичная" - три, и "Московская" - четири. Определно помага, опитвал съм.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.