Един за всички

важна, сериозна, интересна тема. жалко, че е разработена на нивото на пиар материал с елементи на продуктово позициониране. направете втори опит, има бая мегдан и за сблъсък на мнения. ето например награждаваният литературовед митко новков по съвсем друг начин представя тази нова литературна тенденция: "Всъщност „Гръцко кафе“ е част от все по-нарояващата се напоследък квази-белетристична писмовно-печатност, която аз назовавам с термина „литература на кушетката“. Иде дума за една изповедна роман(с)ност, заместваща откровенията, правени на психоаналитичната кушетка, с откровения върху белия лист. Един само-терапевтичен индивидуален акт, благодарение на който се освобождаваш от страхове, тревожности, депресии, меланхолии, натрапливости, безпокойства, смутове и душевни суматохи. Вместо да лежиш на кушетката и да се разкриваш пред д-р Фройд и неговите последователи, сядаш пред компютъра и се разкриваш в книга пред нейните читатели. А ако погледне човек от практическата страна, тази терапия дори излиза по-евтино, да не говорим, че може и нещо да припечелиш от цялото това душевно разсъбличане. Макар че пристъпването към подобно действие може и да е плод на съвет от страна на аналитика: Стига трепери и се безпокой, а сядай и пиши! В полето на българската литература тази лавина я отпуши Ваня Щерева с романа си „Образцов дом“... В европейски план книги от такъв тип са „Отива една жена при лекаря“, „Без нея“, „Помощ, забремених жена си“ на холандеца Рей Клуун, преобразил личните си психични травми в печеливши сантиментални предприятия" бр. 3 на сп. "Съвременник", 2015