Един за всички

Все повече преминали през трудности българи споделят преживяванията си в книги – означава ли това, че сме по-склонни да говорим за проблемите си

Ако автобиографичните книги имат здрави традиции в литературата от края на XIX век насам, то в България това все още е почти недокоснат жанр. С малко изключения, всички от последните няколко години.

Според психотерапевта Илиана Славова, един от малкото специалисти в България, които практикуват т.нар. книготерапия, трудно може да се говори за вълна, но със сигурност има отваряне по темата. Тя дава за пример автобиографичния роман "Колене" (2014) на Росен Карамфилов за преодоляването на загубата на баща му, художника Кольо Карамфилов, и още по-назад във времето - "Алкохол" (2010) на Калин Терзийски и Диана Драгоева. "Този тип писане съчетава едновременно погледът навътре, но и едно необходимо дистанциране от себе си."


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове