Народът срещу баничките

Кифла, баничка, кашкавалка, сандвич с шунка, пица, а на следващия понеделник отново кифла, във вторник – баничка, в сряда – кашкавалка... Въпросът за това как се хранят децата в училище се повдига за кратко в началото на всяка учебна година, но битката с тестото, хидрогенираните мазнини, нискокачествените продукти и липсата на разнообразен и здравословен избор не е спечелена.

Поне това показва краткият експеримент на движението Food Revolution България. Преди две седмици една от майките в организацията решава да заснеме безплатните закуски, които детето й получава всеки ден в училище. Идеята е снимката да провокира и други родители да проверят, заснемат и изпратят подобни снимки, а където има очевидни нарушения на нормите – да се подадат сигнали до директорите на училищата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

С около три хиляди споделяния и петстотин коментара за няколко дни публикацията на съвсем младия български клон на глобалното движение на готвача Джейми Оливър прераства в социологическо проучване, телефон за оплаквания и кафене за философски спорове в едно. И показа най-вече, че въпросът как в стомахчето на детето да се озовава правилната и здравословна храна и каква точно да е тя все още не е решен.

Въпрос от първи клас

"Всичко започна миналата година, когато децата ни бяха в първи клас и видяхме за какво става въпрос", разказва Наталия Александрова, която е сред първите участници в Food Revolution България, а по-късно и сред основателите на фондацията "За храната". До този момент родителите имат контрол върху това какво ядат децата им, но с първия учебен ден ситуацията се променя. За децата от първи до четвърти клас държавата осигурява безплатни закуски, плодове и млечни продукти по няколко различни програми. Каква точно храна ще се появи в ръцете на малчугана обаче е въпрос на лотария, която зависи от обществени поръчки, директори на училища и кетъринг фирми. Така някои получават ябълка, круша или морков, а други – кашкавалка, кренвиршка или сандвич със съмнително съдържание.



"Направихме анализ на правилата и законите и се оказа, че на хартия те са много добри", обяснява Наталия. За децата в различните възрасти – ясла, детска градина и начално училище, има препоръчителни хранителни норми и рецептурници, в които се откриват интересни и модерни рецепти. "Когато се подготвяше рецептурник за детските градини, от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) събираха идеи за рецепти и отвън и включиха и някои наши предложения", казват Наталия и холистичният нутриционист Маги Пашова, която също е част от движението и кампанията. За момента обаче двете не виждат механизъм, който да стимулира доставчиците на храна да готвят по-интересните ястия и закуски вместо рецептите, с които са свикнали от 30 години насам.

"Програмите за закуски са налице, но някъде връзката се чупи", коментират Наталия и Маги. Парите идват от Министерството на образованието и науката и Министерството на земеделието, рецептите се пишат от НЦОЗА, а за контрола трябва да се грижи Министерството на здравеопазването. А в крайна сметка всичко зависи от обществената поръчка и избора на фирма за всяко отделно училище. "Не искаме да набедим конкретна институция – всеки прави нещо с добри намерения", твърди Наталия. Въпреки това крайният резултат не е съвсем положителен.

Децата имат много висок прием на сол, на мазнини и недостатъчен прием на влакнини, които идват от плодове, зеленчуци и пълнозърнест хляб.

А дали тестените закуски са вредни няма спор – в това са категорични и от НЦОЗА. "Децата имат много висок прием на сол, на мазнини и недостатъчен прием на влакнини, които идват от плодове, зеленчуци и пълнозърнест хляб", казва проф. Стефка Петрова от центъра. Резултатът е, че около 30% от децата в България са с наднормено тегло или затлъстяване. Въпреки това тестото все още се появява твърде често в училищните менюта. "Когато в детската градина децата получават кифла с шоколад, институцията валидира дадена храна като полезна. После е много трудно на родителя или учителя да обясни, че това не е така", смята Маги Пашова. В тази възраст децата създават навиците си на хранене и се влияят силно от това, което виждат около себе си. Краткото Facebook изследване на Food Revolution засега показва и много примери, в които децата отказват да ядат домашно приготвена храна и връщат кутиите за закуска пълни вкъщи. "Важно е да кажем и че имаме и много положителни примери, в които родителите са доволни от училищните закуски – плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб", разказват от Food Revolution България.

Рецепти на помощ

"Ние не говорим за био храни, никой не иска на децата да се дава чия или някакви скъпи екзотични храни. Просто искаме да сме сигурни, че закуските отговарят на стандартите и са качествени", казва Маги. И Наталия признава, че не знае какво е готовото решение на проблема. "Ние сме просто майки, а не специалисти. Сигурна съм, че и министърът сам няма да предложи решение. Въпросът е да го намерим заедно", казва тя.

Дискусията за баничките и кашкавалките в училище, разбира се, има и финансова страна. По основната програма за училищни закуски се отпускат по 72 лева на дете на учебна година или малко под 50 стотинки. Според Food Revolution обаче това не означава задължително, че качеството на храната трябва да е ниско. "За какво е измислено училището – за да ни дава инструментите да сме по-креативни, да си изкарваме прехраната, да правим хубави неща. Храната трябва да стане част от учебната програма", е оригиналната философия на Джейми Оливър. "Проблемът идва, когато системата се управлява от счетоводители и бюрократи – те мислят за бюджети и когато имат малко бюджети, не са креативни", казва той. За това неговото движение подтиква хората, родителите, директорите да са по-активни. И предлага алтернативни решения. "Всяко дете трябва да напуска училище с познанието за десет рецепти, които ще променят, а може би ще спасят живота му. Това са житейски умения", казва той.