С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

4 9 фев 2018, 8:30, 14247 прочитания

София Night Live

Как стендъп комедията си проправи път в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Трудно е да се намерят точните корени на жанра – някои дори правят паралели със забавленията в античната култура. В САЩ форматът започва покрай водевилите и бурлеск шоутата в Ню Йорк в началото на ХХ век – от тази среда се раждат личности като Граучо Маркс. Жанрът става по-популярен през 50-те и 60-те години покрай комиците като Лени Брус, Дик Грегъри, Морт Сал. В книгата Only Joking: What’s So Funny About Making People Laugh? комикът Джими Кар и писателката Луси Грийвс пишат: "Стенд-ъп комедията е странна форма на изкуство. В стая пълна с хора, комикът е единственият, който е обърнат към всички останали. Той е единственият, който не се смее. За нормалните хора това е кошмар, а не кариера."
Освен ранното творчество на Уди Алън и биографичния филм от 1974 г. Lenny с Дъстин Хофман като Лени Брус, добра интродукция към стенд-ъп културата в САЩ Seinfeld на Джери Сайнфелд и Louie на Луис Си Кей – полуфикционални сериали за живота на създателите си и опитите им да се реализират като комици, а и в двете продукции са намесени други ключови за жанра личности.
Сред правилата на стендъп жанра: "Сценаристът и изпълнителят са един и същ човек. Няма декори, сценични или светлинни ефекти. Няма "четвърта стена" - комикът говори директно на публиката и влиза в диалог с нея."
Стендъп жанрът в България е в интересен етап от развитието си - става все по-популярен, без все още да е масов. Няма звезди, но има имена, които се ползват с доверие, а доверието води към разпродадени изяви и лоялна публика.

Жанрът е еластичен - на някои места хуморът е по-близък до телевизионния и залага на по-типични за българския хумор шеги, а на други клони към американския сарказъм с очевидни влияния от най-големите имена в жанра. Във втората посока се развиват хората от Inside Joke, общност от стендъп изпълнители, които през последната година се движат заедно и където и да отидат, разказват за живота си пред пълна зала.


Това, което продава формата, е усещането за общност. "Много хора идват като публика на open mic вечерите, но няколко истории по-късно решават да излязат на сцената", казва 31-годишният Дими Деянски, един от най-познатите стендъп пърформъри. "Всъщност не е имало събитие, на което това да не се е случвало." И обикновено това няма да е първият и единствен път, в който те ще излязат пред публика. "Може би е по-достъпна форма на изявяване. Връзката между човека и публиката е много интимна - няма никаква стена."

Дими, който извън сцената работи в рекламна агенция, до голяма степен е ядрото на общността. Той е в организацията на няколко различни по вид събития - отворена сцена (open mic) за жени пърформъри, "София vs. провинцията", наскоро направи и второ издание на вечер, посветена на гейминга, от време на време прави изяви и в други градове. По-рано тази година той извади публиката от комфортната й зона и я заведе на улица "Промишлена" за специално издание с "овчакупелски хумор".

Срещаме се на второто издание на "Generation клаш" в бар Rabbit Hole - шоуто е посветено на различните парадокси при израстването през 90-те години - от култа към анцуга до това как бабите не ти позволяват да използваш "хубавия плик" за торба за боклук, какво е да си млад родител, фрустриращите първи сексуални преживявания, защо българите толкова се страхуват някой да не разбере ЕГН-то им.



Същата вечер участия имат Кристина Домозетова, Моника Найденова, представителят на най-младите - Кубрат Аргилашки, съосновател на Inside Joke с Дими и Моника.

Не правят репетиции, за минута се уговарят кой след кого ще излезе, а химията с публиката е мигновена. Интересът към тях не се формира толкова бързо, колкото може би изглежда отстрани. "Били сме на места, в които хората просто са дошли да пият и никой няма намерение да те слуша."

Дими не си налага особени правила и ограничения. Излиза на сцената без строг сценарий, но с определен ред от акценти - в разграфен тефтер той сравнява отделните сегменти между изявите си и преценява дали има твърде много едни и същи хора от предишния път, за да прецени доколко може да се повтаря.

"Не може да съдиш хората за неща, които не са техен избор, но може да се шегуваш с това, което е тяхно решение. С времето започнах да не разчитам толкова на темите, които винаги бързо разсмиват хората. В началото имах шеги, които бяха по-basic, искаше ми се в един момент да стана по-mature (зрял - бел. ред.). Когато публиката ти е образована и интелигентна, не може да им сервираш нещо евтино, трябва да си на нейното ниво. Дори и да се случи някой да каже по-вулгарна дума, тя има определен ефект, не е защото знаем единствено тази дума", казва Дими, който също така е отговорен за дизайна при промотирането на събитията и се интересува от стендъпа и от историческа гледна точка - как през последния половин век той размества пластовете на обществото и преобръща представите за това какво е редно и какво не е редно да се говори.

Дими Деянски


Прекарва по-голямата част от тийнейджърските си години в Канада, което е шанс да се запознае със стендъпа в естествената му среда. Ранно влияние са и епизодите на Saturday Night Live. Осмелява се да излезе на сцена едва преди две години, на една от open mic вечерите.

Сега е неотлъчно зает с развиването на стендъп сцената у нас, въпреки че е уклончив в отговорите си дали наистина тя се е развила достатъчно, за да бъде наречена сцена. "Не е стресиращо, защото е отдушник. Повече ми носи, отколкото ми взима. Случвало ми се е да взимам отпуск, за да се подготвя за някоя вечер."

"Но тази интимност с публиката понякога е плашеща", смята Моника Найденова, която печели един от отворените микрофони за жени. "От голямо значение е да имаш приятели в публиката, за да можеш да добиеш увереност и да искаш да си едно с публиката, вместо да я игнорираш." Дебютира в The Comedy Club. "Супер много се провалих! Но като нещо не се получи, аз се амбицирам. Може би ме мотивира това, че хората, с които се запознах впоследствие, бяха по-свежи, попаднах в среда, в която можем да си говорим за всичко и не се взимаме насериозно. Всъщност не знам дали съм талантлива в това - всичките ми шеги са за секс, цици и пиене.

Моника Найденова


Започнах, тъй като исках да си изляза от зоната на комфорт. В един момент се уплаших, че съм суперскучна и че на 22 години съм станала лелка", казва Моника, която работи в неправителствена организация, ангажирана с изграждането на гражданско самосъзнание при подрастващи.

Дразни я начинът, по който в българския хумор жените са изобразявани като жадни единствено за внимание, пари, секс. Една от целите й е да даде съвсем различен и много по-автентичен ъгъл към женските преживявания. Да покаже, че за секс може да се говори директно, но и интелигентно. Така освен различна марка хумор те налагат една по-либерална и по-малко стереотипна визия за света и отношенията между хората.

"За да си смешен в стендъп контекст, трябва да си откровен. Просто хващаш хората за ръката, разказваш им някакви неща и ако на тях също им са се случвали, те реагират със смях. Опитваш се да постигнеш самоидентификация с публиката, но все пак от индивидуален ъгъл".

Работата с деца я е научила, че хуморът е рамка, в която могат да се обсъдят иначе ужасно сериозни теми. "Голяма заблуда е, че всичко сериозно трябва да бъде обяснявано задължително по сериозен начин - страхотен пример за обратното са шоутата на Джон Оливър и Стивън Колбер."

Кристина Домозетова


За 30-годишнината Кристина Домозетова, майка на две деца, интересът към формата започва покрай приятели, които я провокират да участва на една от open mic вечерите, посветени само на жени. За първата си изява не казва на никого, за да провери може ли да бъде забавна отвъд приятелската среда. Излиза без нищо подготвено и цялата изява минава на импровизация. "Но "изява" звучи малко социалистическо, дали да не ги наричаме просто гигове?"

"Има както плюсове, така и минуси да си "забавният в компанията", казва Кристина, която работи в голяма компания. "Покрай сексуалните обвинения срещу тях вече не е удобно да споменаваме хора като Луис Си Кей или Бил Козби, но и двамата много ми помогнаха да преживея майчинството. Не съм човек, който лесно си стои вкъщи и говори в множествено число."

И тримата казват, че им се случва да не бъдат взимани насериозно, когато трябва. "В България като че ли, ако си човек, който е по-хумористичен, това сякаш означава, че не можеш да си сериозен в отношенията или работата си."

Покрай грижите за децата времето невинаги стига, за да може да работи по изявите си. "Но и затова животът на родителя е част от това, което правя. Разбира се, това носи риска, че не всеки може да се асоциира с този тип шеги. Като цяло е по-лесно да се шегуваш с неща, които са факти в твоята социална група, защото е вид самоирония. На Крис Рок и Дейвид Шапел им се получава, защото са афроамериканци, ако тези шеги бъдат казани от бели мъже, ефектът съвсем няма да е същият."

Защо сега? Дими няма директен отговор и все още се чуди защо в България тази форма навлиза толкова късно. "Сякаш в момента, в който има култура на излизане, барове и достъп до информация, това е трябвало да се зароди. Ясно е, че по време на социализма няма как да има такова нещо, през 90-те години е разбираемо на хората да не им е до това, но е интересно защо чак през 2011 г. започнаха първите стендъп вечери в София (във вече несъществуващия бар Coda)." Малко по-късно стендъп изяви и YouTube канал с по-широк успех прави Боги Бейков, активен и днес.

Приемат разпродаденото шоу на британския комик Еди Изард, често излизащ на сцената в женски дрехи, в зала 1 на НДК от миналата година като един от атестатите, че времето за развитие на стендъп жанра в България е дошло. "За да има сцена, трябва да има повече open mic вечери, това е гръбнакът на жанра. Стендъпът не е естрада, той не може да бъде заключен в студиото, той си е социален отдушник."

Те са изцяло повлияни от американския и британския хумор (което личи и по многото чуждици, които използват, когато говорят) и не намират директно влияние от нещо тук. "С приятели си припомнихме епизода за Учителя от "Улицата" и като че ли Камен Донев е от хората, които, съзнателно или не, вкарват стендъп в това, което правят. Той излезе от формата на типичния театър и типичното представление, започна да изследва социалните теми по друг начин, включително чрез импровизация."

Корените на стендъпа в България могат да се търсят и при Димитър Туджаров – Шкумбата, който през 80-те говори нелегално против строя, а през 90-те хуморът му става популярен не само от телевизионния екран, но и чрез касетки. "Това, което е правил, може да се определи като стендъп, когато е било тайно и откровено. Шкумбата е правил точно това - събирал е тайно хора в студентските години из мазета и тавани и е говорил доста неща против властта", казва Дими.

Казано по камендоневски, за кратко време тримата и приятелите им са станали от "котенца" "лъуове". Мерилото им за успех? "Всичко е окей, ако можеш да разсмееш и барманите, казва Дими. Те са чували всичко..."

Тинли Харалдсън


Q&A: Тинли Харалдсън

Покрай Inside Joke, наскоро дебют направи американката Тинли Харалдсън, която живее в София. Присъствието на Тинли е и интересен начин да съпоставим локалния хумор с този от страната, която ражда стенд-ъп жанра. "За първи път посетих София през 2010 г. Бях без работа, без дом, без приятели, но този град се оказа пълен с изненади. Преди две години най-сетне уредих всичко и се преместих, оттогава имам необичайно стабилен живот". Тя работи като копирайтър в рекламна агенция. Наскоро направи първата си изява на сцена със стенд-ъп на английски и тепърва ще чувате повече за нея.

Кога човек решава, че е готов да излезе на сцена и почувствахте ли някаква езикова бариера с публиката тук?

Цял живот съм страдала от сценична треска. Реших, че най-сетне трябва да го преоделея и така се озовах в стая с хора, на които крещях. А и е по-евтино от терапията! Бях много нервна, защото бях на няколко стенд-ъп вечери в София и като че ли публиката можеше да бъде по-съпричастна, особено към жените. Впоследствие намерих правилните хора, които са готини и широкоскроени, вече можех да говоря и за сериозни неща. Езикова бариера? Балканците се справят страхотно чуждите езици. Дори когато казвате, че не говорите добре един език, сте на светлинни години от моя бебешки български. Учила съм китайски и за пет месеца научих повече, отколкото български тук за една година.

Намирате ли разлика в това, на което хората се смеят тук и в САЩ?

Аз съм от Уисконсин, където никой не смята, че съм забавна. Родният ми град не е място, където можеш да говориш спокойно за политика. Обикновено семейството ми реагира с неудобни усмивки, когато направя по-остри шеги. В България хората възприемат сарказма много естествено. Все още не съм сигурна какво ви разсмива, но е чудесна възможност човек да научи нещо ново и да изпипа пърформънса си.

Следвате ли някакви правила?

Засега съм излизала пред публика само един път, но имам определени лични насоки: публиката трябва да се идентифицира с шегата. Първото трябва да се надсмееш над себе си. Увереността може да превърне една лоша шега в смешна. И никога, никога, не трябва да крадеш чужди шеги. Публиката винаги усеща това.

В Inside Joke са още Георги Кючуков, Димитър Велков, Венета Кожухарова, Диана Илиева.

За по-голямата част от стендъп събитията следете групите на Inside Joke и Standup Comedy Bulgaria.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Вещи в повече 5 Вещи в повече

Няколко проверени идеи за това как да се освободим от непотребните вещи в дома си по човечен и щадящ околната среда начин

2 ное 2018, 37818 прочитания

Принтирано небето, принтирано морето Принтирано небето, принтирано морето

3D отпечатани дрехи, шоколад, биомимикрия, протези – какви възможности дава все по-достъпната технология тук и сега

25 окт 2018, 20863 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Изпити по никое време

За ползите от това да учим цял живот, или историите на трима българи, които стават отново студенти 25 години по-късно

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Ще удържи ли Борисов властта

ГЕРБ няма да се откажат лесно от управлението - през 2019г. се разпределят проекти за над 10 млрд. лв. и се избира следващият главен прокурор

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете