С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

4 мар 2018, 11:41, 19631 прочитания

Изпити по никое време

За ползите от това да учим цял живот, или историите на трима българи, които стават отново студенти 25 години по-късно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

В началото на февруари Мигел Кастило, студентът по история от Университета във Валенсия, спечелва стипендия "Еразъм", за да учи в Италия. Мигел е на осемдесет години, пенсиониран нотариус с три деца и шест внуци, пише El Pais. Това не е нечувана новина за Испания, защото според статистиката на Евростат за хората, които учат цял живот, 11% от испанците не спират да се образоват, без значение на каква възраст са, с лек спад в числата през последните няколко години.

За сметка на това в скандинавските страни и Швейцария процентите стигат и до тридесет и се увеличават всяка година. В България, отново според данни на Евростат, само два процента от хората продължават да учат, след като са завършили образованието си, или се връщат към университета в по-зряла възраст.


Ученето и развиването през целия живот е един от заявените приоритети на Европейския съюз, затова от 2015 г. съществува разработен план как да се улесни достъпът до образование. Една от причините е, че продължителността на живота в ЕС се удължава и ритъмът се променя – това, което е било норма преди години, вече не е – хората рядко работят едно и също нещо до пенсия, те все по-често правят промени или се преквалифицират. А Университетът в Тренто например откри международен следдипломен курс "Технологии за активно и здравословно остаряване", което е показателно за променящия се свят.

Илюстрация



"В началото се чувствах все едно мозъкът ми е ръждясала машинка, която бавно се задвижва. Трябваше време, за да може паметта ми да влезе във форма", казва Елка Нинова, която след повече от двадесет години успешна кариера в ивент мениджмънта и управлението на хора, включително на ръководни позиции, решава рязко да смени посоката и се записва в Магистърската програма "Артистични психосоциални практики и психодрама" в НБУ. Учи един семестър допълнително, за да може нейният МБА да бъде приравнен към специалността от хуманитарните науки.



Обучението в програмата преминава през съвременни психологически теории, теории за изграждането на психичните структури, психодрама и психоанализа, психосоциални практики и методи като психодрама, социометрия, групова динамика, ролеви анализ и пр.

Завършва го и от години успешно практикува в своя кабинет за психологическо консултиране, книготерапия и психотерапия. В работата си използва методите на психодинамичния и системен подход и на психодрамата. "Консултирането и психотерапията органично допълват натрупания жизнен и емоционален опит, както и опита в управлението на хора", казва Елка Нинова.

"Преди да реша да се върна към университетското образование, бях стигнала ниво на прегаряне и стрес, бях уморена от корпоративната среда и имах нужда от промяна", казва Нинова. Друг основен фактор за взимане на това решение са събития в личния й живот, както и трайният интерес към разбиране на психичния свят на човека. "Консултирането и психотерапията са необятни области и въпреки че имам кабинет и пациенти, аз непрекъснато уча, това е процес, който ще продължи вероятно до края на живота ми, но става все по-лесно, особено след като съм овладяла специфичния език и термини."

В момента Елка се е записала за още една квалификация по Супервизия и организационно консултиране (коучинг). Никой от нейните близки или приятели не е имал резерви към решението й да промени кариерата си и след толкова години в корпоративните среди да започне да учи нещо ново. "Чувствах се прекрасно сред другите студенти, повечето от които на по двадесет и няколко години. Приеха ме като една от тях."

Според нея важното е човек да открие истинската си страст и тогава може да учи с удоволствие, което не означава, че връщането към ученето в един късен период от живота, не е трудно. "Наложи ми се да усвоя изцяло новата терминология, която се учи като нов език с тетрадката в ръка и писане на думи."

Илюстрация


Същото мнение споделя и Светослав Вълчев, който е строителен инженер по професия и има строителна фирма, но на 52-годишна възраст решава да се върне отново в академичния свят и да учи "Мениджмънт в рекреацията" в Икономическия университет във Варна. "Построих ваканционно селище за почивка от дървени къщички "Азарея" и исках да разширя уменията си така, че да мога да го управлявам според най-новите тенденции в рекреацията, за да може да предлагаме адекватни услуги и семинари и мястото да е не само къщи под наем. Животът днес е много по-динамичен отпреди и е пълна илюзия, че човек може да завърши една специалност и после да не се развива."

Изцяло новите за него предмети като анатомия, физиология, китайски и класически масажи му дават възможност да използва директно в практиката, това, което научава. "Беше много интересно, защото сред преподавателите имаше и практикуващи лекари, които ни разказваха за конкретни казуси от практиката им и как традиционната и алтернативната медицина вървят ръка за ръка, за да изпълнят крайната си цел – да помогнат на пациентите."

Как от академичното образование се стига до случващите се на практика неща? "Поканих няколко преподаватели по масаж да водят семинарите си – включително и нови за нас техники като юмейху масаж, тибетски масаж и акупунктура", казва Светослав Вълчев. Той е доволен от знанията и уменията, които е получил, тръгнал си е с конкретни идеи, които да приложи на практика в своя бизнес. Освен това времето, прекарано в университета, му е подействало освежаващо и вдъхновяващо, като втора младост.

"Имахме гостуваща група белгийци, които дойдоха да се лекуват от синдрома на прегарянето и стреса сред природата, помогнах им с разработването на цялостна програма с преходи в Троянския Балкан, гимнастика и масажи", казва Вълчев. Интересно е, че дори французи и холандци търсят спокойствието точно на българската природа за пълноценна почивка. Гостуват им даже група от пристрастни към компютрите и социалните мрежи, които искат от мениджмънта да спре безжичния интернет, докато са там, за да нямат изкушения.

Дипломната работа на Светослав Вълчев е на тема "Физическото и психическото здраве от гледна точка на архитектурата и строителството" – "мисля, че все повече е нужен интердисциплинарен подход, особено в предприемачеството, а и исках да създам един цялостен завършен комплекс за почивка, където всичко има значение, както чистият въздух, така и формата на сградите, материалите на изграждане - дървото, което създава уют, и фън шуй градината." Тази своя дипломна работа впоследствие преработва в курс от лекции за УАСГ, където студенти го учат известно време като свободно избираем предмет.

Станиела Щийдл има друга мотивация да се върне в университета – любознателност и желанието да учи, без да държи академичното й образование да прераства в професия, въпреки че има план някой ден да превежда богословска литература от немски на български език и тогава това, което учи в момента, ще й е от полза.

Илюстрация


Станиела тъкмо се е върнала от лекции по богословие в Софийския университет, днес е учила дванадесет часа, но не се чувства уморена, напротив – разказва с ентусиазъм. Паралелно учи и теология във Виенския университет, но там е редовна форма на обучение, а тук задочна.

Последния път, когато е влизала в университета, е преди тридесет години, тогава следва руска филология. В онзи момент от живота си дори не си взима дипломата, а заминава за Австрия, където се омъжва и живее до ден днешен. "Решението ми да уча дойде съвсем спонтанно, от няколко години четях богословска литература и ми беше много интересно, най-вдъхновяващо ми действаше "Православният път" на англичанина Тимоти Уеър", споделя Станиела. Носи навсякъде книгите и веднъж, докато е на почивка със сестра си и прекарва часове, потънала в книгите, сестра й я пита защо не се задълбочи и не учи богословие академично.

Те са от вярващо семейство. "Винаги постехме с майка ми, но една седмица, а не 40 дни, и празнувахме всички християнски празници, дори когато беше забранено по време на комунизма." Станиела си спомня как покрай нея да постят се вдъхновяват и всичките ѝ приятелки от софийската улица "Иван Вазов", където са израснали. "Но тогава не знаех защо го правим и какъв е смисълът."

"Дойдох си в България да проверя кога мога да кандидатствам богословие, оказа се, че наесен пускат едно допълнително място и се започна едно страшно вълнение ще изкарам ли изпита." Така тя се оказва отново студентка, и то в красивата сграда на Светия синод, построена през 1914 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер с керамични плочки по корнизите и прозорците и разноцветни обръчи – "сърцето ме боли, като гледам как плочките падат и вече години няма кой да реставрира сградата, а атмосферата е страхотна, особено като си представите какви велики умове са преподавали там".

Двадесет и петимата студенти са от цяла България: момчета, които искат да станат свещеници, студенти, които пеят в църковен хор, и няколко души, които са привлечени от академичната дисциплина, сред които и шест жени.

Въпреки разнообразните възрасти и опит всички са един задружен курс – "като се разделихме днес, си казах, леле колко ще ми липсват, добре че веднага си заминавам за Австрия, иначе не знам какво бих правила". Според Станиела нивото на преподаване в Богословския факултет е много високо и предметите са добре систематизирани, първият курс е предимно въведение, а през последния трябва вече да могат да тълкуват свещените текстове.

Лекциите започват в 7:30 с утринната молитва и завършват в 19 ч. с вечерната. "Въобще не усещам кога минава времето, толкова ми е интересно." Тя споделя, че макар и някои неща да са й трудни, много се старае да е подготвена за изпитите. "Майка ми, ако можеше да ме види, нямаше да повярва, как аз, която въобще не обичах да уча едно време, сега искам само шестици. Не мога да застана при преподавателите, които са толкова ерудирани и са на моята възраст, и да сричам."

Станиела разказва, че приятелите и семейството й са леко изненадани от удоволствието и дисциплината, с които учи, дори през уикенда, а когато приключи семестърът в София, продължава да посещава лекции във Виена. "Теологията в Австрия обхваща не само една религия, както богословието тук – ориентирана е по-светски и се изучават и ислям, и юдаизъм. Изпитите за разлика от устните в България са писмени и включват поредица от есета."

"Дъщеря ми в момента пише дипломната си работа по архитектура и няма много време, но все пак успява да ми провери есетата, тъкмо ще предавам едно за свети Иван Рилски, исках и австрийците, които са предимно католици, да се запознаят с неговия живот." Станиела иска един ден да превежда богословски текстове от немски на български и затова учи и във Виена – за да познава терминологията – "а и ми е изключително интересно да сравнявам методите на преподаване". В австрийската столица има две български православни църкви, които са все по-пълни, допълва Станиела Щийдл.

Без значение дали се връщат към академично образование, за да се преквалифицират, за да задълбочат уменията си, за да започнат изцяло нова професия или от любов към знанието, общото наблюдение е, че хората, които учат на зряла възраст, го правят много по-осъзнато – знаейки какво искат и защо са се захванали с дадена специалност.
За твърде заетите, които биха искали да учат нещо ново, но са възпрепятствани да посещават лекции, онлайн курсовете са чудесна възможност. Harvard, MIT, Berkley и много други университети предлагат курсове на платформите www.edx.org, www.coursera.org , платформата на LinkedIn - www.lynda.com. Повечето от програмите са безплатни, плаща се само ако държите да получите диплома за завършено обучение.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Tuesday, I'm in Love Tuesday, I'm in Love

Как Quiz Night Show създаде разрастващо се общество от ентусиасти в киното, музиката и литературата чрез състезанията си

12 дек 2018, 1064 прочитания

Цепи мрака Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

7 дек 2018, 3334 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Как се калява инфлуенсър

Какво представлява инфлуенсър маркетингът и защо става все по-предпочитан канал за реклама и в България

Порасналите дигитални агенции

Най-големите компании в сектора достигат общи приходи 48.6 млн. лв. и ръст от 25%

Прах във въздуха, прах в очите

Нито отчитането на замърсяването на въздуха в София, нито мерките за по-чисто битово отопление са ефективни на този етап

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Курск"

Трогващ авторски трилър по действителен случай

20 въпроса: Мила Михова

На 15 декември в "Люмиер" тя ще изпълни песни и арии на Росини, Белини и Доницети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Нов застрахователен проблем по "Зелена карта", инфлацията леко се понижава заради горивата

Емисия

DAILY @7AM // 13.12.2018 Прочетете