С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

2 13 апр 2018, 8:30, 24637 прочитания

Да бъдеш или не турист

Как се променя пътуването според тези, които пишат за него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Ако съществува издание, в което няма да намерите материал тип "Топ 5 събития този уикенд в Лондон", то това е онлайн списанието Post-Pravda. Проектът е роден след посещение на част от създателите му в Киргизстан, след културния шок, който им носи Бишкек и въпросите за това как се променя естеството на пътешестването, какво е правилното отношение към чуждите култури, способни ли сме да ги разберем наистина и колко време отнема това. На фона на антитуристическите протести в градове като Барселона и Венеция през 2017 г. и проблемната джентрификация на много места из света въпросите им звучат актуално.

"Бихме искали разказите за пътешествия, които публикуваме, да хващат вниманието на читателя, да съдържат хумор и да странят от клишетата", казва Патрик Дули от Канада, един от редакторите на онлайн списанието. "Пътеписите могат да зададат сериозни въпроси, да предизвикат нормите. Списанието ни е разглеждало теми като психичните заболявания, социалното неравенство, експлоатацията".

Патрик Дули


Действително през последните две години в Post-Pravda се е говорило за високия процент самоубийства на мъже в Русия, артистичния ъндърграунд на страните от източния блок (ако сте любопитни за техно сцената на Казахстан, открили сте правилния източник), съвети как да стигнем до трудно достъпни страни като Мавритания, либерализирането на младото поколение в Косово и Чечения, как Западът не обръща достатъчно внимание на диктаторската реалност в Беларус, преодоляването на хомофобията. Истории от и за България също влизат в полезрението им, като наскоро през социалните си профили Post-Pravda посвети една седмица изцяло на снимки на български фотографи.

Патрик не приема начина, по който градовете са равнявани според идентичността на западните, като например тенденцията набиращи популярност източноевропейски градове винаги да бъдат обявявани за "новия Берлин". "Огромна част от пътешественическата проза днес е колониална и расистка", смята той.

Екипът зад Post-Pravda иска да извади автентичния глас на по-непознатите дестинации, а не западните очаквания към тях. Един от големите въпроси е дали днес е останало нещо за откриване. "В информационната ера, в която живеем, почти няма тайни. Всеки може да намери къде се намира най-живият бар в определен град. Всеки може да се превърне в пътешественика, който някога си е мечтал да бъде, или покрай навлизането на Airbnb – да се изживее като хотелиер. Като че ли всеки град, който привлече внимание, е обречен да бъде разрушен от туристически магазини, лоши ресторанти и пияни британци. Мисля, че постсоциалистическите градове вече виждат обратната страна на капитализма и туризма. От Краков до Тбилиси, от Прага до Варна – тези градове преживяват редизайн, който е в услуга на туристите вместо на местните. Тези места са един вид Диснифицирани.



Патрик Дули се описва като лудо влюбен в Грузия и столицата Тбилиси. "Започнах да говоря езика, след като се оказах в едно село, в което никой не знаеше английски. Опитвам се да прекарвам в Грузия няколко пъти в годината. Тя никога не ми омръзва, а артистичната сцена е невероятна." Скоро той планира ново пътуване, което да започне от Берлин, да премине през цялата Източна Европа и да завърши в Централна Азия, но може би този път ще пропусне Таджикистан. "Предишния път бях в столицата Душанбе - доста лудо място. Посетих града през февруари миналата година, което не беше най-добрата идея. Но освен тежката зима диктаторският режим се усеща навсякъде и всичко е много строго регулирано."

Оуен Притчард


За сайта The Culture Trip, ориентиран към по-традиционни пътешествия, но с богат архив от пътеписи и съвети, основна мисия е да събудят дух на откривателство у читателите си. Оуен Притчард, един от редакторите на The Culture Trip и бивш редактор на популярния сайт за дизайн It's Nice That, не е толкова песимистичен към масовостта на пътуванията, колкото колегите си от Post-Pravda.

"Когато един град отговаря на очакванията на туристите и пътешествениците, това води до културен обмен и разрастване на нови икономики – понякога за добро, понякога за лошо. Но когато това се случи, то вече е новото автентично лице на града – автентичното е това, което изненадва пътуващите и поставя под въпрос предварителните им очаквания", казва Оуен Притчард от Лондон, който в пътешествията се старае да общува колкото се може повече с местните. "Когато си в чужда страна, най-добре е да бъдеш максимално уважителен към средата около себе си и да знаеш мястото си – ти си гост и нищо повече."

Бягането от изкуствено "екзотичния" поглед е нещо, което определя и работата на живеещата в Шотландия писателка Капка Касабова. Нейната книга с документални разкази за района на Странджа, Тракия и Родопите, където се пресичат бежански истории и балкански страсти, получи международно признание.

Капка Касабова


В края на миналата година "Граница" взе отличието Stanford Dolman за най-добра пътешественическа книга, a преди това стана книга на годината в Шотландия на наградите Saltire.

"Стараех се най-вече да бъда вярна на разказите за границата - такива каквито ги намерих, чух, разбрах, и усетих. Това беше основната ми мисия и мисъл - като автор, но и от етична гледна точка, тъй като боравех с комплексен и деликатен материал. Екзотизацията присъства там, където авторът, вместо да слуша и вижда местата и хората, проектира върху тях собствените си предразсъдъци и очаквания. Разликата между автентичността и екзотизацията е в нивото на вслушването и вглеждането. А иначе граничната зона е брутализирано, забравено и подценено място (въпреки огромния потенциал на Странджа и Родопите за екотуризъм) и в това няма нищо екзотично. Местата на границата са природно красиви, диви, и също така абсолютно лишени от споме ници и отсъстващи от официалната история на България. Както и тази на Турция и Гърция. Надявам се книгата ми да служи по някакъв начин като жива памет", казва Касабова.

"Граница" е художествена документалистика, не толкова пътепис или роман, и фокусът е върху това как хората на границата разказват границата, планината, селото, историята и себе си. Резултатът е жанров хибрид, т.е. книга, която споява пътепис, история-памет и портрет на граничните общности такива, каквито са в настоящето. И в този смисъл мисля, че е по свой скромен начин една епопея на забравените."

Касабова има съвсем минималистичен съвет как да сме повече пътешественици и по-малко туристи. "Като слушаме и виждаме местните хора и места, вместо да ги консумираме като продукт и да проектираме върху тях невежеството си."

Би искала отново да посети планините на Северна Албания. Не е толкова сигурна дали това ще й се случи с Камбоджа. "Това е тежко място за посещение поради размера на травмата, която е преживял този народ. Ще ми трябва много психическа сила, за да се върна там. Но имам желание, защото Камбоджа има уникална култура, от която мога много да науча."

Димана Трънкова


Пътешестването и литературата са свързани и с творческата биография на Димана Трънкова, дългогодишен автор на англоезичното българско сп. Vagabond, съавтор на книги за Гърция, еврейската и турската история в България, а от съвсем скоро в книжарниците е тритомникът "Пътеводител за комунистическа България". Практиката й като журналист пряко вдъхновява двата й художествени романа "Празната пещера" и "Усмивката на кучето".

Тя не следи никой от стандартните сайтове за пътувания. "Предпочитам книгите на истински пътешественици като Ибн Батута, който пожелал да види света и 30 години забравил да се прибере у дома, и Патрик Лий Фърмър, който на 18 години решил да прекоси пеша Европа по диагонал. И книги за конкретни места, като "Ерусалим" на Саймън Себаг Монтефиоре или Black Lamb and Grey Falcon на Дейм Ребека Уест. Също, на регулярни интервали, "Цивилизацията" на Кенет Кларк. Когато съм някъде, проверявам за някоя слабо позната забележителност в Atlas Obscura. Rough Guide и Lonely Planet са незаменими преди и по време на пътуване."

Съгласна е с мисълта, че на добрия автор и половин час кафе на площада му е достатъчно, за да улови духа на мястото. "Със сигурност няма нужда да изреждате тоновете мрамор, които са отишли за "Тадж Махал", да правите възторжен инвентарен списък на свинските глави и портокалите на пазара "Модиано" и да възпявате възвишените чувства, които са ви обзели при гледката на залеза в Задар или паветата на Барселона. Размерите на "Тадж Махал" са в Уикипедия, всички пазари са еднакви (на мен инвентаризирането ми омръзна още на третия път) и никой всъщност не се вълнува от възторзите ви по залеза и по паветата.

Контекстът обаче е важен. Без него Шартърската катедрала, село Долен и Тадж Махал си остават просто красивичко струпване на камъни. Контекстът обяснява защо Шартърската катедрала, село Долен и Тадж Махал ги има и защо изглеждат по точно този начин. Дават плътност на миналото им. Това изисква от автора добра обща култура отвъд бързите справки в Уикипедия, око за абсурдите и трагедиите на историята, усет за забавни анекдоти от миналото и настоящето и талант да разговаря с местните хора (тоест онези, които нямат пряк досег с туристическата индустрия)."

Въпреки че не е против глобализацията и съвременните удобства, тя смята, че места като Дубровник и Прага са загубили част от идентичността си вследствие на твърде големия чуждестранен интерес. "И всъщност всяко място, където хипстърските кафенета са през десет метра и магнитите за хладилници се правят в Китай."

Няколко съвета от Димана: "Зарежете блоговете, вдъхновяващите фотографии в Instagram и, за бога, спрете да си правите по сто селфита на едно и също място. Особено ако се намирате в Аушвиц (и това сме виждали). В този ред на мисли: по-малко снимайте и повече гледайте. Дори, когато сте прегазили целия китайски народ, за да додрапате до "Мона Лиза".

Според нея добър роман и пътепис са по-добрият вариант от списък с места, които да не пропускате. "The Mani на Патрик Лий Фърмър ми помогна да разбера полуостров Мани. Мостът на Дрина и Гирокастер изглеждат различно, след като прочетох Иво Андрич и Исмаил Кадаре."

За Димана липсата на организация е плюс. "Ако не отивате на места като Париж, Рим, Лондон и програмата ви не е строго разчетена, не резервирайте хотел. Ще се учудите колко ще видите и преживеете, докато си търсите стая и колко ще разберете за характера на спътника си. Не сядайте в ресторанти и барове, описани в пътеводителите като места, където "ходят всички". Под "всички" в случая се разбират туристите. Излезте от главната улица. Влезте в страничните алеи. Последвайте местните. Подминете ресторантите с викачи. И, ако ви хареса, в никакъв случай не го обявявайте в Instagram."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Варненско ято Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

12 окт 2018, 12537 прочитания

За кого не бие звънецът 1 За кого не бие звънецът

Домашното образование продължава да печели привърженици

5 окт 2018, 27458 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Един ден в Чернобил

Днес се навършват 32 години от трагедията

Испанският Bulgaria Mall

Седем години след откриването на търговския център той има нов собственик - фондът Squircle Capital, който го е купил за необявена сума

Арх. Иво Пантелеев: Част от недоволството се дължи на преекспонирани снимки в интернет

Водещият проектант на течащите от няколко месеца ремонти в центъра на София пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Маргарита Борисова и Явор Ганчев

Започна третото издание на Olé Festival!, посветен на музиката на Испания и Латинска Америка

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете