С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

5 26 апр 2018, 9:00, 19855 прочитания

Един ден в Чернобил

Днес се навършват 32 години от трагедията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди да посетя Чернобил, бях чел множество статии, изгледал много документални филми и чул какви ли не истории. Въпреки това не бях подготвен за преживяването да видя как това място е консервирало ужаса от събитията. Макар оттогава да са минали повече от 30 години, случилото се продължава да слага своя отпечатък.

Чернобил е символ на човешката заблуда за безнаказаност. Цената й човечеството ще изплаща, докато природата успее да се отърси от катастрофата в реактор № 4 на 26 април 1986 г., последвана от медийно затъмнение, дезинформация от страна на правителството, паника сред обществото. Точният брой на загиналите от заболявания вследствие на радиацията не е известен и до днес, а предположенията се разминават - догадките варират от няколко хиляди до 1 млн. души. Въпреки високите нива на радиация районът е достъпен за организирани посещения. Съвсем умишлено избрах да отида там през зимата - тогава радиационният прах остава запечатан под снега и леда.




В началото местността изглежда спокойна и притихнала. Но още с подписването на декларацията, че си наясно с риска, който поемаш, идва страхът, който расте с всяка следваща крачка.

След влизането в забранената зона по безлюдните пътища зачестяват табелите за високи нива на радиация - стотици пъти над допустимите норми. Първата спирка е село Чернобил. Селото все още функционира - и като дом на международната организация, която работи по ограничаване на радиацията. Неизбежно се замисляш как са се чувствали хората, изпратени да гасят пожара. Дали са си давали сметка за мащаба на трагедията, която ги сполетява?



С наближаването на реактор № 4 тревожността расте. Пътят криволичи до бетонна река - охладителната система на реакторите. На метри от останките на едно от най-опасните човешки творения страхът и желанието да се докоснеш до историята на мястото се борят за надмощие. В далечината се извисяват кранове от недостроен реактор, свидетелстващи за амбициозния някога проект. Районът е строго охраняем, снимки на околните сгради не са разрешени. Не оставаме за дълго там.

Следваща спирка – град Припят. По пътя спираме, радиацията в замръзналите поля встрани от шосето е 100 пъти над допустимата норма, невидимата опасност е навсякъде. Забранено е да се докосва каквото и да е, дори растенията. Стигаме в центъра на някогашния град, символ на прогреса в СССР, град, в който хиляди са мечтали да живеят. Влизането в изоставените сгради е строго забранено, сега изоставените жилища, магазини и хотели са във владение на времето, което бавно ги руши. Централният площад е обрасъл с новопоникнали дървета. В бившия увеселителен парк до него се извисява виенско колело - като зловещ монумент в памет на всички заразени с радиация деца.

Фотограф: Димитър Протогеров

В близост се е образувало гробище за камиони и техника, използвани при разчистването последиците от катастрофата. В месеците след аварията много от машините са изсипвани в езерото - някогашното красиво място за отдих на работниците в централата. След намесата на Запада започват да се изливат специални бетонни саркофази, които да запечатат радиоактивните предмети. Процесът продължава и сега.

Продължаваме към Руския кълвач, един от най-големите радари, строени за защита по време на Студената война. Внушителното съоръжение е дълго близо 1 км и високо 100 м. Построено е в гора, пълна със сърни и диви прасета, само на няколко километра от централата. И никога не проработва отново след аварията.

На свечеряване се връщаме в Чернобил. В селото има поща, малък магазин, общежития, ресторант, който прилича по-скоро на столова. Всичко изглежда така сякаш времето е спряло през 80-те години. И кучетата са навсякъде сякаш те вече са основните жители.

Фотограф: Димитър Протогеров

В зоната са запазени и едни от малкото неразрушени паметници на Ленин. След падането на режима всички паметници на лидерите на СССР в цяла Украйна биват унищожени, но както всичко в това място, са останали непокътнати.

Приближавам изхода със свито сърце и с надеждата, че при проверката за радиация всичко ще е наред. Моментът, в който чакаш машината да светне в зелено, те кара да усетиш малко от живота на тези, които и до ден днешен работят в района.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3331 прочитания

Безмесни избори 1 Безмесни избори

Вегетарианството и новите тенденции като веган ресторанти, хотели и продукти

27 сеп 2019, 4297 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Да разчистиш сметките със себе си

Пролетно почистване на дома, ума и природата

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10