Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

5 26 апр 2018, 9:00, 20728 прочитания

Един ден в Чернобил

Днес се навършват 32 години от трагедията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди да посетя Чернобил, бях чел множество статии, изгледал много документални филми и чул какви ли не истории. Въпреки това не бях подготвен за преживяването да видя как това място е консервирало ужаса от събитията. Макар оттогава да са минали повече от 30 години, случилото се продължава да слага своя отпечатък.

Чернобил е символ на човешката заблуда за безнаказаност. Цената й човечеството ще изплаща, докато природата успее да се отърси от катастрофата в реактор № 4 на 26 април 1986 г., последвана от медийно затъмнение, дезинформация от страна на правителството, паника сред обществото. Точният брой на загиналите от заболявания вследствие на радиацията не е известен и до днес, а предположенията се разминават - догадките варират от няколко хиляди до 1 млн. души. Въпреки високите нива на радиация районът е достъпен за организирани посещения. Съвсем умишлено избрах да отида там през зимата - тогава радиационният прах остава запечатан под снега и леда.




В началото местността изглежда спокойна и притихнала. Но още с подписването на декларацията, че си наясно с риска, който поемаш, идва страхът, който расте с всяка следваща крачка.

След влизането в забранената зона по безлюдните пътища зачестяват табелите за високи нива на радиация - стотици пъти над допустимите норми. Първата спирка е село Чернобил. Селото все още функционира - и като дом на международната организация, която работи по ограничаване на радиацията. Неизбежно се замисляш как са се чувствали хората, изпратени да гасят пожара. Дали са си давали сметка за мащаба на трагедията, която ги сполетява?



С наближаването на реактор № 4 тревожността расте. Пътят криволичи до бетонна река - охладителната система на реакторите. На метри от останките на едно от най-опасните човешки творения страхът и желанието да се докоснеш до историята на мястото се борят за надмощие. В далечината се извисяват кранове от недостроен реактор, свидетелстващи за амбициозния някога проект. Районът е строго охраняем, снимки на околните сгради не са разрешени. Не оставаме за дълго там.

Следваща спирка – град Припят. По пътя спираме, радиацията в замръзналите поля встрани от шосето е 100 пъти над допустимата норма, невидимата опасност е навсякъде. Забранено е да се докосва каквото и да е, дори растенията. Стигаме в центъра на някогашния град, символ на прогреса в СССР, град, в който хиляди са мечтали да живеят. Влизането в изоставените сгради е строго забранено, сега изоставените жилища, магазини и хотели са във владение на времето, което бавно ги руши. Централният площад е обрасъл с новопоникнали дървета. В бившия увеселителен парк до него се извисява виенско колело - като зловещ монумент в памет на всички заразени с радиация деца.

Фотограф: Димитър Протогеров

В близост се е образувало гробище за камиони и техника, използвани при разчистването последиците от катастрофата. В месеците след аварията много от машините са изсипвани в езерото - някогашното красиво място за отдих на работниците в централата. След намесата на Запада започват да се изливат специални бетонни саркофази, които да запечатат радиоактивните предмети. Процесът продължава и сега.

Продължаваме към Руския кълвач, един от най-големите радари, строени за защита по време на Студената война. Внушителното съоръжение е дълго близо 1 км и високо 100 м. Построено е в гора, пълна със сърни и диви прасета, само на няколко километра от централата. И никога не проработва отново след аварията.

На свечеряване се връщаме в Чернобил. В селото има поща, малък магазин, общежития, ресторант, който прилича по-скоро на столова. Всичко изглежда така сякаш времето е спряло през 80-те години. И кучетата са навсякъде сякаш те вече са основните жители.

Фотограф: Димитър Протогеров

В зоната са запазени и едни от малкото неразрушени паметници на Ленин. След падането на режима всички паметници на лидерите на СССР в цяла Украйна биват унищожени, но както всичко в това място, са останали непокътнати.

Приближавам изхода със свито сърце и с надеждата, че при проверката за радиация всичко ще е наред. Моментът, в който чакаш машината да светне в зелено, те кара да усетиш малко от живота на тези, които и до ден днешен работят в района.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисия "Добри новини" 3 Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

27 мар 2020, 5826 прочитания

Направи си сам вкъщи Направи си сам вкъщи

Как да се забавляваме аналогово с децата

20 мар 2020, 5291 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Да разчистиш сметките със себе си

Пролетно почистване на дома, ума и природата

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10