Един ден в Чернобил
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един ден в Чернобил

Един ден в Чернобил

Днес се навършват 32 години от трагедията

21856 прочитания

© Димитър Протогеров


Преди да посетя Чернобил, бях чел множество статии, изгледал много документални филми и чул какви ли не истории. Въпреки това не бях подготвен за преживяването да видя как това място е консервирало ужаса от събитията. Макар оттогава да са минали повече от 30 години, случилото се продължава да слага своя отпечатък.

Чернобил е символ на човешката заблуда за безнаказаност. Цената й човечеството ще изплаща, докато природата успее да се отърси от катастрофата в реактор № 4 на 26 април 1986 г., последвана от медийно затъмнение, дезинформация от страна на правителството, паника сред обществото. Точният брой на загиналите от заболявания вследствие на радиацията не е известен и до днес, а предположенията се разминават - догадките варират от няколко хиляди до 1 млн. души. Въпреки високите нива на радиация районът е достъпен за организирани посещения. Съвсем умишлено избрах да отида там през зимата - тогава радиационният прах остава запечатан под снега и леда.

Фотогалерия: Един ден в Чернобил

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
Цялата галерия

В началото местността изглежда спокойна и притихнала. Но още с подписването на декларацията, че си наясно с риска, който поемаш, идва страхът, който расте с всяка следваща крачка.

След влизането в забранената зона по безлюдните пътища зачестяват табелите за високи нива на радиация - стотици пъти над допустимите норми. Първата спирка е село Чернобил. Селото все още функционира - и като дом на международната организация, която работи по ограничаване на радиацията. Неизбежно се замисляш как са се чувствали хората, изпратени да гасят пожара. Дали са си давали сметка за мащаба на трагедията, която ги сполетява?

С наближаването на реактор № 4 тревожността расте. Пътят криволичи до бетонна река - охладителната система на реакторите. На метри от останките на едно от най-опасните човешки творения страхът и желанието да се докоснеш до историята на мястото се борят за надмощие. В далечината се извисяват кранове от недостроен реактор, свидетелстващи за амбициозния някога проект. Районът е строго охраняем, снимки на околните сгради не са разрешени. Не оставаме за дълго там.

Следваща спирка – град Припят. По пътя спираме, радиацията в замръзналите поля встрани от шосето е 100 пъти над допустимата норма, невидимата опасност е навсякъде. Забранено е да се докосва каквото и да е, дори растенията. Стигаме в центъра на някогашния град, символ на прогреса в СССР, град, в който хиляди са мечтали да живеят. Влизането в изоставените сгради е строго забранено, сега изоставените жилища, магазини и хотели са във владение на времето, което бавно ги руши. Централният площад е обрасъл с новопоникнали дървета. В бившия увеселителен парк до него се извисява виенско колело - като зловещ монумент в памет на всички заразени с радиация деца.

Фотограф: Димитър Протогеров

В близост се е образувало гробище за камиони и техника, използвани при разчистването последиците от катастрофата. В месеците след аварията много от машините са изсипвани в езерото - някогашното красиво място за отдих на работниците в централата. След намесата на Запада започват да се изливат специални бетонни саркофази, които да запечатат радиоактивните предмети. Процесът продължава и сега.

Продължаваме към Руския кълвач, един от най-големите радари, строени за защита по време на Студената война. Внушителното съоръжение е дълго близо 1 км и високо 100 м. Построено е в гора, пълна със сърни и диви прасета, само на няколко километра от централата. И никога не проработва отново след аварията.

На свечеряване се връщаме в Чернобил. В селото има поща, малък магазин, общежития, ресторант, който прилича по-скоро на столова. Всичко изглежда така сякаш времето е спряло през 80-те години. И кучетата са навсякъде сякаш те вече са основните жители.

Фотограф: Димитър Протогеров

В зоната са запазени и едни от малкото неразрушени паметници на Ленин. След падането на режима всички паметници на лидерите на СССР в цяла Украйна биват унищожени, но както всичко в това място, са останали непокътнати.

Приближавам изхода със свито сърце и с надеждата, че при проверката за радиация всичко ще е наред. Моментът, в който чакаш машината да светне в зелено, те кара да усетиш малко от живота на тези, които и до ден днешен работят в района.

Преди да посетя Чернобил, бях чел множество статии, изгледал много документални филми и чул какви ли не истории. Въпреки това не бях подготвен за преживяването да видя как това място е консервирало ужаса от събитията. Макар оттогава да са минали повече от 30 години, случилото се продължава да слага своя отпечатък.

Чернобил е символ на човешката заблуда за безнаказаност. Цената й човечеството ще изплаща, докато природата успее да се отърси от катастрофата в реактор № 4 на 26 април 1986 г., последвана от медийно затъмнение, дезинформация от страна на правителството, паника сред обществото. Точният брой на загиналите от заболявания вследствие на радиацията не е известен и до днес, а предположенията се разминават - догадките варират от няколко хиляди до 1 млн. души. Въпреки високите нива на радиация районът е достъпен за организирани посещения. Съвсем умишлено избрах да отида там през зимата - тогава радиационният прах остава запечатан под снега и леда.

Фотогалерия: Един ден в Чернобил

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
Цялата галерия

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    jumbojet avatar :-|
    Дневник пропагандна газета

    Да горят в ада комунистите, защото скриха аварията от народа.

  • 2
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    "Чернобил е символ на човешката заблуда за безнаказаност."
    чернобил, уважаеми димитър протогеров, нема нищо общо с човечеството... чернобил и цялата рушняшка мизерия е плод на комунистически терор, мърлящина и некадърност...
    а па за туй че наште лизачи на рушняшки г*зове скриха от народа за радиоактивния облак и сега родителите ни мрат като мухи от раци и левкемии, прошка нема да има ни на тоя ни на който и да било друг свят...

  • 3
    blagocvetanov avatar :-|
    Благовест Цветанов

    Призрачен град...

  • 4
    blagocvetanov avatar :-|
    Благовест Цветанов

    Призрачен град...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK