С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

5 26 апр 2018, 9:00, 20322 прочитания

Един ден в Чернобил

Днес се навършват 32 години от трагедията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди да посетя Чернобил, бях чел множество статии, изгледал много документални филми и чул какви ли не истории. Въпреки това не бях подготвен за преживяването да видя как това място е консервирало ужаса от събитията. Макар оттогава да са минали повече от 30 години, случилото се продължава да слага своя отпечатък.

Чернобил е символ на човешката заблуда за безнаказаност. Цената й човечеството ще изплаща, докато природата успее да се отърси от катастрофата в реактор № 4 на 26 април 1986 г., последвана от медийно затъмнение, дезинформация от страна на правителството, паника сред обществото. Точният брой на загиналите от заболявания вследствие на радиацията не е известен и до днес, а предположенията се разминават - догадките варират от няколко хиляди до 1 млн. души. Въпреки високите нива на радиация районът е достъпен за организирани посещения. Съвсем умишлено избрах да отида там през зимата - тогава радиационният прах остава запечатан под снега и леда.




В началото местността изглежда спокойна и притихнала. Но още с подписването на декларацията, че си наясно с риска, който поемаш, идва страхът, който расте с всяка следваща крачка.

След влизането в забранената зона по безлюдните пътища зачестяват табелите за високи нива на радиация - стотици пъти над допустимите норми. Първата спирка е село Чернобил. Селото все още функционира - и като дом на международната организация, която работи по ограничаване на радиацията. Неизбежно се замисляш как са се чувствали хората, изпратени да гасят пожара. Дали са си давали сметка за мащаба на трагедията, която ги сполетява?



С наближаването на реактор № 4 тревожността расте. Пътят криволичи до бетонна река - охладителната система на реакторите. На метри от останките на едно от най-опасните човешки творения страхът и желанието да се докоснеш до историята на мястото се борят за надмощие. В далечината се извисяват кранове от недостроен реактор, свидетелстващи за амбициозния някога проект. Районът е строго охраняем, снимки на околните сгради не са разрешени. Не оставаме за дълго там.

Следваща спирка – град Припят. По пътя спираме, радиацията в замръзналите поля встрани от шосето е 100 пъти над допустимата норма, невидимата опасност е навсякъде. Забранено е да се докосва каквото и да е, дори растенията. Стигаме в центъра на някогашния град, символ на прогреса в СССР, град, в който хиляди са мечтали да живеят. Влизането в изоставените сгради е строго забранено, сега изоставените жилища, магазини и хотели са във владение на времето, което бавно ги руши. Централният площад е обрасъл с новопоникнали дървета. В бившия увеселителен парк до него се извисява виенско колело - като зловещ монумент в памет на всички заразени с радиация деца.

Фотограф: Димитър Протогеров

В близост се е образувало гробище за камиони и техника, използвани при разчистването последиците от катастрофата. В месеците след аварията много от машините са изсипвани в езерото - някогашното красиво място за отдих на работниците в централата. След намесата на Запада започват да се изливат специални бетонни саркофази, които да запечатат радиоактивните предмети. Процесът продължава и сега.

Продължаваме към Руския кълвач, един от най-големите радари, строени за защита по време на Студената война. Внушителното съоръжение е дълго близо 1 км и високо 100 м. Построено е в гора, пълна със сърни и диви прасета, само на няколко километра от централата. И никога не проработва отново след аварията.

На свечеряване се връщаме в Чернобил. В селото има поща, малък магазин, общежития, ресторант, който прилича по-скоро на столова. Всичко изглежда така сякаш времето е спряло през 80-те години. И кучетата са навсякъде сякаш те вече са основните жители.

Фотограф: Димитър Протогеров

В зоната са запазени и едни от малкото неразрушени паметници на Ленин. След падането на режима всички паметници на лидерите на СССР в цяла Украйна биват унищожени, но както всичко в това място, са останали непокътнати.

Приближавам изхода със свито сърце и с надеждата, че при проверката за радиация всичко ще е наред. Моментът, в който чакаш машината да светне в зелено, те кара да усетиш малко от живота на тези, които и до ден днешен работят в района.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зеленият път Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

17 яну 2020, 992 прочитания

20 книги в навечерието на 2020 20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

12 дек 2019, 6456 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 2223 прочитания

17 яну 2020, 1509 прочитания

17 яну 2020, 1458 прочитания

17 яну 2020, 1284 прочитания

17 яну 2020, 1174 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Да разчистиш сметките със себе си

Пролетно почистване на дома, ума и природата

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10