Слав Анастасов е един от многото, които са изпитали този натиск на свой гръб, и въпреки горчивия привкус той приема да говори за преживяванията си свободно, за да покаже на онези, които в момента се борят със себе си, че няма от какво да се притесняват. "Роден съм в малък град и бях тийнейджър през 90-те. Тогава за сексуалността изобщо не се говореше и нямах голям избор, освен да пазя своята в тайна. От родителите си, от приятелите си, от себе си. Това беше тема табу, дори за мен самия. Като тийнейджър имах връзки с момичета, защото това се очакваше от мен, но така само по-ясно разбирах това, което вече знаех. Живеех наполовина. Изгубено време - така ми се струваше тогава, така мисля и днес", разказва Слав.

Както често се случва, за Слав е станало по-лесно да говори с родителите си открито, когато вече е имал собствен дом и подкрепяща среда извън семейството.

Какво се случва, когато един млад човек реши, че не може повече да крие крие кого обича от най-близките си и започне този разговор? В най-добрия случай – абсолютно нищо. Приемането е предпоставка едно ЛГБТИ дете да израсне като уверен и щастлив възрастен.

Петя Ненкова е от майките, които разбират, че сексуалната ориентация на детето не променя нищо: "Подкрепата е изключително важна, всяко дете има нужда да знае, че родителите са негова опора. Обикновено хората, които се отнасят враждебно към другите, не обичат самите себе си. Затова най-важното в едно семейство е децата да бъдат обичани и да им се радваме. Какво се променя, когато едно дете разкрие сексуалната си ориентация пред семейството? В понеделник е бил красив, умен, добър и във вторник, когато разбереш, той си остава същият човек."

Разбира се, срещат се и напълно противоположни реакции. Някои родители се самообвиняват и тревожат, че с децата им се случва нещо неестествено. "Много ми е мъчно за родителите, които живеят с мисълта, че са се провалили, и не виждат, че за да живеят децата им пълноценен живот, важно е семейството да реагира с любов и отворено съзнание", споделя Слав.

Иван Димов

Фотограф: Красена Ангелова

0800 900 18

Single Step, една от най-младите и амбициозни организации, ангажирани с ЛГБТИ темата у нас, съществува едва от година, но вече поддържа онлайн чат и безплатна телефонна линия за психологическа подкрепа на ЛГБТИ хора от цялата страна и техните семейства.

Обажданията се приемат от обучени доброволци. Към момента стотици хора от над 60 населени места са се обърнали към тях за помощ и информация. Обикновено децата предпочитат комуникацията онлайн, докато родителите се обаждат по телефона. Фондацията сътрудничи с разширяваща се мрежа от психолози из цяла България, така че дори тийнейджърите, които растат в по-затворена среда, да има към кого да се обърнат на място. Казват, че за да бъде ефективна и устойчива работата им, се стараят да изграждат активни партньорства с всякакви други общности и организации.

Различното в подхода на Single Step идва от професионалния опит на нейния основател Иван Димов. Той е прекарал голяма част от живота си в Ню Йорк като инвестиционен банкер и гледа на фондацията като на стартъп: "Идентифицираш проблема, измисляш конкретни решения и търсиш нужните ресурси, не само финансови, за тяхното реализиране. А не какви грантове съществуват и как да си нагласим приоритетите спрямо тях. От самото начало искахме да имаме диверсифицирани и устойчиви източници на финансиране: партньорства с бизнеса, индивидуални дарения, crowdfunding, fundraising събития, грантове и т.н.".

Иван вярва, че ключът е в личния пример и личната инвестиция на време, средства и пот (буквално пот – фондацията разчита на набиране на средства и чрез спортни предизвикателства), както и в мотивирането на "неочаквани" съмишленици и партньори.

Наблюденията на екипа на Single Step сочат, че срамът, ужасът "какво ще кажат хората" са най-често срещаните причини за живота в тайна. "ЛГБТИ все още е тема табу на много места в България и това е базирано не толкова на хомофобия, колкото на незнание и срам", смята Иван Димов. И допълва:

"Нашето послание към родителите е много просто: детето ви не е болно, то е същото, което винаги сте прегръщали и обичали безрезервно. То е родено така, никой няма вина и нищо не се е променило. Просто обичайте детето си, защото има нужда от вас."

Вероника се е разкрила пред родителите си още като малка, но тяхната реакция все още хвърля сянка върху живота и връзките й: "Неприемането на сексуалността може да тласне един тийнейджър към самоунищожително поведение, затова подкрепата на най-близките е изключително важна." Нейната партньорка Силвия има различна история, защото никога преди да се срещнат не е била привличана от жени, но дори сега, когато е на 42 г. и напълно независима, в пълноценна връзка, мълчаливата критика на близките й успява да помрачи нещата.

За други щастливата връзка е поводът, който са чакали, за да съобщят истината за себе си: "Настоящата ми връзка беше катализатор да споделя с родителите си. Когато бях на 29, казах на баща ми, година по-късно и на майка ми. Представям си какъв шок съм им причинил. Но тогава започна пълноценният ми живот, вече бях напълно себе си. Това, което битува като обществено мнение напоследък, че е модерно да си гей, е безпочвено и вредно. Кой би повярвал, че в общество като българското някой доброволно би избрал да се срамува или крие от себе си и околните", недоумява гримьорът Слав Анастасов.

Първият "София прайд" през 2008 г.

Автор: Анелия Николова

Източник: Капитал

Преглед на оригинала

Sofia Pride

Тази година шествието в защита на ЛГБТИ правата, наречено прайд, ще бъде на 9 юни. Провежда се в България от 2008 г. и основната му мисия е да вдъхне увереност, да покаже, че обществото е шарено и в него има място за всички. За съжаление България е една от малкото държави, в които всяка година паралелно се провежда и т.нар. антипарад.

Неприемането понякога се циментира и от представители на общността, които все още не успяват да заявят себе си: "Имал съм случаи, в които потребител на чата споделя, че е самотен и няма към кого да се обърне, но в същото време не иска контакт с други от ЛГБТИ общността, защото ги смята за женствени или защото "всички знаят какви са". Това е тъжно", разказва Константин Кунев за работата си в онлайн чата на Single Step.

Най-сериозните обществени проблеми произтичат именно от опитите на отделния човек да потули себе си и да живее с болката. "Ако живееш открито и достойно, няма как да навредиш. Противното е бомба със закъснител - бомбата на скритото мъченичество и пасивната агресия", убедена е Кристина Николова. Тя е един от организаторите на първия прайд в София, а и след това не пропуска шествие: "Познавам твърде много гей хора, които не мислят, че трябва да са открити или да ходят на прайд. А от него все още има огромна нужда, особено у нас, защото допринася с видимост. Видимостта рано или късно налага нормализиране и приемане. Наскоро прочетох някъде, че толерантността започва там, където свършва харесването. Може би звучи наивно и недостижимо, но ми се иска да се научим да мислим за добруването и правата на хората отвъд това дали ги харесваме лично или не. Промяната започва с много по-битови примери и по-прости житейски ситуации от това да сме окей с факта, че някой е гей - започва с това да оставим чисто общото пространство, като улицата и парка например, или да сме търпеливи и внимателни шофьори. Цялото това поведение на цивилизованост, грижа и споделеност е от един порядък."

Защо дискриминираме

Дискриминацията има своето обяснение. Ако разберем откъде идва, това може да ни помогне да се справим с реакцията на отхвърляне и агресия. Според повечето теории в психологията представата на всеки човек за това кой е се гради най-общо върху миналия опит и принадлежността към дадена група. Колкото по-несигурни сме в собствената си същност, толкова по-яростно отхвърляме всичко непознато – несъзнавано се страхуваме, че "чуждото" ще разклати и постави под въпрос собствената ни крехка представа за себе си. Затова тези, които са най-осъзнати и сигурни в себе си, обикновено най-лесно приемат другостта. Те не се боят от чуждото мнение, защото самооценката им не зависи от външни фактори. Откритите разговори помагат да се чувстваме комфортно със себе си.

"Не искам да говоря от името на всички ЛГБТИ хора, защото всеки е минал собствен път, но от моя опит знам, че много често се поддаваме на общественото очакване да докажем, че заслужаваме да бъдем приети", казва Рая. "Ако сключваме брак, очакването е да сме заедно завинаги и да бъдем двойката за пример. Ако имаме деца, трябва да сме перфектните родители, които никога не правят грешки, и да имаме идеалните деца, които да илюстрират това колко сме нормални. А всъщност нормата е, че никой не е идеален. Напрежението да получиш медал за съществуването си, само и само да докажеш, че имаш право на такова, е другата крайност на желанието ни за приемане. Много хора го правят абсолютно добронамерено и това вероятно е нужен етап от прогреса, но може би вече е време да предприемем следващата крачка."

"София прайд" през 2010 г.

Източник: Капитал

Преглед на оригинала

Слав разбира раздразнението на хората, които смятат, че ЛГБТИ общността изисква някакво специално внимание. "От друга страна, всяка маргинализирана група, която е притискана в ъгъла години наред, рано или късно започва да се бори за правата си и да иска човешко отношение. Когато в обществото ни вече не е тема дали си хетеросексуален или не, всички ще започнем да усещаме позитивите от това. Равните права на всички граждани са единствената гаранция, че всички имаме и еднакви задължения. Според мен, когато говорим за този проблем, не става въпрос само за ЛГБТИ обществото, а и за жените - жертви на насилие, хората с увреждания и всяка друга маргинализирана група. Непризнаването на правата и достойнството дори на един човек е непризнаване на правата и достойнството на всички ни като общество и нация".

И следващия път, когато чуем, че някой живее в емоционален затвор от страх "какво ще кажат хората", добре е да си спомним, че хората - това сме ние.

Автор: Александър Михайлова

Преглед на оригинала

Анна Жукивская е психолог с опит в семейната терапия и работата с младежи от различни социални групи. Тя е важна част от екипа на Single Step, които сама е потърсила в желанието си да помогне за каузата.Разговаряме за това как животът на ЛГБТИ хората и техните семейства да бъде по-лесен.

В психологията има много парадигми и всяка от тях държи на своя теория за хомосексуалността. Как я виждате вие от Single Step и какъв подход използвате?

За нас не е важно защо някой се чувства по начина, по който се чувства. По-скоро вярваме, че е важно как човек се усеща, през какъв процес на самоосъзнаване минава, а не защо. Вярваме и че да си ЛГБТИ не е нито избор, нито фаза, нито реакция на нещо, а просто дълбокото самоусещане за една част от това кой си ти.

В каква възраст и при какви условия човек осъзнава сексуалността си? Как семейството може да предостави подходяща среда за това?

Първите усещания за привличане се случват още в детството. В тийн възраст по-скоро даваш пространство на мисълта, че може би не си хетеросексуален или имаш различна полова идентичност. Много често тези мисли и усещания са дълбоко потискани и заравяни от страх, че си различен. Това, което едно дете чува около себе си и у дома във връзка с ЛГБТИ хората, е основополагащо за това как то би приело себе си. Подкрепата е най-важна за психичното здраве на децата.

Как да обясним на най-възрастните хора за техните ЛГБТИ внуци?

Много често те го приемат по-лесно от останалите членове на семейството. Една баба например може да е единственият източник на подкрепа. Това е характерно за междупоколенческите взаимоотношения. Тази баба не би била толкова подкрепяща сина си, ако той се разкрие пред нея, но към внука си не би била критична. По-възрастните хора като цяло вярват в традиционния модел семейства и за тях продължението на рода е основна ценност. В този смисъл им е трудно да приемат, че един човек би живял с друг човек, без задължително да имат потомство. В днешно време обаче всичко е възможно.

Коя част от процеса на "разкриване" е най-сложна и защо?

Това да приемеш, че живееш в хетеронормативен свят, в който си малцинство. Да се сблъскаш с негативизма, да отстояваш правото си на любов. Омразата, която е възможно да усетиш към себе си, е труден етап в процеса на осъзнаване. В този момент е важно да имаш позитивни модели на подражание, да се почувстваш част от общност, да получиш подкрепа. Промискуитетът като част от разкриването е много рисков стадий, комбиниран с отворените възможности на онлайн приложенията. Често пъти човек преминава през етап на отвращаване и липса на усещане, че може да има пълноценна връзка в ЛГБТИ средите. След това обаче обикновено следва успокояване, инвестиране на емоции и енергия в по-дълбока комуникация и свързаност.

Можете ли да предложите някакви насоки за това как семействата да провеждат тези разговори успешно? Как ЛГБТИ да се обърнат към родителите и приятелите си? Как да подкрепим близък човек, за когото смятаме, че е ЛГБТИ, но се притеснява да говори за това?

Много е важно родителите да обичат децата си такива, каквито са. Звучи клиширано, но в крайна сметка любовта е тази, която може да издигне младия човек и от най-дълбоката криза. Родителите могат да показват подкрепата си индиректно, чрез коментари и дискусии. Важно е обаче да имат търпение детето им да подхване темата само. Да не навлизат в пространството му, без то да е готово. Относно ЛГБТИ младежи, които не са решили дали да се разкрият - винаги казваме, че това е индивидуален процес, който може да отнеме много различно време и енергия. Най-важното е дадеш време на родителя или приятеля си да осмисли споделеното. Много често самият младеж е този, който информира близките си какво означава това да не си хетеросексуален. Но все пак вече има и много други ресурси - онлайн чатът и горещата линия към Single Step са един добър канал за комуникация.

* ЛГБТИ - лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс. Или само няколко от думите, с които човек може да назове сексуалността/пола си. На страницата на Single Step е качен речник, който ориентира добре в термините на общността.