С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

7 27 юли 2018, 8:30, 49801 прочитания

Червено лято

В края на юли 1968 г. пристигат 20 000 чужденци от 138 държави като гости на младежки фестивал. Какво се случва тогава и как изглежда София преди точно 50 години

Никола Кръстев | Ню Йорк
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди месец случайно попаднах на 17-минутно видео в Youtube, което ме върна в ранното детство. Заснето без звук на 8 мм цветен филм, видеото показва нередактирани кадри от IX Световен фестивал на младежта и студентите, проведен точно преди 50 години в София под девиза "За солидарност, мир и дружба".

През лятото на 1968 г. майка ми, току-що разведена, но още незавършила студентка, беше ангажирана в подготовката на фестивала, а за мен - 7-годишно впечатлително хлапе, фестивалът остави калейдоскоп от спомени: нагорещеният паваж в центъра на столицата, необичайната глъчка и оживление по улиците, ритмите на непозната музика, екзотични лица и дрехи, пукането на мехурчетата в тъмната газирана напитка със странното име "Кока-Кола". Наливаха я от стъклено шише с елегантен овал и - представяте ли си - добавяха бучка лед! Възможно ли е да бъдат забравени такива ярки събития?



Разтърсих се и след ден се добрах до автора на видеото - Дейвид Роуз, тромпетист в младежкия джаз оркестър от Великобритания. През 1968 г., когато е гостувал в София с оркестъра, Дейвид е бил на 18 години. Започнахме с имейли, но кореспонденцията ни бързо премина в телефонни разговори, заредени с емоция. Исках да чуя всичко, което си спомня един млад западняк от София през лятото на 1968 г.

1968-а е една от най-важните и наситени със събития години в историята на ХХ век. Младежкият фестивал в София заема особено място в хронологията - той започва непосредствено след масовите студентски вълнения в Западна Европа и приключва две седмици преди войските на Варшавския договор да окупират Чехословакия. Най-модерните информационни технологии през 1968 г. са радиото и телевизията, но информационният поток е строго контролиран от комунистическия режим в България.



Пощенска марка от ГДР, посветена на фестивала


И изневиделица 20 000 чужденци от 138 държави се изсипват в София и големите градове като гости на официален младежки фестивал. Три десетилетия преди интернет да се превърне в глобален форум, фестивалът е предоставил рядка възможност за цяло поколение млади българи да общуват непосредствено със свои връстници отвъд Желязната завеса и да се докоснат до съвременната западна култура.

Концепцията за подобен международен фестивал се ражда след края на Втората световна война, идеята е била да се демонстрира единството на прогресивните политически сили в борбата им за социална справедливост, срещу империализма и войната. Домакинството на фестивалите се предоставя от Световната федерация на демократичната младеж, а освен България кандидат за 9-ия фестивал е била и Куба. От меморандум на Георги Атанасов, тогава секретар на ЦК на ДКМС (впоследствие министър-председател), става ясно, че позицията на Куба е била категорична - "или ние или никой". След избора на България за домакин Фидел Кастро бил толкова разгневен, че отказва да изпрати официална делегация в София. Албания, Китай и няколко африкански държави също бойкотират фестивала.

Карта за градския транспорт по време на фестивала


През 1968 г. (Народна република) България вече се е отдалечила от сталинския, военен тип комунизъм. Страната е индустриализирана и електрифицирана, стандартът на живот в големите градове е относително добър, София е свързана по въздух с почти всички столици в Европа. През 1968 г. в България е въведена петдневна работна седмица, а картонените капачки на бурканчетата за кисело мляко са заменени с капачки от станиол. Пак през 1968 г. серийният убиец Жоро Павето всява ужас сред софиянки, а старите футболни муцуни помнят съкрушителното (7:2) поражение, което "Левски" нанася на ЦСКА, любимецът на народа, Гунди отбелязва хеттрик. По "Цариградско шосе" (тогава бул. "Ленин") на мястото на старите тъмни съветски тролейбуси започват да се движат новите светлосини "Шкода", а в столицата вече се пъчат образци на съвременна архитектура - хотелите "Плиска" и "Хемус", завод "Електроника", залите "Универсиада" и "Фестивална". На този относително модерен за времето си фон събирането в София на десетки хиляди чужденци от цял свят не е изглеждало чак толкова налудничава идея.

Освен огромните плакати и знамена в центъра на София един от визуалните символи на фестивала стават новите униформи на милиционерите. Старите тъмнозелени куртки са заменени с модерно скроени летни ризи и панталони в какаов цвят, а на мястото на подкованите с налчета подметки идват безшумните гумени кубинки.

Откриването на фестивала е на 28 юли 1968 г. с тържествена церемония на националния стадион "Васил Левски". В съпровод на гимнастичките Мария Гигова и Нешка Робева олимпийският шампион по борба Боян Радев запалва фестивалния огън. (Само два месеца по-късно в Мексико Радев за втори път ще стане олимпийски шампион.) Десетдневната програма на фестивала включва политически митинги и дискусии, спортни състезания, концерти, музика и танци.

Дейвид Роуз с внучката си, 2018 г.


Дейвид Роуз е присъствал на церемонията на стадиона и си спомня, че балконите на сградите наоколо са били накичени с хора, телевизията е предавала на живо (черно-бяло, цветна телевизия в България започва да се излъчва през 1974 г.) и е било отчетено, че повече от 1 милион души са гледали откриването.

Видеото и Дейвид се оказаха само първата находка. Открих и други участници във фестивала, които 50 години по-късно с желание споделиха личните си преживявания. Американската журналистка Барбара Брайт - 25-годишна по време на фестивала - е пристигнала в София без пресакредитация, но е пращала дописки за списание Newsweek и базирания в Ню Йорк Institute of Current World Affairs. На Барбара веднага й прави впечатление размахът:

Илюстрация



"Софийските големци не бяха пестили средства за фестивала, един от местните началници с гордост ми съобщи, че са похарчили 2 милиона и 500 хиляди долара (астрономическа сума за столичния бюджет през 1968 г.) за 10-дневния карнавал. Из центъра на София бяха опънати сергии и отворени магазини за сувенири - керамика, дървени кукли в народни носии, ръкоделия. На площада пред храма "Александър Невски" български и сръбски фолклорни ансамбли до късна нощ танцуваха народни танци. За да опазят морала на гостуващите чужденци, софийските власти набързо бяха "командировали" около 200 проститутки от столицата към Черноморието. На церемонията по откриването американската делегация - около 50 души, изглеждаше най-проскубана от всички."

Константин Мишев, тогава 15-годишен, впоследствие журналист в радио "Свободна Европа" и съветник в първото демократично правителство след промените през 1989 г., също е бил на стадиона за откриването на фестивала:

"Седях непосредствено до фона на сектор "В". Бях прогимназист и само зяпах. Чехите и словаците носеха портрети на Александър Дубчек при откриването и хвърляха едни големи плажни топки-балони с тяхното знаме към участниците във фона. Какво означава "фон"? Целият сектор "В" срещу официалната трибуна беше зает от средношколци, които трябваше да вдигат по команда флагове с различен цвят и да изписват така разни смахнати лозунги като "Мир и дружба между народите!" или "Прогресивната младеж ще спаси човечеството!". Бяха тренирали цяло лято. Но като литнаха към тях балоните, дикторът започна да крещи по звуковата уредба: "Не се поддавай на провокации! Пукай балоните!"

Делегацията от Чехословакия (520 души) е била усилено следена от органите за сигурност. Властите са се опасявали от разпространяване на идеите на Пражката пролет сред българската младеж, от идеята за социализъм с човешко лице, както го наричат чехите.

Илюстрация



Провеждането на фестивала е поставило пред сериозно изпитание Комитета за държавна сигурност (ДС) и Министерството на вътрешните работи (МВР). От разсекретени през 2016 г. документи става ясно, че в силовите структури е имало разногласия как точно да се води агентурната работа, следенето на делегатите и осигуряването на безопасността. Документите разкриват и различия в подхода към работата сред агентите на ДС, ангажирани с фестивала. Те са се сблъскали с нехарактерни за делничната им дейност ситуации, решаването на които е изисквало нарушаване на протокола, инициатива и дори импровизация.

Макар че генералната идея на фестивала е подкрепа на прогресивни политически движения, различията вътре в тези движения са водели понякога до открита конфронтация. Такъв например е случаят със студент от Тунис, който пристигнал като част от френската делегация. Членове на проправителствената делегация от Тунис подготвяли убийството му, но намесата на сътрудници от 2-ро управление на ДС осуетила покушението.

Културната революция в Китай е била в разгара си по време на фестивала, поради което идеите на Мао Цзедун се ползвали с особено голяма популярност сред френските, италианските и западногерманските делегати. Американският турист Чарлз Хоук от Ню Йорк се опитал да води прокитайска пропаганда и да разпространява наръчника на Мао в София. Задържан е, литературата е конфискувана, а той - депортиран от страната.

Тромпетистът Дейвид Роуз, за когото стана дума в началото, казва, че фестивалът заема специално място в живота му, тъй като концертите в София бележат края на кратката му музикална кариера. Освен това младият Дейвид изживява в българската столица първата си (несподелена) любов:

"Повечето от музикантите в оркестъра нямахме никаква представа за политическите аспекти на фестивала. Летяхме до Загреб, а оттам - 18 часа с влак до София. На българската граница ни посрещнаха пионери с бели ризи и червени връзки. С тях разменихме значки и емблеми. От другата страна на влака стояха въоръжени граничари, които нервно пристъпваха от крак на крак. Така се случи, че докато вървеше паспортната проверка, едно 14-годишно момиче седеше безгрижно на коленете ми. Младият граничар се опули и извика началника, дълго разглеждаха паспорта на момичето, то се разплака.

Илюстрация


Направи ни впечатление фестивалното градче (Гара Искър) и чистият въздух. Закуската ни я даваха в найлонови пликове - малка кутийка нескафе, черен хляб и парче салам. Тия пликове ни свършиха добра работа, тъй като след полунощ от центъра прииждаха групи от делегати, които шумно скандираха: "Хо-Ши-Мин! Хо-Ши-Мин!" Напълнихме пликовете с вода и почнахме да ги хвърляхме по тях. За малко не се стигна до бой.

Първият ни концерт започна странно. Още след първите изсвирени ноти чухме как публиката разочаровано се разшумя и само за няколко минути залата се опразни наполовина. Интересно, какво ли са очаквали? В края на обиколката из България подарих на преводачката ни - русокоса красавица с огромни зелени очи - часовника си, Breitling. Тя остана изумена, а сърцето ми - запленено.

Дойдох още веднъж в България през пролетта на 1969 г. заради преводачката и да получа записа, който направихме в българското радио. Записа не ми дадоха, а преводачката реагира студено на романтичните ми признания. София изглеждаше сива без фестивалните знамена и приветливите усмивки, милиционерите ме спряха заради дългата коса и тесните панталони. Не беше щастливо завръщане."

Войната във Виетнам доминира идеологическото противопоставяне между Запада и Изтока в края на 60-те години и е централна тема на политическите митинги и дискусии на фестивала в София. За 29 юли 1968 г. била планирана голяма протестна акция пред американското посолство в София (тогава на ул. "Александър Стамболийски, сега "Съборна"). Българските служби за сигурност са се опасявали, че радикални елементи сред делегатите може да използват демонстрацията, за да вандализират американското посолство. За да се избегне такъв риск, в градинката срещу Народния театър "Иван Вазов" са били разположени около 200 подбрани комсомолци с бели ризи и тъмни панталони, които бързо са се смесили с протестиращите западняци и са предотвратили масов погром. 25-годишният Карл Дитрих Волф, председател на Социалистическия съюз на немските студенти (Западна Германия), активно е участвал в протестната акция и дори е бил временно арестуван от ДС, но скоро след това освободен. В София Волф се придвижвал с червен фиат (цвета на революцията) в компанията на две красиви блондинки.

Барбара Брайт описва сцената пред американското посолство: "В ранния следобед съседните улици бяха запълнени с милиция и агенти. Подстъпите около посолството бяха блокирани с камиони и конна милиция. Протестната акция срещу войната във Виетнам беше планирана за 16:00 ч., но ортодоксалните комунисти от ГФР се появиха там още преди 15:30 ч. С високо развети червени знамена те започнаха да маршируват по ул. "Софийска комуна" (сега "Батенберг") и да скандират "Хо-Ши-Мин! Хо-Ши-Мин!". Волф пристигна заедно с блондинките и още двама мъже, петимата се настаниха безцеремонно по средата на улицата пред конната милиция."

Константин Мишев, 1968 г.


Константин Мишев също има спомени от този ден: "Мотаех се из София всеки ден по времето на Световния фестивал. Уж да свалям западнячки пикльо на 15 години. На 29 юли се мотаех на ъгъла на "Леге". Изведнъж се чу тътен. Демонстрацията зави от "Позитано" към "Леге". Младежите, главно българи, вървяха мощно към американското посолство. Толкова мощно, че дори ме завлякоха в центъра на демонстрацията. Поне за две минути неволно съм участвал в антиамериканска демонстрация. Носеха плакати от сорта "Вън Америка от Виетнам!" и "Свобода за виетнамския народ!". Успях да се измъкна в Градската градина и видях с очите си как след това обърнаха няколко коли на "Съборна"."

Преди началото на фестивала плъзват слухове, че "Бийтълс" щели да идват да изнесат концерт в София. Слуховете добиват такова разпространение, че на 14 май Секретариатът на ЦК на БКП постановява: "Възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален комитет да намери съответна форма за отклоняване искането на бийтълсите да участват във фестивала."

Фалшивата новина за "Бийтълс" вероятно е бил пусната от български фенове, на които много им се е искало това да се случи. "Бийтълс" са прекратили концертната си дейност през 1966 г. и да се мисли, че са поискали две години по-късно да дойдат в малка държава зад Желязната завеса, за да участват в пропагандно комунистическо мероприятие, е най-малкото нелепо, но фактът, че другарите в ЦК на БКП са се хванали на въдицата, придава наивно очарование на целия епизод.

Илюстрация


Концертите на чуждестранни изпълнители са преминавали при огромен интерес, а прекият досег на българските младежи със западната музикална култура е бил нежелан от властите, но траен страничен ефект от фестивала.

Вечерта на 29 юли на площада пред мавзолея са присъствали по оценките на МВР повече от 100 хил. души. Там била изградена огромна сцена за концерти. От доклад на МВР: "Чешката програма беше наситена с ярка модерна музика и изпълнение. Това пролича на първо място в екстравагантното облекло на чехите - дълги сака, тесни панталони, развяващи се дълги коси. Силен превес се даде на външната страна на изпълнението, която се демонстрираше със скокове, кълчене и гримаси, насочени към създаване на силни ефекти. При тях липсваше мелодията, а само се чуваше непрекъснатият шум на ударните инструменти и виенето на саксофоните."

През пролетта на 1968 г. Западна Европа е залята от вълни студентски бунтове, Париж е в барикади. Във въздуха витаят оптимизъм и надежда и това настроение ясно е било усещано по време на фестивала. Точно две седмици след приключването на фестивала в София обаче съветските танкове и съюзнически войски влизат в Прага и попарват всякакви надежди за промяна. Следващият фестивал се провежда през 1973 г. в Берлин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Офис, стани, офис, немирно! Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

20 сеп 2018, 11427 прочитания

Интересът към психеделиците се възражда 2 Интересът към психеделиците се възражда

Този път наред е науката

7 сеп 2018, 62464 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Куче на борда

Какво трябва да знаем, когато пътуваме с куче в чужбина: изисквания + проверени туристически дестинации в Европа

Какво иска Румен Радев

С няколко хода президентът показа, че вече работи за собствения си политически образ

Новият инвеститор в "Софтуер Груп БГ"

Създаденият преди месец фонд "БрайтКап венчърс" влага 2.65 млн. евро в българската софтуерна компания

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 24.09.2018 Прочетете