За хората и костенурките

Илюстрация Увеличаване Автор: Лия Панайотова Смаляване

В село Баня близо до Бургас ще видите една къща – отвън не се различава по нищо от заобикалящите я, като изключим табелата "Геа Челониа", която виси на портата. Влезете ли през тази врата обаче, ще се срещнете с хората, които съхраняват едно българско и световно богатство, за което малцина от нас се замислят.

Иво Иванчев и Ива Лаловска се местят тук от София, за да основат единствения в страната център за опазване на сухоземни костенурки. Костенурките се делят на три големи групи – морски, сладководни и сухоземни, и въпреки че по света съществуват над 300 вида, много от тях са застрашени от изчезване. Естествена част от българската природа са два вида сухоземни (шипоопашата и шипобедрена), както и два вида сладководни костенурки (обикновена блатна и каспийска), но преди основаването на фондация "Геа Челониа" през 2007 г. не е имало официален център, който да се погрижи за тяхното оцеляване и да запознава нас, хората, с този древен обитател на планетата.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Днес, 11 години по-късно, след много препятствия и неуморна всекидневна работа центърът извършва важна за България консервационна, размножителна, научна и образователна дейност и посреща посетители, включително и чуждестранни, които идват у нас специално за да видят естествената среда на ендемичните влечуги.

Може би се питате защо въобще някой би отделил време и ресурс за костенурките. "Преди се впусках в дълги, сложни и разпалени обяснения за това каква изключително специфична регулаторна роля играе една костенурка в екосистемата, в хранителната верига, за растителните видове.

Как да помогнем на други диви животни: Ако намерите животно, различно от костенурка или друго влечуго, попаднало в беда, можете да помогнете, като се свържете със следните центрове: Спасителен център за диви животни – Стара Загора, към организация "Зелени Балкани" Фондация "Четири лапи" Фондация "Дивите животни"

Всъщност обаче това няма никакво значение – сам по себе си въпросът "Защо да ме интересува" е проблемен. Можем да разсъждаваме по този начин за всичко живо около нас и лесно да го обърнем дори към хората. По-важният въпрос е какво можем да направим всички ние като общество, за да не разсъждаваме по този начин. Твърде често оценяваме дивата природа по нейната ядливост, но костенурката, едно от най-древните същества, няма аналог в живата природа. Костенурките са видели динозаврите да се появяват и да си отиват, а след това са успели да се преборят за оцеляване чак до наши дни. Ако след толкова векове днес ние, хората, наричайки себе си еманация на интелекта, позволим това емблематично същество да изчезне, би било престъпление", смята Иво Иванчев.



Още от детска възраст две неща интересували Иво повече от всичко останало – животните и барабаните. Впоследствие успял да съчетае професионалната си кариера на музикант с опазването на костенурки, публикувал е много научни статии по темата и въпреки че няма биологично образование, си спечелил покана като единствения български член в престижното общество IUCN (International Union for Conserving Nature). А докато Ива учела екология и география, постепенно насочила интереса си към работата на терен със сухоземни костенурки и така срещнала Иво. Заедно двамата успели да изградят центъра, за който винаги са мечтали, и да отгледат семейството си сред природата, докато посвещават голяма част от живота си на опазването на костенурките, без почивен ден.

Защо е необходим центърът

Според приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие всички видове костенурки, които живеят на територията на България, са защитени видове, а тяхното увреждане или притежание би следвало да се наказва от органите на реда и правосъдната система. За жалост обаче това не се спазва.

"При конфискувани на държавната граница животни няма как да не се прилага", казва Ива, но и двамата с Иво със съжаление се съгласяват, че сигнали се подават рядко, а нарушителите, които на практика ограбват България от национално богатство, невинаги са санкционирани. Именно затова от "Геа Челониа" апелират да бъдем активни в гражданската си позиция и да се обръщаме към тях и органите на реда винаги, когато човек вреди на костенурка или пък я отнема от естествената й среда, тъй като това е престъпление. Отношението на човека, било то безотговорно, под формата на криворазбрана любов или откровено жестоко, е това, което днес поставя на кантар оцеляването на костенурките и мотивира работата на "Геа Челониа".

"България се нуждае от центрове и организации, които да помогнат в огромния сблъсък между човека и костенурката. Необходимо е да има повече информация по темата, тъй като хората просто не знаят какво да правят и към кого да се обърнат", разказват от центъра.

"Случвало ми се е да видя как шофьори на камиони нарочно излизат от платното, за да прегазят костенурка. Това желание да нараниш е необяснимо за нас и притеснително за обществото ни като цяло – доказан факт е, че хората, които са жестоки към животни, проявяват същото отношение и към други хора", споделя притесненията си Иво.

Какво да правим, когато срещнем костенурка

Костенурката е едно от малкото диви животни, до които човекът има безпрепятствен достъп. Всеки отишъл в местообитанието й може лесно да я нарани, било то и несъзнателно, а нейните защитни механизми са безсилни пред човека. За разлика от бозайниците изразните средства на костенурките не са разбираеми за хората и затова често дори добрите намерения водят до фатален изход за костенурките.

"Често се случва хората да отидат на море, да намерят костенурка и да я вземат със себе си в града, като играчка на децата си. Това обаче е диво животно и те бързо разбират, че не могат да полагат необходимите грижи, а децата губят интерес. Тогава за съжаление костенурката много често бива захвърлена, което обрича не само конкретното животно, но може да застраши цели популации", обяснява Иво и съветва, когато видим костенурка в природата, да й се порадваме отдалеч, да я снимаме и погледаме, а след това да я оставим да продължи по пътя си, без да влизаме в контакт с нея. "Една костенурка се отделя от земята само тогава, когато ще бъде изядена. Затова всяко вдигане или преместване представлява изключителен стрес за нея", допълва той.

Ако обаче срещнете това диво животно в градска среда (от центъра са имали какви ли не случаи, включително костенурка, намерена в софийски трамвай), на пътното платно или видите някой да опитва да го изтъргува, може да помогнете ,като се обадите на "Геа Челониа" или подадете сигнал на Зеления телефон към някоя от регионалните инспекции по околна среда (РИОСВ). "В такава среда една костенурка е обречена – или някой ще я вземе да я помъчи следващите няколко години, или ще бъде сгазена от кола, изядена от куче и т.н.", уточняват от центъра.

По време на летния сезон, когато движението по междуградските автомобилни пътища е засилено, инцидентите с костенурки се превръщат в често явление. Това са консервативни животни, които се ориентират чудесно в рамките на района, в който са родени, и това им е помогнало да оцеляват векове наред, докато човекът не промени характеристиките на терена. "Ако едно животно от 20 години живее на тази поляна, но снася яйцата си на отсрещния хълм, то ще продължи да го прави, дори когато в един момент по средата се появи автомобилно платно", обяснява Иво. Затова, ако видите костенурка, която се опитва да пресече платното за движение, в никакъв случай не трябва да я връщате обратно: "Те са изключително упорити и подвластни на навика – никога не се отклоняват от пътя, по който са поели. Ако върнете една костенурка обратно, тя просто ще се завърти и отново ще се опита да пресече. Вместо това спрете по безопасен начин и я пренесете през платното в посоката, в която е тръгнала, на няколко метра от движението."

Ако пък се окажете на мястото късно и костенурката вече е станала жертва на безотговорен или немилостив шофьор, все пак има шанс да й помогнете. "Надеждата умира последна, винаги има смисъл да се вземе и да се опита, колкото и увредена да изглежда", казва Ива. "Костенурките имат изумителна способност да оцеляват от чудовищни механични наранявания", допълва Иво, докато разказва за няколко случая, в които увредени до неузнаваемост костенурки са се върнали към живота благодарение на грижите в центъра. Затова, ако намерите такава костенурка, бързите ви действия са от решаващо значение.

Илюстрация Увеличаване Автор: Лия Панайотова Смаляване

От друга страна, микропаразитите, които са строго специфични за всяка популация, са по-голям проблем за оцеляването на тези животни. От центъра разказват как много хора прибират костенурка по време на морската си почивка и след няколко месеца отглеждане в града я пускат другаде или пък в двор.

Това е проблем, защото тази костенурка може да пренесе своите миркопаразити върху нова, неадаптирана към тях популация и така да я унищожи: "Дори първоначално да е била здрава, може много лесно да се разболее заради стреса от преместването или пък да е преносител, а след това да предаде съответния вирус на останалите животни наоколо", разяснява Ива. Освен това едно такова преместване обикновено е пагубно за самото животно, тъй като костенурките винаги търсят мястото, където са родени, и се опитват да се върнат там. Така те започват да вървят в права линия, като често стресът и темпото им се усилват от местните костенурки, които се опитват да ги изгонят от района. По този начин костенурката навлиза в населени места, пресича автомобилни пътища, изложена е на много рискове и шансът да оцелее е минимален. За да подкрепят полевите си наблюдения с научни данни, от "Геа Челониа" провели проучване, при което прикрепили радиоприемници върху корубите на местни костенурки, както и на такива, които са били излекувани в центъра, а след това пуснати на свобода. Резултатите показват, че 50% от от преместените животни стават жертва.

"Много е важно, когато една дива костенурка попадне сред хора, било то за лечение или по друга причина, да се знае кога е намерена и от кой район идва, за да може да бъде върната отново там", обяснява Иво.

Дворовете също не са подходящо местообитание за костенурките, дори да са големи и да предлагат чудесни условия: "Една костенурка, поставена дори и в най-прекрасния двор, ще прекара живота си, опитвайки се да избяга и да се върне там, където се е родила", разказва Иво, а Ива допълва, че когато една възрастна женска се отнеме от популацията, ще са необходими около 15 години друга костенурка да достигне полова зрялост и да запълни липсващото звено.

Илюстрация Увеличаване Автор: Лия Панайотова Смаляване

Да възпиташ децата си в любов към природата

Част от дейността на "Геа Челониа" е да организират зелени училища, чрез които да сближават децата с дивата природа. Освен това възпитават собствените си деца в любов и уважение към природата вместо в страх и неразбиране: "Личният пример е най-важен, а респектът към живата природа за мен е неделима част от общата култура на един съвременен човек", споделя Иво и продължава: "Когато видиш една мравка да минава, е толкова лесно да стъпиш встрани, вместо да я стъпчеш. Остави я да си замине – не можеш да я създадеш. Това се учи от дете и е важно за отношенията помежду ни и дори за оцеляването ни като вид. А Ива допълва, че е важно на децата да се обяснява през очите на животните, така че да съпреживеят, да изградят в себе си емпатия както към хората, така и към природата.

Да срещнеш хора, които вярват в работата си, вършат я със страст и себеотрицание, е рядкост. Така че дори в ежедневието си въобще да не се сещате за костенурките, си струва да посетите "Геа Челониа" дори само за да се заредите от хъса, с който тези хора се борят. Центърът няма работно време, нито такса за посещения – можете да оставите толкова, колкото прецените, като се свържете с тях предварително, за да ви очакват.

Илюстрация Увеличаване Автор: Лия Панайотова Смаляване

Как да помогнем на "Геа Челониа"

Центърът се издържа със собствени средства и благодарение на спечелени проекти към ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда), които предлагат едногодишно финансиране. Всеки бизнес и частно лице също може да помогне, най-вече с доброволна работа, помощ за написването на проекти и превод на онлайн страницата на центъра, като това може да се случи и дистанционно. През зимата много от костенурките не заспиват, тъй като се лекуват от наранявания и нямат достатъчно сили, за да издържат зимен сън. Тогава центърът има голяма нужда от плодове и зеленчуци за костенурките. "Би било прекрасно, ако хипермаркетите в района се съгласяваха да изкупим бракуваните плодове и зеленчуци. За съжаление в момента не го правят, а това много би помогнало за зимното изхранване", споделя Иво.